Р Е Ш
Е Н И Е №96
гр. Сливен, 06.06.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Радост
Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №138
по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
против Решение №9/03.01.2018г. по гр.д.№3687/2016г. на Сливенски районен съд, с
което е осъден Д.Т.Б. да заплати на „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен на основание чл.45
от ЗЗД сума в общ размер на 32155,95лв., от която: 960лв. – заплатени разходи
за настройване и стартиране на кръглоплетачни машини след престой – 16бр.,
съгл. ф-ра №288/13.02.2013г., изд. от „Копир М“ ЕООД, гр.Сливен, ведно със
законната лихва, считано от 13.02.2013г. до окончателното изплащане; 2010лв. -
заплатени разходи за настройване и стартиране на кръглоплетачни машини след
престой – 16бр., както и измерване на работен режим, съгл. ф-ра
№289/19.02.2013г., изд. от „Копир М“ ЕООД, гр.Сливен, ведно със законната
лихва, считано от 19.02.2013г. до окончателното изплащане; 2631,84лв. –
заплатена неустойка от „Соксет“ ЕООД, като изпълнител на „Дурос Антонис“,
Гърция, като възложител по Договор – поръчка М 0-********* от 10.01.2013г. с
посочена дата на изпращане 14.02.2013. и ф-ра №1754/21.02.2013г., изд. от
„Соксет“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 21.02.1013г. до
окончателното й изплащане; 6136,40лв. – заплатена неустойка от „Соксет“ ЕООД,
като изпълнител на „Итал-И“ ЕООД, гр.София, като възложител по Договор-поръчка
№3/09.01.2013г. с уговорена крайна дата на доставка 14.02.2013г. и ф-ра
№1760/22.02.2013г., изд. от „Соксет“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано
от 21.02.2013г. до окончателното й изплащане; 11512лв. - заплатена неустойка от
„Соксет“ ЕООД, като изпълнител на ЕТ „Булсокс – Галин Ненов“, гр.София, като
възложител по Договор-поръчка №А-01/08.01.2013г. и ф-ра №1759/21.02.2013г.,
изд. от „Соксет“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2013г. до
окончателното й изплащане; 5665,63лв. – заплатен престой от страна на „Соксет“
ЕООД на работниците и служителите в периода м.февруари – м.март 2013г., ведно
със законната лихва, считано от 01.04.2013г. до окончателното й изплащане и
3240,08лв., представляваща стойността на пропуснати ползи от нереализирана
чиста печалба от „Соксет“ ЕООД в периода от 10.02.2013г. до 04.03.2013г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 29.08.2016г. до
окончателното й изплащане, като претенцията за заплащане на имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи за сумата над 3240,08лв. до пълния претендиран
размер от 5585,59лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана. С решението
са присъдени по съразмерност разноски на двете страни и ответника е осъден да
заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 1286,24лв.
Въззивната
жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Д.Т.Б. чрез
пълномощник адв.Р. и с нея се обжалва посоченото решение в неговите осъдителни за ответника части, относно разноските и
осъждането му да заплати държавна такса по сметка на съда.
В жалбата си въззивникът посочва, че първоинстанционното решение в
неговите обжалвани части е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения. На първо място посочва, че изводите на районния съд са
бланкетни и на практика такива по отделните претенции липсвали. Поради това, за
него било трудно да формулира на кратко оплакванията си за неправилност на
решението. Посочва, че още в началото на производството е възникнал спор
относно правната квалификация на предявените искове, но съдът без обосновка е
приел тази по чл.45 от ЗЗД. Счита, че тъй като се касае за отношения във връзка
с договор за наем между страните, то и правната квалификация следва да бъде
чл.79 от ЗЗД, тъй като всъщност се касаело за прекъсване ел. захранването на
наетите помещения от него като един от наемодателите и представител на същите,
т.е. неизпълнение на договорно задължение. Във връзка с доводите си за
договорно задължение и съответно договорна отговорност е направил и възражение
за изтекла погасителна давност по чл.111, б.“б“ от ЗЗД още с отговора на
исковата молба. На следващо място посоча, че дори и съда да приеме квалификацията
45 от ЗЗД, то по делото не било по никакъв начин доказано, че той е извършил
деяния, с които непозволено е увредил ищцовото дружество. Посочва, че с
отговора на исковата молба е признал, че само на 10.02.2013г. е спрял
електрическото захранване на наетите от ищцовото дружество помещение, но след
уведомяване на работниците за това.
