РЕШЕНИЕ
№ 260090
Б.
, 12.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Б. СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди
и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т. Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело № 364 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
С.К.Г. ***, с ЕГН:**********,
чрез пълномощник адв. Д.С.Т. от САК, със
съдебен адрес: ***, АС“Н., К. и партньори“, моли да
бъде признато за установено по
отношение на ответника Г. П. И. ***, с ЕГН:********** за съществуване на вземането, за което
е издадена Заповед № * за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 26.10.2020г. по
ч.гр.д.№ */2020г. по
описа на РС-Б. , както следва: за
сумата-главница от 400лв., представляваща
незаплатена наемна цена за наем за месец ноември на
2019г. на недвижим имот, находящ се в гр.С. , ж.к.И., ул. И. в., бл.*, ет.* по
Договор за наем на недвижим имот от 16.07.2016г., както и за сумата от
112.98лв., представляваща стойността на незаплатена ел. енергия за периода от 18.09.2019г. до
17.11.2019г., както и за законната
лихва върху горната сума-главница, считано
от 21.10.2020г. до
окончателното заплащане.
Ищецът моли да се
присъдят разноските по настоящето дело
и в заповедното производство.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. Д.С.Т. от
САК, /пълномощно на л.2/ признава, че в хода на разглеждане на делото ищецът е
получил сумата от 512.98лв., което плащане е извършено след предявяване на иска
и в хода на размяна на съдебните книжа, за което моли да се присъдят
направените разноски по делото и в заповедното производство съгласно приложен
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.62/.
Ответникът-Г. П. И. *** не е направил възражение по исковете и е представил молба с вх.№ 262676 от
10.05.2021г., която е подадена в срока за писмен отговор.
В молбата ответникът заявява, че прилага вносни бележки от 10.05.2021г., с които удостоверява, че са
платени задълженията и моли делото да
бъде прекратено.
В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по
исковете.
От събраните
по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №*/2020г.
по описа на PC-Б. , се
установява, че на основание
чл.410 от ГПК на 26.10.2020г.
е разпоредено по искане на ищеца
издаване на Заповед № * от 26.10.2020г.
по ч.гр.д.№*/2020г.
по описа на PC-Б. за изпълнение на
парични задължения от страна на
ответника,
за това, че последният
има не заплатени
задължения, произтичащи от сключен Договор за наем от 16.07.2016г. на
недвижим имот, находящ се в гр.С. , ж.к.И., ул. И.
в., бл.*, ет.* , а именно за наем за месец ноември на 2019г. от 400лв. и за стойността на ползвана ел. енергия за
периода от 18.09.2019г. до 17.11.2019г. в размер на 112.98лв.
Ответникът Г. П. Г.
е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 06.01.2021г., за това, че има предплатен наем, който покрива наема за месец декември на
2019г., приложил е разписка за платен наем за месец октомври на 2019г. и е
признал задължението за ел. енергия в размер на 112.98лв.
Заповедният съд е приел, че с описаното по-горе възражение се оспорва
вземането изцяло по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№*/2020г.
по описа на PC-Б. , за което е
уведомил ищеца за възможността на предяви иск
по чл.422, ал.1 от ГПК на 27.01.2021г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 364/2021г.
по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана в PC-Б. на 26.02.2021г.,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
Ответникът е представил писмено
доказателство-оригинал на операционни бележки от Банка ДСК АД-клон Б. , че на 10.05.2021г.
е заплатил на ищеца сумата от 512.98лв. за наем плюс ел. енергия за м.11.2019г.
Ищецът признава извършеното плащане на паричните суми, отразени в
издадената Заповед № * от 26.10.2020г. по ч.гр.д.№*/2020г. по
описа на PC-Б. .
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата
молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявените обективно съединени искове са с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, които са допустими, тъй като са
предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество исковете за сумата-главница от
400лв., представляваща незаплатена наемна цена за наем за месец ноември на 2019г. на недвижим имот, находящ
се в гр.С. , ж.к.И., ул. И. в., бл.*, ет.* по Договор за наем на недвижим имот
от 16.07.2016г.,
както и за сумата от 112.98лв., представляваща стойността на незаплатена ел. енергия за периода от 18.09.2019г. до
17.11.2019г., всеки един от тях е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като се
установи от приложеното от ответника писмени доказателства-операционни бележки,
че в хода на разглеждане на делото, а именно след като на 12.04.2021г. същият е
получил исковата молба е погасил задължението си, предмет на предявените
искове, чрез плащане на сумата от общо 512.98лв. по банков път на 10.05.2021г.
