№ 46
гр. Варна, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20233001000530 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК. Образувано
е по постъпила въззивна жалба от Национале-Нидерланден НН (NATIONALE
NEDERLANDEN – NN, код на застрахователя № NL-110, с адрес: Кралство
Нидерландия, 2595 Ак‘с-Гравенхаг, ул.“Принцеса Беатрикслан“35, с
посочени идентификационни данни: Netherlands, Postbus 93604, 2509 AV Den
Haag, Prinses Beatrixlaan 35, като правоприемник на Делта Лойдс груп,
Нидерландия против Решение № 263/13.06.2023 год., постановено по т.д.№
1079/2020 год. по описа на ВОС, с което страната е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на
„МАРК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, Варна, с адрес на управление в
с.Здравец, общ.Аврен, обл.Варна, сумата от 33 079.32 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца влекач „Волво“ с
ДК № В9885ВН, включващо 9 169.32 лева, заплатени от ищеца разходи за
транспорт на катастрофиралия камион от Швеция до България, както и сумата
от 23 910 лева, представляващи разходи за ремонтна услуга за поправка на
товарния камион, претърпени в резултат на настъпило ПТП на 11.11.2017 г.
на обществен паркинг в Швеция, бензиностанция Шел на път Е4 Йевре,
Йевребрюн, причинено виновно от водача на товарен автомобил модел
„Скания“ с ДК № 66BHN7, регистриран в Нидерландия, управляван от водача
Я. С., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица №00300-618976, със срок на действие от 13.09.2017г.
до 13.10.2018г., сключена с Делта Лойдс груп, Нидерландия, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба – 21.09.2020 г., до
1
окончателното изплащане на сумата, на основание параграф 10, алинея 2 от
Шведския Закон за щети при ПТП (1975:1419), приложим на основание чл.7,
параграф 3, изр.3 от Регламент „Рим I“.
В предявената въззивна жалба се излага, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Оспорва се извода на съда, че всички претендирани имуществени вреди са в
причинна връзка единствено и само от противоправното поведение на
застрахования при ответника водач на т.а. „Скания“. По делото са установени
два удара, от които само вторият изхожда от т.а. Липсват категорични
доказателства какви са точно щетите, понесени при първоначалния удар,
респ. какви са вредите от втория. Претендираните в настоящото производство
вреди са настъпили от удар между българския влекач и датската композиция
преди да настъпи удара с холандския влекач „Скания“. Налице е
изключително висока степен на съпричиняване и допринасяне от страна на
водачите, участвали в първото ПТП – Л. и Х.. Бидейки участници в ПТП
последните не са предприели действия по предотвратяването на
допълнителни щети чрез преместването на товарните композиции на
безопасно разстояние един от друг. По делото не е установена и
действителната стойност на необходимите транспортни разходи, които са
изрично оспорени по основание и размер. Застрахователят не дължи
обезщетение за всички причинени вреди на увреденото лице. Въззивникът
поддържа още, че неправилно ВОС е отказал отлагане на делото при
наведени обективни причини за страна в процеса по чл. 142, ал.2 ГПК –
разкъсване на ахилеса, обездвижване на десния крак, лекарска забрана и
невъзможност за шофиране и придвижване. Претендира се отхвърляне на
предявените искове.
Допустимостта и основателността на предявената въззивна жалба се
оспорват в писмен отговор на насрещната страна – „Марк Транс“ ЕООД,
представлявано от адв.А.С.. Поддържа се, че въззивната жалба е депозирана
извън законоустановения преклузивен срок. По делото са представени
множество доказателства, установяващи вината на нидерландския водач Я.
С., който поради заледяване на пътя не успял да овладее управлявания от него
автомобил и без какъвто и да е спирачен път със скорост от около 40/50 км./ч
се ударил в българския камион, който по това време бил паркиран. Налице е
признание на вината, обективирано в съставения двустранен протокол за
ПТП, вкл. и полицейски протокол. Българският водач не е можел да
предотврати инцидента. Констатациите на съда са базирани на неоспорено
заключение на САТЕ. Оспорват се и твърденията на въззивника за допуснати
от съда процесуални нарушения във връзка с приложението на чл. 142, ал.2
ГПК. Претендира се потвърждаване на постановеното решение и присъждане
на разноски.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
2
ВОС е бил сезиран с иск с правно основание параграф 10, алинея 2 от
Шведския Закон за щети при ПТП (1975:1419), приложим на основание чл.7,
параграф 3, изр.3 от Регламент „Рим I“.
Предметът на въззивното производство е очертан от наведените от
въззивника доводи за въззивна ревизия, както и от насрещните възражения на
въззиваемата страна, обективирани в отговора. Страните не спорят относно
наличието на застрахователно правоотношение между твърдяния причинител
и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Във въззивното производство се оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – оспорва се причинната връзка между
деликта и всички претендирани вреди. Твърди се наличието на
съпричиняване. Оспорва се размера на претендираните имуществени вреди,
вкл. и тези за транспортиране на увреденото МПС.
Страните не спорят, че по отношение на деликта и неговите последици е
приложимо шведското законодателство, на основание чл. 4, § 1 от Регламент
/ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г.
/Рим II/ като право на държавата, в която е настъпила вредата.
В сочените предметни предели следва да се произнесе въззивната
инстанция /чл. 269 ГПК/.
Страните не спорят, че на 11.11.2017 год. са настъпили две ПТП в
следната поредност:
Около 15.30 часа Й. Л. паркирал камион с датска регистрация,
собственост на „К Педерсен“АПС, на паркинг при Е4 Йевре, Швеция.
Впоследствие камион с българска регистрация В9885ВН, управляван от Л. Х.,
собственост на „Марк Транс“ ЕООД, при опит да паркира зад датския
автомобил, поради поледицата, която била характерна за обстоятелствата в
този момент, се подхлъзнал и се сблъскал с камиона с датска регистрация, в
резултат на което „възникнали щети и по двете моторни превозни средства“.
В този смисъл е и сигнал за произшествие с деловоден номер 5000 –
К1417927-17 по описа на Полиция на Кралство Швеция, отдел 5100РЕРСР4.
Около 16.00 часа, водачът на т.а. модел „Скания“ с ДК № 66BHN7 с
нидерландска регистрация - Я. С.с при подхода си към паркинга не успял да
спре поради заледена настилка и се ударил в задната част на полуремаркето
на т.а. „Волво“ с ДК № В9885ВН, който към този момент се намирал в
паркирано състояние в колона от спрени автомобили. Не се спори, а и в
сигнала за произшествие, подаден пред полицията от водача Ян Дайк е
обективирано, че са настъпили „допълнителни“ щети по българския камион
отпред и отзад. В съставен двустранен констативен протокол от 11.11.2017
год. /16.30 ч./ е удостоверено, че видимите щети за българското превозно
средство са локализирани по задните врати и бронята на ремаркето.
Протоколът не е подписан от българския водач, а преводът на документа
съдържа отбелязването, че частично отразените щети не се четат.
Констатациите в разглежданата част противоречат на полицейския рапорт
3
относно наличието на вреди и в предната част на товарния автомобил.
Страните не спорят, че при второто произшествие са причинени увреди и в
предната част.
Според заключението на САТЕ, изготвено въз основа на представения
двустранен констативен протокол за ПТП, реалният и възможен механизъм
на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между три
превозни средства, насочени в една и съща посока, като задното превозно
средство застига и удря намиращото се пред него превозно средство,
вследствие на което последното се измества напред и се удря в първото
паркирало превозно средство. Причината за настъпване на произшествието е
комбинация от несъобразена скорост на движение на товарен автомобил
„Скания R450“ с pег.№ 66BHN7 и наличието на заледена пътна настилка,
които водят до невъзможността да намали скоростта си и да спре, при което е
застигнал и ударил спрелия пред него товарен автомобил „Волво FH 440“ с
peг.№ В9885ВН в задната част на полуремаркето.
Поведението на водача на товарен автомобил „Скания R450“ е в
нарушение на глава 2, раздел 1 от Наредба за движение по пътищата
/1998:1276/, задължаваща участниците в движението да полагат грижата и
предпазливостта, изисквани според обстоятелствата. Според глава 3, раздел
14 скоростта на превозното средства следва да бъде адаптирана към
изискванията за пътна безопасност, като се съобразяват пътните и
метеорологичните условия. Скоростта следва да бъде подбрана, така че
водачът да запази контрол над превозното средство. В раздел 15, т.9 изрично
е вменено задължението водачът да поддържа достатъчно ниска скорост при
хлъзгави пътни условия. Следователно – по делото е установено наличието на
деликт при съответното авторство, противоправност и вина.
