№ 2081
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Евгени Г.
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20231100111633
по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] П. Д. заявява в искова молба от 17.10.2023 г., че на 17.10.2018 г.
между него и ответника А. А. е възникнало спречкване по повод
преминаването на А. А. с автомобил през маркуч на бояджийски пистолет,
вследствие на което са били напрашени дървени детайли, изработени от П. Д..
По време на спречкването А. А. е приложил хватка на П. Д., от която П. Д. е
паднал на земята и си е счупил тибията и фибулата на подбедрицата на единия
от краката си.
[2] От увреждането П. Д. е претърпял болки и страдания, които оценява
на 33 000,00 лева. Той е заплатил 1 434,80 лева за лечението си. А. А. не му е
заплатил обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Затова П. Д.
1
моли съда да осъди А. А. да му заплати:
- 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната
лихва от 17.10.2018 г. до окончателното изплащане;
- 1 434,80 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната
лихва от 17.10.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7 от
делото на СГС).
2. На ответника
[3] А. А. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. предявеният иск е недопустим, тъй като е предявен в наказателното
производство, което не е приключило;
2. той не е причинил твърдените увреждания;
3. търсените обезщетения са прекомерни. Затова А. А. моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 27-30; стр. 3 от протокола от съдебно
заседание на 15.11.2024 г., л. 101-104 с определението на съда, с което съдът е
отхвърлил искането на А. А. съда да разгледа възражение за погасителна
давност, защото А. А. не го е уточнил в срока, определен от съда).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
1. Обстоятелства, които съдът приема за установени
[4] Не се спори, че П. Д. е бил роден на ******* г. Той е работел като
дърводелец и от 2015-2016 г. е имал дърводелски цех на ул. „*******. В двора
на същия адрес свидетелят Б. е имал дърворезбарско ателие, а ответникът А.
А. е имал железарска работилница (показанията на свидетеля Б., л. 254-257).
[5] За П. Д. работата му е била и хоби. Той е живеел сам с кучето си, но
2
е имал приятелка; обичал е да играе на електронна игра със свидетеля Г.
(показанията на свидетеля Г., л. 103-104).
[6] Свидетелят Б. е имал спорове с ответника А. А.. Веднъж А. А. е
казал на свидетеля Б., че ще го бие заради това, че свидетелят Б. е сменял
гумите на автомобила си, което е затруднявало влизането на А. А. в двора с
негов автомобил (показанията на свидетеля Б., л. 254-257).
[7] На 05.10.2018 г. А. А. е посетил лекар, като е съобщил, че, докато е
пренасял ламарина, я е изпуснал и е усетил силна болка в дясното си рамо.
Лекарят е установил, че А. А. е имал болка в дясната раменна става и
затруднения при абдукция и повдигане на дясната ръка и му е предписал
покой и гел за мазане (листа за преглед, л. 223).
[8] Почти две седмици по-късно, на 17.10.2018 г. докато е паркирал
автомобила си в двора на железарската работилница, А. А. е преминал през
маркуч към пистолет за боядисване, който е бил на П. Д.. От това е
възникнало спречкване между А. А. и П. Д., при което А. А. е хванал П. Д. за
качулката на блузата му, навел го е и двамата са залитнали. П. Д. е паднал на
земята, а върху него е паднал А. А.. П. Д. веднага е започнал да се оплаква от
болки в крака и не е можел да стане (показанията на свидетеля Б., л. 254-257).
[9] Впоследствие лекарите са установили, че П. Д. е имал
многофрагментно счупване в долния край на големия пищял на лявата
подбедрена кост. Той е бил опериран и му е била поставена метална пластина
(заключението на вещото лице д-р С., л. 93-97).
[10] Две седмици след инцидента, приятелката на П. Д. го е напуснала
и по-късно е заминала за Испания. За него се е грижил приятелят му
свидетелят Г., който го е посещавал всеки ден, пазарувал му е, грижил се е за
тоалета му и заедно са играели на електронна игра (показанията на свидетеля
Г., л. 103-104). Възстановяването на П. Д. е продължило около шест-осем
месеца (заключението на вещото лице д-р С., л. 93-97)
3
[11] Пластината все още не е отстранена от крака на П. Д. и той има три
оперативни цикатрикса с дължина пет, пет и седем сантиметра. П. Д. няма
функционален дефицит на лявата коленна и глезена става (пак там).
[12] Увреждането на П. Д. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване
на решение на ВКС 91-2022-II Т. О. по т. д. 1 165/2021 г., защото увреждането
по решението на ВКС не е било лекувано оперативно. По-скала от едно до пет,
където едно е оценка за най-лекото подобно увреждане, а пет е за най-тежкото
подобно увреждане, оценката за увреждането на П. Д. би била четири, а две за
увреждането, предмет на цитираното решение на ВКС (показанията на вещото
лице д-р С. (л. 102-гръб). П. Д. е заплатил 1 434,80 лева за лечението си
(фактурите и касовите бележки, л. 12-13)
[13] Не се спори, че А. А. не е заплащал на П. Д. обезщетение за
неимуществени вреди. П. Д. е заплатил: 3 300,00 лева адвокатско
възнаграждение (л. 17); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 43); 1 377,34
лева държавна такса (л. 23). А. А. е заплатил: 3 300,00 лева на адвокат (л. 244-
246); 400,00 лева за вещо лице (л. 108 и л. 247)..
2. Обстоятества, които съдът не приема за установени
[14] Съдът не приема, че първоначално П. Д. е ударил А. А. в лицето и
в рамото. Съдът не приема това за установено поради следното: тежестта на
доказване на тези обстоятелства е била на А. А.. От една страна свидетелят Г.
е заявил тези обстоятелства при разпита му, а при преглед на А. А. на
17.10.2018 г. А. А. е заявил, че е имал болки в рамената (лист за преглед, л.
223).
[15] От друга страна обаче, съдът установи, че още на 05.10.2018 г. А.
А. е имал болки в дясното рамо, тъй като е бил изпуснал ламарина, която е
носил (по-горе пар. 7). Нещо повече, на досъдебното производство е била
изготвена съдебно-медицинска експертиза, която А. А. е представил по
4
делото. Вещото лице, което я е изготвило, е установило, че на 17.10.2018 г. А.
А. се е оплаквал от болки в рамената, но два дни по-късно той е получил
съдебно-медицинско удостоверение, в което такива болки въобще не са били
описани (експертизата, л. 122-126). Съдът цени това заключение като частен
свидетелстващ документ. Доказателствената стойност на тези две
доказателства е достатъчна, за да не приеме съдът, че П. Д. е ударил А. А. в
рамото и лицето.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[16] П. Д. е предявил искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от непозволено
увреждане. Исковете са основателни и съдът ги уважава.
1. По иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
[17] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са:
1. А. А. да е извършил действие;
2. това действие да е било противоправно;
3. П. Д. да е претърпял вреда от действието на А. А.;
4. А. А. да е извършила действието виновно;
5. А. А. да не е заплатил на П. Д. обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди.
[18] Съдът установи, че:
- на 17.10.2018 г. А. А. противоправно и виновно е хванал П. Д. за
качулката на блузата му, навел го е надолу, от което П. Д. е загубил
5
равновесие и е паднал на земята, а върху него е паднал А. А.;
- от това П. Д. е получил многофрагментно счупване на долната част на
левия голям пищял, от което е претърпял болки, страдания и неудобства и е
заплатил 1 434,80 лева за лечението си;
- А. А. не е заплатил на П. Д. обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди.
[19] Налице са предпоставките за уважаването на иска за имуществени
вреди и съдът осъжда А. А. да заплати на П. Д. 1 434,80 лева обезщетение.
Налице са предпоставките и за уважаването на иска за неимуществени вреди.
Затова съдът следва да определи размера на обезщетението.
[20] От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не
следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка
(решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема,
че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към 17.10.2018
г.
[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението.
[22] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането;
2. начинът на извършването му;
3. обстоятелствата, при които е извършено;
4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;
5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.
II от ППВС 4/1968 г.);
6
6. конкретните икономически условия към момента на увреждането
(решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д.
299/2011 г.);
7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на
ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)
[23] Съдът установи, че към 17.10.2018 г. П. Д. е бил на 38 години.
Съдът също установи, че в този ден А. А. е хванал П. Д. за качулката на
блузата му, навел го е и двамата са залитнали. П. Д. е паднал на земята, а
върху него е паднал А. А.. От това П. Д. е получил многофрагментно счупване
в долния край на големия пищял на лявата подбедрена кост. Той е бил
опериран и му е била поставена метална пластина.
[24] Две седмици след инцидента, приятелката на П. Д. го е напуснала
и по-късно е заминала за Испания. За него се е грижил приятелят му
свидетелят Г., който го е посещавал всеки ден, пазарувал му е, грижил се е за
тоалета му и заедно са играели на електронна игра. Възстановяването на П. Д.
е продължило около шест-осем месеца, през които П. Д. не е могъл да работи
като дърводелец.
[25] Пластината все още не е отстранена от крака на П. Д. и той има три
оперативни цикатрикса с дължина пет, пет и седем сантиметра. П. Д. няма
функционален дефицит на лявата коленна и глезена става.
[26] Увреждането на П. Д. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване
на решение на ВКС 91-2022-II Т. О. по т. д. 1 165/2021 г., защото увреждането
по решението на ВКС не е било лекувано оперативно. По-скала от едно до пет,
където едно е оценка за най-лекото подобно увреждане, а пет е за най-тежкото
подобно увреждане, оценката за увреждането на П. Д. би била четири, а две за
увреждането, предмет на цитираното решение на ВКС. С решението си ВКС е
определил 25 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на
7
четиригодишен ищец за увреждане от ПТП от 2018 г.[1].
[27] Съдът отчита:
- всички установени обстоятелства, както и факторите, свързани с
определянето на обезщетението за неимуществени вреди;
- че увреждането на П. Д. е два пъти по-тежко от това на ищеца по
цитираното решение на ВКС. Затова съдът приема, че 50 000,00 лева е
справедливо обезщетение за неимущствените вреди, претърпени от П. Д..
[28] П. Д. търси 33 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът
осъжда А. А. да заплати на П. Д. 33 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди.
2. По разноските
[29] П. Д. търси разноски. Той е направил такива за 4 682,34 лева.
[30] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова
съдът осъжда А. А. да заплати на П. Д. 4 682,34 лева разноски по делото. Ето
защо съдът
[1] ВКС е установил, че към момента на увреждането ищецът е бил четиригодишен. От ПТП ищецът е получил
счупване на големия пищял на лява подбедрица в горния му край, което е наложило гипсова имобилизация за
период от 40 дни, а след сваляне на гипса – провеждане на рехабилитация. Ищецът не е могъл да се придвижва,
да посещава детска градина и да играе с останалите деца през периода на консервативното лечение и по време на
възстановителния период. Около шест месеца ищецът не е можел да ходи нормално.
РЕШИ:
[31] ОСЪЖДА А. Ц. А. да заплати на П. И. Д. следните суми:
8
- 33 000,00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане от 17.10.2018 г. плюс законната лихва от 17.10.2018 г. до
окончателното изплащане;
- 1 434,80 лева на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане от 17.10.2018 г. плюс законната
лихва от 17.10.2018 г. до окончателното изплащане;
- 4 682,34 лева чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. П. Д. е с адрес в
гр. София, ул. „******* и със съдебен адрес – адвокат Д. С., гр. София, ул.
„*******. А. А. е с адрес в гр. София, ул. ******* и съдебен адрес – адвокат Т.
Ч., гр. София, ул. „*******.
[32] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[33] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 688,70
лева държавна такса по сметка на САС, а, ако го обжалва частично, 2% от
обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9