№ 1555
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100509809 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.06.2022 г. по гр.д. № 15944/2021 г., СРС, II ГО, 66
състав е осъдил „К.Ж.“ АД чрез ,.К.Ж., клон България“ КЧТ, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, да заплати на И. С. Ц. ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, по предявените искове с правно
основание чл. 456, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 1 733,76 лв. - дължимо
застрахователно обезщетение по Групова застраховка „Кредитна протекция
плюс“ пакет А или 66 Плюс във връзка с договор за потребителски паричен
кредит № 3102603/26.02.2018 г. за заплатени вноски за м. 01, м. 02. и м. 04.2019 г. по
договора за кредит, ведно със законната лихва считано от датата на входиране на
исковата молба в съда - 19.03.2021 г., до погасяване на вземането, както и
сумата от 377,18 лв. - обезщетение за забава за периода 26.01.2019 г.-18.03.2021
г. Осъдил е „К.Ж.“ АД чрез „К.Ж., клон България“ КЧТ ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на И. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата
река“, сумата от 87,54 лв. -разноски. Осъдил е „К.Ж.“ АД чрез „К.Ж., клон България“
КЧТ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул. **** да
1
заплати на основание чл. 38 ЗА на адвокат Р. М. П., личен номер ****, от САК,
сумата от 377,76 лв. - хонорар.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „К.Ж.“ АД чрез
„К.Ж., клон България“ КЧТ, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. ****, вх. ****, представлавани от управителя М.К., чрез
пълномощника адвокат В. Р., от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“****,
АД „З. и М.“ с мотиви, изложени в жалаба, които могат да бъдат груирани в
две насоки: Твърди, че се СРС не е обсъдил направеното в отговора на
исковата молба възражение, че по отпуснатия по банков кредит от 2018 г.
освен кредитополучател А.Ц. съддлъжник се явява и И. Ц./ищца в
производството/ и К.К.. Налице е солидарна отговорност, като солидарно
задължени са лицата, които са получили парична сума общо, без
разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое
от тези лица е предадена фактически тях. Солидарна отговорност връзниква
и при договор за поръчителство-чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря
пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на
договор за заем, поръчителят отоговаря пред кредитора за връщане на
паричната сума, без да е получил същата в собственост. Счита, че искът
следва да бъде отхвърлен на това основание. Вторият довод е във връзка с
приетото от съда, че не са налице основанията за изключване отговорността
на застрахователя относно заплащане на застрахователно обезщетение във
връзка с настъпилата смърт на Ц., доколкото между причината за смъртта му
и предхождащите му заболявания не е налице причинно-следствена връзка.
От приетата по делото СМЕ се установява, че Ц. е укривал наличието на две
хронични заболявания-артериална хипертония и захарен диабет, които са
били налице още преди включвнето му в покритието по застраховката, че
според вещото лице те са били с недобър контрол, т.е. лицето не е полагало
грижи за своето здраве, довело до влошаване на здравословното му
състояние. Според вещото лице, захарният диабет много често е причина за
безболково протичане на миокарден инфаркт, тъй като от заболяването са
налице увреждания на всички коронарни съдове. Лицето е следвало да
направи „работна електрофизиологична проба“ или холтер ЕКГ запис за
доказване на тиха исхемия, но такава не е направена от него. Вещото лице
сочи, че „дискретните ЕКГ“ промени у А.Ц. могат да се тълкуват като
хипотетична микроисхемия и некроза на миокарда, протекла безсимптомно,
2
което е често явление при диабетиците.“ Освен това, съгласно Закона за
здравето само т.н. „близки“ имат право да поискат извършване на аутопсия на
починалия, от която да бъде установена причината за смъртта, като под
понятието „близки“ се има предвид родител, дете, съпруг, брат, сестра и
партньор на семейни начала, т.е. застрахователят е изключен от списъка на
лицата, които могат да поискат извършването на аутопсия. При липса на
извършена аутопсия съдът следва да обсъди всички събрани по делото факти
и обстоятелства, от които да се направи заключение, каква е била причината
за настъпилата смърт. След като ищецът не е оспорил вписаната в
съобщението за смърт причина за настъпване на смъртта и съобразявайки
липсата на събрани доказателства, които да установят друга причина за
смъртта, както иi направения от вещото лице анализ на медицинската
документация следва да се приеме, че смъртта на Ц. е настъпила в резултат на
негово предходно хрочнично заболяване, свързано със сърдечната система.
Единствена възможна причина за смъртта се явява артериалната хипертония
и нейните високи стойности, нелекуването й, което е било налице при г-н Ц.,
съгласно приетата по делото СМЕ. По делото не са били налице други
заболявания, описани от вещото лице като възможна причина за настъпилата
смърт. На принципа на изключването следва да се даде отговор за причината
за настъпилата смърт и при положение, при Ц. не са били налице
придружаващи заболявания, описани от вещото лице като също възможни за
настъпване на летален резултат. Следва да се направи обосновано
заключение, че най- вероятната причина за смъртта е имено нелекуваната с
годините артериална хипертония, така както е отговорило и вещото лице по
делото и това е най-вероятаната причина за смъртта.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като
неправилно и да бъде отхвърлен изцяло иска срещу “К.Ж., Клон България”
КЧТ като неоснователен. Претендира писъждане на разноски.
Вззиваемата/ищца И. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
****, чрез пълномощника по делото адвокат Р. П. от САК, със съдебен
адрес: гр.София, ул.“**** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.456, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1
ЗЗД от И. Ст. Ц. срещу „К.Ж.“ АД чрез „К.Ж., клон България“ КЧТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1733,76
лв.-застрахователно обезщетение по Групова застраховка „Кредитна
44
протекция плюс пакет А или 66 Плюс във връзка с договор за
потребителски паричен кредит № 3102603/26.02.2018 г. за вноски за м. 01, м.
02. и м. 04.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на входиране на
исковата молба в съда - 19.03.2021 г., до погасяване на вземането, както и
сумата от 377,18 лв.-обезщетение за забава за периода 26.01.2019 г. - 18.03.2021
г.
Ищцата твърди, че е наследник на А.Г. Ц.- кредитополучател по
договор за потребителски паричен кредит № 3102603/26.02.2018 г., сключен с
кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, който починал на
24.12.2018 г. от остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Поръчител по
кредита е ищцата. Кредитополучателят е сключил застраховка „Живот“ по
Групов застрахователен договор при ответника, като попълнил медицински
въпросник. След смъртта на съпруга й ищцата заплатила като поръчител
вноски по кредита с падеж м. 01, м. 02. и м. 04.2019 г. С уведомление от
04.01.2019 г. ищцата уведомила застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, смърт на кредитополучателя, но ответникът отказал
плащане с твърдение, че смъртта на А.Г. Ц. е следствие на предварително
4
съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние,
диагностицирано две години при сключване на застрахователния договор.
Ищцата сочи, че е заплатила процесните вноски като поръчител по кредита,
кредиторът бездействал да упражни правата си по застрахователния договор,
поради което предявява прекия иск, предвиден в КЗ
Ответникът не е депозирал отговор в срока на чл.131 ГПК.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че отпуснатият паричен кредит № 3102603/26.02.2018 г. е с
кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и кредитополучател А.Г.
Ц. и с поръчител ищцата, че отпусната сума е 50 000 лв, като съгласно
погасителния план последната анюитетна вноска е с дата 14.02.2028 г., че
кредитополучателят А.Г. Ц. е починал на 24.12.2018 г.-десет месеца след
отпускането на кредита, на 56 години, че ищцата в качеството й на поръчител,
но и на наследник на А.Г. Ц. е заплатила вноски № 11, 12 и 14 с дати на падеж
14.01.2019 г., 14.02.2019 г. и 14.04.2019 г. Безспорно е, че по повод сключване
на процесния договор за кредит кредитополучателят Ц. е включен в групова
застраховка „Живот“, като по застраховката ползващо се лице е кредиторът
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, а застрахован-
кредитополучателят Ц.. Сключен е застрахователен договор по Групова
застраховка „Кредитна протекци плюс“ пакет А или 66 плюс. Към датата на
сключване на застрахователния договор, а и към датата на смъртта му
кредитополучателят Ц. е бил под 65 години, като според застрахователния
договор покрит риск съставлява „смърт в резултат на злополука или
заболяване“. Не е имало основание на основание т. 5,3 от договора след
навършване на 65-годишна възраст да се прекрати това застрахователно
покритие. Също така според т. 5,2 от договора началната датата на
застрахователното покритие е 00,00 часа на деня, следващ деня, в който е
усвоена сумата, а в случая кредитополучателят е починал 10 месеца след
сключване на застрахователния договор, т.е. бил е настъпил началният
момент на застрахователното покритие. Безспорно е, че в предвидените
съгласно т. 7 от застрахователния договор срокове наследник на починалото
лице е уведомило застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
като са приложени всички необходими документи.
5
От правна страна:
Въззивната инстанция намира за неоснователен доводът, че искът
следва да бъде отхвърлен, поради наличие на солидарна отговорност по него
и на друго лице К.К.. Според нормата на чл.456, ал.1 КЗ, когато застраховка
"Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение
на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право
на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния
договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие
към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно
основание е платило задължението. Налице е поръчителство, каквото в
случая се учредява на основание чл.138 ЗЗД по силата на договор, сключен
между кредитора и поръчителя, с който поръчителят поема задължение
спрямо кредитора да изпълни задължението на едно трето лице. Налице е
лично обезпечение, което означава, че кредиторът може да се удовлетвори от
цялото имущество на поръчителя при условията на чл.133 от ЗЗД.
Отговорността е акцесорна, като поръчителят отговаря за същото, за което и
длъжникът. За погасяване на задължението на поръчителя е необходимо да се
погаси главното задължение. Смъртта на длъжника не е способ за погасяване
на главното задължение. В тази връзка, именно защото задължението на
поръчителя продължава да съществува валидно, независимо от смъртта на
главния длъжник, не е преклудирана възможността за изпълнение на чуждото
задължение от поръчителя. Спрямо него е налице възможността да търпи
принудително изпълнение върху цялото му имущество за удовлетворяване
вземането на кредитора. Искът с правно основание чл.456, ал.1 от КЗ
предпоставя твърдение в исковата молба за плащане от трето лице на
задължението към кредитора /банката/ при наличие на правен интерес. Под
термина плащане на „законно основание" следва да се има предвид
изпълнение на задължението /свое или чуждо/, което освобождава длъжника;
осъществено е при наличие на правен интерес, т.е. при зависимост на
имуществото на третото лице /възможността за неговото намаляване/ от
поведението на кредитора. По делото е безспорно, че ищцата освен законен
наследник на починалия длъжник по кредитния договор, има и качеството на
поръчител, обезпечил вземането на банката към кредитополучателя, че тя е
заплатила процесните дължими месечни вноски по договора за кредит,
поради което има правен интерес от предявяване на иска.
6
Спорният момент по делото е дали е налице основание за отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение. Въззивната инстанция намира за
неоснователно твърдението във въззивната жалба за наличие на причинно-
следствена връзка между хронично заболяване, съществувало преди датата на
застраховането-артериална хипертония и съответно непровеждането на
лечение според въззивника и настъпилата смърт на кредитополучателя А.Ц..
Това виждане е обосновано с „принципа на изключването“ и доколкото
вещото лице не било посочило други придружаващи заболявания като
възможна причина за леталния изход. По делото се установява/ видно от
въпросника/, че кредитополучателят е премълчал обстоятелство, което му е
било известно и за което изрично му е бил поставен въпрос. На въпроса
“Провеждате ли постоянно лечение, консултации, бил ли сте хоспитализиран,
приемате ли медикаменти и диспансеризиран ли сте във връзка с хронично
и/или периодично обострящо се заболяване/продължително състояние, което
подлежи на контрол, но не се лекува като например“ и в скоби са изброени
множество заболявания, сред които и диабет, хипертония, ИБС, сърдечна недостатъчност,
кредитополучателят е отговорил отрицателно. По делото е установено от
приложените болничните листи, а и от приетата СМЕ, че кредитополучателят
е страдал от две заболявания с давност от преди 2014 г.-артериална
хипертония и неинсулинозависим диабет. Застрахованият не е обявил
известно нему обстоятелство /проблеми със сърцето и диабет/, които
безспорно са от значение за застрахователя по застраховка „Живот“, като за
тях изрично му е поставен в писмен вид въпрос; налице е изключен риск,
разписан в договора, именно във връзка с тези обстоятелства. В договора е
записано, че е налице изключен риск, когато „застрахователното събитие е в
причинно-следствена връзка с: предварително съществуващо заболяване,
страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и
рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране,
диагностициране или лечение в двегодишен срок преди началната дата на
застраховката, за които застрахованият е представил на застрахователя
невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълване на
медицинския въпросник“. Артериалната хипертония и диабетът са
предварително съществуващи заболявания за които кредитополучателят е бил
диагностициран и за тях е премълчал във въпросника.
От друга страна, ответникът/застраховател, който се позовава на
7
изключен риск, следва да докаже по несъмнен начин, че именно тези
заболявания артериална хипертония и диабет или усложнения от тях се
намират в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на
кредитополучателя. Кредитополучателят е починал в дома си, видно от
съобщението за смърт. Лекарят, установил смъртта, е записал в поле
„причини за смъртта“, както следва: „остра дихателна и сърдечна
недостатъчност“. В случая решаващо значение има следващото поле, което е
„болест или болестно състояние, непросредствено довели до смърт“.
Следващо поле е „основна /начална/ причина за смъртта“. В случая в поле
„болест или болестно състояние, непросредствено довели до смърт” е
записано, както следва: „АХ и диабет”, а поле „основна /начална/ причина
за смъртта“ е непопълнено. При анализ на медицинската история на
кредитополучателя не може да се направи несъмнен извод, че смъртта му е
настъпила именно вследствие на артериалната хипертония и захарния диабет,
от които е страдал. Вещото лице сочи, че артериалната хипертония не е
степенувана и стадирана от нито един лекар, че кредитополучателят е ходил
многократно на прегледи за нея и не се забелязва влошаване състоянието му.
Според вещото лице, при анализ на кардиограмите незабелязана е останала
„дискретна исхемия“ на сърцето, но според амб. лист от 20.12.2018г. /четири дни
преди смъртта на А. Ц./ е установено, че състоянието артериалната
хипертония не е обострено. Записано е в амб. лист, че е налице „ритмична
сърдечна дейност, без нарушения“. Относно захарния диабет вещото лице дава
заключение, че неговото лечение е било крайно занемарено-
кредитополучателят не е посетил ендокринолог и нефролог, поради което е
възможно да е развил увреда на бъбреците, но вещото лице е категорично, че
състоянието на бъбреците няма връзка с леталния изход. Заключението е, че
тези две заболявания не са причина за смъртта, понеже тези състояния са
били типични за кредитополучателя и не са съставлявали спешно състояние.
Според приетата СМЕ и обясненията, дадени от вещото лице в открито
съдебно заседание, артериалната хипертония и захарният диабет не са „кауза
мортис” /причина за смърт/, тъй като трябва да има специфично тяхно
усложнение, поради което в конкретния случай не може да се твърди със
сигурност наличието на причинно-следствена връзка. Този извод вещото
лице прави поради липсата на конкретизирана причина за настъпилата смърт
в представените документи, липсата на протокол за проведена аутопсия и от
8
отразеното в амбулаторен лист № 5662 от 20.12.2018г., или 4 дни преди
датата на смъртта, придружен с резултати от проведени изследвания, както и
състоянието на починалия при извършения преглед от кардиолог. Според
експерта, не са били установени никакви животозастрашаваши прояви и
усложнения на констатираните заболявания в период от 96 часа преди
леталния изход. Според вещото лице, в случая е налице внезапна сърдечна
смърт-при внезапно влошаване състоянието на пациент, който дотогава е бил
в стабилно състояние. С категоричност може да се заключи само, че
причината е съдова-в сърцето или мозъка, но е невъзможно да се о предели
точната причина. В сферата на научната спекулация, вещото лице сочи
причина за леталния изход-разширяване на зоната на миокардната некроза,
образувала се вследствие безсимптомно и безболково настъпил стар инфаркт,
с остро настъпила нова исхемия и проява на камерно мъждене, или реинфаркт
на миокарда - състояние, което е често срещано при диабетици. При
реинфаркт (представляващ нововъзникнала исхемия в зоната на старата
такава) във върха на пристъпа, когато има некроза или тромбоза или спазъм,
се получават ритъмни промени: камерно мъждене и болният умира за 30
секунди, като допълва, че такива данни не са били налице при болния при
проведения 96 часа преди смъртта преглед от кардиолог. Предполагаемата
причина за смъртта, а именно исхемична болест (или с патоанатомично
название: атеросклероза), не е била поставена като диагноза от лекуващите го
лекари. При тези данни, становището на въззивника относно артериалната
хипертония като причина за смъртта противоречи на изразеното от експерта
виждане, който е изследвал и обсъдил детайлно приетата по делото
медицинска документация и е посочил друга, при това само възможна кауза
мортис, а именно: исхемична болест или с патоанатомично название:
атеросклероза.
Ответникът не е доказал смъртта на кредитополучателя да е настъпила
вследствие на заболяванията, за които е затаил съществена информация,
поради което искът се явява неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
9
да заплати на процесуалния представител на въззиваемата/ищца на основание
чл. 38 ЗА адвокат Р. М. П., личен номер ****, от САК, с адрес на осъществяване
на дейността: гр.София, ул.“**** адвокатско възнаграждение в размер на
377,76 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.06.2022 г. по гр.д. № 15944/2021г. на
СРС, II ГО, 66 състав.
ОСЪЖДА „К.Ж.“ АД чрез „К.Ж., клон България“ КЧТ, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, вх. ****, представлавани
от управителя М.К., чрез пълномощника адвокат В. Р., от САК, със съдебен
адрес: гр.София, ул.“****, АД „З. и М.“ да заплати на процесуалния
представител на въззиваемата/ищца на основание чл. 38 ЗА адвокат Р. М. П.,
личен номер ****, от САК, с адрес на осъществяване на дейността: гр.София,
ул.“**** адвокатско възнаграждение в размер на 377,76 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10