О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
24.06. 2020
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 274 2020
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.В.И., ЕГН: ********** и Е.Д.И., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника им адв. П.П., с адрес за призоваване и съобщения: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 43а, ет. 2, ап. 3, срещу „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че клаузата на чл. 14 от Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1581/2007 г., клаузата на чл. 1 от Анекс № 1/ 18.01.2013 г. към Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1581/2007 г., както и на целия анекс, с който се изменя чл. 14 от същия договор за кредит, подписани между ищците като кредитополучатели и „Банка Пиреос България“ АД, както и Методология за определяне на лихвените проценти по кредити до 23.07.2014 г., са нищожни, поради неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави.
Ищците
твърдят, че на 05.06.2007 г. сключили с ответника договор за кредит, обезпечен
с ипотека №1581/2007г., по силата на който в качеството си на кредитополучатели
са получили кредит в размер на 100 000.00 лева. Погасяването на кредита,
съобразно клаузите в договора, следвало да стане на равни месечни анюитетни
вноски, включващи главница, лихви и такси. В чл. 14, ал. 1 от договора е
посочено, че за ползвания кредит се заплаща годишен лихвен процент в размер на
10.5 %, равен на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева
плюс надбавка 3%. В ал. 3 на чл. 14 от договора е посочено, че базовият лихвен
процент на банката се определя от 3-месечният SOFIBOR плюс надбавка от 3.2 %. За
изчислението на лихвата по договора за тримесечен SOFIBOR е приета стойност от 4.3 %. В ал. 4 на чл. 14 от
договора е посочено, че минималната приемлива за банката стойност на 3-месечния
SOFIBOR е 4.3 %, като
банката има право по време на действието на договора едностранно да променя
размера на приложимата лихва в случай, че 3-месечннят SOFIBOR достигне нива с 0.25 процентни
пункта по-високи от посочените в договора в рамките на един месец, като
промяната на лихвения процент влиза в сила за страните от деня на приемането й
от банката, за което се уведомява кредитополучателя. С Анекс № 1/18.01.2013 г.
към договор за кредит, подписан между ищците и банката, се изменя чл. 14 от
договора за кредит като ал. 4 се заличава, а ал. 1 придобива следната редакция:
за ползвания кредит кредитополучателят дължи на банката годишен лихвен процент
в размер на 8.7 %. формиран от базов лихвен процент на банката за кредити в
лева плюс надбавка от 1.2 %, като към момента на подписване на анекса стойността
на базовия лихвен процент на банката за кредити в лева е 7.5 %. Ал. 3 от чл. 14
придобива следната редакция - кредитополучателят се съгласява, че банката има
право да промени едностранно приложимия към настоящия договор за кредит лихвен
процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите компоненти, независимо
от техния вид и наименование (например индекс, база, надбавка и т.н.) в случай,
че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката
обуславят такава промяна или при наличие на предпоставките, посочени в общите
условия на банката. Поддържат, че базовият лихвен процент на банката се
определя с критерии - средите стойности на всички привлечени средства на Банката,
завишена със стойността на законоопределените разходи за МЗР (минимални
задължителни резерви), ФГВ (Фонд за гарантиране на влоговете) и административно
управленски разходи, които критерии не позволяват да се разбера факторите, от
които зависи лихвеният процент, защото те не са изброени изчерпателно или не са
еднозначно определени. От друга страна, тази формална промяна, следва
обстоятелството, че SOFIBOR
прогресивно спада след
Поради неспазването на условията на договора от страна на банката, ищците били принудени да погасят предсрочно кредита на 05.03.2016г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявана от Димитър Шумаров-изпълнителен директор и Милена Ванева-прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт Бояна Кожухарова, която банка е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК: *********, по силата на преобразуване чрез вливане, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 12.11.2019г. (след датата на предявяване на иска-10.06.2019г.).
В отговора се
изразява становище за недопустимост на предявените искове, тъй като въпросът за
нищожността на посочените от ищците клаузи на процесния Договор за кредит и
Анекс № 1 е решен със сила на пресъдено нещо във воденото преди това между
страните гражданско дело № 1735/2017г. по описа на РС-Дупница, по което е
постановено решение от 29.08.2018г., потвърдено с Решение № 50/20.02.2019г. на
ОС-Кюстендил, постановено по гр.д.№ 426/2018г.
При извършване на преценка за редовност на
подадената молба, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:
На съда е служебно известно, че с Решение № 407 от 29.08.2018г., постановено по гражданско дело № 1735/2017г. по описа на РС-Дупница, потвърдено изцяло с Решение № 50/20.02.2019г. на ОС-Кюстендил, постановено по гр.д.№ 426/2018г. (влязло в сила на 20.02.2019г.), са отхвърлени предявените от К.В.И. и Е.Д.И. срещу „Банка Пиреос България“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 и пред. 2 ЗЗД за осъждане на банката да заплати на ищците сума в размер на 1000 лева, представляваща частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 27 370.28 лв., представляваща недължимо заплатени суми въз основа на неправилно изчисляване на лихвата от банката-ответник и нищожни клаузи за периода от 01.09.2012г. до датата на предсрочното погасяване 05.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на плащането, както и сума в размер на 1000 лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 17000.18 лева, представляваща недължимо заплатена договорна лихва за целия срок на договора поради предсрочно погасяване на кредита, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на плащането.
С така постановеното решение въпросът за нищожността на оспорените в настоящото производство клаузи, е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Константна е съдебната практика, че обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на спорното право, индивидуализирано чрез правопораждащите факти и искането. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. Обективен идентитет е налице не само когато по втория иск се търси установяване, което е идентично със съдържащото се в първото решение, но и когато с втория иск се търси да бъде признато такова право, което е несъвместимо със съдебно отреченото. Когато се търси се да бъде установено друго право, спрямо което правото, предмет на СПН е преюдициално.
В случая с влязло в сила решение по гр. д. № 1735/2017 г. на ДРС е бил отхвърлен предявения от ищците срещу
банката осъдителен иск за връщане на суми, представляващи платени суми по
процесния договор, като дадени на основание нищожни клаузи-посочените в настоящата искова
молба, поради което и с така
постановеното решение въпросът за нищожността на тези клаузи, който е формирал
основание на предявения иск за неоснователно обогатяване е бил разрешен със сила на
пресъдено нещо. )в същия смисъл е определение № 520/30.07.2019 г. на ВКС по ч. търг. д. № 467/2019г, ІІт.
о.). Това е така, тъй
като със СПН по предходното дело е установено съществуване или несъществуването на твърдяното или
отричаното от ищеца спорно материално право с белезите, които го
индивидуализират (юридически
факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество), което означава, че предмет на
делото са били правоотношенията между страните по повод процесния договор за
кредит, включително действителността на посочените клаузи. Ето защо, настоящият състав счита,
че не следва в настоящото производство този въпрос да се пререшава.
Освен гореизложеното, съдът намира, че предявения иск е недопустим и поради липса на правен интерес от предявяването му. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о., Решение № 90/16.06.2015 по дело №4406/2014 на ВКС, ГК, III г.о., Решение № 397 от 3.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2011 г., IV г. о., и др., интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита.
Правният интерес в конкретния случай от иска
по чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143 и сл. от ЗЗП би бил налице,
когато ищците биха могли да черпят права от решението за прогласяване нищожността
на посочените клаузи от процесния договор. Прогласяването на
процесните клаузи за нищожни, обаче, не би могло да има за пряка и
непосредствена последица нито връщане на суми по договора, нито неначисляване
на лихви за в бъдеще: ищците изрично посочват в исковата си молба, че са погасили
предсрочно задълженията си по кредита на 05.03.2016г., а исковете им за осъждане
на банката да им върне недължимо заплатени суми въз основа на неправилно
изчисляване на лихвата от банката-ответник и нищожни клаузи за периода от
01.09.2012г. до датата на предсрочното погасяване 05.03.2016г., са бели
отхвърлени със сила на пресъдено нещо.
Гореизложеното налага извод за липса на
правен интерес от предявения иск, поради което исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото-прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 274/2020г. по описа на РС-Дупница поради недопустимост на предявения иск и ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА , подадена от К.В.И., ЕГН: ********** и Е.Д.И., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника им адв. П.П., с адрес за призоваване и съобщения: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 43а, ет. 2, ап. 3.
Определението подлежи на обжалване пред Кюстендилския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Районен съдия: