Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 548 / 25.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
гр.Бургас, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 900 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът
„Космов 666“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Калофер“ №18, представлявано от управителя Д.К.,
чрез адвокат А.А. е предявил иск против Областна
дирекция на МВР - Бургас, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с който
претендира заплащане на обезщетение в размер на 18 040 лв., представляващо
нанесени имуществени вреди на дружеството, вследствие незаконосъобразна заповед
за прилагане на ПАМ № 17-0304-000467/11.08.2017г., издадена от началник сектор
в Районно управление на МВР Несебър, отменена по съдебен ред, които
представляват платен от дружеството наем на автомобил за периода 11.08.2017г. –
03.11.2017г. Ищецът претендира и направените по настоящото дело разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба и пледира за нейното уважаване. Ангажира доказателства.
Ответникът
по иска – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас, чрез
юрисконсулт Д., оспорва предявеният иск и иска да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за недоказаност на исковата молба
в размера, в който е предявена. Счита, че доказателствата за сключване на
договора за наем са противоречиви.
Факти:
От
представените по делото доказателства се установява, че със заповед за
прилагане на ПАМ № 17-0304-000467 от 11.08.2017г. на началник сектор на ОД на МВР
– Бургас на Д.К. – управител на „Космов 666“ ЕООД на
основание чл.171, т.2а от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни.
Заповедта
за налагане на ПАМ е обжалвана пред Административен съд – Бургас от Космов, за което е било образувано административно дело № 2351
по описа на съда за 2017г. С решение № 1544/09.10.2017г., съдът е отменил
заповедта за налагане на ПАМ. Това решение на Административен съд не е
обжалвано и е влязло в сила на 31.10.2017г.
Пред
настоящата инстанция с исковата молба е представен договор от 11.08.2017г.
(л.8-9), сключен между Б.М.М. – наемодател и „Космов 666“ ЕООД – наемател за наем на МПС – микробус с
регистрационен номер А 31 39 КМ,
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 208“. В т.5 от
договора е уговорено, че за ползването на превозното средство наемателят дължи
на наемодателя наемна цена в размер на 220 лева за един работен ден. В т.17 от
договора е посочено, че същият се сключва за шест месеца, считано от
11.08.2017г.
Представени
са още разходни касови ордери с № 11/21.08.2017г. за сумата от 2 200 лв.
по договор за транспорт за периода 12.08. – 21.08.2017г.; № 12 от 31.08.2017г.
за сумата от 2 200 лв. по договор за транспорт за периода 22.08. –
31.08.2017г.; № 14/10.09.2017г. за сумата от 2 200 лв. по договор за
транспорт за периода 01.09.-10.09.2017г.; № 15/20.09.2017г. за сумата от
2 200 лв. по договор за транспорт за периода 11.09. – 20.09.2017г.; № 16/30.09.2017г.
за сумата от 2 200 лв. по договор за транспорт за периода 21.09. –
30.09.2017г.; № 17/10.10.2017г. за сумата от
2 200 лв. по договор за транспортна услуга за периода от 01.10. – 10.10.2017г.; № 18/20.10.2017г. за сумата от 2 200 лв. по
договор за транспортна услуга за периода 11.10. – 20.10.2017г.; № 20/03.11.2017г.
за сумата от 2 200 лв. по договор за транспортна услуга за периода 21.10.
– 03.11.2017г. (л.10-13). Жалбоподателят ги представя с твърдението, че те
доказват извършените от него плащания по договора за наем на автомобил.
От
процесуалният представител на ответника с отговора на исковата молба е
представен договор за покупко - продажба на МПС от
11.12.2017г. (л.22), сключен между „Бургас хляб МК“ ООД – продавач и Б.М.М. – купувач, с предмет покупко-продажба на товарен
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 308 Д“,
с рег. № А 31 39 МВ за сумата
от 500 лева. Представени са още разпечатка от програмата на пътна полиция, от
която се установява, че автомобил с регистрационен номер А 31 39 КМ е собственост на И.Ж.Ж. и представлява лек автомобил марка „Волво“,
модел „С40“ (л.31), а автомобил с регистрационен номер А 31 39 МВ, представляващ товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 308 Д“ е
собственост на Б.М.М. от 11.12.2017г. и е регистриран
в КАТ на 21.12.2017г. (л.30).
От
ищеца в първото по делото заседание е представен предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 12.06.2017г., сключен между „Бургас хляб МК“ ООД –
продавач и Б.М.М. – купувач за покупка на МПС –
микробус, с регистрационен номер А 31 39 КМ, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер
308 Д“, по силата на който уговорената продажна цена ще бъде изплатена на
вноски, като при плащане на всяка една вноска, продавачът ще издава документ –
разписка, за получената от купувача сума. По силата на т.3 от договора
продавачът се задължава след получаване на цялата продажна цена на автомобила
да прехвърли собствеността на МПС-то на купувача, като в случай, че сумата бъде
изплатена по-рано от 15.11.2017г., продавачът се задължава да прехвърли МПС-то
в срок до 15.12.2017г. (л.29).
В
хода на съдебното производство с оглед откритото производство по оспорване
автентичността на подписа на Б.М.М. положен под
договор за наем на МПС от 11.08.2017г., осем броя разходен касов ордер и предварителен
договор за покупко-продажба на МПС от 12.06.2017г. е извършена съдебно-графична
експертиза от заключението на която се установява, че подписът срещу „купувач“
в предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 12.06.2017г., подписът
срещу „наемодател“ в договор за наем на МПС от 11.08.2017г. и подписите в осем
броя РКО с номера № 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 под „получил сумата“ са положени
от Б.М.М..
По
делото са приети съдебно-оценителна експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че
справедливата пазарна стойност на наема за МПС за периода от 11.08.2017г. до
03.11.2017г. е в размер на 1 847,57 лева без ДДС, като същата е
претеглената стойност между приложените методи за оценка – приходен метод на
база сравнителните продажби + остатъчния икономически живот и приходен метод на
база сравнителните продажби през Rent-a
car. В съдебно заседание вещото лице уточни, че изготвената
оценка не почива на данни за реално сключени наемни договори, тъй като липсват
такива. Има само информация за договори за наем на товарни автомобили, но
автомобилът по договора за нае представен от ищеца не е такъв.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните
РКО са осчетоводени в счетоводството на „Космов 666“
ЕООД на 30.01.2019г., но по дати на създаване на ордерите в Дт
сметка 602 – Разходи за външни услуги – 18 040 лв., Аналитична сметка
„Услуги по договор с Б.М.“, Кт сметка – Каса в левове – 18 040 лв. Обстоятелството,
че РКО са отразени на 30.01.2019г. в счетоводството на „Космов
666“ ЕООД е било пречка да бъдат включени в годишния отчет за 2017г. Вещото
лице е посочило, че осчетоводяването на процесните РКО с дата различна от
датата на тяхното изготвяне означава, че въз основа на тях не са определени
данъчни задължения за съответната година. В съдебно заседание от вещото лице е
уточнено, че разходите за наем са осчетоводени въз основа на РКО, които са представени
по-късно от адвоката и по-точно през 2019г., като информацията, че РКО са
получени в счетоводството едва през 2019г. Вещото лице посочва, че това обяснение
му е дадено от счетоводителя на дружеството и управителя.
Правни
изводи:
Искът
е допустим. Предявен от лице, което притежава надлежна процесуална легитимация.
Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда,
че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
В
конкретният случай ищецът твърди, че са му нанесени вреди от незаконосъобразен административен
акт – наложена от служител на ОД на МВР - Бургас принудителна административна
мярка на основание чл.171, т.2а. от ЗДвП, доколкото изпълнението на тази ПАМ е
предварително и се изразява в прекратяване на регистрацията на собствено на
ищеца МПС с рег. № А 2353 ВТ, което се използва за осъществяване на дейността
на търговското дружество.
Ответникът
ОД на МВР - Бургас е юридическо лице отговарящо по смисъла на чл.205 от АПК за вредите
нанесени от незаконосъобразните актове на неговите органи.
За
уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка
връзка с посоченият незаконосъобразен административен акт.
Непозволеното
увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая
не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена
както в действие, така и в бездействие. То е противоправно,
когато противоречи на правните норми.
По
делото между страните не е спорно, а се установява и от представеното копие на решение
№ 1544/09.10.2017г. по адм.д.№2351/2017г. на Административен
съд - Бургас, че е налице административен акт, чиято незаконосъобразност е установена
по съдебен ред. Принудителната административна мярка, постановена на основание чл.171,
т.2а. от ЗДвП, представляваща прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
190 дни, наложена на процесния ищец на 11.08.2017г. е
била отменена с цитираното по-горе решение на Административен съд - Бургас, което
е влязло в сила на 31.10.2017г.
Предявеният
иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди е неоснователен.
Ищецът
твърди, че нанесените му имуществени вреди, представляват платен от дружеството
наем на автомобил за периода 11.08.2017г. – 03.11.2017г.
За
доказване на този факта е представен договор за наем на МПС от 11.08.2017г.,
сключен между Б.М.М. – наемодател и „Космов 666“ ЕООД – наемател, както и разходни касови ордери
за платената наемна цена през процесния период.
Договорът
за наем на МПС и разходните касови ордери не притежават достоверна дата, която
може да бъде противопоставена на ответника, който е трето лице спрямо наемното
правоотношение. Те са частни документ, без обвързваща за съда материална доказателствена сила в това число и относно датата на
съставянето им. Удостоверените с тях факти следва да се съпоставят с останалите
събрани по делото доказателства и едва след това са се прецени дали те
обективно са се случили.
ОД
на МВР - Бургас се явява такова трето лице, тъй като тези документи се противопоставят
за да се докаже, че ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи
платената наемна цена за периода 11.08.2017г. – 03.11.2017г. По смисъла на чл.
181, ал.1 от ГПК трети лица са тези неучастващи в съставянето на документа лица,
които биха били увредени от него.
По
отношение договора за наем като частен документ, който няма достоверна дата по смисъла
на чл.181, ал. 1 от ГПК, следва да се приеме, че е съставен най-рано на датата,
на която е представен пред съда, а това е с подаване на исковата молба на
10.04.2018г., поради което същият не може да бъде обвързан с претендирания от ищеца период 11.08.2017г. – 03.11.2017г. Няма
други доказателства, от които да се обоснове извод, че договорът е изготвен именно
на посочена в него дата, следователно представеният договор за наем на МПС за
целите на процесното доказване не отразява действителното
правоотношение, което е съществувало между Б.М.М. и „Космов 666“ ЕООД на релевантната дата – 11.08.2017г.
По
делото са събрани доказателства, които оборват твърдението, че между Б.М.М. и „Космов 666“ ЕООД е сключен
договор за наем на МПС-то описано в него.
Ответникът
представи нотариално заверен договор за покупко-продажба, според който на
11.12.2017г. Б.М.М. е придобил автомобил с
характеристиките на описания в договора за наем, но с различен регистрационен
номер, което е близо четири месеца след посочената датата за сключване на
договора за наем и един месец след изтичане на периода претендиран
по делото. Поради нотариалната заверка на подписите, този договор притежава
достоверна за трети лица дата, която е датата на действието извършено от
нотариуса – 11.12.2017г.
След
представяне на това доказателство от ответника, ищецът представи предварителен
договор за покупко-продажба, но който също няма достоверна дата по смисъла на
чл.181, ал.1 от ГПК по отношение на третите лица. Индиция
за неговото антидатиране е и факта, че
предварителният договор е представен не с исковата молба, а едва след като
ответника с договор с нотариална заверка на подписа обори твърдението му, че на
11.08.2017г. е бил сключен договор за наем на автомобила.
Твърди
се, че покупката на автомобила от М. е разсрочена и за това е сключен
предварителен договор за покупко-продажба. В т.2 от този предварителен договора
е предвидено, че продавачът е следвало да издаде документ – разписка за
получената сума по всяка вноска, но по делото тези разписки не са
представени.
Не
без значение е и факта, че в договора за наем на МПС и в предварителния договор
за покупко-продажба на МПС е описано МПС с рег. № А 31 39 КМ, а в договора за покупко-продажба на МПС, който притежава
нотариална заверка е посочено МПС с рег. № А 31 39 МВ. Видно от представените разпечатки от програмата на пътна
полиция автомобил с рег. № А 31 39 МВ е собственост на Б.М.М.
от 11.12.2017г., а автомобил с рег. № А 31 39 КМ е собственост на И.Ж.Ж. от 2008г., т.е. автомобилът предмет на договора за наем
въобще не е собственост на наемодателя, нито има доказателства той да го е
владеел през процесния период.
Довод
в подкрепа на извода, че представения договор за наем на МПС не отразява
действителното правоотношение, което е съществувало между Б.М.и ищеца към
11.08.2017г. е и фактът, че процесните РКО са отразени в счетоводството на „Космов 666“ ЕООД едва на 30.01.2019г. – т.е. след
назначаването на съдебно-счетоводната експертиза (в с.з. на 04.12.2018г.),
която има за задача след като се запознае със счетоводството на ищеца да посочи
дали направените разходи за наем са осчетоводени своевременно. Заявеното от
вещото лице в съдебно заседание, че по информация на счетоводителя и на
управителя на дружеството РКО са били задържани от адвоката и затова са
осчетоводени толкова късно е защитна теза необоснована от събраните
доказателства. Ако РКО отразяваха реални плащания, те се съставят от
дружеството (от неговото счетоводство), осчетоводяват се за да се отчете
разхода в съответната година, в случая 2017г. Дружеството има интерес разходите
да бъдат отчетени своевременно, за да се намали корпоративния данък. Едва след
това могат да бъдат представяни на адвокат или друго лице. Не адвокатът е този,
който съставя РКО за да се приеме за достоверно извинението, че те не са
отразени в счетоводството, защото са били година и половина у адвоката.
Предвид
всичко изложено, по делото не се установява наличието на една от предпоставките
за уважаване на предявения иск, а именно: че ищецът е претърпял описаните в исковата
молба вреди, поради което съдът намира иска за неоснователен и следва като такъв
да бъде отхвърлен.
Установената
с заключението по оценителната експертиза наемна цена на автомобил от вида на
описания в договора за наем не води до намаляване на размера на претенцията,
тъй като ищецът не е доказал, че въобще е направил разходи за наем на автомобил
през претендирания период, за да се преценява какъв
действително е този разход.
По
отношение на претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че същата
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, по следните съображения:
Специалната законова регламентация на отговорността за разноски в чл.10, ал.2 и
ал.3 от ЗОДОВ изключва приложимостта на чл.143, ал. 3 от АПК и чл.78, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца
да заплати разноските по производството. Разноски по производството по аргумент
от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица.
По аргумент на горните текстове на ГПК и чл.10, ал.2 от ЗОДОВ отговорността на загубилия
делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. В настоящият
случай ответникът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а само на разноските по производството, които са в размер на
270 лева, представляващи заплатен депозит за извършена съдебно-оценителна и
съдебно-счетоводна експертиза.
По
тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,
Р
Е Ш И :
ОХВЪРЛЯ
исковата молба на „Космов 666“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Калофер“ №18, представлявано от управителя
Д.К. против Областна дирекция на МВР - Бургас, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която претендира заплащане на обезщетение в размер на 18 040 лв.,
представляващо нанесени имуществени вреди на дружеството, вследствие незаконосъобразна
заповед за прилагане на ПАМ № 17-0304-000467/11.08.2017г., издадена от началник
сектор в Районно управление на МВР Несебър, отменена по съдебен ред, които представляват
платен от дружеството наем на автомобил за периода 11.08.2017г. – 03.11.2017г.
ОСЪЖДА
на „Космов 666“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул.“Калофер“ №18, представлявано от управителя Д.К. да
заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас разноски в размер на 270 (двеста и
седемдесет) лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: