МОТИВИ към НОХД
№1603/2010 г.:
Обвинението е
против подсъдимия
С.М.М. ***
за престъпление по престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 от НК.
Подсъдимият
се обвинява за това, че на 09.02.2010 г. в гр.П.пред Р.М.С. – служител в
сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР гр.Пазарджик съзнателно се
е ползвал от неистински официален документ – дубликат с рег.№ 1072/28.06.2001г.
на свидетелство за основно образование, серия ДС № 089449 и рег.№
2014/27.08.2007г. на ОУ „П. Р. С.” гр.П., издадено на
негово име, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
В хода на съдебното следствие подсъдимият С.М. не се явява. Назначеният
слубен защитник поддържа становище, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
В началото на
2009 г. подсъдимият С.М. се
записал на шофьорски курс при свидетеля И.Т. –
инструктор за обучаване на водачи на МПС, като за целта представил оригинал и
копие на неистински официален документ, а именно дубликат с рег.№1072/28.06.2001 г.
на свидетелство за основно образование, серия ДС №089449 и рег.№2014/27.08.2007 г.
на ОУ „П. Р. С.” гр.П., издадено на
негово име, съобразно изискванията на закона. След като преминал необходимото
обучение и издържал успешно съответните изпити, на 09.02.2010 г.
подсъдимият М. подал лично заявление в сектор „Пътна полиция” на ОД на
МВР
гр.П. за издаване на СУМПС в едно с необходимите за
това документи, в това число и копие на издадената му неистинска диплома за
основно образование, като пред съответния служител – свидтелката
Р.С.,
показал и самия оригинал, който бил сверен с приложеното копие.
В последствие, преди издаването на въпросната
шофьорска книжка, била извършена служебна проверка и констатирано, че подсъдимият М. не се е обучавал в ОУ „П.Р. С.” гр.П. и съответно не
му е издаван дубликат с рег.№1072/28.06.2001 г. на свидетелство за основно
образование, серия ДС №089449 и рег.№2014/27.08.2007 г. от същото училище.
В хода на разследването е назначена
съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение е видно, че подписите в
заявлението и представеното в полицията копие на диплома са поставени от подсъдимия М..
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите Т.К., В.Г., Р.С., И.Т., дадени на съдебното следствие, показаниятана
на свидетеля И.Т., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда
на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, заключението на почерковата
експертиза, както и
писмените доказателства приложени по делото.
От
показанията на свидетелката Т.К., работеща в ОУ „Петко Р. С.” гр.П.се установи,
че подсъдимият М. никога не се обучавал в училището и не фигурира в Главната
книга и гнигата за подлежащите на задължително обучение на зеда до 16 г. Същият не вписан и в
книгите за издане на свидетелства за основно образование и за дупликати на
такива свидетелства.
Показанията
на свидетелката относно тези основни за главния факт на обвинението
обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелката Г., работеща
като помощник директор на училището и представените извлечение от регистрацонна
книга за издадени дубликати за завършено основно образование през 2007 г. в ОУ „П.Р.
Славейков” гр.Пещера и писмо от Регионален инспекторат по образоването
гр.Пазарджик.
Установи се от показанията на свидетелите Р.С. и И.Т., че копие от дубликат с рег.№1072/28.06.2001 г. на свидетелство за основно
образование, серия ДС №089449 и рег.№2014/27.08.2007 г. от същото училище е било представено пред тях от подсъдимия М., който лично е направил
заверката на документа.
Последното
се установява и от приетата поделото почеркова експертиза.
При тези установени
данни, съдът прие, че подсъдимият С.М.М.
е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 от НК, като на 09.02.2010 г. в
гр.Пазарджик пред Р.М.С. – служител в сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР
гр.П. съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ – дубликат с рег.№ 1072/28.06.2001г. на свидетелство за основно
образование, серия ДС № 089449 и рег.№ 2014/27.08.2007г. на ОУ „П.Р. С.” гр.П., издадено на
негово име, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Съгласно
чл.151 ал.2 от ЗДвП, Наредба №37 и Наредба №38 на Министъра на транспорта, при
издаването на СУМПС на водачите с придобита правоспособност за управление на
МПС е задължително в сектор „ПП КАТ” на ОД на МВР гр.П.да се
представят изброени комплект с документи, включително и заверено копие на
Свидетелство за завършено минимум основно образование, което се предоставя и в
оригинал пред служителя за сверяване. Съответното свидетелство се представя
пред служител на КАТ, заверява се и се подписва лично от водача. След 2008 г.
това изискване за представяне на Свидетелство за образование е задължително да
се представя и пред инструктора, който води подготовката на кандидат-водача при
записването му в Учебните центрове и пред служителите на ДАИ.
Безспорно
е, че инкриминирания
дубликат на свидетелство
за завършено основно образование представлява официален документ, тъй като се
съставя от длъжностно лице в кръга на службата му и в
опраделена форма. Но същият е неистински, тъй като не е издаден от лицето
посочено, като негов автор. С представянето на документа по предназначение пред
съответната служителка на КАТ – свидетелката С. е бил
ползван от подсъдимия, за да удостовери наличието на завършено от него основно
образование, което да послужи за издаване на свидетелство за управление на МПС.
При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като
е съзнавал всички обективи и субективни признаци на състава на престъплението и
е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия С.М. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
индивидуализацията им.
Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това
престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране
на държавния и обществения апарат.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе
предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, както мотивите за извършване, а
като отегчаващи – наложеното административно наказание по реда на чл.78а от НК
отново за престъпление по чл.316 от НК.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия С.М.М. за извършеното
престъпление от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на
подсъдимия С.М., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
Съдът постанови на основание чл.53, ал.11 б”б” от НК вещественото
доказателство - Свидетелство управление на
МПС №*********/10.02.2010 г. издадено на името на С. М.М. да се отнеме в полза
на държавата и да бъде унищожено.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия С.М. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 75
лева, платими в полза на държавата, от които 60 лева по сметка на Окръжна
прокуратура гр.Пазарджик и 15 лв. по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: