Р Е Ш Е Н И Е № 260100
21.08.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХIІ гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 455/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково
производство.
Делото е образувано по искова молба на Б.А.Н. , ЕГН **********,***, депозирана
против „ЕВН България
Електроснабдяване„ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул.
Христо Г.Данов № 37, с искане до съда да се осъди ответното дружество да
заплати на ищеца недължимо платена от последния сума от 824.22 лева ,
представляваща равностойност на доставено до обект на ищеца – жилище в Пловдив,
и измерено с електромер с фабричен номер *** електричество.
Според изложеното в исковата
молба , ответнито дружество съставило в тежест на Н. фактура № ********** от
дата 11.12.2019 г, с която поискало плащане на сума от 824.22 лева,
представляваща стойност на доставена, но неотчетена електроенергия до имот на
ищеца в Пловдив. Ищецът обаче отрича
съществуването на вземането, и моли да се поставони решение, с което съдът да
признае сумата за недължима, като са изложени и доводи, че липсва основание за едностранна
корекция на сметките между страните със задна дата.
Ответното дружество оспорва иска.
Излага факти , според които , на дата
09.03.2018г, служители на оператора на разпределителната електромрежа извършили
проверка на електромер с № ***, монтиран на измервателната точка № ***, през
която се измервало количеството електричество , доставено до имот на ищеца в
Пловдив. При проверката се установило, че електромера мери с грешка, като не
отчита част ( 66.66% ) от доставеното количество енергия. Той бил демонтиран,
поставен в безшевна торба и предаден за метрологична експретиза в Българския
институт по метрология ,където било установено , че не отговаря на
метрологичните изисквания - осъществен бил достъп до вътрешността му , извадени
били два куплунга и преминаващата енергия се измервала по тази причина извън
допустимите граници. Бил монтиран нов, изправен електромер, за проверката бил
съставен протокол и операторът на разпределителната мрежа извършил
преизчисление на доставеното в деветдесетдневния период от 09.12.2017г. до 09.03.2018г. количество електричество , за чието стойност била
съставена и фактурата № **********/11.12.2019 г. Твърди да има вземане против
ищеца за сумата и моли иска да се отхвърли и да му се присъдят направените
разноски .
Иск с правно основание чл. 124 от ГПК,
допустим като установителен при очевиден интерес от исканото установяване .
Спор по фактите страните не формират. Съдът
ги приема да са тези, изложени и в исковата молба, както са посочени по – горе.
Спори се обаче дали е налице основание, договорно
или нормативно , за т. нар . едностранна корекция на сметките между страните по
договор с характер на покупко- продажба на движима вещ ( вж. и чл. 110 от ЗС ),
какъвто твърди ответното дружество –
продавач.
Предвид установените факти:
Към датата на проверката , Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. , все още не са в сила.
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г,
са отменени в цялост ( включително и
разпоредбите на чл. 48- 51 от същите), с две решения на Върховния
административен съд , последното от
което – в сила от 28.02.2018г., преди края на процесиня период.
В периода на процесните
доставки, 09.12.2017г. до 09.03.2018г., действа Закона за енергетиката в редакцията си
според ДВ, изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., тоест, след измененията на чл.98а
от ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./. Сам по себе си
той не урежда възможност за едностранна корекция на сметките в тежест на
другата страна при неточно отчитане на средството за търговско измерване, като
вместо това предвижда (чл. 91 и следващите ) отношенията между страните да се
уреждат от сделка , договор при публично известни общи условия,
и подзаконов нормативен акт, Правила за измерване на количеството на
електрическата енергия , какъвто обаче не е имало към периода на претендираните
доставки – той е отменен от Върховния административен съд.
Нормативно основание следователно за едностранна корекция на сметките
отсъства. Тоест, за да търси
плащане на годно основание , ответникът би могъл да се позовава единствено на
договора между страните , какъвто съществува, при общи условия.
Съдът приема , че електромера е манипулиран
да не мери доставеното количество електричество. Същевременно обаче , средствата
за търговско измерване са собствени на енергоразпределителното, респ.
снабдителното предприятие ( срв. чл. 116
от Закона за енергетиката ), като ищеца се предполага да няма достъп до тях, и
по делото липсва установено противоправно поведение на лице от състава на ищцовото дружество; по
делото такова не е твърдяно. При липса
на противоправно поведение от негова страна, константната съдебна практика е
категорична , че няма основание да се коригира сметката със задна дата, тъй
като това би съставлявало обективно противоречие с нормата на чл.82 от ЗЗД, обвързващ санкцията си с
виновно поведение на клиента (срв. и решение
№ 30 от 23.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1118/2014 г., II т. о., ТК, и др. под.
).
Основателен е и довода на ищеца , че
ответното дружество не е изпълнило задължението си да създаде в общите условия на договорите си с крайните
клиенти, ред за уведомяване на клиента при констатиране на неотчетена
електроенергия, каквото задължение има съгласно чл. 98а ал. 6 от Закона за енергетиката
. Затова и то не може да се позовава на договора между страните като основание
да се начисли в тежест на крайния ( стопански) клиент допълнителна сума като
равностойност на доставеното електричество.
На следващо място – при липса на методика ,
която да определя нормативно количеството на доставената енергия ( при неизправен електромер , тоест,
фактическа възможност за същото определяне ), твърденията на ответното
дружество са недоказани и с оглед на размера си. Вярно е , че според § 2. от
приетите впоследствие нови правила за измерване на количеството на
електрическата енергия , „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали възоснова на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход н а операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране“, но тази препращата норма също не може да намери приложение, доколкото
към датата на съставянето на протокола изобщо отсъства ред за преизчисляване
със задна дата на дължимите за неотчетено електричество суми.
Затова
иска се явява основателен. Той следва да бъде уважен.
Разноските се присъждат в тежест на
ответника , предвид изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване „ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул.
Христо Г. Данов № 37, че в отношенията
между страните , Б.А.Н., ЕГН **********,***, не дължи на ответника плащане на сума
от 824.22 лева, представляваща равностойност на доставено, но неотчетено количество електричество
до обект на ищеца – жилище в ***, измерено чрез електромер с фабричен номер ***,
за периода от 09.12.2017г. до
09.03.2018г, за която сума е издадена
фактурата № **********/11.12.2019г.
ОСЪЖДА „ ЕВН България
Електроснабдяване „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на Б.А.Н., ЕГН **********,***, сумата от 400 лева разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