О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……..
гр. Варна, 02.08.2019г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8175 по описа на ВРС за 2019г., 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове на „Ш.“ АД срещу „Т.е.т.1“ ЕООД, за присъждане на парична
сума за извършени услуги (превози).
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, към който са приложени доказателства
за погасяване на задълженията, чрез плащане, което е извършено в хода на
делото. Самият ответник посочва това в отговора.
При предоставената му възможност за становище ищецът
признава, че е получено от него пълно погасяване на задълженията, чрез плащане,
извършено в хода на делото. Но, както и в исковата молба, претендира съдебни
разноски.
За да се произнесе
съдът намира следното:
При предявяване на
исковете несъмнено е съществувал правен интерес от тях, с оглед спора за
дължимостта или не на исковите вземания. С плащането в хода на разглеждане на
делото от ответника, което изрично е прието от ищеца, за погасяващо
задълженията, очевидно материалноправния спор между страните е отпаднал, а с
това и интересът от делото. При изцяло удовлетворен кредитор да се продължи
съдопроизводството е безпредметно. Ето защо съдът преценява, че към настоящия
момент производството по предявения осъдителен иск следва да бъде прекратено,
поради отпадането на интереса от него с полученото плащане.
От друга страна в
чл.78, ал.2 от ГПК е залегнал водещият принцип за възлагане на ответника на
разноските в процеса – с извънпроцесуалното си поведение той да е станал повод
за образуването на делото. Аналогично е разрешението и на чл.78, ал.6 ГПК. Ето
защо във всички случаи, когато делото е решено в полза на ищеца или е
прекратено поради изпълнение на възведеното пред съда защитимо материално право
в хода на делото, ответникът следва да понесе разноските в процеса, след като
преди предявяване на иска той не е погасил задължението си доброволно. На още
по – силно основание изложеното е валидно в случаите на спорни парични
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди образуване на делото и които
въпреки това са платени от ответника едва след сезиране на съда. Защото във
всички тези случаи ответникът с извънпроцесуалното си поведение е станал повод
за образуването на делото. А стриктното и буквално позоваване на разпоредбата
на чл.78, ал.4 ГПК не може да разколебае този извод, без да се държи сметка за
реалните причини за прекратяването на делото в хода на развитието му (така и Определение от 19.07.2016г. по
ч.гр.д. №1340/2016г. на ВОС и други).
По тези причини в
случая, след прекратяването на делото, на ищеца ще се следва присъждане на
разноски – 738.08лв. за държавна такса и 1484.00лв. за адвокатски хонорар за
защита на ищеца по делото.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8175 по описа на ВРС за 2019г.,
9-ти с-в, на осн. чл.130 ГПК и по арг. от чл.235, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
„Т.е.т.1“ ЕООД, ЕИК203082104, да заплати на „Ш.“ АД, ЕИК127018632, сумата общо 2222.08лв. – разноски пред ВРС, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК и по арг. от противното от
чл.78, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………