Останалите спирания, след възстановяването му на 12.02.2013г., не били
причинени от него. Счита, че прекъсването на 12.02.2013г. вечерта е вследствие
авария – претоварване на мрежата и за този период той не може да отговаря на
основание непозволено увреждане. Следващото спиране на ел. захранването на
25.02.2013г. на целия имот било направено от електроразпределителното
дружество, поради което той не можел да носи отговорност. В тази насока съдът
въобще не обсъдил редица ангажирани писмени доказателства и не е направил на
практика разбор на същите, още по-малко е изложил съображения защо не приема
неговите фактически твърдения. Съдът въобще не обсъдил твърденията и доказателствата
относно прекратяване на наемния договор с надлежно отправено преди въпросните
събития предизвестие и именно свързаното с това преместване на дейността на
дружеството, а не със спиране на ел. захранването. В периода 24.02.2013г. –
04.03.2013г. било изключено причиняването на вреди от негова страна на
дружеството, тъй като той правомерно е упражнил правото си да прекрати договора
за наем и претенциите за този период са свързани с това. Дружеството през този
период не е извършвало производствена дейност именно поради преместването си, а
не поради спиране електрозахранването. Прави анализ на събраните гласни
доказателства, както и на заключенията по назначените експертизи. Счита, че
неправилно районният съд отказал да постави неговите въпроси към СИЕ. По
отношение на претендираните вреди за неустойки посочва, че фактурите не
доказвали заплащането на такива, тъй като съгл. ЗСч те са издадени като фактури
с търговска отстъпка, видно от заключение на СИЕ. Освен това, посочва, че при
краен срок 14.02.2013г., самото дружество е организирало лошо дейността си, за
да се отрази толкова съществено прекъсването в последните дни и липсата на
готовност по поетите поръчки. В този смисъл е направено и съответно възражение
за съпричиняване на тези вреди. По отношение на пропуснатите ползи, посочва, че
не са доказани, тъй като заключението в тази насока е само една статистика и
предположение, без да е доказано въобще наличието на поръчки от реални клиенти.
Районният съд не е мотивирал по никакъв начин приемането на тези вреди и в
избрания вариант, при положения, че са налице три предложени варианта от вещото
лице. По отношение на заплатения престой на работниците в периода
м.02-м.03.2013г. напълно неправилно и изцяло необосновано било защо носи
отговорност за престоя по време на преместването, както и за времето след
прекратяване на договора за наем. По отношение на лихвите нямало доказателства
защо са дължими от посочените дати. На последно място посочва, че напълно
незаконосъобразно районният съд го е осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати и държавна такса, тъй като в случая тази разпоредба е неприложима – не
е налице ищец освободен от заплащане на държавна такса. Напротив, ищцовото
дружество при подаване на исковата молба е заплатило дължимата държавна такса и
тази сума му е присъдена като разноски по делото. С оглед изложеното,
въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо него да
постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Претендира присъждане
на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Соксет“ ЕООД,
гр.Сливен чрез пълномощника адв. Н., отговарящ на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК.
В срока
по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора, се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Въззиваемото дружество счита изложените в жалбата доводи за несъстоятелни, а
решението на СлРС намира за правилно, законосъобразно и обосновано и моли
въззивния съд да го потвърди. Намира за неоснователни възраженията за
неправилна квалификация на исковата претенция, тъй като твърдението с исковата
молба било именно за противоправни и самоуправни действия на ответника –
физическо лице в негово лично качество, с които умишлено са причинени вреди, а
не се отнасяло до договорно неизпълнение. В тази връзка били неоснователни и
възраженията за изтекла погасителна давност. Излага подробни контрааргументи на
всички доводи на въззивника и отново пресъздава фактическата обстановка от
негова гледна точка. Обосновава дължимостта на отделните претендирани като
вреди суми. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски. Няма доказателствени искания.
С определение, постановено
по реда на чл.267 от ГПК, въззивният съд се е произнесъл по направените с
въззивната жалба доказателствени искания, като е назначил допълнителна
съдебно-икономическа експертиза.
В с.з., въззивникът Д.Б.,
редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие
адв. Ш., който поддържа подадената въззивна жалба на съображенията изложени в
нея и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. Излага подробни съображения в
писмена защита.
В с.з., въззиваемото
дружество „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен, редовно призовано, се представлява от
процесуален представител по закон – Управителя И.Н. и процесуален представител
по пълномощие адв. Н., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа
подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са частично основателни.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ само с установеното пред настоящата
инстанция от събраните допълнително доказателствени средства – назначената
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, както следва:
„Соксет“ ЕООД има собствена
организация за работа със складови наличност. Зареждане с необходимите
материали на производствената част от цеха се прави пред определено време. През
процесния период такова зареждане е направено на 28.01.2013г., като следващото
такова е на 12.03.2013г. Инвентаризация на материалните запаси се прави от
управителя на дружеството. Не е възможно да се установи дали материалите са
закупени преди процесния период 10.02.2013г. – 28.02.2013г. ли в него, поради
липса на документи за покупки. Не може да се установи действителната пазарна
цена на производител на чорапи по процесните поръчки. „Чорапите“, сами по себе
си, не са стокова или борсова стока. Те отразяват уменията на производителя да
докаже цената си пред определения клиент. „Соксет“ ЕООД работи в две основни
направления: по поръчка /под чужда търговска марка и изисквания/ или под
собствена търговска марка. При производството на чорапи и реализацията им,
същите трябва да са съпроводени със сертификат за качество, който предварително
се договаря с производителя. „Соксет“ ЕООД води собствени присъствени форми на
персонала, като в периода 10.02.2013г. – 05.03.2013г. няма представени форми с
подпис за присъствие на дадения ден. За процесните поръчки /от „Дурос Антонис“,
Гърция; „Итал – И“ ЕООД, гр.София и ЕТ „Булсокс – Галин Ненов“, гр.София/
липсват технологични и производствени карти и документи, както и други
съпътстващи счетоводни и дружествени документи, по които да се установи кога е
започнало изпълнението на конкретната поръчка и колко готова продукция от нея е
била произведена към датата на доставката. Според управителя на дружеството 80%
от готовата продукция е била произведена преди периода, започващ на
10.02.2013г. Месечния капацитет на
дружеството е 96000чифта чорапи – 16 плетачни машини. Работата е на две смени –
дневна /08,00 часа – 20,00часа/ и нощна смяна /20,00 часа до 08,00 часа/.
Назначени са 9 машинни оператора – плетене, които могат самостоятелно да
обслужват плетачните машини. За тях е въведено сумарно изчисляване на работното
време. При максимална продължителност на календарния месец от 28 дни за
м.февруари 2013г. са необходими минимално 4,2 плетач-оператори или 8,4 – при
оптимално разпределение. За останалите длъжности: оператор шевна машина,
гладач, пакетировач, етикеровач, е въведено подневно отчитане на работното
време, което е от понеделник до петък от 08,00 часа до 16,30 часа с 30 мин.
почивка за хранене. Общият средносписъчен брой на персонала за м.февруари
2013г. е 21. Общото задължение за трудови възнаграждения, данъци и осигуровки,
заплатени от „Соксет“ ЕООД в периода 10.02.2013г. – 15.02.2013г. /за 5 дни
престой/ е 2071,70лв.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Първоинстанционния съд е бил
сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на
обезщетения за имуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание
чл.45 от ЗЗД.
На първо място, с оглед
изрично наведените с въззивната жалба възражения относно правната квалификация на предявения пред СлРС иск, следва
да се отбележи, че въззивния съд, след запознаване подробно с исковата молба,
намира, че дадената от районния съд правна квалификация на спора е правилна и
тя е именно чл.45 от ЗЗД – заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на противоправно поведение на ответника. При даване на правна
квалификация на спора, съдът се ръководи от изложените в обстоятелствената част
на исковата молба фактически твърдения и направените в диспозитивната част
искания. Анализирайки твърденията, безспорно се стига до извода за такива,
касаещи неправомерно поведение на ответника по иска Д.Б., извън съществуващото
между страните договорно отношение. В резултат на подробно описаното деликтно
поведение – противоправно спиране на ел. захранването в помещенията, ползвани
от ищцовото дружество, се твърди причиняване на имуществени вреди. Не се касае
за поведение, което е неизпълнение на поети с договора за наем на
производствените помещения задължения, а за твърдение за нарушаване на общата
забрана да не се вреди другиму с личното поведение на ответника. Във връзка с
правната квалификация, са дадени от районния съд и указания относно подлежащите
на установяване обстоятелства.
За да бъдат уважени
така предявените искове, следва да се установят елементите на сложния
фактически състав на чл.45 от ЗЗД: деяние /действие или бездействие/, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и причинената вреда и вина.
От събраните пред районния съд доказателства се
установява наличието на противоправно действие на ответника Д.Б., изразяващо се
в неправомерно, неоснователно спиране на ел. захранването в помещенията,
ползвани от ищцовото дружество. От гласните доказателства се установява, а и
самия ответник с отговора на исковата молба признава факта, че на 10.02.2013г.
е спрял ел. захранването в помещенията, ползвани от ищцовото дружество. Според
показанията на свид. С. и свид. Ю. ответникът Б. е спрял ел. захранването само
в помещенията на „Соксет“ ЕООД, поради възникнал преди това спор между него и
фирмата във връзка със заплащането на тока. Б. пишел и искал за заплащане на
тока една сума, а фирмата не била съгласна с поисканата от него сума за
консумирания ток. Наличието на спор във връзка с префактурирането и заплащането
на потребената в помещенията, ползвани от „Соксет“ ЕООД, електрическа енергия,
се установява от приложените като доказателства производства по гр.д.№1407/2013г.
и гр.д.№1408/2013г. на СлРС.
Установено е, че дружеството е направило опит на
12.02.2013г. /свид.Н./ да възстанови спряното от Б. ел. захранване, поради
което последвало спречкване между Н. и ответника и в следобедните часове ответникът
отново сам е спрял ел. захранването, пак само в помещенията на „Соксет“ ЕООД.
Доказателства относно твърдяната от Б. причина за
прекъсване на ел.захранването – наличие на повреда в ел. кабел, поради
претоварване на мрежата, не се установи. Единствено свид.М. посочва, че Б. му
се е обадил по телефона на 10.02.2013г. и му казал, че има проблем с „някакво
захранване и някакъв кабел“, но той му казал, че е ангажиран и не може да отиде
да види. Друга техническа помощ Б. не е търсил. Не е сигнализирано и
електроразпределителното дружество за какъвто и да е проблем със ел. захранването.
Сигнал за авария и търсене на съдействие от негова страна няма. Не е търсена
техническа помощ и от друг специалист електротехник. Свид. М. е посочил, че е
отишъл едва на 12.02.2013г., видял, че един ел. кабел бил за смяна /не е
посочил каква е причината за смяната/ и на 15.02.2013г. го е сменил. Няма
ангажирани никакви категорични доказателства от страна на ответника, относно
наличието на авария, повреда в кабел или друго обективно състояние, даващи
основание за спиране на ел. захранването в този период от време 10-15.02.2013г.
в помещенията на ищцовото дружество. Не е установено и твърдяното
пренатоварване на ел. мрежата, което да е наложило спиране на ел. захранването.
Тези твърдения на ответника са неподкрепени с доказателства. Напротив, от
представените по делото писмени доказателства се установява, че през м.януари
2013г. Б. е поканен от ЕВН България за документно оформяне на предоставения от
дружеството увеличен размер на договорената мощност.
Поради това, съдът приема, че спирането на ел.
захранването в периода 10-15.02.2013г.
от страна на ответника Б. е самоволно и противоправно, извършено без да са
налице каквито и да е обективни причини /авария, повреда в кабел, ел.
захранване и др. под./, обуславящи правомерността на действията му. От друга
страна, във връзка с възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че
самите му действия не се основават и на каквито и да е права, респ. задължения,
произтичащи от сключения договор за наем. Действията на Б. по спиране на
ел.захранването не са част от правомощията му на представител на наемодателите
и не се базират на договорните отношения по повод отдаването под наем на
помещенията на ищцовото дружество. От свидетелските показания, както бе
посочено по-горе, се установи, че всъщност спирането на ел. захранването се
дължи основно на наличието на спор между дружеството и лично Б. във връзка с
неговите действия по отчитане и фактуриране на потребеното количество ел.
енергия в ползваните от дружеството помещения. Уреждането на спора относно
заплащането на съответните консумативни, режийни разходи, не може да става чрез
неправомерни, противоправни действия, каквито се явяват и процесните – спиране
неколкократно на ел. захранването без друга обективна и правомерна причина.
Поради това, съдът приема, че е налице противоправно действие у страна на
ответника изразяващо се в неправомерно спиране на ел. захранването в
помещенията, ползвани от ищцовото дружество в
периода 10.02.2013г. – 15.02.2013г.
По отношение на последващия исков период 25.02.2013г.
– 04.03.2013г., настоящата инстанция приема,
че по делото няма ангажирани доказателства, установяващи, че ответникът е
извършил противоправни действия, с които да е причинил вреди на ищцовото
дружество. Установено е, че спирането на ел. захранването на 25.02.2013г. е
направено от електроразпределителното дружество ЕВН, а не от ответника. Каква е
причината не е установено, а и е без правно значение, тъй като не е извършено
от ответника. На ищцовото дружество е било издадено нарочно съдебно
удостоверение, което да му послужи пред електроразпределителното дружество, за
установяване на тази причина, но то не е представило съответната справка от ЕВН
и по този начин не е изпълнило основното си процесуално задължение да установи
твърдяното от него обстоятелство, че причината за спиране на тока е у
ответника.
По отношение на вината
е налице заканоустановена презумпция по чл.45,
ал.2 от ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното. Ответникът в
първоинстанционното производство не е установил с пълно доказване, че
презумирания факт – вината, не се е осъществил. Не е проведено успешно обратно
доказване от носещата доказателствената тежест страна и законоустановената
презумпция за вина не е оборена.
Следващият елемент от непозволеното
увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено
увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване
на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост
и здраве, душевност и психическо състояние. В случая от твърдените от ищцовото
дружество вреди са имуществени във вид на
претърпяна загуба и пропусната полза.
Първия вид твърдени от ищцовото
дружество имуществени вреди във формата на претърпяна загуба са две плащания,
направени за настройка на плетачните машини. Безспорно по делото е установено,
че режима на работа на машините е непрекъснат 24-часов и при спиране на тока е
необходимо известно, продължително настройване на електрониката на машините за
започване на работния процес, като през зимата този период на настройка на
машините е по-голям, с оглед студеното време /необходимо е затопляне и на
самото помещение/. Видно от заключение на съдебно-техническата експертиза,
назначена и изслушана от районния съд, кредитирана и от настоящата инстанция,
пускането на машините, ако няма изгоряла електроника, става в следния ред: 1.
Стартиране и тестване на плетачната машина – 1-2 часа на брой машина; 2.
Пускане в работен режим на заключен ход – подгряване на всички механизми – 4-10
часа на всяка машина и 3. Тестване на системата за контрол, заплитане и
стартиране в пълен работен режим – 1-2 часа на всяка машина. Тези времена обаче
са при положение, че в помещението температурата е 22 градуса и влажността на
въздуха е 60%-70%. Вещото лице изрично е посочило, че при внезапно спиране на
електрическото захранване, ако няма изгорели части, пускането на една машина
КТМ е от 10 до 14 часа, в зависимост от времето на престой на дадената машина.
Самото дружество не разполага с кадри, с помощта на които да възстанови
производството. За целта е използвана специализирана фирма „Копир М“ ЕООД, с
която има договорни отношения.
Безспорно от писмените материали по
делото, подкрепени и от свидетелските показания /свид.свид. Ю., свид.Н. и свид.
С./ е установено, че на 12.02.2013г. и на 16.02.2013г. служител на „Копир М“
ЕООД – свид.М. Н. е извършил действия по настройване, стартиране и тестване на
16 броя кръгло-плетачни машини КТМ за общо 7 часа /при настройването, направено
на 12.02.2013г./, респ. 20 часа /при
настройването, направено на 16.02.2013г./, намиращи се в престой, поради липса на
електро захранване повече от 12 часа /при настройването, направено на
12.02.2013г./, съответно повече от 36 часа /при настройването, направено на
16.02.2013г./.
За посочените услуги по настройване и
стартиране на кръглоплетачните машини след престой, направено съответно на
12.02.2013г. и на 16.02.2013г. /арг. констативните протоколи, л.79 и л.80 от
първоинстанционното производство пред СлРС/, изпълнителят е издал съответно
фактура №288/13.02.2013г. на стойност 960лв. и съответно ф-ра №289/19.02.2013г.
на стойност 2010лв., платени от възложителя „Соксет“ ЕООД. Фактурите са осчетоводени
своевременно и вярно в счетоводството на изпълнителя /арг. заключението на
СИЕ/. Тъй като тези суми се явяват разходи, направени от ищцовото дружество за
настройване и стартиране на плетачните машини именно поради престоя, причинен
от липсата на електро захранване в процесния период 10 -15 февруари 2013г.,
като безспорно е установено първото възстановяване на ел.захранването от
дружеството на 12.02.2013г. и предприемането на действията по настройване на
машините и последващото ново спиране на ел. захранването в края на деня на
12.02.2013г. /след пускането в работен режим на машините/ и възстановяване на
захранването едва на 15.02.2013г. По-горе съдът посочи подробно защо приема, че
това спиране е извършено от ответника в първоинстанционното производство Б. и
защо е противоправно. Поради това е налице причинна връзка между
противоправното поведение на ответника – противоправно спиране ел. захранването
в помещенията, ползвани от „Соксет“ ЕООД и вредите, изразяващи се в заплащане
на предоставени от „Копир М“ ЕООД услуги по настройване и стартиране на
плетачните машини след престой по посочените по-горе фактури размери, съответно
от 960лв. и 2010лв.
Исковата претенция в тази част е
основателна и доказана и правилно и законосъобразно е уважена от районния съд.
Следващата група имуществени вреди,
претендирани за обезвреда спрямо ответника Б. са също във вид на претърпяна
загуба и представляват заплатена от ищцовото дружество неустойка, в качеството
му на изпълнител/производител по поръчки с краен срок 14.02.2013г., които
дружеството, поради престоя с оглед неправомерното спиране на ел.захранването,
не е успяло да изпълни в срок. Въззивният съд намира, че тези вреди също са
доказани и исковата претенция и в тази част е основателна и правилно уважена от
първоинстанционния съд. Възраженията на въззивника в тази насока са
неоснователни.
Безспорно по делото е установено
възлагането на поръчки по съществуващи търговски отношения между ищцовото
дружество и трите дружества „Дурос Антонис“, Гърция; „Итал – И“ ЕООД, гр.София и ЕТ „Булсокс – Галин
Ненов“, гр.София, с уговорен краен срок
на доставка на възложеното за изработка количество чорапи – 14.02.2013г. /и по
трите договора/. Изрично и в трите договора /сключени с всяко едно от трите
посочени търговски дружества/ е уговорена неустойка при неизпълнение в срок
/при забава на изпълнителя по договора за изработка на чорапи/. При договорите
с „Дурос
Антонис“, Гърция и „Итал – И“ ЕООД, гр.София тази неустойка е договорена в
размер на 40% от стойността на недоставеното количество при 1 седмица забава и
50% - при повече от 2 седмици забава, а в договора с ЕТ „Булсокс – Галин
Ненов“, гр.София от 08.01.2013г. – в размер на 50% от стойността на
недоставеното количество повече от 1 седмица.
От писмените
доказателства, подкрепени и от свидетелските показания на свид. Ю., свид. С. и
свид.Н., е установено, че поради спиране на ел. захранването в производствените
помещения на „Соксет“ ЕООД на 10 и на 12 февруари 2013г. е преустановена
работата на плетачните машини, поради което трите договора към този момент не са
били изпълнени изцяло. От писмените доказателства, се установява, че едва
седмица след крайния срок „Соксет“ ЕООД е имало готовност да изпрати всички
поръчани и от трите фирми количества чорапи. Съгласно допълнителното заключение
на СИЕ, възложено от настоящата инстанция, се установява, че към момента на
спиране на ел. захранването е била изпълнена около 80% от продукцията по
поръчките. Едва след като се формира изцяло поръчката и се предаде за износ на
съответния клиент, тя се води като готова продукция. Ответникът не ангажира оборващи доказателства, които да разколебават
този извод, базиран на представените по делото писмени доказателства. Поради
това, съдът приема, че ищцовото дружество, именно с оглед престоя поради
спиране ел. захранването от страна на ответника в производствените помещения,
не е могло в срок да изпълни поетите производствени поръчки, поради което е
било санкционирано с уговорената компенсаторна неустойка съответно от 40% /от
първите две фирми/ и 50% /по договора с ЕТ „Булсокс – Галин Ненов“, гр.София от
стойността на доставката /цялата доставка по всеки един от трите договора е
направена в едноседмичен срок от
уговорения краен срок, т.е. до 21.02.2013г./.
Стойността на
неустойката е установена от представените по делото писмени документи, в т.ч.
издадените фактури, като в случая е ирелевантно как точно е отразена тази
неустойка във фактурите /като неустойка или отбив от цената/, тъй като е категорично
ясно, че се касае именно за надлежно уговорената неустойка при забавена
доставка от страна на „Соксет“ ЕООД. Дори и отразяването във фактурата да е
нарушение на счетоводните правила, то факта на заплатена неустойка е безспорно
доказан и това представлява претърпяна загуба за ищцовото дружество, в причинна
връзка с противоправното поведение на ответника Б. и като такава подлежи на
обезвреда от негова страна.
Поради това,
исковата претенция в тези части – относно претърпяната загуба в размер съответно
на 2631,84лв. – заплатена неустойка на „Дурос Антонис“, Гърция по договор-
поръчка от 10.01.2013г.; 6136,40лв. – заплатена неустойка на „Итал – И“ ЕООД,
гр.София по договор-поръчка от 09.01.2013г. и 11512лв. – заплатена неустойка на
ЕТ „Булсокс – Галин Ненов“, гр.София по договор-поръчка от 08.01.2013г., е
основателна и доказана и правилно и законосъобразно е уважена от районния съд.
Следващата
група вреди във вида на претърпяна загуба е за заплатен престой на работници и служители в периода м.февруари-м.март
2013г. в размер на 5665,63лв. Тази претенция е частично основателна.
Както по-горе бе отбелязано, настоящия състав приема,
че неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в спиране на ел.
захранването в помещенията, ползвани от ищцовото дружество е извършено само в периода
10.02.2013г. – 15.02.2013г., като последващото спиране на ел. захранването
/на 25.02.2013г./ не се държи на противоправно поведение на Б., а е извършено
от електроснабдителното дружество, по неустановени причини.
За периода 10.02.2013г.
– 15.02.2013г., съдът приема, че по делото безспорно е установено от
събраните доказателства писмени и гласни, че е бил налице престой в работата на
ищцовото дружество, в т.ч. работниците му са били в престой, именно поради
спиране на ел. захранването в производствените му помещения, в резултат
поведението на ответника. Следва само да се отбележи, че възстановеното на
12.02.2013г. от свид. Н. ел. захранване не е довело до преустановяване на
производствения престой от страна на работниците на „Соксет“ ЕООД, тъй като в
края на деня отново е било спряно от Б., а в часовете между спиранията
поддържащата фирма „Копир М“ ЕООД е извършвала настройка на плетачните машини и
малко след влизането им в работен режим, токът отново е спрял и на практика с
тях не е било работено. Поради което, съдът приема, че престоят е бил в
продължение на 5 работни дни /режимът на работа е непрекъснат/.
Размерът на вредите поради
този 5 дневен престой на ищцовото дружество /с оглед трудови възнаграждения,
данъци и осигуровки/ възлиза на сумата от 2071,70лв.,
съгласно заключението по назначената от настоящата инстанция допълнителна СИЕ.
В този размер е и претърпяната вреда, която следва да се обезвреди.
Във връзка с твърдените вреди в периода 25.02.2013г. –
04.03.2013г., следва да се посочи, че договорът за наем на процесните помещения
е правомерно прекратен с отправяне на едномесечно писмено предизвестие от
страна на наемодателите, връчено на 31.01.2013г., т.е. договорът е прекратен с
изтичането на м.февруари 2013г. Именно по повод прекратяването на наемния
договор, съдът приема, че е и предприетото в края на м.февруари 2013г.
преместване на дейността на фирмата, в т.ч. машини, техника, персонал и т.н. в
нови помещения, като същото не се дължи на противоправното поведение на
ответника Б.. Поради това, съдът намира, че всички разходи, свързани с
преместването, в т.ч. и престоя на работниците на ищцовото дружество в края на
м.февруари – началото на м.март 2013г. не се дължат на противоправните действия
на ответника. Тези претендирани вреди не са в пряка причинна връзка с неговото
поведение, с установения по-горе деликт – противоправно спиране на ел.
захранването в помещенията, ползвани от „Соксет“ ЕООД в периода 10-15 февруари
2013г.
Поради това,
исковата претенция в тази й част е основателна и доказана в размера от
2071,70лв., до който следва да се уважи, а в останалата част до пълния
претендиран размер от 5665,63лв. – да се отхвърли като неоснователна и
недоказана. Решението на СлРС в тази част е неправилно и незаконосъобразно и
следва да се отмени над размера от 2071,70лв. до пълния присъден такъв.
Последните твърдени от ищеца вреди, чиято обезвреда се
претендира от ответника са имуществени във вида на пропусната полза в размер на 5585,59лв. от нереализирана чиста
печалба в периода от 10.02.2013г. до 04.03.2013г.
Тази претенция, според настоящия състав е изцяло
неоснователна и недоказана. Направените във въззивната жалба оплаквания в тази
насока са основателни.
Както, вещото лице Черкезова е посочила в заключението
си, въпросът каква печалба би реализирало едно дружество е много относителен и
зависи от множество изменчиви във времето фактори. По делото няма ангажирани
абсолютно никакви доказателства относно поети от ищцовото дружество договорни
ангажименти за производство на чорапи, извън тези с трите фирми, по които е
заплатило и неустойка за забава на продукцията. Няма ангажирани доказателства
какви количества и видове продукция би произвело дружество и на каква стойност
и въобще дали би я реализирало. Самото вещо лице при отговора на поставения му
от дружеството въпрос е дало три варианта на печалба, като изчисленията са на
база печалбата от произведена продукция през 2012г., 2013г. и 2014г., но това
не означавало, че това би била печалбата по време на престоя. Налице е едно
хипотетично предположение, но не и реално доказана пропусната възможност за
реализиране на процесните печалби, ако не бе поведението на ответника.
Освен това, от съществено значение е и посоченото
по-горе обстоятелство, че приетия от съда период, в който за дружеството е бил
производствен престой, в резултат от противоправното поведение на ответника Б.
е само този от 10 до 15 февруари 2013г. Последващият период на престой не се
дължи на неговото поведение - дължи се евентуално на спиране на ел.
захранването от ЕВН, както и на предприетото преместване на производствената
база на дружеството в друг обект, поради правомерно прекратяване на наемните
отношения по отношение на помещенията на ул.“Асеновско дефиле“ №4а. За установения
5-дневен престой, с оглед изложеното по-горе, съдът прие, че е довел до
забавяне в изпълнението на трите обсъдени вече поръчки, за което дружеството е
заплатило неустойки, подлежащи на репарация от ответника на основание чл.45 от ЗЗД. За този 5-дневен период ищецът не е установил по пътя на пълното пряко и
главно доказване причинени вреди във вида на пропуснати ползи, в резултат пряко
и непосредствено на виновното противоправно поведение на ответника Б.. Поради
това исковата претенция в тази й част се явява изцяло неоснователна и
недоказана. Твърденият размер на пропуснатите ползи е произволен, неподкрепен с
никакви доказателства.
Следва да се отбележи, че за да уважи претенцията в
тази й част, районният съд не е изложил абсолютно никакви мотиви /такива на
практика няма и по отношение на всички приети за доказани имуществени вреди/, още
по-малко такива защо приема първия от трите предложени варианта от вещото лице
Радостина Черкезова.
Решението на СлРС в тази му част /за присъдената сума
от 3240,08лв./ следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се
постанови ново, с което исковата претенция в тази й част – обезщетение за
пропуснати ползи от чиста печалба за периода 10.02.2013г. – 04.03.2013г. в
размер на 3240,08лв. се отхвърли като неоснователна и недоказана. Първоинстанционното решение
в отхвърлителната му част относно обезщетение за пропуснати ползи над
присъдения размер от 3240,08лв. до пълния претендиран такъв от 5585,59лв. е
влязло в сила, поради необжалването му.
По отношение на исковата претенция за присъждане на
законната лихва върху главницата, в случая върху отделните видове имуществени
вреди, следва да се отбележи следното:
По принцип, с оглед основателността на главната искова претенция, се явява основателна и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, началния
момент следва да е датата на увреждането /10.02.2013г./.
В
случая, законната лихва е претендирана от един по-късен момент, различен за
отделните видове вреди. С оглед диспозитивното начало на процеса и забраната за
влошаване положението на жалбоподателя /чл.271, ал.1, изр.второ от ГПК/, то
решението на СлРС в тази му част няма да бъде ревизирано и ще бъде потвърдено.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора, на
ищеца в първоинстанционното производство „Соксет“ ЕООД, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на
3697,58лв., при присъдени от районния съд такива в размер на 4695лв. Поради
това решението на районния съд в частта относно присъдените на ищцовото
дружество разноски следва да се отмени над сумата от 3697,58лв. до присъдения му
размер от 4695лв.
На ответника в първоинстанционното
производство Д.Б., на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция в размер на 612лв. при
присъдени такива в 129,18лв., поради което следва да му се присъдят такива допълнително
в размер на 482,82лв.
С решението си районният
съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК е осъдил ответника Б. да заплати по сметка
на съда държавна такса в размер на 1286,24лв. Това процедиране е абсолютно
незаконосъобразно и неправилно. В настоящото производство ищцовото дружество не
е лице освободено от заплащане на държавна такса и такава е била заплатена
редовно още с депозиране на исковата молба в размер на 1391,70лв. Тази платена
от ищеца държавна такса влиза в разноските, подлежащи му на присъждане по
съразмерност. Разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК е неприложима в случая и
районният съд като е осъдил ответника да заплати държавна такса /става на
практика повторно заплащане на такава/ е действал незаконосъобразно, като
решението и в тази му част следва да се отмени.
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва
да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали
разноски пред въззивната инстанция.
На въззивника Д.Б. следва
да се присъдят по съразмерност разноски пред настоящата инстанция в размер на 201,68лв.,
с оглед частичната основателност на въззивната жалба.
На въззиваемото дружество
„Соксет“ ЕООД следва да се присъдят съразмерно разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3150лв. с оглед частичната неоснователност на
въззивна жалба.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение
№9/03.01.2018г., постановено по гр.д. №3687/2016г. по описа на Сливенски районен
съд, както следва: в частта, с която Д.Т.Б. с ЕГН ********** *** е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да
заплати на „СОКСЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********
сума над общия размер от 25321,94лв.,
в т.ч. сума за заплатен престой на работниците и служителите на „Соксет“ ЕООД в
периода м.февруари-м.март 2013г. над
сумата от 2071,70лв. и сума в размер на 3240,08лв., съставляваща стойността
на пропуснати ползи от нереализирана честа печалба от „Соксет“ ЕООД в периода 10.02.2013г. – 04.03.2013г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 29.08.2016г. до
окончателното й изплащане; в частта, с
която Д.Т.Б. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Соксет“ ЕООД, ЕИК
********* разноски по делото над размера
от 3697,58лв. до присъдения размер от 4695,00лв. и в частта, с която Д.Т.Б.
с ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на СлРС в полза на бюджета на
съдебната власт дължима държавна такса в размер на 1286,24лв., съобразно
уважената част от исковете, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени
от „СОКСЕТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********** против Д.Т.Б.
с ЕГН ********** *** за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане – спиране
на ел. захранването в производствените помещения на ищцовото дружество в ***********на
10 и 12 февруари 2013г. над общия размер от 25321,94лв.
до размера от 32155,95лв. относно претендираното
обезщетение за имуществени вреди в резултат на престой на работниците на
„Соксет“ ЕООД в периода м.февруари-м.март 2013г. над размера от 2071,70лв. до
претендирания размер от 5665,63лв. /включен в общия размер/ и относно претендираното
обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана чиста печалба в периода
10.02.2013г. – 04.03.2013г. в размер на 3240,08лв. /включен в общия размер/,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №9/03.01.2018г., постановено по гр.д.
№3687/2016г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „СОКСЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: *********** да заплати на
Д.Т.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 482,82лв.,
представляваща допълнителни разноски пред първата инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от иска и сумата от 201,68лв.,
представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА Д.Т.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „СОКСЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *********** сумата от 3150лв.,
представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.