Определение по дело №83/2021 на Административен съд - Добрич

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№…………/10.08.2022г., град Добрич

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в закрито заседание на десети  август през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

         като разгледа докладваното от председателя адм.дело № 83/2021г. по описа на Административен съд - Добрич, намери следното:

 

         Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.     

         Постъпила е касационна жалба от Н.Г.М., чрез адвокат Д.К., имаща характер на искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решение № 226/16.06.2022 г. по адм. дело № 83/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно съдът е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение по адм. дело № 616/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич, като е приел, че възнаграждението е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото. Счита се, че направеното намаление е необосновано с оглед на обема на събраните по делото писмени доказателства и разпита на свидетел. Твърди се, че неправилно и необосновано съдът е отказал да присъди на жалбоподателката разноски за адвокат по адм. дело № 8252/2020 г. по описа на ВАС и по настоящото административно дело поради липса на доказателства за заплащането им. Считат се за неправилни изводите на съда, че представените договори за правно обслужване нямат характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е платила договорените суми. Цитира се определение на ВАС по адм. дело № 15463/2013 г. Иска се изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане в полза на жалбоподателката на адвокатските възнаграждения за всички съдебни инстанции в пълния им размер.           

         С разпореждане на съда от 18.07.2022 г. препис от жалбата е изпратен на насрещната страна с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок от получаването му.

         В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва основателността на искането. Счита се, че делото е без определен материален интерес и не разкрива фактическа и правна сложност. Твърди се, че съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС на РБ, за да се присъдят съдебни разноски за адвокатско възнаграждение следва в самия договор да е отбелязано, че възнаграждението е платено, а не както в случая, че ще бъде платено. Моли се искането да бъде оставено без уважение.           

         Добричкият административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:

         Искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадено в срок, от надлежна страна, при наличието на представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК в последното заседание на настоящата съдебна инстанция, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.  

         С решение № 226/16.06.2022 г. по настоящото дело е обявена нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 – 2013г. за кампания 2014 г. с изх. № 02-080-6500/7269 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

         Със същото решение ДФ “Земеделие” – София е осъден да заплати на жалбоподателката Н.Г.М. разноски по делото в размер на 580 лева, включващи платени държавни такси и адвокатско възнаграждение.

         Съгласно представен по делото списък на разноски по чл. 80 от ГПК жалбоподателката е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение за три съдебни инстанции, съответно по адм. дело № 616/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич в размер на 1500 лева; по адм. дело № 8252/2020 г. по описа на ВАС в размер на 1000 лева и по настоящото административно дело в размер на 700 лева. С процесното решение съдът е присъдил на Н.М. разноски за адвокатско възнаграждение само по адм. дело № 616/2019 г. по описа на Административен съд - Добрич, като е намалил размера им на 500 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приемайки, че заплатеният хонорар е завишен с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото. Съдът е отказал да присъди разноски за адвокатско възнаграждение по останалите две дела по съображения, че липсват доказателства за заплащането им. По двете дела са представени договори за правно обслужване с адвокатско дружество, в т. 4.2 от които е договорено, че Н.М. в качеството си на възложител следва да заплати размера на уговореното възнаграждение в брой при подписването на договора. При анализа на тази клауза съдът е стигнал до извода, че поемането на задължение за плащане на уговореното възнаграждение не е достатъчно, за да се приеме, че е налице реално плащане на дължимата сума. В този случай договорите за правно обслужване нямат характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила договорените възнаграждения.   

Настоящият състав на съда не споделя възражението в искането, че заплатеното адвокатско възнаграждение по адм. дело № 616/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич е необосновано намалено поради неговата прекомерност.

Нито обемът на събраните писмени доказателства, който се припокрива почти изцяло с този по предходното адм. дело № 699/2015 г. по описа на Административен съд - Добрич, водено между същите страни, нито разпитът на един свидетел могат да обосноват висока фактическа и правна сложност на делото, поради което не са налице основания за присъждане на адвокатското възнаграждение в неговия пълен размер.   

Не може да се сподели и възражението в искането, че представените договори за правно обслужване доказват в достатъчна степен, че договорените адвокатски възнаграждения са реално платени.

         Неотносимо е цитираното в искането съдебно определение, защото по това дело е представен договор за правна помощ от кочан, по който адвокатското възнаграждение е платено в брой при подписването на договора, а не е обещано, както в процесните договори за правно обслужване. Позоваването от страна на жалбоподателката на т. 1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС е непълно и неточно. Всъщност ОСГТК на ВКС приема, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, поради което в договора за правна помощ следва да се укаже видът на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в самия договор за правна помощ. Единствено в този случай договорът може да се цени като разписка, удостоверяваща, че страната не само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение. Случаят с Н.М. не е такъв. Видно от приложените договори за правно обслужване, те не съдържат категорично изявление на двете страни, че плащането е осъществено.

         По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта относно присъдените разноски, които са определени съобразно приложимите материалноправни разпоредби и действителната сложност на делото.  

Ето защо искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да се остави без уважение като неоснователно.

         Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Добричкият административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Г.М., подадено чрез адвокат Д.К., за изменение на решение № 226/16.06.2022 г. по адм. дело № 83/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич в частта му за разноските.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                  Административен съдия :