Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 635 26.04.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на петнадесети април две
хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Андрей
Червеняков
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 630 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Бургас,
чрез юк Д. против Решение № 260081 от 03.02.2021г., постановено по НАХД № 5449/2020г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 251а-762 от 27.10.2020г.,
издадено от директора на ОДМВР Бургас, с което на К.Д.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат В.Г. – САК, с което за нарушение на чл.209а,
ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, вр. с точка I, подточка 1 от Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
В касационната жалба се поддържа теза, според която
обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд
за неправилна правна квалификация на нарушението и се излагат аргументи в тази
насока. Иска се съдът да отмени оспорвания съдебен акт, като вместо него
потвърди наказателното постановление. Не сочи доказателства.
В
съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът
по касация – К.Д.К., редовно уведомен, не изпраща представител. В отговор на
касационната жалба оспорва същата и излага съображения за правилност на
съдебния акт. Иска присъждане на разноски.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на
оспорването.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 251а-762 от 27.10.2020г., издадено от директора на ОДМВР
Бургас, с което на К.Д.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат В.Г.
– САК, с което за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, вр. с точка I, подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
За да постанови решението, съдът
изложил съображения, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
притежаващи нужните правомощия, но не отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до опорочаване на административно
наказателното производство и ограничават правото на защита на К.. Изложени са
съображения за неправилна правна квалификация на установеното нарушение. С тези
мотиви съдът отменил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
В обстоятелствената
част на наказателното постановление е посочено, че на 28.04.2020г. в 10,30ч., в гр.Бургас, ж.к. „Братя
Миладинови“, в двора на ОУ „Братя Миладинови“, полицейски служители установили К.К., който спортувал на открито обществено място-спортна площадка. Установеното
нарушение било квалифицирано по чл.209а, ал.1 вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ вр. точка І
подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
Съгласно чл.209а,
ал.1, предл. първо от Закон за здравето (в редакция ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020
г.), който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
В периода, преди извършване на
процесното нарушение (28.04.2020г.), разпоредбата на чл.63 от Закона за
здравето е претърпяла две поредни изменения, както следва: Доп. - ДВ, бр. 23 от
2020 г., в сила от 14.03.2020 г. и
Доп. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г. Нито едно от тези изменения не е засегнало алинея първа, която към
момента на нарушението е била в сила в редакцията ДВ, бр.15 от 2013г., в сила
от 1.01.2014г., а именно: При възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион.
Към момента на нарушението е била
в сила заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-143/20.03/2020г.,
отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г.https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/03/20/rd-01-143.pdf.
Съгласно раздел I, точка 1 от
тази заповед се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни
и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Видно от
установените факти по делото, К.К. бил установен да спортува именно на спортна
площадка на открито обществено място – училищен двор. С това деяние същият
нарушил разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закон за здравето (в редакция ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г.), тъй като бил установен да нарушава въведена с акт на министъра
на здравеопазването мярка по чл.63, ал.1 или 2 от ЗЗ – забрана за посещение на
посочените в заповедта обществени места.
С оглед на изложеното неправилен е
изводът на районния съд, според който АНО е квалифицирал неправилно
установеното нарушение и ограничил правото на защита на К.К.. Напротив,
установените факти са правилно правно квалифицирани, като на основание чл.3,
ал.1 от ЗАНН са приложени действащите към момента на нарушението правни норми. К.
е имал възможност да разбере в какво се изразява вмененото му нарушение и
адекватно да организира защитата си.
Касационният състав намира, че не
са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН
е правен извод и се основава на всички обстоятелства относно извършеното нарушение
и се преценява в зависимост на конкретиката на всеки отделен случай. В
конкретния случай се касае за нарушаване на забрана за посещаване на обществени
места, въведена като противоепидемична мярка при обявено извънредно положение,
поради което не би могло да се приеме. Не се установяват, нито се сочат
обстоятелства, от които да са направи извод, че нарушението е такова с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция
намира решението на районния съд за неправилно, поради което същото следва да
се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което НП да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260081 от 03.02.2021г., постановено по НАХД № 5449/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 251а-762 от 27.10.2020г.,
издадено от директора на ОДМВР Бургас, с което на К.Д.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат В.Г. – САК, с което за нарушение на чл.209а,
ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, вр. с точка I,
подточка
1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.