Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………..2021 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА- ІV
касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Пекова
Й. Димов
при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от председателя
касационно адм. дело № 1136 по описа
за 2021 год, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК
Образувано е по
подадена касационна жалба от Областен отдел на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, чрез директора на регионалната дирекция,
против решение №11/02.03.2021 по нахд. № 323/ 2020 на Районен съд гр. Девня, с
което е отменено наказателно постановление /НП/ № 23-0000685/ 02.12.2019г. на началника на
Областен отдел на ИА „Автомобилна администрация“ -Варна по санциониране на „Белви транс“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.105, ал.1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/във вр. с чл. чл. 38, ал.1, т. 1 от Наредба
№Н-3 от 07.04.2009г. на МТ с „имуществена санкция” в размер на 200 лв.
Касаторът релевира допуснато
нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН. Подателят на жалбата счита за неправилна преценката на
районния съд за приложимост към казуса на чл. 93г, ал.2 от ЗАвПр вместо
чл.105, ал.1 от същия закон. След като извличането на данни е следвало да бъде извършено най – късно
до 22.01.2019г., а такова архивиране е направено на 24.06.2019г., нарушена е
разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвПр, определена от административнонаказващия
орган като по - леко наказание съгл. разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗАНН.
Твърди се , че разпоредбата на чл. 93г, ал.2 от ЗАвП, не следва да намери
приложение, тъй като в настоящият случай е осигурено извличането на всички
данни от тахографа и нарушението се състои единствено в неспазване на
законоустановения срок по чл. 38, ал.1, т, 1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009 г. На изложените основания се
отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на
друго, с което да се потвърди издаденото НП, като се претендира присъждане на възнаграждение
за процесуално представителство съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В съдебно заседание касаторът не
се явява и не се представлява.
Ответната страна по жалбата –
„Белви транс“ ЕООД чрез проц. представител адв. Й.А. – ВАК, в отговор на
касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли за потвърждаване на
решението на РС-Девня като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Пледира за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е процесуална
допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с
активна процесуална легитимация - страна в производството пред предходна
съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна
поради следните съображения:
С обжалваното
решение №11/02.03.2021 по нахд. № 323/2020 на Районен съд гр. Девня е отменено НП № 23-0000685/ 02.12.2019г. на началника на Областен отдел на
ИА„Автомобилна администрация“ - Варна, с което на
„Белви транс“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 38, ал.1, т. 1 от Наредба
№Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 200
лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП.
От фактическа страна районният
съд е приел извличане на данните от паметта на монтирания в моторното превозно
средство дигитален тахограф марка „Continental ATM “, тип 1381.20100, №
**********, не в предвидения срок от максимум 90 дни след извършени
международни превози на стоки, т. е. на 23. 01. 2019г. в гр. Девня, обл. Варна,
а едва на 24. 06. 2019 г.
Издаденото наказателно
постановление е отменено от РС-Девня с довод , че правилната правна
квалификация на деянието е по чл. 93г., ал.2 от ЗАвПр, а не по общата санкционна разпоредба на чл.
105 от същия закон.
Касационната инстанция счита за
атакуваният съдебен акт за валиден, допустим и правилен.
Даденото описание на извършеното нарушение
в НП е , че превозвачът „ не е извлякъл информацията от дигиталния тахограф ,
монтиран на товарен автомобил „Ман“ с рег. № В3260 ВК преди изтичане на 90 дни от датата на предишното архивиране на
24.10.2018 г.
Няма спор между страните, че в
извличане на данните от дигиталния тахограф е станало на 24.06.2019 г.
Легално определение на понятието
"извличане" се съдържа в чл. 2, т. 2, б. "н" от Регламент №
165/2014 г. на Европейския парламент от 04.02.2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент
165/2014 г./ и означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на
пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото
устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес
не се изменят или изтриват записани данни.
Обжалваното по съдебен ред НП съдържа правна
квалификация на деянието по чл. 105 от ЗАвПр във р. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. Първата правна норма гласи, че се наказват с
глоба или имуществена санкция от 200 лв. нарушенията по този закон и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, за които не е предвидено
друго наказание.
Съгласно втората цитирана
разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. превозвачите
и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на
дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за
скоростта най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния
тахограф.
Установените от районния съд факти недвусмислено сочат, че в периода 24.10.2018 г. – 22.01.2019 г. превозвачът не е
извлякъл данните от дигиталния тахограф
.
Правилно е
становището на районния съд, че описаните в НП юридически факти кореспондират със състава на административно нарушение по чл. 93г, ал.2 от ЗАвПр .
Съгласно цитираната норма на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са
осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се
налага имуществена санкция 3000 лв.
Противоправното
поведение на превозвача сочи за неспазване на правно задължение в указания по чл. 38, ал.1 т.1 от Наредбата , което
осъществява състава на нарушението по специалната норма на чл. 93г, ал.2 от ЗАвПр
, а не на нарушението по общата административнонаказателно разпоредба на чл.
105 от същия закон. Предприетото от превозвача извличане на данните след изтичане
на законоустановения срок може да се разглежда единствено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, но не и като аргумент за квалифициране на
бездействието по общата правна норма , която предвижда по-лека наказание .
Независимо от обстоятелството, че
административното нарушение по чл. 93г, ал. 2 от ЗАвПр във вр. с чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ се установява категорично от
доказателствените материали по настоящото дело, същото се явява "по-тежко
наказуемо" от административното нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр.
Понеже предвидената имуществена санкция по чл. 93г, ал.2 от ЗАвПр е с по-висока
от тази по чл. 105 от същия закон , а именно 3000лв., настоящият съдебен състав
няма възможност да приложи закон за
по-тежко наказуемо административно нарушение по арг. от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл.
336, ал.1, т.1 от НПК и да преквалифицира деянието, защото ще наруши принцира „reformatio in peius“.
Съдът може да извърши преквалифициране на деянието единствено прилагайки закона за същото , еднаквото
или по-леко наказуемото нарушение.
В контекста на изложените
съображения и при служебна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл.218,
ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав счита подадена
касационна жалба за неоснователна и същата не следа да бъде уважена.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№11/02.03.2021 по нахд. № 323/2020 на Районен съд гр. Девня.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател : Членове:
1. 2.