Решение по дело №2408/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 468
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Александра Йорданова
Дело: 20221100602408
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 468
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С разпореждане от 10.08.2017г. по НЧХД № 21678/2016г., СРС, НО, 136-ти състав е
прекратил наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.4, т.5 от НПК.
Районният съд е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 НПК.
Срещу описаният съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от частния тъжител КР. ЦВ. Н., в която не се споделят доводите изложени в съдебния акт,
като се прави искане за отмяна на постановеното разпореждане и връщането на делото в
СРС за неговото разглеждане.
В закрито съдебно заседание на 24.06.2022г. въззивният съдебен състав по реда на
чл.327, ал.2 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
Частният тъжител К.Ц. – редовно призован от въззивната инстанция, се явява пред
съда и поддържа изложеното във въззивната жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IX – ти въззивен състав, след като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното Разпореждане, констатира
следното:
Тъжителят КР. ЦВ. Н. от гр.София, 1444, с.Бистрица, ул. **** е депозирал на
08.12.2016 г. в СРС, НО тъжба срещу В.П.Б. от гр.София, с. Бистрица, ул. „Тинтява“ № 41.
С разпореждане от 01.03.2017 г. съдът е обективирал писмени указания за
отстраняване на нередовностите от тъжбата на основание чл.81, ал.1 от НПК на тъжителя
Ц..
Посоченият съдебен акт е връчен на тъжителя Ц. на неговият адрес в гр.София, 1444,
с.Бистрица, ул. ****. Като същият на 02.05.2017г е внесъл по сметка на съда за образуване
на ЧХ дължимата държавна такса, както и е подадено уточнение, депозирано в изпълнение
на указанията на съдията докладчик.
1
С разпореждане от 10.08.2017г. по НЧХД № 21687/2016г. п описа на СРС, НО, 136-ти
състав е прекратил производството на осн. чл.250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.4, т.5 от НПК.
Районният съдия е счел, че иницииралия производството документ не е написан на
пишеща машина или компютър, поради което е нечетлив и неясен като това е довело до
невъзможността от страна на съда да бъде разчетена тъжбата, а оттам да се придобие
представа относно обстоятелствената част -време, място и начин на извършване на
деянието. Посочва се, че в тъжбата липсва подробен диспозитив с конкретизирано от
фактическа и правна страна обвинение против подсъдимия.
Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението на делото
съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното му решаване във
въззивното производство.
Въззивната инстанция намира депозираната въззивна жалба от частния тъжител К.Ц.
срещу разпореждането на СРС, НО, 136-ти състав, постановено на 10.08.2017 г. по н.ч.х.д №
21678/2016 г. за процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимиран за
това правен субект и е депозирана в законоустановения 15-дневен срок по чл. 250, ал. 4
НПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Съобразно гореизложената фактическа обстановка, която настоящият състав приема
за установена по делото, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите НПК в правомощията на съдията - докладчик се включва
задължението му след образуване на делото да извърши проверка дали описаното в тъжбата
престъпление се преследва по частен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от
НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81 НПК. Посочената законова разпоредба предвижда, че тъжбата
трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и
за обстоятелствата на престъплението. Това е така, тъй като тъжбата е онзи сезиращ съда
акт, който поставя началото на съдебното производство и определя фактическите рамки на
обвинението и предмета на доказване по делата от частен характер, поради което описаните
в същата обстоятелства следва да отговарят на престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия.
За разлика от първостепенния съд, въззивният съд приема, че тъжбата съдържа
достатъчно конкретизирани данни.
На първо място подадената тъжба е писмена, като в опровергаване на изложеното от
районният съд следва да се отбележи, че в закона никъде не е упоменато изрично, че тя
трябва да бъде написана на пишеща машина или компютър. Да действително за
запознаването на същата съдът трябва да положи повече усилия за запознаване със
съдържанието й, но това по никакъв начин не води до извода, че тя не съдържа упоменатите
в закона реквизити.
Същата съдържа данни за подателя – КР. ЦВ. Н., както и за лицето срещу, което е
подадена – В.П.Б..
В тъжбата се посочва, че В.Б. е нападнал тъжителя Ц. в собствената му градина
докато поливал.Тъжителя Ц. описва, че Б. го хванал за гушата и му се заканил – „че имота
не е негов“, след което тъжителя помислил, че действията на Б. са шега като го отблъснал с
ръка.Б. го яхнал под мишниците му и го избутал в средата на лехата, като действието се
повторило няколко пъти, след което побягнал през градината на тъжителя и тръгнал към
улицата.
Неоснователно се явява и визираното от съдията-докладчик на СРС, че в тъжбата
липсва и подробно възприемане на фактическите елементи на описания престъпен състав,
както и след това подробен диспозитив.
В този ред на мисли въззивният съд дължи да отбележи, че първо според
изискванията на закона, няма задължение за частния тъжител да дава правна квалификация
на описаното в тъжбата престъпление. Юридическото формулиране на инкриминираното
деяние е в прерогативите на съда, като единствено той би могъл да даде съответната правна
2
формулировка. На следващо място следва да е ясно, че съдът не разполага с компетентност
да прекрати наказателното производство на това основание, когато има съмнения за
осъществено престъпление от общ характер и то преди внасянето на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание и започването на съдебното следствие, както на практика е
прието.
Съобразно разпоредбата на чл. 287, ал. 7 НПК, съдът има право, тогава когато на
съдебното следствие се установи, че престъплението, за което е образувано делото, не е от
частен, а от общ характер, да прекрати, но единствено и само съдебното производство, като
препрати делото на съответния прокурор.

В настоящия случай делото не само не е било внесено за разглеждане в открито
съдебно заседание и не е започнало провеждането на съдебно следствие, каквото е
изискването на закона за подобна преценка, но и е било прекратено цялото наказателно
производство, а не само съдебното такова, в пълно противоречие с императивната
разпоредба на закона.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
правните изводи на първия съд, обективирани в разпореждането от 10.08.2017г. по НЧХД
№ 21678/2016г., СРС, НО, 136-ти състав за прекратяване на наказателното производство на
осн. чл.250, ал.1, т.1 пр. последно вр. чл. 24, ал.4, т.5 от НПК, за неправилни. Атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и делото следва да се върне на
софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав
. Съдията-докладчик, може да даде нужните указания за допълване на тъжбата на К.Ц.,
които ако не бъдат изпълнени, или не бъдат съблюдавани в пълнота, да прекрати
наказателното производство, или да постанови краен акт.
С оглед на горното и на основание чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1, вр.
ал.1, т.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 10.08.2017г. по НЧХД № 21678/2016г., СРС, НО, 136-ти
състав, с което е прекратено наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1 вр. чл. 24,
ал.4, т.5 от НПК.
ВРЪЩА за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на
СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3