№ 383
гр. Благоевград, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Х.
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500816 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Г.К. и адв.М.К. в
качеството на пълномощници на Н. Л. У. - ответник в производството по
гр.дело № 1931/2019 г. по описа на РС-Благоевград, с която се обжалва
решение № 904428/27.05.2021г. в частта относно вината за прекратяване на
гражданския брак, определения режим на лични контакти на жалбоподателя с
детето А.Н. У. и присъдената в полза на детето издръжка за минало време.
Навежда подробни доводи, с които аргументира позиция за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Твърди, че
решението е немотивирано, едностранчиво и в разрез с интересите на детето.
Въззивникът твърди, че е бил въведен в заблуждение, че пред районната
инстанция ще бъде представляван от адвокат и бракът между съпрузите ще
бъде прекратен по взаимно съгласие, при уговорени от съпрузите условия.
Иска от съда да отмени решението в атакуваната част и да постанови друго, с
което бракът между страните бъде прекратен по вина и на двамата съпрузи, да
бъде определен по-широк режим /конкретно посочен/ на лични контакти на
детето с бащата, да бъде отхвърлен иска за издръжка на детето за минало
време. Жалбоподателят прави доказателствени искания: за допускане на
двама свидетели за установяване на: местоживеенето на бащата и условията
на живот в България, отношенията между съпрузите по време на брака, както
и отношенията на бащата с детето; възлагане на социален доклад, който да
изследва въпроса за взаимоотношенията между бащата и детето.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна чрез договорен процесуален
представител депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Навежда подробни съображения, с които обосновава искане за
потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Счита доказателствените искания на жалбоподателя за процесуално
недопустими поради настъпила преклузия. С довод за настъпила преклузия
1
обосновава искане да не бъдат разглеждани въведените с жалбата нови факти
- местоживеене на бащата, полагани от майката на жалбоподателя грижи за
детето, луксозни ремонти на къщи и апартаменти, извънбрачни връзки на
съпругата и обстоятелства. Оспорва същите като неверни. Претендира
съдебни разноски за въззивно производство.
С определение № 1154/01.11.2021г. съдът е оставил без уважение искането на
въззивника за допускане на гласни доказателства за установяване
отношенията между съпрузите преди фактическата им раздяла и виновно
поведение на съпругата. Допуснати са гласни доказателства за установяване
отношенията баща-дете и родителски капацитет на бащата.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с двама договорни
процесуални представители. Поддържат въззивната жалба, оспорват като
несъстоятелни наведените от насрещната страна доводи и искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната част. По
същество на делото пледират за уважаване на жалбата като доказана и
основателна. Не претендират съдебни разноски.
Въззиваемата страна се явява в съдебно заседание лично и с договорен
процесуален представител. Поддържат отговора на въззивната жалба. Не
сочат нови доказателства. По същество на спора пълномощникът на страната
пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Пред настоящата въззивна съдебна инстанция е разпитан свидетелят Б. /б.р./,
събрани са изготвени от ДСП-Благоевград и ДСП-**** нови социални
доклади, изслушани са обясненията на родителите.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.дело № 1931/2019г. по описа на РС-Благоевград е
образувано въз основа на подадена от Г. КР. У. искова молба, обективираща
претенции срещу Н.Л. У за: прекратяване на брака между страните с развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на
съпруга; упражняване на родителските права по отношение на роденото от
брака малолетно дете А Н.У., местоживеенето на детето, режима на лични
контакти с родителя, с когото детето няма да живее след развода, издръжка на
детето за в бъдеще и за минало време /от 01.12.2018г. до 01.07.2019г./,
ползване на семейното жилище, възстановяване на предбрачното фамилно
име на ищцата /Г./.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на
ответника за връчване чрез съдебна поръчка на известния по делото адрес в
САЩ. Книжата са редовно връчени на 17.05.2020г. /листи 59-66 в
първоинстанционното дело/, на Ф У.-родител/съжител. В указания
едномесечен срок ответникът не е депозирал писмен отговор.
В първото открито съдебно заседание по делото, за което ответникът е бил
надлежно призован /чрез Министерство на правосъдието на Р България/ -
лично е получил съдебните книжа /листи 107-113 в делото/ -протокол от с.з.,
проведено на 10.05.2021г., същият не се е явил, не е изпратил процесуален
представител, не е изразил становище по проекта на доклад по делото, не е
заявил искания.
В първоинстанционното производство са събрани сочените и представени от
ищцовата страна писмени и гласни доказателства. Приобщен е и социален
доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Благоевград. Въз
основа на тези доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, районната
инстанция е постановила решение № 904428/27.05.2021г., с което
гражданският брак между страните е прекратен с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство по изключителна вина на съпруга У.,
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
малолетно дете А Н.У., ЕГН**********, е предоставено на майката, за
местоживеене на детето е определено местоживеенето на майката, а на бащата
е определен режим на лични контакти с детето всяка първа събота от месеца
2
във времето от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване, по местоживеене на
майката, както и право да го взима при себе си за 20 дни през лятото, което
време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. С решението
бащата е осъден да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер
на 500.00 /петстотин/ лева, считано от датата на влизане в сила на решението
до настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минал
период – 01.12.2018г.-01.07.2019г., в общ размер 3 500 /три хиляди и
петстотин/ лева. Първостепенният съд е предоставил на ищцата/съпругата
ползването на семейното жилище и е възстановил предбрачното й фамилно
име. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата сторените от нея
съдебни разноски, а по сметка на съда - дължимите държавни такси.
От събраните по делото писмени доказателства се установи по несъмнен
начин, че страните са сключили граждански брак на 21.11.2014г. в
гр.Благоевград, от който е родено детето А Н.У., ЕГН **********.
От разпитаните по делото свидетели - Л. Г. /майка на ищцата/ и Л. Г. /сестра
на ищцата/, чийто показания съдът кредитира с доверие при съобразяване
разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид липсата на доказателства по делото,
които да опровергават или разколебават достоверността на данните, сочени
от тези свидетели, се установи, че след сключване на брака съпрузите
заживяли в жилище, находящо се в гр.Благоевград, ул.“****-собственост на
родителите на ищцата. Свидетелите сочат по непротиворечив начин, че от
края на 2018г. съпрузите са във фактическа раздяла, като съпругът се прибрал
в САЩ, където живее в гр.Ф..., щата ****, а ищцата останала да живее с
детето в семейното жилище в гр.Благоевград. От месец декември 2018г.
съпругът спрял да изплаща издръжка на детето си, а грижите по отглеждане и
възпитание на детето били поети изцяло от майката.
От събрания пред настоящия съдебен състав доказателствен материал - нови
социални доклади, показания на свидетеля Б., обяснения на страните, се
установи, че всеки от родителите на детето А У., има капацитет и ресурс да се
справя с грижите за него. Двамата работят и са финансово обезпечени, не
съобщават за финансови затруднения или здравословни проблеми, които да
ги препятстват в грижите за детето. Имат подкрепяща среда от страна на
своите родители/близки. Двамата заявяват желание и готовност да изпълняват
адекватно родителските си ангажименти към детето и да осигуряват всички
необходимо за нормалното му развитие. По данни на социалните работници
детето е спокойно, щастливо и обгрижено. Към момента преки и
непосредствени грижи за детето полага майката, с подкрепата на своите
близки - майка и сестра. В интерес на детето е да продължи да се отглежда в
семейната среда на майката, като му се предостави възможност за пълноценно
общуване с двамата родители, техните близки и с деца на неговата възраст.
От проучването на социалните работници се установи, че когато е в Р
България въззивникът пребивава при свой приятел в гр.****, на адрес
бул.“****“ № 125, което се потвърди и от събраните по делото гласни
доказателства и от обясненията на жалбоподателя. По данни на последния,
същият работи на две места в САЩ, като електротехник и в
рехабилитационен център за деца, получава месечен доход около 6 000
щатски долара. Въззивникът има братя и майка, които имат огромно желание
да се виждат и общуват с детето А.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, подадена е в законовия срок, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата
инстанция намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването –и допустимо в обжалваната част. По
въпросите за неправилността на решението, преценката на съда е ограничена
до посоченото в жалбата. В тази връзка съдът съобрази следното:
3
Първоинстанционното решение в частта относно прекратяването на брака
между страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете, неговото местоживеене и издръжка за в бъдеще, ползване
на семейното жилище и възстановяване на предбрачното фамилно име на
съпругата, не е обжалвано и е влязло в сила.
С въззивната жалба на първо място се атакува решението в частта относно
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните.
Съгласно чл.322, ал.1 СК при иск за развод ищецът следва да предяви всички
основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Непосочени
основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на
устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на
нов иск за развод. Съгласно ал.2 на същия член всички брачни искове може
да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат
исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите и фамилното име. Съобразно чл.322, ал.2 от ГПК, когато от брака
има родени ненавършили пълнолетие деца съдът е длъжен служебно да се
произнесе относно родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, както и ползването на семейното жилище. Ето защо правото на
страната да сезира съда с такова искане не се преклудира. В случаите, когато
от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът не е длъжен да се
произнесе служебно относно ползването на семейното жилище, издръжката
между съпрузите и фамилното име, като в тази връзка се прилагат правилата
на общия исков процес. Според тях с такова искане съдът може да бъде
сезиран с исковата молба или съответно с отговора на исковата молба, но не и
след приключване на съдебното дирене – при устните състезания. В този
смисъл решение № 144/03.06.2013г. по гр.д. № 777/2012г. на ВКС. Съгласно
чл.322, ал.3 от ГПК разпоредбите на ал.1 и ал.2 се прилагат и за ответника
относно исковете, които той е могъл да предяви.
Съгласно чл.49, ал.1 и ал.3 от СК, всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, а с решението за
допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството
на брака, само в случай, че някой от съпрузите е поискал това. Искането за
произнасяне по въпроса за вината е специално искане, което е тясно свързано
с брачните искове, но не представлява отделен установителен иск. Законът не
посочва каква е неговата форма, поради което е възможно да бъде направено
от ищеца в исковата молба, а от ответника в писмения отговор на исковата
молба и с предявените от него насрещни брачни искове. Нормата на чл.322,
ал.1 от ГПК регламентира изключения от преклузията за въвеждане в процеса
на факти от живота на съпрузите, които са причинили дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, давайки възможност на страните да
релевират такива до приключване на устните състезания по делото при
изрично указана забрана проявили се към този момент обстоятелства да
обуславят развитието на последващ процес. Искането за произнасяне по
вината не е отделен брачен иск и за него на общо основание са приложими
правилата за своевременно сезиране на съда и установени преклузии на
процесуалния закон. На основание чл.322, ал.1 от ГПК могат да се предявяват
факти, които може и да сочат на виновно противобрачно поведение на другия
съпруг, но само във връзка с брачния иск за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но не и като основание за късно предявяване на
искането за произнасяне по въпроса за вината-така становищата на
доктрината „Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и
допълнено издание, издателство „Сиела“, 2012г. Това е така, тъй като
основание за прекратяване на брака е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, което не е свързано с установяване на вината на съпрузите,
поради което и принципът за изчерпателност на основанията не следва да се
прилага по аналогия и по отношение на въпроса за вината.
С оглед на гореизложеното и доколкото материалите по делото установяват
по несъмнен начин факта на надлежно връчване на препис от исковата молба
4
и доказателствата към нея на ответника, който в указания едномесечен срок
не е заявил искане за произнасяне на съда относно вината, нито е предявил
насрещни брачни искове, както и не обжалва решението в частта за развода,
настоящият съдебен състав счита за преклудирано искането на съпруга У. по
релевираното за първи път едва с въззивната жалба виновно поведение на
съпругата за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. В този
смисъл съдът счита, че не следва да обсъжда искането на въззивника за
произнасяне на съда по посоченото искане, по аргумент на чл.133 от ГПК.
Предвид на това въззивната жалба в частта относно вината на съпругата за
прекратяване на гражданския брак между страните е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Относно определения режим на лични контакти на бащата с детето съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.59, ал.1 от СК при развод съпрузите по общо съгласие решават
въпроса относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие
деца от брака в техен интерес, като съдът утвърждава споразумението по реда
на чл.49, ал.5. Съгласно чл.59, ал.2 от СК, ако не се постигне споразумение,
съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на
кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Относно определянето на режима на личните отношения между родителите и
децата чл.59, ал.3 от СК регламентира, че в този режим се включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема
децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и
личните празници на детето, както и по друг овреме, а съгласно чл.59, ал.4 от
СК съдът решава въпросите по ал.2 след като прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на децата като: възпитателски качества на родителите;
полаганите до момента грижи и отношение към децата; желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социално обкръжение и материалните възможности.
Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти
между малолетния и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права след развода. На съда е дадена свобода за преценка на
конкретните обстоятелства, като при решаване на въпроса следва да се
ръководи изцяло от интереса на детето. Чрез конкретният режим на контакти
и отношения родител-дете следва да се осигури възможност на детето да
расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители.
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с
двамата си родители. В този смисъл, при определяне на мерките на контакти
между родители и детето, при съобразяване на конкретните обстоятелства,
следва да се предостави широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права.
Предвид горното, като съобрази спецификата на конкретния случай, съдът
намира, че режимът на лични контакти между въззивника и малолетния
следва да е такъв, че да способства за възстановяване на съществувалите
преди фактическата раздяла между съпрузите пълноценни отношения баща-
дете, същевременно да благоприятства запазването, поддържането и
обогатяването на тези отношения в бъдеще, за да може да бъде съхранена и
развита емоционалната връзка между бащата и детето. Независимо от това, на
кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители
са равнопоставени като всеки от тях има собствена роля и значение за
формиране и подпомагане развитието на детето.
В конкретния случай, като съобрази новите социални доклади и събраните
пред настоящия съдебен състав обяснения на бащата, като съобрази
местоживеенето на родителите, професионалната/трудова им ангажираност,
възможността за подкрепа от т.нар. разширен семеен кръг, възрастта и пола
5
на детето, ръководен изключително от интереса на малолетния, съдът намира,
че определеният от районната инстанция режим на лични контакти на бащата
с малолетния не е съобразен със силната емоционална привързаност на
бащата към малолетния, както и с факта, че преди фактическата раздяла
между съпрузите, между бащата и детето е имало пълноценна връзка и
общуване. Ето защо решението в частта относно режима на лични отношения
следва да се отмени като вместо това се определи следния режим на лични
контакти между бащата и детето:
всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца, за времето от 10.00 часа
до 18.00 часа на съответния ден, по местоживеене на майката и в нейно
присъствие или в присъствието на упълномощено от нея лице– за първите
шест месеца, считано от влизане на решението в сила, а след този
шестмесечен срок: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето
от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; по коледните
празници -24-26 декември на всяка нечетна година от 09.00часа на първия ден
до 18.00 часа на последния ден; новогодишните празници – 31 декември-01
януари през всяка четна година от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден; първите два дни от великденските празници /Велики петък и
Велика събота/ всяка година от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден; всяка година за рождения ден на бащата /29.11./, считано от
17.00 часа на 28.11. до 17.00 часа на 29.11., с преспиване; за рождения ден на
детето /07.04./ – всяка нечетна година, за времето от 10.00 часа на 07.04. до
17.00 часа на 08.04., с преспиване, и за един месец през лятото, който да не
съвпада с годишния отпуск на майката. За осъществяване на личните
контакти бащата следва да взима детето от дома на майката и да го връща в
този дом.