По делото не са събрани доказателства, обуславящи извод за наличието
на съпричиняване по смисъла на раздел 12, алинея 2 от Шведския Закон за
щетите по пътищата (1975:1410). Обезщетението за имуществени вреди може
да бъде коригирано, ако пострадалото лице е допринесло за увреждането.
Такова съучастие е налице, когато неизправност на самото МПС или
неизправност във връзка с управлението му са допринесли за вредата. В
процесния казус, увреденият товарен автомобил е участвал в две
последователни и самостоятелни ПТП. Не се спори, че водачът на
българския товарен автомобил е причинил виновно първото ПТП. Същият
обаче не е допринесъл за настъпването на последващото ПТП, а увреденият
български товарен автомобил е бил в покой. Съпричиняването следва да се
преценява с оглед механизма на конкретното и самостоятелно деликтно
действие. Твърденията за неполагане на достатъчна грижа при паркиране и
неосигуряване на достатъчно разстояние спрямо първоначално паркиралия
т.а. с датска регистрация са недоказани. По делото не са налице данни /схема
на произшествието, габарити/размери, следи и местоположението/, за да се
определи отстоянието между заварените паркирани МПС, респ. неполагането
на дължима грижа за ограничаване на вреди от евентуални бъдещи действия
4
на трети лица.
По причинените вреди:
Размерът на вредите по предната част на т.а. „Волво“ са установени
чрез представена фактура №10/01.02.2018г. с доставчик „Карт Транс“ ЕООД
и заключението на САТЕ и възлизат на 23910 лева. Посочената стойност
касае уврежданията само по влекача без полуремаркето.
Съдът съобрази, че процесният т.а. е бил увреден от две отделни и
самостоятелни ПТП, в които са настъпили щети по предната му част.
Горният извод не се оспорва от страните и е отразен в рапорта за подадени
сигнали до полицията. Констатацията за вредите в двустранния протокол не
са подписани от всички участници в ПТП.
Към момента на осъществяване на процесния, втори по време деликт
т.а. вече е бил увреден като резултат от виновните действия на българския
водач. В о.с.з. вещото лице пояснява, че по делото няма данни, от които да
бъде извършена преценка какви са точно щетите, понесени от българския
автомобил при първоначалния удар и какви са вредите от последващия. Не
може да бъде извършено разграничение на вредоносния резултат. При това
положение следва да бъде приложена процесуалната норма на чл. 162 ГПК –
когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на
вещо лице.
В настоящия случай вещото лице е заявило, че не може да разграничи
вредите. Писмените обяснения на българския водач за незначителен
вредоносен характер на първия удар имат характер на частен документ, който
не се ползва с обвързваща материалноправна доказателствена стойност.
Съдът съобрази, че за първото ПТП не е съставен нарочен констативен
протокол за ПТП, което индицира, че вредите от същия имат незначителен
характер на фона на увредите от второто ПТП. С оглед на това и при липса на
други обективни критерии, съдът приема, че при поправянето на крайната
вреда, застрахователят – ответник следва да понесе отговорност за ¾ от
размера й или ¾ от 23910 лева, равностойни на 17 932, 50 лева. Предявеният
иск е основателен до посочения размер, респ. неоснователен за разликата до
23 910 лева.
По претенцията за заплащане на имуществени вреди, свързани с
транспортирането на товарния автомобил:
Претенцията е оспорена с отговора на исковата молба, а на ищеца са
дадени изрични указания, че носи тежестта на доказване относно размера на
претендирано обезщетение.
Ищецът не е представил доказателства за претърпени имуществени
вреди в претендирания размер. По делото е представена единствено
проформа фактура № **********/16.11.2017г. с доставчик ЕТ „Катя
Шукалска“ и получател „Марк Транс“ ЕООД за транспорт на катастрофирал
влекач от Швеция/Pitla-SE94494 до България/Варна на стойност 9169,32 лева.
5
Проформа фактурата е само предварителна оферта за разходите на
клиента, преди търговецът да достави стока или да извърши услуга. Тя няма
правнообвързващ характер и не се ползва с доказателствена стойност нито за
сключването на договор, нито за неговата цена. На посоченото основание
искът в разглежданата част следва да се отхвърли като неоснователен.
Разноски:
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция и на основание чл.
78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
претенция, както следва: 2 680 лева да първа инстанция и 1786, 78 лева за
въззивна инстанция. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената претенция в размер на 3295, 83 лева за
двете инстанции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263/13.06.2023 год., постановено по т.д.
№ 1079/2020 год. по описа на ВОС в частта, в която Национале-Нидерланден
НН (NATIONALE NEDERLANDEN – NN), код на застрахователя № NL-110,
с адрес: Кралство Нидерландия, 2595 Ак‘с-Гравенхаг, ул.“Принцеса
Беатрикслан“35, с посочени идентификационни данни: Netherlands, Postbus
93604, 2509 AV Den Haag, Prinses Beatrixlaan 35, като правоприемник на
Делта Лойдс груп, Нидерландия (Delta Lloyd Groep Particuliere
Schadeverzekeringen N.V., VAT 13 Number: NL004303532B01), e е осъдено
ДА ЗАПЛАТИ на „МАРК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, Варна, с адрес
на управление в с.Здравец, общ.Аврен, обл.Варна, сумата от 17 932, 50 лева,
представляващи разходи за ремонтна услуга за поправка на товарен камион,
претърпени в резултат на настъпило ПТП на 11.11.2017 г. на обществен
паркинг в Швеция, бензиностанция Шел на път Е4 Йевре, Йевребрюн,
причинено виновно от водача на товарен автомобил модел „Скания“ с ДК №
66BHN7, регистриран в Нидерландия, управляван от водача Я. С.,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица №00300-618976, със срок на действие от 13.09.2017г. до 13.10.2018г.,
сключена с Делта Лойдс груп, Нидерландия, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба – 21.09.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата, на основание параграф 10, алинея 2 от Шведския Закон за щети при
ПТП (1975:1419), приложим на основание чл.7, параграф 3, изр.3 от
Регламент „Рим I“.
ОТМЕНЯ решението в осъдителната част за разликата от 17 932, 50
лева до присъдените 33 079.32 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 17 932, 50 лева до
претендираните 33 079.32 лева, от които 9 169.32 лева, съставляващи
заплатени от ищеца разходи за транспорт на катастрофиралия камион от
6
Швеция до България и 5 977, 50 лева – част от претендираното обезщетение
за ремонт на товарния автомобил.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която Национале-Нидерланден НН
(NATIONALE NEDERLANDEN – NN, код на застрахователя № NL-110, с
адрес: Кралство Нидерландия, 2595 Ак‘с-Гравенхаг, ул.“Принцеса
Беатрикслан“35, с посочени идентификационни данни: Netherlands, Postbus
93604, 2509 AV Den Haag, Prinses Beatrixlaan 35, като правоприемник на
Делта Лойдс груп, Нидерландия (Delta Lloyd Groep Particuliere
Schadeverzekeringen N.V., VAT Number: NL004303532B01), е осъдено ДА
ЗАПЛАТИ на „МАРК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, Варна, с адрес на
управление в с.Здравец, общ.Аврен, обл.Варна съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК за разликата над 2 680 лева.
ОСЪЖДА Национале-Нидерланден НН (NATIONALE
NEDERLANDEN – NN, код на застрахователя № NL-110, с адрес: Кралство
Нидерландия, 2595 Ак‘с-Гравенхаг, ул.“Принцеса Беатрикслан“35, с
посочени идентификационни данни: Netherlands, Postbus 93604, 2509 AV Den
Haag, Prinses Beatrixlaan 35, като правоприемник на Делта Лойдс груп,
Нидерландия (Delta Lloyd Groep Particuliere Schadeverzekeringen N.V., VAT
Number: NL004303532B01), ДА ЗАПЛАТИ на „МАРК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, Варна, с адрес на управление в с.Здравец, общ.Аврен, обл.Варна,
сумата от 1786, 78 лева, представляваща направени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „МАРК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, Варна, с адрес на
управление в с.Здравец, общ.Аврен, обл.Варна ДА ЗАПЛАТИ на Национале-
Нидерланден НН (NATIONALE NEDERLANDEN – NN, код на
застрахователя № NL-110, с адрес: Кралство Нидерландия, 2595 Ак‘с-
Гравенхаг, ул.“Принцеса Беатрикслан“35, с посочени идентификационни
данни: Netherlands, Postbus 93604, 2509 AV Den Haag, Prinses Beatrixlaan 35,
като правоприемник на Делта Лойдс груп, Нидерландия (Delta Lloyd Groep
Particuliere Schadeverzekeringen N.V., VAT Number: NL004303532B01) сумата
от 3295, 83 лева - разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал.3
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7