Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр.Габрово, 11.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично съдебно заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова
И.Димова
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Пенкова в.гр.д.№334/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца „А1
България”ЕАД срещу постановеното решение на Габровски районен съд по
гр.д.№152/2019г. в частта,с която е отхвърлен предявения иск срещу ответницата М.В.В.
за претендираната неустойка.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната му част.Твърди се,че правоотношението с ответницата е възникнало по сключени
договори за периодично изпълнение съгласно дефиницията, посочена ва ТР№3 от
18.05.2012г. на ВКС.Развалянето или прекратяването на договора има действие за
в бъдеще, поради което и неустойката е начислена за периода след прекратяване
на договора. Същата има санкционна функция за страната по деговора,която не е
изпълнила задълженията си по него.Сочи се т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС относно
дадените разяснения кога следва неустойката да се приеме за нищожна.Излагат се
доводи,че дори съдът да приеме неустойката за прекомерна, същата не е нищожна
на основание чл.26,ал.1 ЗЗД,защото правилото на този член е отменено от
специалната норма на чл.92,ал.2 ЗЗД.Съгласно тази разпоредба неустойката може
да бъде намалена от съда,но не и
служебно ,а по искане на заинтересованата страна ,което няма как да бъде
реализирано в производството по чл.410 ГПК. Допустимостта на обявяване на прекомерната
по размер неустойка за нищожна противоречи на нейната наказателна
функция.Неустойката за обезщетяване на вреди от бъдещо разваляне е реално уговорена между страните в
процесните договори,като жалбоподателят се
позовава на т.д.№7/2013г. на ОСГТК.
Претендира се за отмяна на решението на Габровски
районен съд в обжалваната част за неустойката и уважаване на предявения установителен иск за
това вземане , ведно със законните
последици.
От ответницата не е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба.Същата не се е явила в с.з. и не е изразила становище по
жалбата.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна
и срещу подлежащ на обжалване акт,предвид на което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно,а в обжалваната част и допустимо.
Предмет на заявената по
гр.д.№152/2019г. по описа на ГРС искова
претенция по чл.422 ГПК от ищеца „А1
БЪЛГАРИЯ”ЕАД срещу ответницата М.В.В. е
установяване съществуването на вземането
по издадената по ч.гр.д.№2095/2018г. на Габровски районен съд заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за посочените в заповедта
вземания за главница, лихва за забава за
периода 10.04.2016-26.10.2018г. и неустойка .
От приложените доказателства се установява,че с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл410 ГПК №5713 от 01.11.2018г. по
ч.гр.д.№2095/2018г. на Габровски районен съд длъжникът М.В.В. е осъдена да
заплати на „А1 България” сумата от 2195,69лв. главница,за неизплатени суми за
ползвани услуги ,сумата от 709,47лв. незаплатена неустойка в резултата на предсрочно прекратяване на
договор и сумата от 544,05лв. законна
лихва за забава върху сумата от 2195,69лв. за посочения в заповедта
период.Длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК и в указания от съда срок
от заявителя А1България ЕАД е предявен иск по чл.422 ГПК с подадена по пощата
искова молба на 21.01.2019г./първия присъствен ден,в който е изтекъл
едномесечния срок,считано от 19.12018г./,,по който е образувано производството
по гр.д.№152/2019г. на Габровски районен съд.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск по чл.422 ГПК за
претендираната неустойка,като е приел,че неустоечните клаузи са нищожни ,като
нарушаващи ЗПП и противоречащи на дорбите нрави.
Наведените във възивната жалба доводи за незаконосъобразност и
необоснваност на изводите на първоинстанционния съд за недължимост на
претендираната неустойка ,са
неоснователни.
По делото не се спори,а това се установява и от приложените
доказателства,че страните са били в договорни правоотношения на основание
сключени договори за услуги от
24.03.2015г. ,от 02.06.2015г. и от 13.10.2015г. Ищецът се позовава на
едностранно прекратяване на договорите на основание т.54,12 от ОУ поради забава в плащането на дължимите суми от абоната
в продължение повече от 124 дена. Поради това се претендира неустойка на
основание чл.92 ЗЗД и клаузите в Приложение 1 към процесните договори ,както е
посочено в исковата молба за всеки от четирите телефонни номера за оставащия срок
от съответния договор – л.4 от исковата молба,сумите от 133,56лв.,от
114,48лв.,от 299,97лв. и от 161,46лв. Съгласно клаузите от приложенията към
процесните договори дължимостта на неустойката е уговорена в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси/без отстъпки/ ,дължими до изтичане на определения срок на ползване.
С ТР№1/09г. на ОСТК, т.3, е дадено разяснение, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и
размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди.
В случая се претендира неустойка ,уговорена при предсрочно прекратяване на договора ,като
съгласно договорната клауза нейният размер е всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпки/,дължими
до изтичане на определения срок на ползване. Така уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции,тъй като мобилният оператро по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер,какъвто би получил ако
договорът не беше прекратен,но без да се предоставя ползването на усулугата по
договора,което води до неоснователното му обогатяване и нарушаване на принципа
за справедливост /в
този смисъл и практиката на ВКС:р №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС,
ТК, I т.о., р № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др./ .Предвид на това тази клауза за
неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави , за което съдът следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г.
на ОСТК на ВКС С оглед на това претенцията, касаеща неустойка в размер
на 709,47лв. за предсрочно прекратяване на процесните договори, се явява
неоснователна.
По изложените
съображения,въззивният съд прие,че първоинстанционното решение в обжалваната част е законосъобразно и обосновано и следва да бъде
пътвърдено.В решението е допусната ОФГ относно размера на претендираната
неустойка като 709,69лв.,вместо 709,47лв./разликата
между 2905.16 и уважената част от 2195,69лв./,,която следва да се отстрани от
първоинстанционня съд по реда на чл.247 ГПК.
Предвид изхода на спора ,на жалбоподателя не се дължат
разноски за въззивното производство.
На основание изложеното,въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №270 от 27.06.2019г. по гр.д.№152/2019г. на Габровски районен съд в
обжалваната отхвърлителна част.
След връщане на делото следва ГРС да се произнесе по
чл.247 ГПК с оглед констатираното в мотивите на настоящото решение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :