Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3208 01.08.2014
година град
Пловдив
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание
на втори юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на
секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2013 по описа на съда за 2012 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) и по
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът
А.Г.М., ЕГН: **********,***- партер, е предявил против Х. Х.Т., ЕГН: **********
и Х.К.Ч., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответниците да възстановят
отварянето на входната врата на имот с административен адрес: град П., ул. „Б.”
№ *, като отстранят извършеното от тях заваряване и възстановят достъпа на
ищеца до гаража му в дъното на парцела, както и иск за осъждането им да
заплатят разделно сумата от 1 250 лева като обезщетение за разрушаването
на притежавания от ищеца ретро автомобил ***, рег. № *****, в резултат на
невъзможността да бъде съхраняван в гаража му.
В
исковата молба е посочено, че ищецът бил собственик на основание покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт **** г. на Нотариус при ПНС на следния
недвижим имот: 1. апартамент от две стаи, кухня и коридор за стълбищната
площадка, находящ се в североизточната част от сутерена на триетажна жилищна
сграда с административен адрес: град ***, ул. „Б.” № *; 2. подстълбищно
помещение; 3. съответната идеална част от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, на което е изградена тя; 4. право на реално
ползване на югозападната половина от празното дворно място зад сградата, с общо
ползване на тротоара, северната част и входната пътека от улицата; 5. право на
купувача да стори и държи в своята реална
част от двора като свои собствени навес, клозет, гараж и други, със
задължение да огради своята реална част от двора. Жилището било изградено на
приземния етаж при построяване на сградата през 1959 г. съгласно строително
разрешение № 145/ 11.05.1957 г. и договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 08.03.1957 г. Съгласно чл. 64 от ЗС собственикът на
постройката можел да ползва земята, доколкото това е необходимо за ползването
на постройката според предназначението й, освен, ако в акт, с който му е
отстъпено правото, било постановено друго. От типовия договор за отстъпеното
право на строеж върху държавен имот било предвидено безсрочно използване на
дворното място, върху което била построена сградата, а съгласно чл. 15 ал. 3 от
ЗС /сега отменен, но действал към момента на сключване на цитирания договор/,
правото на строеж включвало ползването и на незастроената част от земята. Това
правило било възприето и в чл. 130 ал. 4 от ЗСТУ /отм./, като по чл. 131 от
ЗСТУ /отм./ правото на строеж върху държавен парцел включвал правото да се
построят и второстепенни постройки като гаражи, като това се отнасяло и до
заварените такива. С декларация с нотариална заверка от 07.08.1970 г. лицата Г.
и П. Ш. от една страна и ищецът- от друга, си дали взаимно съгласие за
построяване на гараж в северозападния ъгъл и за ползване на вече построения
навес за ищца и гараж- за Ш.. Гаражът на ищеца бил построен преди 07.04.1987 г.
със съгласието на останалите суперфициарни собственици според нотариално
заверената декларация. За обекта имало строителни книжа, от които в общината
бил запазен само архитектурния проект, съгласуван на 02.08.1970 г. от главния
архитект, като съгласно издадено през 2006 г. удостоверение от главен архитект
този гараж представлявал „търпим” строеж по смисъла на параграф 16 ал. 1 от ПЗР
на ЗУТ. В периода 02.07.2009 г.- 02.09.2009 г. ищецът отишъл на почивка в
къщата си в село М., област С., като в този период ответникът Ч., възползвайки
се от отсъствието му, бил заварил едното крило на входната врата откъм улицата,
като по този начин препятствал достъпа на ищеца до находящия се в дъното на
парцела негов гараж. При завръщането си М. установил, че не можел да вкара
колата си в двора, а оттам и в гаража, тъй като вратата била заварена. Веднага
подал жалба до Районна прокуратура по случая за проверка с оглед извършено
престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, като след постановление на ВКП от
21.07.2010 г. се дали изрични указания за образуване на досъдебно производство,
по което бил внесен обвинителен акт срещу ответника, а по образуваното н.о. х.
дело № 502/ 2012 г. на ПРС, XVI нак. с-в, той бил осъден за самоуправство.
Междувременно пък ответницата Т. образувала срещу ищеца производство по чл. 108
и чл. 109 от ЗС, като исковете й били отхвърлени с влязло в сила решение,
постановено по гр. дело № 12229/ 2009 г. на ПРС, XVII гр. с-в, потвърдено и на
въззивна инстанция. Въпреки многобройните жалби до различни институции ищецът и
до момента не можел да ползва гаража си поради завареното крило на входната
врата, което препятствало възможността автомобилът му да премине през нея.
Оттогава 40- годишното МПС- ценен ретро автомобил „***”, рег. № *****, член на ***
гр. П. с множество участия в конкурси и изложби, гниел на улицата пред двора,
без да може да бъде прибран в празния гараж. В резултат на незаконосъобразните
действия на ответника ищецът претърпял значителни имуществени вреди, тъй като в
резултат на престоя на открито за периода 2009 г.- 2011 г. колата силно
корозирала, боята започнала да пада, стоповете, мигачите, дори и резервната
гума (която за този модел се намирала отвън), заедно с игличките от гумите,
били отбрани от роми. Автомобилът бил на повече от 40 години и до тогава бил
държан само в гараж, като излагането му под прякото влияние на атмосферните
условия довело до необратимото му повреждане. Това наложило преустановяване на
участията му в изложби, а през м. декември 2011 г. същият бил бракуван, а
регистрацията му в КАТ- прекратена. Стойността му възлизала на сумата от
1 250 лева. Претенцията се насочвала срещу двамата ответници, защото
първият извършил заваряването на вратата, а двамата заедно поддържали това
състояние и препятствали чрез заплахи, физически и психически тормоз ищеца и
съпругата му, която в резултат на това получила инсулт и се намирала в недобро
здравословно състояние. Моли осъждане на ответниците да възстановят отварянето
на входната врата на имота, като отстранят извършеното от тях заваряване и
възстановят достъпа на ищеца до гаража му в дъното на парцела, както и да му
заплатят разделно сумата от 1 250 лева като обезщетение за разрушаването
на притежавания от ретро автомобил в резултат на невъзможността да бъде
съхраняван в гаража му. Претендира разноски. С допълнителна молба взема
подробно становище по отговора на ответниците. В съдебно заседание не се явява,
но чрез пълномощника си поддържа исковете.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответниците чрез пълномощника си са депозирали писмен
отговор, с който оспорват исковете. Твърдят, че ищецът не бил собственик на
гаража, защото въпросната постройка била незаконно изградена върху общинско
място, съсобственост между община Пловдив и ответницата Т.. В мотивите на
приключилото гр. дело № 12229/ 2009 г. на ПРС, XVII гр. с-в, било прието, че М.
не притежавал право на собственост върху постройката, защото нямал отстъпено
право на строеж, нито пък имал право на ползване на дворното място. Той
притежавал единствено правото да преминава през незастроената част от двора, за
да има достъп до призема на жилищната сграда, на който бил собственик, поради
което не можел да търси защита на вещни права, каквито не притежавал. Без
значение било обстоятелството дали постройката е търпима, както се приело по
приключилото дело, защото това не променяло нещата досежно собствеността върху
обекта. От ответницата бил предявен иск против ищеца за предаване на владението
върху тази постройка, явяваща се приращение върху общинско място, но по
приключилото гр. дело № 2689/ 2012 г. на ПРС, X гр. с-в, претенцията била
отхвърлена. Ищецът и до момента продължавал да държи процесната постройка, без
някой да му пречи, като никъде не било регламентирано правото му да вкарва в
двора лек автомобил през външната входна врата и да го паркира на дворната
пътека или в гаража. Искът за вреди пък бил изцяло неоснователен, като липсвало
виновно и противоправно поведение на ответниците, нито пък те били причинили
щети. Нямало нормативно изискване един автомобил задължително да домува в
гаражна клетка, нито пък ищецът имал правото да паркира в гараж, който не бил
негова собственост. Неверни били и твърденията, че автомобилът бил изключително
ценен ретро модел с висока стойност , защото се касаело за много стар и напълно
амортизиран такъв, който бил бракуван от самия ищец и продаден от него за старо
желязо за сумата от 300 лева, както лицето било заявило в разпита си пред
дознателя. Молят за отхвърляне на исковете също, претендират разноски. В
съдебно заседание също не се явяват, като чрез пълномощника си поддържат
отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
от фактическа страна следното:
От нотариален акт за покупко- продажба № *, том *,
дело № */ *** г. на Н. при ПНС е видно, че ищецът е придобил в собственост в
имота приземно жилище, идеални части от общите части на сградата и правото на
реално ползване на незастроената част от дворното място.
Представени са и документи за собственост (договори
и нотариални актове), от които ответницата черпи собственическите си права по
отношение на втория етаж от сградата и ½ ид. част от дворното място,
другата половина от което е собственост на община П..
С влязло в сила решение,
постановено по гр. дело №
12229/ 2009 г. на ПРС, XVII гр. с-в, е отхвърлен предявения от ответницата Т.
против ищеца иск за осъждането му да премахне гаражната постройка.
С влязло в сила решение,
постановено по гр. дело №
2689/ 2012 г. на ПРС, X гр. с-в, е отхвърлен предявения от ответницата Т.
против ищеца иск за осъждането му да предаде собствеността и владението върху
гаражната постройка.
С влязло в сила решение,
постановено по гр. дело №
82/ 2013 г. на ПРС, XVI гр. с-в, е отхвърлен предявения от ответницата против
община П. иск за признаване на установено, че тя е собственик на гаражната
постройка.
С влязло в сила решение,
постановено по гр. дело №
8772/ 2013 г. на ПРС, XVI гр. с-в, е разпределено ползването на дворното място
между ответницата Т. ***.
С влязла в сила присъда, постановена по н.о. х. дело
№ 502/ 2012 г. на ПРС, XVI нак. с-в, ответникът Ч. е признат за виновен за
това, че самоволно е осуетил достъпа на ищеца и е прекратил ползването на
гаража му.
За процесния гараж са представени
още нотариално заверена декларация за строеж, удостоверение за търпимост,
технически проект и схема от кадастъра.
Като писмени доказателства за
автомобила на ищеца са приети удостоверение от Автомобилен клуб „Ретро”-
Пловдив, както и удостоверение за регистрация от сектор „ПП” на МВР- Пловдив.
Приета е съдебно- автотехническа
експертиза, по която вещото лице въз основа на техническите характеристики на
модела е определило средната пазарна стойност на лек автомобил „Пежо 404” към
месец декември 2011 г., която възлизала на сумата от 1 796 лева.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на по един свидетел, ангажиран от всяка страна
(протоколи от с.з. от 15.04.2014 г. и от 20.05.2014 г.). Св. Г.А.И.- роднина по
сватовство на ищеца, заявява, че отдавна познавал семейството и в двора винаги
имало гараж, ползван от ищеца, който държал в него ретро автомобила си марка
„Пежо 404”. Ответникът бил направил основен ремонт на двора и към 2009 г.
заварил една от входните врати, като по този начин ищецът вече не можел да
влиза с автомобила си в гаража. Колата стояла отвън на улицата, поради което
собственикът й се принудил да я продаде за скрап. Св. Д.Ц.Т.- съпруг на
ответницата, посочва, че между страните имало пререкания за ползването на
дворното място, като автомобилът на ищеца обикновено бил паркиран не в гаража,
а на двора, с което пречел да се минава по пътеката. Ремонтът на двора се
наложил, защото състоянието му не било добро, като се сменила входната врата и
през нея сега не можело да се минава с лек автомобил.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 109 от ЗС собственикът може
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право, т.е. с иска се предоставя защита на правото на собственост срещу
всяко неоснователно въздействие и посегателство върху правото на собственост,
което го смущава или пречи на пълноценното му упражняване. В конкретния случай
ищецът твърди, че е собственик на гаражна постройка в дворно място, като
ответниците препятствали достъпа му до нея чрез изграждане на неотваряема
външна врата откъм улицата, което не давало възможност на лицето да влезе в
двора с автомобила си и да го паркира в изградения с тази цел гараж.
От събраните писмени доказателства се установява, че
процесното дворно място е съсобствено (при равни права- по ½ ид. част)
между ответницата Т. ***, като ищецът е собственик на част от сутерена на
двуетажната жилищна сграда, намираща се в имота. Същият, видно от нотариалния
акт, с който е придобил жилището си, е разполагал с право на реално ползване на
югозападната половина от двора, като наред с това там му е било предоставено и
правото да построи и гараж. Такъв гараж действително е бил изграден от лицето,
което не се оспорва от ответниците, като за обекта са представени съответен
технически проект (с план и чертежи), издадени са удостоверение за търпимост
(според което същият не подлежи на премахване или на забрана за ползване) и схема
по кадастралната карта (от която е видно, че е бил заснет като отделен обект).
Настоящият състав намира, че по отношение на него ищецът не е притежавал
надлежно отстъпено му право на строеж, доколкото теренът е бил държавен и с
договора от 08.03.1957 г. това право е било дадено само на праводателите му,
като с последвалата продажба от 05.02.1962 г. то не се е прехвърлило на
купувача, поради което същият не е могъл да строи върху дворното място. Пак в
тази връзка нотариално заверената декларация от 07.08.1970 г. е без значение,
защото, независимо дали същата се е изисквала или не за строителството в
съсобствен имот, тя не може да замести липсващата суперфиция на М.. Така
изложеното обаче единствено опровергава тезата на ищеца, че му е било учредено
правото на строеж, но това, че лицето не е бил негов титуляр, не означава, че
същият не е станал собственик на въпросния гараж на друго основание, доколкото
възможността да се придобие правото на собственост не възниква единствено в
полза на суперфицияра. Както е било прието в приключилото гр.
дело № 2689/
2012 г. на ПРС, X гр. с-в, М. е придобил собствеността върху гаража по
давностно владение, доколкото от момента на построяването му през 1973 г. до
настоящия единствено той е упражнявал фактическа власт върху вещта и е
демонстрирал владение с намерение за своене, без до момента на придобиване на
собствеността върху терена и втория етаж от сградата от ответницата през 2007
г. някой друг освен нея да е оспорвал правата му или да им се е
противопоставял. В тази връзка е необходимо да се посочи, че е неоснователна
тезата на ответниците, че този обект бил придобит по силата на приращение от
собствениците на земята, защото, макар и към момента на построяването на гаража
теренът да е бил държавен, то забраната за придобиване по давност на недвижим
имот по чл. 86 от ЗС касае само публичната собственост. По делото е безспорно
обстоятелството, че в продължение на дълъг период преди изменението цитираната
разпоредба от 1996 г., предвиждаща забрана за придобиване по давност на имоти
публична общинска собственост, а така и доста време след това, ищецът е
осъществявал спокойно и непрекъснато владение, от което следва, че същият е
придобил гаража по оригинерен начин и надлежно се легитимира като негов
собственик. Оттук- лицето е бил собственик на същия и преди ответницата да
придобие втория етаж и ½ ид. ч. от дворното място в имота, поради което
правата му по отношение на вещта подлежат на защита в случай на засягането им,
а с това се доказва и първата предпоставка за основателността на негаторната
претенция- факта на притежаваната собственост.
В процеса не е спорно, че именно
ответникът Ч. е направил ремонт на двора и е поставил ограда откъм улицата,
като изградената нова външна врата е била с неотваряема част и така за разлика
от предишното състояние на нещата се е изключила възможността през нея да
премине лек автомобил. Няма спор, че такъв ищецът е притежавал, както и, че
преди ремонта той е влизал с него в двора и го е паркирал в гаража си.
Независимо, че лицето няма собственост върху терена, обстоятелството, че е
собственик на постройка в него, както и на жилищен обект в сградата, означава,
че той разполага с правото по смисъла на чл. 64 от ЗС да се ползва от дворното
място, като преминава през него не само за нуждите на жилището си в сутерена, а
също и като проход за автомобила си за достигане до находящия се в дъното на
двора гараж, с оглед възможността същият да бъде употребяван по предназначение,
а именно- да се паркира в него МПС. Като е препятствал достъпа към двора чрез затварянето
на отваряемото крило на входната врата, ответникът неправомерно е засегнал
чужди вещни права и именно в тази връзка е бил признат за виновен за
извършеното самоуправство
с влязлата в сила присъда, постановена по н.о. х. дело № 502/ 2012 г. на ПРС, XVI
нак. с-в. С ограничаване на възможността да се ползва по предназначение
собствената на ищеца вещ в двора- гараж, е променено съществувалото по- рано
фактическо положение, като без никакво значение в случая е това дали обектът се
е ползвал за друго (складиране на вещи), след като е станал негоден за
съхранение на автомобил, с каквато цел именно е бил изграден. Тук не се отрича
и правото на собственика на терена да извърши ремонт на дворното място, при
което да огради имота си, а това, че недопустимо по този начин се засягат права
на друго лице, притежаващо постройка в имота, лишено от възможността да я
ползва като гараж. Именно тези права на ищеца е следвало да се зачитат при
поставянето на новата врата от ответника и точно, защото това не е било направено,
обуславя основателността на иска, поради което извършилият неправомерното
въздействие следва да се осъди да премахне последиците от това си поведение,
като възстанови предишното състояние.
По отношение на ответницата Т.
следва да се отбележи, че тя не е извършила действия по затваряне на входната
дворна врата, с които да препятства достъпа на автомобила на ищеца до гаража
му, но същата от една страна не се е противопоставила на другия ответник по
време на ремонта конкретно досежно направеното заваряване на вратата, а от
друга- след това е поддържала, а и в момента още поддържа непроменено това
фактическо състояние на нещата. В този смисъл нейната отговорност в случая
произтича не от това, че тя е извършила съответното противоправно деяние, а,
защото продължава да го поддържа и по този начин създава пречки за упражняване
на чуждото право на собственост върху гаражната постройка, като препятства
ползването й по предназначение. Доколкото правото на собственост е абсолютно
вещно право и изисква от всички субекти да се въздържат от действия, които
пречат то да се осъществява пълноценно, създаването на едно неправомерно
състояние, което го смущава, поражда необходимостта от защита на правото, което
може успешно да се реализира чрез иска по чл. 109 от ЗС. Отговорността тук е
обективна и не изисква установяване на вина, а само доказване на такава
ситуация, неправомерно засягаща чуждо право на собственост. В този смисъл
именно се обуславя и пасивната легитимация на ответницата, която продължава да
поддържа противоправно създаденото от баща й състояние на препятстване достъпа
на ищеца с автомобил до гаража му в дворното място, поради което следва да се
ангажира и нейната отговорност като на лице, съпричастно към положението,
смущаващо насрещните вещни права.
За пълнота на изложението, е
необходимо да се отбележи, че по делото въобще не се установяват твърденията в
исковата молба за отправяни заплахи, употреба на физическа сила или оказван
постоянен психически тормоз спрямо ищеца, каквито данни съвсем не са събрани в
хода на процеса, нито пък от ангажираните доказателства може да се направи
извод, че ответниците са извършили подобни неправомерни действия, за да се
търси от тях обезщетение за вреди и от това. Последното обаче обуславя
неоснователност на негаторната претенция само досежно тези твърдения, а не и
въобще за всички останали, доколкото по- горе вече подробно бяха обсъдени
съображенията на съда, касаещи неправомерните действия на ответниците по
засягане на собственическите права на ищеца, за което те следва да бъдат
санкционирани с настоящото решение.
По отношение на втората претенция- за обезщетението
на причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разрушения
автомобил, е необходимо да се отбележи, че, за да се търси деликтна отговорност
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно няколко
предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като
отсъствието дори на една от тях води до неоснователност на иска. В исковата
молба са изложени твърдения за това, че поради незаконосъобразните действия на
ответника Ч. се наложило автомобилът на ищеца да стои отвън на открито за
период от около две години, като от една страна излагането му под влиянието на
атмосферните условия довело до необратимото му повреждане (корозия и падане на
боя), а от друга- отделни негови части (стопове, мигачи, резервна гума и
иглички на гумите) били откраднати и в крайна сметка се наложило неговото
бракуване. На първо място, в случая по никакъв начин не се доказва пряка
причинно- следствена връзка между поведението на ответника и вредите по
автомобила, доколкото по делото не са събрани данни за това какво е било
състоянието на автомобила преди и след месец септември 2009 г. Гласните
доказателства (св. И.) са в насока само, че колата била поддържана в добър вид
от собственика й, който се грижел за своята вещ, като след престоя й на улицата
се наложило тя да бъде бракувана, без обаче въобще да се конкретизират
обстоятелства за това какво точно се е случило по време на паркирането отвън.
Дори и да се приеме, че атмосферните условия са се отразили неблагоприятно,
макар за това да липсва каквато и да е информация, то именно те биха се явили
причината за настъпване на евентуалните повреди, а не действията на ответника
по заваряването на входната врата, защото причинната връзка между деянието и
възможните вреди се явява прекъсната и опосредена от други фактори, независещи
от ответника. Пак в тази връзка твърденията за извършени кражби по автомобила
от външни лица, които отново са недоказани, касаят поведението именно на тези
трети лица, а не на насрещната страна в процеса, за да бъде ангажирана
отговорността й за чужди действия, върху които тя не влияе, нито пък има
задължения да осъществява контрол. Независимо, че по делото няма данни
автомобилът да се е повредил само, защото е стоял изложен на неблагоприятните
външни човешки посегателства или пък на вредните метеорологични въздействия,
липсва каквато и да е причинна връзка между евентуалните щети, които биха могли
да настъпят по отношение на вещта и факта на непаркирането й в гаража, защото
невъзможността за съхраняване на един автомобил в гараж не е абсолютната или
пък единствената предпоставка за запазването му в годен за експлоатация вид и
състояние. Противното би означавало да се въведе като задължение паркирането на
закрито за всички МПС- та, които са в движение, за да се осигури и гарантира
безопасността им, което нито е житейски постижимо, нито пък е нормативно
изискуемо, за да е налице основание да се претендира обезщетение за вреди,
настъпили поради излагане на колата на външните условия на улицата. На
последното място, не може да се приеме и каква точно е била стойността на
автомобила, доколкото вещото лице в устния си доклад изрично посочи, че е
изготвило САТЕ на база само техническите характеристики на съответния вид и
модел МПС, без да разполага с информация за конкретния автомобил, който вече е
бил бракуван и негов оглед се явява невъзможен. Не се доказа и фактът на
участията му в конкурси и изложби за ретро коли, защото представеното удостоверение
не е с подобно съдържание, нито пък се установи, че същият представлява такава
ценност, за да обоснове толкова висока пазарна цена на автомобил, който е на
повече от 40 г. по сведения на ищеца, макар и да е бил в движение. Нещо повече,
налице е извънсъдебно признание на страната за стойността, на която машината е
била продадена за старо желязо (протокол за разпит на свидетел по ДП), от който
е видно, че цената е твърде занижена- 300 лева, за да се претендира тя в
търсения с исковата молба размер от 1 250 лева. При тези съображения,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, се налага несъмненият извод за
това, че искът за деликтна отговорност на двамата ответници е изцяло
неоснователен, а и съвсем недоказан, поради което същият следва да се отхвърли,
доколкото не са налице предпоставките за положително произнасяне по тази
претенция за обезщетение за имуществени вреди.
С оглед изхода на делото, а
именно- уважаване на негаторната претенция и отхвърляне на тази за деликта, на
всяка от страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на
уважената и на отхвърлената част за всеки от исковете. По делото са налице
доказателства за направени от страните разноски, както следва: ищците
представят доказателства за заплатена държавна такса за образуване на делото в
размер на 80 лева (лист 42 от делото), такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер от 5 лева (л. 143), депозит за вещо лице по СТЕ в размер
на 80 лева (л. 64) и адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева (л. 72).
Ответниците пък са направили разходи единствено за ангажирания от тях адвокат,
възлизащи в размер на 300 лева (л. 152), както и двете страни са представили
списък за разноски. Изчислени
по съразмерност, разноските възлизат, както следва: на ищеца следва да се
заплати сумата от 410 лева, а на ответниците- сумата от 200 лева. В хода на устните състезания е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, което следва да се разгледа. По
смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на
разноските. Съдът обаче намира възражението за неоснователно, доколкото същото
е предвидено и за двата предявени иска, а и с оглед изменението на § 2 от ДР на Наредба № 1/
09.07.2004 г., касаещ вече намаляване до двукратния, а не до трикратния
минимум, хонорарът на ищцовата страна по всеки от исковете се явява съобразен с
настоящите по- завишени минимуми на адвокатските възнаграждения по Наредбата.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Х. Х.Т., ЕГН: ********** и Х.К.Ч., ЕГН: **********,***, да възстановят
отварянето на входната врата на имот с административен адрес: град П., ул. „Б.”
№ *, като отстранят извършеното заваряване на вратата и възстановят достъпа на
А.Г.М., ЕГН: **********,***- партер, до гаража му, находящ се в дъното на
парцела.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Г.М., ЕГН: **********,***- партер, против Х. Х.Т., ЕГН:
********** и Х.К.Ч., ЕГН: **********,*** иск за осъждането им да му заплатят
разделно сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева- обезщетение за
разрушаването на притежавания от него ретро автомобил „Пежо 404”, рег. № *****,
в резултат на невъзможността да бъде съхраняван в гаража му.
ОСЪЖДА
Х. Х.Т., ЕГН: ********** и Х.К.Ч., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника им
адв. Н.А., да заплатят на А.Г.М., ЕГН: **********,***- партер, чрез
пълномощника си адв. Л.В., направените по делото разноски в размер на 410
(четиристотин и десет) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА
А.Г.М., ЕГН: **********,***- партер, чрез пълномощника си адв. Л.В., да заплати
на Х. Х.Т., ЕГН: ********** и Х.К.Ч., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника им
адв. Н.А., направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева,
изчислени по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Александър Точевски
Вярно с оригинала.
В.С.