Съдът счита, че така определеният режим на лични контакти на детето с
бащата най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да
контактува и да не губи връзката с родителя, комуто не са предоставени за
упражняване родителските права, както и правото на този родител да
задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и
привързаност към детето като полага непосредствени грижи за него и участва
активно в отглеждането и възпитанието му.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че контактите между бащата
и детето могат да бъдат и с по-интензивен характер от определените от съда,
при възможност от това и наличие на добра воля и съгласие между
родителите, както и че при промяна на обстоятелствата, всеки от родителите
може да поиска изменяване на съдебно определения режим на лични
контакти.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение в частта относно
режима на лични контакти на въззивника с малолетното дете следва да бъде
отменено и вместо него –постановено друго, с което бъде определен режим на
лични контакти както следва: всеки първи и трети съботен и неделен ден от
месеца, за времето от 10.00 часа до 18.00 часа на съответния ден, по
местоживеене на майката и в нейно присъствие или в присъствието на
упълномощено от нея лице– за първите шест месеца, считано от влизане на
решението в сила, а след този шестмесечен срок: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване; по коледните празници -24-26 декември на всяка нечетна година
от 09.00часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; новогодишните
празници – 31 декември-01 януари през всяка четна година от 09.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на последния ден; първите два дни от великденските
празници /Велики петък и Велика събота/ всяка година от 09.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на последния ден; всяка година за рождения ден на
бащата /29.11./, считано от 17.00 часа на 28.11. до 17.00 часа на 29.11., с
преспиване; за рождения ден на детето /07.04./ – всяка нечетна година, за
времето от 10.00 часа на 07.04. до 17.00 часа на 08.04., с преспиване, и за един
месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката. За
осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на
майката и да го връща в този дом.
6
Относно присъдената в полза на малолетното дете издръжка за минало време
съдът счита постановеното първоинстанционно решение за правилно и
законосъобразно и като такова следва да го потвърди. Изводите на районната
инстанция за основателност на исковата претенция са правилни,
кореспондират на доказателствената съвкупност и се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което настоящият въззивен съдебен състав не счита да
ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
С оглед доводите в жалбата следва да се посочи следното:
Необосновано е възражението на жалбоподателя, че в процесния период -
01.12.2018г.-01.07.2019г., е заплащал издръжка на детето си. Въззивникът не
обори с надлежни доказателства по делото релевираните от ищцата
твърдения, че през посочения период бащата не е плащал издръжка на детето
си.
Възражението на жалбоподателя за въвеждането му в заблуждение, че ще
бъде представляван от адвокат в бракоразводния процес, който ще се включи
в делото и то ще приключи със спогодба, съдът намира за несъстоятелно. По
делото липсват данни в подкрепа на твърдяното от въззивника.
Относно разноските:
Въззивникът не заявява искане за присъждане на съдебни разноски.
С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна заявява искане за
присъждане съдебни разноски като до приключване на делото пред
настоящата инстанция страната не представя доказателства за реално
извършени разходи по делото. Ето защо искането на въззиваемата за разноски
е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 904428/27.05.2021г., постановено по гр.дело №
1931/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта, с която е
определен режим на лични контакти на бащата Н. Л. У., роден на **** с
детето А Н.У., ЕГН ********** като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Н. Л. У., роден на ****, с
детето А Н.У., ЕГН ********** както следва:
всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца, за времето от 10.00 часа
до 18.00 часа на съответния ден, по местоживеене на майката и в нейно
присъствие или в присъствието на упълномощено от нея лице– за първите
шест месеца, считано от влизане на решението в сила, а след този
шестмесечен срок: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето
от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; по коледните
празници -24-26 декември на всяка нечетна година от 09.00часа на първия ден
до 18.00 часа на последния ден; новогодишните празници – 31 декември-01
януари през всяка четна година от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден; първите два дни от великденските празници /Велики петък и
Велика събота/ всяка година от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден; всяка година за рождения ден на бащата /29.11./, считано от
17.00 часа на /28.11./ до 17.00 часа на /на 29.11./, с преспиване; за рождения
ден на детето /07.04./ – всяка нечетна година, за времето от 10.00 часа на
07.04. до 17.00 часа на следващия ден /08.04./, с преспиване, и за един месец
през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома
на майката и да го връща в този дом.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно решението в останалата
обжалвана част.
Решението в частта относно прекратяването на брака между страните с развод
7
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете, неговото
местоживеене и издръжка за в бъдеще, ползването на семейното жилище и
възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата не е обжалвано и
е влязло в сила.
Решението в частта относно вината и издръжката на детето за минало време
не подлежи на обжалване и е окончателно, а в частта относно режима на
лични контакти на бащата с детето подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8