Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 12617/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал.1 от К и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.А.К. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 05.06.2018 г. в гр. София, вина за което има водачът на л.а.
„Фолксваген”, с рег. № *******. Твърдr, че с влязло в сила споразумение в
наказателния процес виновният за ПТП водач Л.А.Г.е признат за виновен за това,
че е нарушил правилата за движение по пътищата и й е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда. Сочи, че по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „ДЗИ - О.з.”
ЕАД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно
превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от
настъпилото травматично увреждане – полифрагментно
счупване на петте предходилни кости, оток и екскориация в областта на лявото
ходило, в следствие на което за продължителен период от време изпитвала
болки и страдания, като твърди и към момента на
предявяване на иска оздравителния процес да не е приключил, че няма
възстановяване на нормалната походка и е с доживотно увреден крайник. Твърди,
че претърпяното произшествие и настъпилите в следствие на него увреждания са
довели до тежък психически шок и срив в самочувствието. Счита, че справедливият
размер на дължимото й се обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
възлиза на сумата в размер от 100 000 лева и претендира същите, ведно с лихва
за забава от датата, на която ответникът е изпаднал в забава до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ - О.з.” ЕАД оспорва исковете.
Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в несъобразяване с
приближаващото се пътно превозно средство при излизане на платното за движение.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишен. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на пострадалия в причинна връзка,
с което е настъпило произшествието и вредоносният резултат.
С влязло в сила споразумение по н.о.х.д.
№ 18802/2018 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият Л.А.Г.е признат
за виновен за това, че на 05.02.2019 г., в гр. София, при управление на лек
автомобил „Фолксваген“, с рег. № ******* по ул. „Макгахан“ с посока на движение
от ул. „Резбарска“ към ул. „Осогово“, в района на кръстовището с ул. „Родина“,
на прилежаща пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка
М 8.1 от ППЗДвП е нарушил правилата за движение по пътищата, на чл. 25, ал.1,
чл. 119, ал. 1 ЗДвП като водач на лекия автомобил, при извършване на маневра
потегляне напред от спряло положение, не пропуснал пресичащия по пешеходната
пътека, от дясно на ляво, пешеходец С.А.К., в резултат на което предната дясна
гума на автомобила преминала през левия крак на К. и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 5-те предходилни
кости на лявото стъпало и счупване на крайната фаланга на палеца на левия крак.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца, както и по отношение на елементите от
състава на престъплението, в т.ч. и причинените телесни увреждания. Няма пречка
гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието, да установи наличието на
други увреждания, наред, но непосочени в акта по същество на наказателния съд. Фактите
от фактическия състав на отговорността на застрахователя не са спорни между
страните, в това число и обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на
гражданската отговорност на деликвента към датата на настъпване на ПТП, като те
се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства не
се установява противоправно поведение на ищеца като пешеходец, което да е в
причинна връзка с настъпването на противоправния резултат.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е приета съдебно-медицинска
експертиза и са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля И.Д.К..
Според показанията на свидетеля К.той е
съпруг на ищцата. Свидетелката сочи, че в деня на произшествието той си бил в
къщи, когато някой звъннал отдолу и видял, че е жена му, приседнала ненормално
на стълбището на входа. Когато слязъл видял, че тя има рана на крака и че
страда от болка, изпитвала ужасяваща болка, стенела и била пребледняла.
Разказала му, че колата била спряла на около 2 метра, когато тя предприела
пресичане, а колата потеглила и минала през крака й, спряла върху него и се
върнала. След като дошла полицията и снела обяснения свидетелят завел съпругата
си в „ИСУЛ“, където я прегледали лекари и казали, че няма да я шинират и й била
направена превръзка. Тъй като с времето болката не намалявала, свидетелят сочи,
че завел жена си на скенер, на ЯМР и й поставили диагноза симптом на Зудек.
Провели консултация в болницата в Горна Баня, където докторът казал, че
задължително К. трябва да се движи, тъй като обездвижването означавало тялото
да изхвърли органа и да се стигне до ампутация. Предписани били и специални
стелки. Според показанията на свидетеля, на съпругата му било предписано и
поставянето на специални инжекции, които поставяли до скоро, както и че към настоящия
момент съпругата му все още споменава, че когато ходи усеща парене, топлина в
крайника, като за нещо неприятно. Свидетелят сочи, че към момента на
произшествието съпругата му работела в Музикалния театър и тогава той бил във
ваканция, като след изтичането й, съпругата му си взела отпуск, след което се
върнала на работа, тъй като им трябват пари. Сочи, че в резултат на травмата
съпругата му станала по-изнервена, наложило се за дълъг период от време той да
поеме домакинските задължения по готвене, чистене, пране, пазаруване,
разхождане на кучето.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, в следствие на процесното
пътнотранспортно произшествие ищецът е получил
полифрагментно счупване на петте кости на лявото ходилои и счупване на крайната
фаланга на палеца на лявото ходило, довели до трайно затруднение движението на
левия долен крайник за период повече от 30 дни, като срокът на възстановяване
обичайно при такъв тип увреждания е 60 дни, като първите 10-15 дни болките са с
голям интензитет и в последствие намаляват. Вещото лице сочи, че е предприето
консервативно лечение с гипсова имобилизация за 45-60 дни. От извършените от
него на 08.07.2019 г. нови ренгенографии, вещото лице сочи, че е установило, че
контузиите на всички метатарзални кости са зарастнали, като има дегенеративни и
посттравматични деформитети на предходилните кости на лявото ходило, както и че
е налице хроничен дегенеративен и посттравматичен
остео-артрит на метатарзо-фалангеалните стави на лявото ходило и тежки
остеопоротични промени – разграждане на костната структура – Morbus Zudeck и оток на дорзалната
повърхност на лявото ходило. Вещото лице сочи, че при фрактура на
метатарзалните кости има голяма вероятност да се получи „плоскостъпие“,
увреждане на ходилото, което налага носенето на ортопедични стелки и обувки цял
живот. Вещото лице сочи, че при продължително физическо натоварване и промени
във времето, може да се появят болезнени симптоми, което да налага да се
провеждат физиотерапевтични процедури и приемане на противовъзпалителни и
аналгетични медикаменти.
Съдът констатира противоречие между
показанията на свидетеля К.и заключението на вещото лице относно начина на
обездвижване на ищцата, като в тази връзка кредитира показанията на свидетеля
като непосредствени, логични и непротиворечиви. Въпреки така констатираното
противоречие съдът намира, че не са налице основания заключението на
медицинската експертиза да не бъде кредитирано в останалата му част.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Димитринка Василева Върбанова болки и страдания
в следствие на ПТП е сумата от 60 000
лева. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че макар общият
оздравителен период да е сравнително кратък – около 60 дни, при ищцата не е и
няма да има пълно оздравяване – настъпилите в следствие на травмата увреждания
са довели до посттравматични остеопоротични промени, свързани с разграждане на
костната структура, за които няма изглед за оздравяване, а напротив, като
повече от година след произшествието при преглед от вещото лице е налице и оток
на дорзалната повърхност на лявото ходило. От значение е и това, че ищцата за
цял живот ще трябва да носи специални стелки, да прилага физио-терапевтични
процедури, както и възможността за болезненост при физическо натоварване и
промяна на времето. При определяне
размера на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че самият факт и
конкретен механизъм на произшествието – непосредствено преминаване през крака
на пострадалата са със силен стресов интензитет, както и че болковият
интензитет през първите 10-15 дни е бил голям. Съдът взема предвид, че към датата на
произшествието ищцата е била в активна възраст, работоспособна, работеща. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа
конюктура в страната и лимитите на отговорността на застрахователя към момента
на настъпване на застрахователното събитие.
Спрямо увреденото лице
застрахователят отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ
с настъпване на първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока
по чл. 496, ал.1 КЗ, освен ако от увреденото лице не са представени всички
доказателства необходими за определяне на основанието и размера на претенцията
му. Следва да се отбележи, че нормата на чл.
497, ал.1 КЗ е специална спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради
което при застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е
правилото на специалните норми.
В настоящия случай
ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си на 27.06.2018 г., считано
от която дата ответникът е изпаднал в забава на 20.07.2018 г., от която дата
следва да бъде присъдена и лихва за забава до окончателното плащане. Ищецът
претендира лихва за забава от по-късен момент – от 27.09.2018 г., от която дата
следва да бъде присъдена такава, с оглед диспозитивното начало в процеса.
По разноските:
Ищцата не са сторила разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. В.В.О. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска – в размер на 2658,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 2400,00 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 150,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ О.з.” ЕАД, ЕИК: *******, да
заплати на С.А.К., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 60 000 лева представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 05.06.2018
г. в гр. София, пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на Л.А.Г., като водач на л.а. „Фолксваген”, с рег. № ******* М.В.Л., неимуществени вреди - болки
и страдания от настъпило травматично увреждане – полифрагментно
счупване на петте предходилни кости, оток и екскориация в областта на лявото
ходило и счупване на крайната фаланга на палеца на левия крак, както и преживян
стрес, ведно с лихва за забава, считано
от 27.09.2018 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.з.” ЕАД, ЕИК: *******, да
заплати на адв. В.В.О. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 2658,00 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.з.” ЕАД, ЕИК: ******* да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 2400 лева –
държавна такса и разноски за депозити за вещи лица в размер на 150,00 лева.
ОСЪЖДА
С.А.К., ЕГН: ********** да заплати на „ДЗИ
О.з.” ЕАД, ЕИК: *******, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1772,00 лева – юрисконултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: