№ 3486
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512216 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1259 от 23.01.2024.2024 г. по гр.д. № 10980/2022 г. по описа на
СРС, 148 с-в, е признато за установено, по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б, против Л. С. М., ЕГН
**********, че Л. С. М. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, на основание чл. 422
от ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, следните суми, а
именно: сумата от 14,27 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., доставена в топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж. к. *********, с абонатен № *********; и сумата от 11,12 лв.,
такса за услуга дялово разпределение за м.05.2015г., ведно със законна лихва върху
главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.04.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
29.08.2018 г. по ЧГД № 25627 по описа 2018 г. на СРС, III ГО, 148 състав, като е
отхвърлен иска за сумата над 14,27 лв. до 98,69 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода м. 05. 2014 г. - м. 03.2015 г. - като погасен по
давност; иска за сумата от 25,89 лв., представляваща мораторна лихва върху
стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2015 г. до 16.04.2018 г. - като
неоснователен; иска за сумата 3,14 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото
1
разпределение за периода от 11.07.2015 г. до 16.04.2018 г. - като неоснователен.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Термокомплект“ ООД, ЕИК *********.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника Л. С.
М., с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на
исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В подадена молба от 24.03.2025 г. е
изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на
решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна в производството „Термокомплект“ ООД, ЕИК
********* не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част. На основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на
постановеното решение е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като наемател на топлоснабдения имот, представляващ
апартамент № 9, находящ се в гр.София, ж. к. „*********“, с абонатен № ********* е
битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за
който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно
2
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия за
исковия период; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект
ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
такса за дялово разпределение, чиято стойност е определена въз основа на
представените по делото документи за измереното, отчетено и разпределено
количество ТЕ, както и констатациите на приетите по делото СТЕ и ССчЕ.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.149 и чл.
150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и такса за
дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът
на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
В случая, ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК. В подаденото пред заповедния съд възражение обаче ответникът –
длъжник е направил възражение за изтекла давност по отношение на процесните
вземания.
Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства е
установено и страните не спорят, че ответницата е била наемател на общинско
жилище за исковия период на адрес: гр. София, ж. к. „*********“, *********, като е
поискала откриване на партидата за потребяване на ТЕ в имота на нейно име.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Както правилно е приел с постановеното решение СРС и настоящия състав
изцяло възприема, в случая са приложими дадените разяснения с т. 1 на ТР № 2/2017 г.
от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. С последните
е разгледана хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. Посочено е, че в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, ползвателя на договорно основание дължи цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди, когато между него и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот. През времетраенето на този договор ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите, изложени към т. 1 от
посоченото тълкувателно решение е посоченото, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в
4
обратен смисъл по делото не е направено.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че
сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване
през процесния период. Топлофикация София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на
общия топломер; ФДР е извършвала дялово разпределение на потребената в сградата
ТЕ при спазване действащата законодателна уредба. Тези изводи се потвърждават и от
констатациите на приетите пред първата инстанция СТЕ, които настоящия състав
изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК.
Чрез представените пред първата инстанция от страна на ищеца и
подпомагащата страна фактури за измерена, отчетена и начислена топлоенергия,
индивидуални справки за потребената в имота ТЕ за исковия период се установява, че
исковете срещу ответника за заплащане на потребената в имота ТЕ и за заплащане на
такса за дялово разпределение са доказани по основание. С разпоредбата на чл.153,
ал.1 ЗЕ е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването.
Възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията се явява
основателно в една част. Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, при
съобразяване, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
23.04.2018 г., погасени по давност се явяват вземанията на ищеца станали изискуеми
преди 23.04.2015 г. с оглед разпоредбите на чл.422 ГПК и чл. 114 и чл. 116, б. „б“ ЗЗД
и дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на
ОСГК на ВКС. В случая това са вземанията за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г.
При така изложеното, настоящия състав намира за установено, че размерът на
дължимите и непогасени от ответника суми за потребена в имота ТЕ за м. 04.2015 г.
възлизат на сумата 14,27 лв. Размерът на дължимата и непогасена такса за дялово
разпределение възлиза на сумата 11,12 лв. за м.05.2015 г.
Поради това, правилно са били уважени от СРС исковете по чл.422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ за сумата до тези размери.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
5
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1259 от 23.01.2024.2024 г. по гр.д. № 10980/2022
г. по описа на СРС, 148 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по искове с
правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.”Ястребец” № 23Б, против Л. С. М., ЕГН **********, че Л. С. М. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, на основание чл. 422 от ГПК, чл.79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 149 от ЗЕ, следните суми, а именно: сумата от 14,27 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г.,
доставена в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *********, с
абонатен № *********; и сумата от 11,12 лв., такса за услуга дялово разпределение за
м.05.2015г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на заявлението по чл.
410 ГПК - 23.04.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2018 г. по ЧГД № 25627 по описа 2018 г. на
СРС, III ГО, 148 състав.
ОСЪЖДА Л. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски
за въззивната инстанция.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Термокомплект“ ООД, ЕИК *********.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6