№ 8988
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110113340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен иск с правно основание чл.
7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от Н. ГР. срещу „Б.Е.“ АД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 400,00 евро за главница,
представляваща обезщетение по договор за въздушен превоз за отменен полет №
FB689/04.09.2018г. от летище Б. до летище М., ведно със законна лихва от 01.09.2021г. до
изплащане на вземането, сумата 159,30 лева за мораторна лихва за периода от 28.08.2019г.
до 29.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с разпореждане от 12.05.2022г. по чл. 247 от ГПК, по ч.гр.дело № 51100/2021г.
по описа на СРС.
Ответникът не е подал отговор на искова молба. С писмено становище оспорва иска,
а в срока по чл. 414 от ГПК не прави конститутивни възражения.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ангажираните писмени доказателства, неоспорени от страните, доказват пълно и
главно всички правнорелевантни факти за възникване на правото на парично вземане за
ищеца -наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен
превоз на пътници, по което има качеството на пътник, съобразно приетия електронен
билет, явяването на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за
извършване на превоза, и неговата отмяна, установимо от справка на летищния оператор на
летище Б., а именно – писмо с рег.индекс FR-OUT-BOJ-701/09.06.2022г. за това, че в архива
на летище Б., в полетната програма на ответната авиокомпания „Б.Е.“ АД е заявен полет
FB689 за 04.09.2018 г. по направление летище Б. – летище М. /Ш./, но след 02.08.2018 г.
1
този полет вече не фигурира в полетната програма на ответника. Не се оспорва пътникът да
има потвърдена резервация за полета, чието разстояние е определено по реда на чл. 7, пар. 4
от Регламента е между 1500 км и 3500 км; размер на иска, установен в нормативния акт.
Ответникът не твърди и не доказва обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент
(ЕО) № 261/2004 - отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Ответникът не твърди и
не доказва изключения по чл.5, пар.1,б. „в“ от Регламента. Ответникът не твърди и не
доказва плащане на предявеното парично вземане до края на съдебно дирене. Възражението
за изтекла погасителна давност съдът не разглежда, на осн. чл. 133 от ГПК, тъй като в срока
за отговор на искова молба, изтекъл на 03.05.2022 г., вкл., страната не е заявено. Предвид
това искът за главница подлежи на уважение по основание и в предявения размер.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се
дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК, поради което следва да
бъде пресъдена.
Тъй като главното парично вземане няма определен падеж за изпълнение, за да
изпадне длъжника в забава следва да бъде поканен, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По реда на
чл. 184 от ГПК ищецът представя извънсъдебна електронна кореспонденция, неоспорена от
ответника, за отправена на 28.08.2019г. покана за плащане от ищеца до ответното дружество
на електронен адрес адрес. Ето защо и основателността на главния иск, следва да се уважи и
акцесорната претенция за мораторна лихва по чл. 86, ал.1 от ГПК по основание, размер,
установен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, и период така, както са заявени.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски за сумата общо
400,00 лв. – сбор от 75,00 лв. разноски за исково производство за платена държавна такса, и
325,00 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на адвокат пред заповедния съд.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. ГР., родена на ********** г.,
гражданин на Р.Ф., със съдебен адрес: адрес, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК: ..............., със седалище
и адрес на управление: адрес, иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
че „Б.Е.“ АД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: адрес, дължи на Н. ГР.,
родена на ********** г., гражданин на Р.Ф., със съдебен адрес: адрес, сумата 400,00 евро за
главница, представляваща обезщетение за неизпълнение по договор за въздушен превоз за
отменен полет № FB689/04.09.2018г. от летище Б. до летище М., ведно със законна лихва от
01.09.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 159,30 лева за мораторна лихва за
периода от 28.08.2019г. до 29.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с разпореждане от 12.05.2022 г. по чл. 247 от ГПК, по
ч.гр.дело № 51100/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: адрес, да
2
заплати на Н. ГР., родена на ********** г., гражданин на Р.Ф., със съдебен адрес: адрес, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 400,00 лева – съдебни разноски по ч.гр.дело
№51100/2021 г., и гр. дело № 13340/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3