РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Велико Търново , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500197 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава ХХ от ГПК.
С Решение № 260297 от 07.12.2020 г. по гр.дело № 1177/2020 г. Великотърновският
районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. И. С. сумата 144,60 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, представляваща стойност на медикаменти, такси за
медицински прегледи и съдебно-медицинско удостоверение, както и сумата 3 500 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, възникнало на 05.05.2019 г.
на републикански път I-3 в близост до гр. Полски Тръмбеш, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 05.05.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата над 3 500 лв.
до пълния претендиран размер от 5 500 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди съдът е
отхвърлил като неоснователен и недоказан. С решението съдът е осъдил Агенция „Пътна
инфраструктура“ да плати на адвокат Христо К. от ВТАК – пълномощник на ищцата Д.С., сумата
395,30 лв. - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
съразмерно на уважената част на исковите претенции, а по сметка на ВТРС държавна такса по
предявените искове в размер на 190 лв. и 116,22 лв. - направени разноски за възнаграждение за
вещо лице, съразмерно на уважената част на исковите претенции, както и сумата 5 лв. - държавна
такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С решението Д. И. С. е осъдена да
плати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 124,03 лв. - направени по делото разноски за
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част на исковата претенция.
С въззивна жалба Д. И. С., чрез адвокат Христо К. от ВТАК, атакува като неправилно
решението в частта, с която предявеният от нея иск за обезщетение за неимуществени вреди е
1
отхвърлен за горницата над 3 500 лв. до пълния претендиран размер от 5 500 лв. Страната намира
присъденото от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди за занижено по размер
и несъответстващо на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че първостепенният съд не е
съобразил събраните по делото доказателства, касаещи здравословното ù състояние след
инцидента и понастоящем. Подчертава, че в резултат на инцидента получила травматични
увреждания – отоци и хематоми на челото, в теменно-тилната област, на ляво бедро и ляво рамо,
претърпяла комоцио средна степен, както и психична травма, наложила хоспитализация. Твърди,
че претърпените болки и страдания са дали негативно отражение на живота ù както в
професионален, така и в личен план. Моли за отмяна на атакуваната част на първоинстанционното
решение и уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълен
размер, ведно със законната лихва от 05.05.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски за две съдебни инстанции.
С постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор Агенция „Пътна инфраструктура“
заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли за оставянето ú без
уважение. Счита присъдения от първостепенния съд размер на обезщетението за неимуществени
вреди за справедлив, като се позовава на заключението на съдебно-медицинска експертиза за
липса на трайни негативни последици за здравословното състояние на ищцата към момента на
изготвяне на експертизата, липса на данни за животозастрашаващо състояние и за проникващи в
телесната кухина травми. Изтъква и факта, че в случая процесният автомобил е бил управляван от
ищцата, като счита, че е било достатъчно ищцата да прояви нормативно изискуемото внимание
/без да се сочи в какво точно се изразява то/, за да не се стигне до настъпилия резултат.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят не се явява и не се
представлява. С подадена преди съдебното заседание писмена молба жалбоподателят чрез
пълномощника си – адв. К., поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване по
изложените в същата съображения, като се претендира и присъждане на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗА на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител за въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Марияна
Димитрова, която заявява, че поддържа подадения отговор на въззивна жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, насочена е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице с правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение в атакуваната част. Поради изложеното жалбата е процесуално
допустима и подлежи на разгледане по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната част.
Преценявайки атакуваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изр. 1 от ГПК и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд
счита решението за неправилно в обжалваната част по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на Д. И. С. срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“, с които се претендира присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 05.05.2019 г. пътно-транспортно произшествие
2
на републикански път I-3, в близост до гр. Полски Тръмбеш, в размер на 5 500 лв., както и
обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото ПТП, в размер на 144,60 лв., ведно със
законната лихва върху тези суми считано от датата на деликта до окончателното изплащане.
Оплакванията в подадената до настоящата инстанция въззивна жалба, поставящи
границите на въззивната проверка на първоинстанционното решение, касаят единствено
справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед на което
инстанционният контрол следва да бъде извършен в тези рамки.
С исковата молба ищцата твърди, че в резултат на настъпило ПТП е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в оток в челно-теменната област с диаметър 4 см. и плитка
цепковидна рана с охлузени ръбове 1,5 см. по кожата върху него, подобен оток в лявата теменно-
тилна област, насиняване в горна трета на лявото бедро с размери 4/4 см. с разляти граници и
палпаторна болка, охлузване на лявото рамо, наложили ползването на 30-дневен отпуск поради
временна неработоспособност. Твърди още, че вследствие на телесните увреждания е търпяла
силни болки и страдания, като оплакванията ù продължавали и към датата на подаване на исковата
молба /08.06.2020 г./. Сочи също, че претърпяла и психическа травма, изразяваща се в безсъние,
липса на апетит, тревожност, лесна уморяемост и проблеми със средоточаването, както и
състояния на напрегнатост и плачливост, наложили хоспитализация и провеждане на
медикаментозно лечение, като ù била поставена диагноза „остра стресова реакция“. Заявява, че
след инцидента изпитва страх, както да управлява автомобил, така и да се вози в такъв.
От представеното по делото медицинско удостоверение № 245/2019 г. е видно, че след
извършен преглед на ищцата на 07.05.2019 г. в УМБАЛ – Плевен са установени оток челно-
теменно централно с диаметър 4 см. и плитка цепковидна рана с охлузни ръбове 1,5 см. по кожата
върху него, подобен оток и рана върху него и в лявата теменно-тилна област, насиняване с
големина 4/4 см. с разляти граници и палпаторна болка в горна трета на лявото бедро, ивицесто
охлузване, покрито с червеникава коричка 6/1 см. на външната повърхност на лявото рамо.
По делото е представен болничен лист от ЛКК (лекарска консултативна комисия), от който
се установява, че на ищцата е предписано домашно лечение за срок от тридесет дни, считано от
08.05.2019 г. до 06.06.2019 г., с диагноза: контузия на гръдния кош.
От приобщеното към доказателствения материал изследване от компютърна томография от
27.05.2019 г. се установява, че при ищцата липсват данни за травматични изменения на мозъчни
структури, но поради наличието на екстрааксиална находка в областта на четвърти вентрикул е
препоръчано провеждане на магнитно-резонасна томография на главата.
Видно от амбулаторен лист № 1587 от 26.11.2019 г. ищцата е диагностицирана със
„световъртеж от централен произход“ с придружаващи заболявания и усложнения – главоболие от
тензионен тип и ниска кръстна болка, като е предписано медикаментозно лечение с
продължителност тридесет дни и е назначена рентгенография на таз и на гръбначни прешлени.
Резултатът от рентгеновото изследване е за липса на видими травматични изменения.
По делото е представена и епикриза от „Отделение по психиатрия“ към „Многопрофилна
болница за активно лечение – Левски“ ЕООД, видно от която Д.С. е била настанена за болнично
лечение в периода от 16.05.2019 г. до 04.06.2019 г. с диагноза „остра стресова реакция“. От
данните в епикризата се установява, че при постъпването в отделението ищцата е била
психомоторно външно и вътрешно напрегната, емоциално застинала в негативния депресивен
афект, тревожно-депресивна, като по време на престоя в отделението е проведено активно
антипсихотично лечение и е предписана медикаментозна терапия за продължаване на лечението в
домашни условия. Представени са и рецептурни бланки за изписаните на лицето лекарства.
Посочените писмени документи, ангажирани от ищцата, като относими, допустими и
необходими, съдът е приобщил към доказателствения материал по делото.
3
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза след проведен личен преглед на
ищцата на 24.09.2020 г. и запознаване с приобщените по делото медицински документи
/посочените и обсъдени от съда по-горе/ се установява, че Д.С. е получила отоци и хематоми с
разкъсно-контузни рани на челото и темето, хематом с инфилтрат в подкожието и палпаторна
болка на лявото бедро, охлузване и хематом на околните тъкани в областта на лявото рамо.
Експертът дава заключение, че описаните травми са причинили болка и страдание на ищцата за
срок между 20 и 30 дни, в първите 10-15 дни с висок интензитет и сила и абсолютна
неработоспособност до тридесетия ден. Според вещото лице срокът за пълно възстановяване на
телесните увреждания е между 20 и 30 дни, като по отношение на субективните оплаквания на
ищцата по отношение на централната нервна система /страх при кормуване, тревожност, паник-
атаки/ сочи, че същите налагат периодично проследяване от специалист психиатър или психолог.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано, компетентно и почиващо
на установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта. Заключението не е
оспорено от страните в производството.
За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство са
събрани и гласни доказателства. В разпита си пред съда свидетелят И. К. – фактически съжител на
ищцата, пътувал в лекия автомобил заедно с нея по време на процесното ПТП, споделя, че след
удара той освободил ищцата от обезопасителния колан и я извадил от катастрофиралия
автомобил, като същата била в безсъзнание около 5-10 минути, след което се посъвзела. Споделя,
че същата имала забито стъкло в областта на челото. Разказва, че близо месец и половина след
инцидента била болнични. Сочи, че след случилото се ищцата била стресирана, не ù се говорело,
имала световъртеж, главоболие, страхувала се да шофира и вече нямала желание да управлява
автомобил. Посочва също, че състоянието на ищцата наложило консултация с психиатър. Заявява,
че ищцата продължава да изпитва болка и понастоящем особено на гърдите и в рамото, където е
минавал обезопасителния колан.
Показанията на свидетеля, преценени през призмата на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната
заинтересованост на същия като лице, живеещо във фактическо съжителство с ищцата и с оглед на
всички други данни по делото, съдът намира за достоверни като непротиворечащи и
кореспондиращи на останалия доказателствен материал, поради което им дава вяра с изключение
на твърдението за изпадане на ищцата в безсъзнание, каквито данни не се съдържат в приобщената
по делото медицинска документация, включително в частта им на анамнестичните данни, снети от
самата пострадала.
Останалите ангажирани по делото доказателства, които съдът не обсъжда, са неотносими
към предмета на въззивното производство.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Не се спори между страните в рамките на въззивното производство, че ищцата е получила
увреждания в резултат от пътно-транспортно произшествие с управляван от нея лек автомобил,
настъпило вследствие от необезопасяване и необозначаване от страна на ответника и съответните
лица, отговарящи за това, на дупка на пътя. Не се спори също, дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на процесния участък, където е възникнало пътно-транспортното
произшествие, са възложени на ответника.
Спорен в настоящото производство е само размерът на дължимото на ищцата обезщетение
за неимуществени вреди, в която насока съдът съобрази заключението на съдебно-медицинската
експертиза, данните от медицинските документи, приобщени към доказателствения материал по
делото, както и показанията на свидетеля Колчев, който като участник в процесното ПТП и
фактически съжител на ищцата несъмнено има преки и непосредствени впечатления от
здравословното и психическо състоянието на ищцата както непосредствено след инцидента, така и
впоследствие. Посочените доказателства установяват, че вследствие на инцидента, предвид
4
естеството на получените увреждания /отоци, кръвонасядания, охлузвания, разкъсно-контузни
рани/ и продължителността на възстановителния период – около тридесет дни, на ищцата е била
причинена леката телесна повреда. Независимо от лекия характер на получените травми обаче,
несъмнено същите са причинили болки и страдания на ищцата веднага след произшествието, както
и в последвалия период на възстановяване, в каквато насока е и заключението на вещото лице по
СМЕ, според което в първите две седмици болките и страданията при ищцата са били с висок
интензитет и сила и същата е била абсолютно неработоспособна до тридесетия ден след
инцидента.
Безспорно инцидентът е дал отражение и върху психическото състояние на ищцата, в
каквато насока са показанията на свидетеля Колчев и кореспондиращите им данни от издадената
на ищцата епикриза след триседмично стационарно лечение в психиатрично отделение, проведено
непосредствено след инцидента. Показателни за негативното влияние на произшествието е и
сочената от свидетеля промяна в поведението и емоционалното състояние на пострадалата след
произшествието, както и продължителността на възстановителния период по отношение на
получената психотравма, наложила освен болнично лечение и прием на медикаменти, както и
необходимост от периодично проследяване от специалист, в каквато насока е заключението на
вещото лице по изготвената СМЕ. Изложеното сочи на извод, че психическото отношение на
ищцата към случилото се е с по-голям интензитет от нормалното състояние на уплаха.
Следва да бъде отбелязано, че доколкото неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, като
същото е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.
Ето защо при отсъждането на конкретен паричен еквивалент на дължимото на ищцата
обезщетение, съдът съобрази обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането /05.05.2019 г./, вида, характера и тежестта на получените увреждания /отоци,
разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания/, възрастта на пострадалата, търпените
болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения,
продължителността на възстановителния период. Предвид тези обстоятелства и въз основа на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият въззивен съдебен състав намира, че справедливият
размер на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди се явява
претендираната от нея сума от 5 500 лв. Като е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди на сумата от 3 500 лв. първостепенният съд е присъдил обезщетение в
занижен размер, който не съответства на критерия за справедливост и не обезщетява в пълна
степен преживените от ищцата физически болки, психически и емоционални дискомфорт, в
какъвто смисъл е и наведеното във въззивната жалба възражение.
Този извод не се разколебава от изложените от страна на ответника по жалба възражения.
Несъстоятелни се явяват наведените доводи за липса на данни за животозастрашаващо състояние и
за проникващи в телесната кухина травми, както и за трайни негативни последици за
здравословното състояние на ищцата към момента на изготвяне на съдебно-медицинската
експертизата /година и четири месеца след инцидента/, доколкото макар и неопасни за живота,
нанесените травматични увреждания сериозно са се отразили на физическото и психическото
здраве на ищцата и са оказали продължително въздействие върху начина ù на живот, нейното
спокойствие и здраве, като наличието на по-тежки травми, на опасност за живота и здравето на
ищцата и на трайни негативни последици от здравословен характер биха обосновали още по-висок
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от претендираните 5 500 лв.
На следващо място, ирелевантно за размера на обезщетението се явява обстоятелството кой
е управлявал процесният автомобил по време на инцидента и какво е следвало да бъде
5
поведението на водача на автомобила, каквито съображения излага ответникът по жалба. Тези
обстоятелства биха имали значение в случай на подадена въззивна жалба от негова страна с
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата като водач на процесния
автомобил. Доколкото обаче настоящото въззивно производство е инициирано по жалба на
ищцата, която атакува първоинстанционното решение единствено по отношение размера на
присъденото обезщетение с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
недопустимо е по пътя на подаване на отговор по чл. 263 от ГПК да се прави опит за разширяване
пределите на въззивната проверка, която съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, извън
валидността на атакуваното решение и неговата допустимост в обжалваната част, е ограничена до
посочените във въззивната жалба конкретни доводи и въпроси.
Така основателността на исковата претенция обуславя основателността и на акцесорното
искане за присъждане на законна лихва върху допълнително определения от въззивния съд размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането –
05.05.2019 г. до окончателното изплащане, доколкото съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата, като разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД въвежда правилото, че при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Предвид изложеното, подадената въззивна жалба се явява основателна, което обуславя
отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част, с която искът на ищцата за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 3 500 лв. до
претендираните 5 500 лв. и уважаване на иска в пълен размер.
При този изход на спора въпросът за отговорността за разноски и за следващата се
държавна такса подлежи на преразглеждане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на разноски, но липсват данни същата
да е сторила такива в първоинстанционното и във въззивното производство.
Ответникът по исковете е претендирал разноски за първоинстанционното производство, но
с оглед основателността на ищцовата претенция в пълния заявен размер и с оглед правилото на чл.
78, ал. 3 от ГПК, разноски на страната не се следват.
Ищцата е освободена от съда от внасяне на такси и разноски по производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК в
тежест на ответника по исковете е заплащането на сторените от бюджета на съда разноски за
вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза в размер на 180 лв., както и
следващата се държавна такса по исковете в размер на 270 лв., дължими в полза на ВТРС. В тежест
на ответника по исковете – въззиваем пред ВТОС, е и следващата се държавна такса за въззивното
производството в размер на 40 лв.
В първоинстанционното и във въззивното производство своевременно е направено искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по
исковете – жалбоподател пред ВТОС, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. За
уважаване на искането е необходимо правната помощ да е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 от
ГПК. Посочените предпоставки са налице в настоящия случай, поради което съдът следва да
определи адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 от ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Така за първоинстанционното
производство дължимото на адвокат Христо К. – пълномощник на ищцата, адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 612,23 лв., пресметната по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за
въззивното производство – в размер на 370 лв. по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба,
6
които суми са в тежест на ответника по исковете – въззиваем пред ВТОС.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260297 от 07.12.2020 г. по гр.дело № 1177/2020 г. на
Великотърновския районен съд в обжалваната част, с която предявеният от Д. И. С. срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие, възникнало на 05.05.2019 г., е
отхвърлен за горницата над 3 500 лв. до пълния претендиран размер от 5 500 лв ., както и в
частта на разноските по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“
№ 3, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. Летница, обл. Ловеч, ул. „Бачо Киро“
№ 8, още 2 000 лв. (две хиляди лева), представляващи разликата над присъдените 3 500 лв. до
пълния претендиран размер от 5 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие, възникнало на 05.05.2019 г. на
републикански път I-3, в близост до гр. Полски Тръмбеш, ведно със законната лихва от
05.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ по
бюджетната сметка на Великотърновския районен съд сумата 270 лв. (двеста и седемдесет лева) -
държавна такса върху предявените искове, сумата 180 лв. (сто и осемдесет лева) – направени
разноски от бюджета на съда за вещо лице, както и сумата от 5 лв. (пет лева) в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ по
бюджетната сметка на Великотърновския окръжен съд сумата 40 лв. (четиридесет лева) -
държавна такса за въззивното производство, както и сумата от 5 лв. (пет лева) в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“
№ 3, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Христо Райков К. от АК-Велико Търново, с личен № ********** и
служебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 3, ет. 1, сумата от 612,23 лв.
(шестстотин и дванадесет лева и двадесет и три стотинки) - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред първата инстанция и сумата от 370 лв. (триста и седемдесет
лева) - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
В останалата част Решение № 260297 от 07.12.2020 г. по гр.дело № 1177/2020 г. на
Великотърновския районен съд, като необжалвано е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8