Съдът
счита, че
решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване
на съдебното дирене. Това задължава
съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те
са от значение
за спорното право, било защото
го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието
става изискуемо в течение на делото,
ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция /първа или въззивна/,
а не в деня на предявяване на иска. Поради
това съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК. Специфичните особености
на производството по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство и основанието и размера на вземането
по предявения иск, не налагат
извода, че съществуването на вземането към момента
на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК или по чл. 410 от ГПК е задължителна
предпоставка за уважаването на иска по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Искове за установяване на съществуването на права към
минал момент са допустими само
в изрично предвидените от закона случаи.
Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична
разпоредба, предвиждаща, че с иска по
реда на чл.
422 от ГПК се установява съществуването на вземането към момента
на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството
по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК не е обвързан от
фактическото положение към датата на
подаване на заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк.
д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството
по чл. 422
от ГПК, респ. чл. 415
от ГПК съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3
от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до приключване на съдебното дирене
в производството по иска, предявен по реда на
чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1
от ГПК.
Затова по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението
на ответника е погасено в хода на процеса, тъй
като с извършеното на 10.05.2021г. плащане са платени претендираните от ищеца суми за наем за месец
ноември на 2019г. от 400лв. и стойността на потребената
ел. енергия
от 112.98лв. за
периода от 18.09.2019г. до 17.11.2019г. Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене
претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът
е изплатил изцяло претендираните с иска суми, за което ищецът, чрез пълномощника му е
направил признание затова. Предвид изложеното,
съдът намира, че в случая е налице
хипотезата на чл. 235, ал. 3
от ГПК и извършеното плащане след подаване на
исковата молба, следва да бъде
взето предвид като установен по делото факт,
а доколкото е в пълно погашение на съдебно
предявеното вземане за главници, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска
по 422, ал. 1
от ГПК вр. чл. 415 от ГПК. Извършеното
в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на
материалното право се ползва с погасителен
ефект, поради което следва да
се приеме за правопогасяващ факт по смисъла
на чл. 235, ал. 3 от ГПК. С оглед
извършеното в хода на процеса плащане,
съдът намира за неоснователен предявеният иск за установяване дължимост на претендираните суми, описани
по-горе поради погасяването
им чрез плащане в хода на делото, респективно
същите следва да бъде отхвърлени.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът ще
следва да заплати на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК сумата от общо 325лв. за
направени разноски по делото, включваща заплатена държавна такса /25лв./ и платено
адвокатско възнаграждение/300лв./ съгласно приложения договор за правна защита
и съдействие/л.60/. Независимо, че исковете са отхвърлени, доколкото същите са
заплатени в хода на делото, ответникът е дал повод за образуване на
производството, поради което се дължат разноски в цялост. Освен това съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по
исковото производство и погасяването на вземанията чрез плащане в хода
на разглеждане на исковото производство, направените
от ищеца разноски в заповедното производство, които се явяват дължими
от ответника са общо
в размер на 25лв. за платена държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от С.К.Г.
***, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Д.С.Т. от САК, със
съдебен адрес: ***, АС“Н., К. и партньори“ срещу
Г. П. И. ***, с ЕГН:********** за признаване за установено по отношение
на ответника Г. П. И. ***, за
съществуване на вземането, за което
е издадена Заповед № * за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 26.10.2020г. по
ч.гр.д.№ */2020г. по
описа на РС-Б. , както следва: за
сумата-главница от 400лв./четиристотин лева/, представляваща
незаплатена наемна цена за наем за месец ноември на
2019г. на недвижим имот, находящ се в гр.С. , ж.к.И., ул. И. в., бл.*, ет.* по
Договор за наем на недвижим имот от 16.07.2016г., както и за сумата от
112.98лв./сто и дванадесет лева и 98 стотинки/, представляваща стойността на незаплатена ел. енергия за периода от 18.09.2019г. до
17.11.2019г., както и за законната
лихва върху горната сума-главница, считано
от 21.10.2020г. до
окончателното заплащане, като погасени поради направено плащане в хода на разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Г. П. И. ***, с ЕГН:**********
да заплати на С.К.Г. ***, с ЕГН:********** сумата от 325лв./триста и двадесет и пет лева/ за направени разноски по
делото, включваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както
да заплати и сумата от 25лв./двадесет и пет лева/ за направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№
*/2020г. по описа на РС-Б. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/И.Ц./