Присъда по дело №5407/2018 на Районен съд - Пловдив

М  О  Т  И  В  И  към Присъда №310/26.11.2019 г., постановена  по  НОХД № 5407/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.

 

РП Пловдив е повдигнала обвинения срещу А. О.А. – роден на *** г. в гр. К.., т., т. гражданин, начално образование /завършен шести клас/, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на неустановена дата в периода 16.10.2009 г. – 22.10.2009 г. в гр. Пловдив, ул.“З.” **, като длъжностно лице - ** на „**“ ООД, което се е възползвало от служебното си положение, и в условията на посредствено извършителство - чрез И.Т.Б., Х.Я. Х.и други неизвестни лица, е отнел чужди движими вещи, както следва:  

      -1 бр. климатик  марка  NIPON /вътрешно и външно тяло/ на стойност 650 лева

       - 1 бр. климатик  марка  NIPON /вътрешно и външно тяло/ на стойност 650 лева

         - 1 бр. климатик  марка  NIPON /вътрешно и външно тяло/ на стойност 650 лева

          - 1 бр. климатик  марка  NIPON /вътрешно и външно тяло/ на стойност 650 лева

          - 1 бр. климатик  марка  NIPON /вътрешно и външно тяло/ на стойност 650 лева

           -1 бр. климатик  марка  NIPON /вътрешно и външно тяло/ на стойност 650 лева

           -1 бр. климатик  марка  NIPON/ вътрешно и външно тяло / на стойност 650лева

           -1бр. климатик  марка  NIPON / вътрешно и външно тяло / на стойност 650лева

           -1бр. климатик  марка  NIPON / вътрешно и външно тяло / на стойност 650лева

          - 8бр. електрически бойлери /TESI /Теси/ 80 литра комплект с меки връзки/ всяка на стойност 130 лева, всички на обща стойност  1040 лева

           -1 бр. вана за баня на стойност 90 лева

           -5 броя тоалетни чинии марка TURKOAZ , комплект с казанче “Nova Plast“  всяка на стойност - 35 лева, или всички на обща стойност 175 лева

           -14 броя мивки марка TURKOAZ всяка на стойност 25 лева, всички на обща стойност - 350 лева

        -9 броя батерии за мивки с меки връзки /смесители/ всяка на стойност 24 лева, всички на обща стойност 216 лева 

        -6 броя душ батерии с душ, всяка на стойност - 30 лева, всичко на обща стойност 180 лева

       -7 броя аксесоари за баня /комплект /, всяка на стойност 15 лева, всичко на обща стойност 105 лева

          -7 броя аксесоари за тоалетна комплект, всеки на стойност 10 лева, или всички на обща стойност -70 лева,  или всички вещи  на ОБЩА СТОЙНОСТ - 8076 лева /осем хиляди седемдесет и шест лева/ , от владението на другиго - П.Н.Ч. ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.6 вр. чл.194 ал.1 от НК.

 По делото пострадалият П.Н.Ч. е конституиран като частен обвинител.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. А. обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен за престъплението  по чл.195 ал.1 т.6 вр. чл.194 ал.1 от НК и да му се наложи наказание лишаване от свобода, ориентирано към долната граница предвидена от законодателя, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Частния обвинител не се явява лично в съдебно заседание. Процесуалният му представител адв. Н.К. иска да бъде признат за виновен подсъдимия за престъплението, за което е бил предаден на съд, прави анализ на доказателствата по делото и иска налагане на наказание лишаване от свобода при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но близо до средата, чието изпълнение да не бъде реално, иска и присъждане на разноските по делото. Другият процесуален представител на частния обвинител – адв. Н.Ч. пледира за признаване на подсъдимия за виновен и прави анализ на доказателствата по делото.

Защитникът на подс. А. – адв. Й.Д. сочи в пледоарията си, че подзащитният му е невинен по предявеното обвинение, прави анализ на доказателствата по делото, излага аргументи за недоказаност на обвиненията. Алтернативно сочи, че ако е осъществено престъпно деяние от подсъдимия то е с правна квалификация по чл.206, ал.5 от НК, но за това се сочи да е изтекла абсолютната погасителна давност.

Подс. А. не се признава за виновен в извършване на деянието, във връзка с което му е повдигнато обвинение и заявява,  че иска да бъде оправдан.

След запознаване с всички доказателства по делото съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подс. А.О.А. е роден на *** г. в гр. К.., т., т. гражданин, начално образование /завършен шести клас/, неосъждан, ЕГН **********.

На 05.09.2006г. П.Ч. упълномощил с нотариално заверено пълномощно баща си Н.Ч. да го представлява пред държавни и общински органи, както и пред други физически и юридически лица във връзка с правата си на собственик върху всички негови движими и недвижими имоти, вкл. да сключва и подписва всякакви договори и други писмени документи. П.Ч. притежавал имот в центъра на гр. **, представляващ сграда на два етажа с таван и изба.

На 20.02.2008 година, в гр.Пловдив, Н.Ч., като пълномощник на сина си П.Ч. сключил договор за наем в качеството на наемодател с фирма „Депа Импорт Експорт“ ООД, със седалище и адрес на управление с.Марково, обл. Пловдив, в качеството на наемател,с представляващ ** обв. А.О.А., относно обекта, находящ се в ** – в сградата се изграждало заведение за бързо хранене и стаи за почивка. Съгласно договора наемодателят предоставял на наемателя за временно ползване описания по-горе имот срещу заплащане на наемна цена. Търговското дружество “Депа Импорт Експорт” ООД, представлявано от обв. А., се задължавало да си служи с вещта по предназначението и да  извърши допълнителни работи в имота и да оборудва обекта. Съгласно чл.5-6 от договора за наем всички подобрения като настилки – теракот, фаянс, паркет, вътрешна и външна дограма, смесителни батерии, бойлери, климатици, мивки, вентилатори, аспирация и други оставали по уговорка между страните като неразделна част от имота в собственост на наемодателя П.Ч.. Страните се споразумели при прекратяване на договора наемателят да може да си вземе само осигурените от него телевизори, мебели, легла, завеси, картини, кухненско оборудване, печки, котлони, маси, столове, аудио и видео техника, хладилни витрини, фризери и хладилници. Неупоменатите вещи и аксесоари следвало допълнително да се договорят между страните. Наемателят следвало да бъде компенсиран за направените от него довършителни работи и подобрения на имота като не заплаща наем до 31.12.2008 година. Договорът за наем се сключил за пет години, като изтичал на 01.03.2013г. При подписване на договора все още се извършвали грубите строителни ремонти – стаите още не били отделени и обособени, между стаите нямало иззидани стени, а иззиданите вече, не били измазани. Визираните строително- монтажни дейности приключили през м.май 2008 година, след което и обв. А., като представител на търговското дружество наемател, започнал вътрешното довършване на обекта, като: вентилация, фаянс, теракот, паркет, стълбищни парапети, боядисване, осветителни тела и други. Довършителните работи /подобренията/ приключили към 31.06.2008 година. До този момент не било издадено  удостоверение за въвеждане в експлоатация на същия този обект. Такова удостоверение било предадено на подс. А. на 03.10.2008 година, от когато и последният започнал да оборудва обекта, за да може да го ползва по предназначение. Съгласно разпоредбите на сключения договор за наем били доставени в обекта от съществено значение за функционирането му по предназначение вещите- 9 бр. климатици марка  “NIPON” / вътрешно и външно тяло /, 8бр. електрически бойлери “Теси”, 1бр. вана за баня, 5 броя тоалетни чинии марка „TURKOAZ“, комплект с казанче “Nova Plast, 14 броя мивки марка „TURKOAZ“, 9 броя батерии за мивки с меки връзки /смесители/, 7 броя аксесоари за баня /комплект / и 7 броя аксесоари за тоалетна комплект, като същите били монтирани и трайно закрепени към недвижимия имот. С поставянето им предметите станали собственост на наемодателят съгласно уговорките. В дейността на подсъдимия А. помощ оказвала и К. Х., с която той живеел на семейни начала.

 Преди имотът реално да започне осъществяване на търговска дейност по молба на подс. А., Н.Ч., като представител на наемодателя П.Ч., сключил на 10.11.2008г. договор за наем за същия обект и с фирма „Диалог-Дебют“ЕООД гр.Пловдив, като наемател, представлявана от ** св.М.Я., с пълномощник при сключване на сделката св. К.Х.. Впоследствие бил сключен и анекс от 22.12.2008г. За платените наемите за 2009г. били оформени разписки от името на фирма “Диалог Дебют” ЕООД.  Договорите за наем с „Депа Импорт Експорт“ ООД с.Марково и с „Диалог-Дебют“ ЕООД не били прекратени, но реално обектът се ползвал от дружеството“Депа Импорт Експорт“ ООД с ** подс.А.. По същото време на 15.12.2008г. подс. А. бил назначен и във фирма “Диалог- Дебют” ЕООД като куриер на трудов договор, подписан от пълномощника на ** му – Х., с която живеел на семейни начала. Извършвал дейности като куриер и същевременно продължавал дейността си като ** на “Депа Импорт Експорт” ООД. Трудовият договор бил прекратен на 03.12.2009г.

През пролетните месеци на 2009г. отношенията между Н.Ч. и обвиняемият охладнели, защото последният забавял плащането на наемната цена, както и не заплащал консумираната електроенергия, комунални услуги и други консумативи за имота. По същото време поради неплащане на сметката било прекъснато електрическото захранване на обекта. Поради финансови затруднения подс. А. поискал да преотдаде имота на други лица, негови приятели. През м.февруари- март 2009 А. влезнал в договорки със св.Й. относно пренаемането на обекта. В крайна сметка страните не успели да се договорят за условията на преотдаването на обекта, още повече св.Й. бил близък и контактувал със св. К.О., с който обвиняемият бил във влошени отношения.

Впоследствие подс. А. уверил представителя на наемодателя, че ще получи пари от приятели и изразил желание да продължи дейността си в имота. Подс. А. се разпореждал с всички средства в имота и разпределял работата на работещите в него. Той действал като представител на търговското дружество наемател - “Депа Импорт Експорт ООД, управлявал обекта, подбирал служителите и им заплащал. Пред това време К.Х., с която продължавал да живее на семейни начала, му помагала в работата и най- вече с познанията си по компютри.

Поради провалената сделка и желанието на обвиняемия да продължи дейността на фирмата на 01.08.2009г. в гр. Пловдив между наемодателят, представляван от св. Н.Ч., и наемателят „Депа Импорт Експорт“ООД, представляван от ** подс. А. се сключило допълнително споразумение, с което страните  уреждали отношенията относно наемната цена, която следва да се заплаща, за какъв срок, възможности за преотдаване под наем на имота на трети лица, както и условията за освобождаване на обекта до 01.10.2009г. при неплащане или закъсняване на месечните вноски. Н.Ч. му предоставил възможност да отдаде имота под наем, но тъй като наемателят до 15.10.2009г. не заплатил дължимите наемни вноски за четири месеца следвало да освободи сградата.  По това време между двамата били проведени разговори, като подсъдимият продължавал да уверява, че всеки момент ще му бъдат преведени парични суми, с които ще изпълни задълженията си по договора, както и че има готови кандидати, които проявявали интерес за пренаемане на обекта. На 16.10.2009г. подсъдимият помолил за отсрочка до понеделник 19.10.2009г., като си уредили среща да се видят сутринта на 19.10.2009г.

През това време подс. А.О.А. споделил на св. Ш., който бил готвач, че заведението няма да работи след 18.10.2009г. Фирмата, на която подсъдимият бил **, изпитвала сериозни финансови затруднения, и той решил да прекрати дейността й, да се изнесе от имота, като взел цялото оборудване. Заедно с него решил да си вземе за себе си и трайно закрепените към сградата вещи, за които през 2008г.  при сключване на договора за наем допълнително се съгласил с монтажа им същите да останат собственост на наемодателя П.Ч., а именно 9 бр. климатици  марка  NIPON, 8бр. електрически бойлери „Теси“, 1бр. вана за баня, 5 броя тоалетни чинии марка „TURKOAZ“, комплект с казанче “Nova Plast, 14 броя мивки марка „TURKOAZ“, 9 броя батерии за мивки с меки връзки/ смесители/, 6 броя душ батерии с душ, 7 броя аксесоари за баня /комплект / и 7 броя аксесоари за тоалетна комплект, всеки на стойност 10 лева. За целта въз основа на решението си на неустановена дата в периода 16.10.2009г. – 22.10.2009г. в гр. Пловдив обвиняемият наел св. И.Б. и св. Х. Х.и други случайно наети неизвестни и непознати лица, които под негово ръководство свалили климатиците от сградата на ул.“З.“** в гр. Пловдив, демонтирали другите трайно закрепени и описани по-горе вещи, като разчистили мястото. Предметите били натоварени и впоследствие траспортирани на друго определено от обвиняемия място. След като вещите били свалени от имота, били извозени за съхранение до осигурен от обвиняемия приземен склад на ул.“Средец“ в гр. Пловдив. По това време св. Н.Ч. изчаквал подсъдимия до уговорената от тях дата 19.10.2009 г., но до обяд обвиняемият не се появил. Н.Ч. започнал да звъни на мобилния му телефон и на номера на приятелката му К.Х., но никой не му вдигнал. Привечер същия ден решил да премине до имота и тогава видял, че фасадата на сградата е облепена с вестници, за да не се вижда какво има вътре. Остъклената входна врата също била облепена. Помислил си, че нещо лошо се е случило и продължил да звъни на телефоните на подс. А. и следващия ден, но не успял да се свърже с него. През по-следващия ден разбрал от хора в съседни обекти, че освен движими вещи, които представлявали оборудването на заведението, от имота се изнасяли и други вещи, здраво и трайно закрепени към него, като бойлери, мивки, климатици, тоалетни, батерии за баня. Изнасянето се осъществявало от непознати лица под ръководството на подс. А.. Веднага на същия ден в следобедните часове отишъл до имота с приятели.  На 21.10.2009г. Н.Ч. извършил оглед на състоянието на имота в присъствието на св. В.Л., св. Б.С. и св. А. Ш., като установил, че наред с липсващото оборудване на търговското дружество наемател, липсват и вещите, трайно закрепени към обекта, собственост на П.Ч., а именно били демонтирани мивките, тоалетните чинии, бойлерите и климатиците, които били във всички стаи на хотелската част на обекта, както и на банята и тоалетната в заведението за бързо хранене. Обектът бил изцяло негоден да бъде използван по предназначението си. На 23.10.2009 година К.Х. отишла до имота и забелязала, че на външните врати на сградата били залепени лепенки, заради които не можела да влезе вътре. Същата потърсила по телефона Н.Ч., за да получи обяснение от него какво се е случило, но не могла да се свърже с него. След това потърсила и ** на фирма „Диалог-Дебют“ ЕООД – св.Я., за да го уведоми за ситуацията. Последният й казал да изчака няколко дена и ако не успее да се свърже с Ч. да действа по законов ред. Едновременно с това, дни след като св. Н.Ч. констатирал липсата на трайно закрепените към имота вещи и депозирал жалба до компетентните органи, подсъдимият бил извикан в полицията. През м. януари 2010г. Н.Ч., като представител на сина си, сключил нов договор за наем за обекта с фирма ЕТ” Е.Т.К.”, с представител Т.К.. Съгласно постигнатите уговорки Т. се освобождавала да заплаща наемната цена за определен период време, за сметка на оборудването, което сложи, тъй като имотът не можел да се ползва според предназначението си. Т. и мъжът й св.В.К. трябвало да оборудват обекта. В.К. от своя страна се познавал с подсъдимия, защото по време на ремонта на сградата на ул.“З.“**,  бил нает от последния да постави подово покритие- ламинат. Работата на служителите на св.К. възлизала на стойност около 920лева, като обвиняемият задлъжнял към св.К.. Така около 20.01.2010 година обвиняемият се срещнал с В.К., с който се познавал отпреди това, като знаел, че е новият наемател на обекта на ул.“З.“** и му предложил да му продаде вещи, като по този начин щели да се прихванат със задълженията му към него. Подсъдимият му доставил същите климатици, бойлери, батерии, аксесоари за баня и мивки, които преди това били демонтирани от имота на ул.“З.“** в гр. Пловдив. За повторното им монтиране трябвало да се подпише приемо- предавателен протокол, като К. се съгласил за прихващането им със задълженията към него, при което подс.А. в рамките на няколко дни доставил на обекта вещите и монтирал 6 бр. климатици, 3бр. бойлери и другите вещи, които преди това бил демонтирал и извозил от имота чрез помощта на наети от него други лица. Така отново били наети хора, сред които и св. Х. Х.и И.Б., които монтирали климатиците в сградата. Св.К. не бил уведомен, че монтираните вещи са били демонтирани от същия обект преди това. По това време на св. Н.Ч. му направило впечатление, че поставените в имота вещи приличали на тези ,които подс. А. св А. преди няколко месеца. Той запитал св.В.К.  откъде са вещите, като първоначално му било отговорено, че са закупени от склад за предмети втора употреба. След като представителят на наемодателя - Н.Ч. разбрал твърдението на обвиняемия пред полицейските служители, че бил върнал вещите, отново попитал св.К.защо го е излъгал за предметите. Последният му отговорил чистосърдечно, че вещите били закупени от подс. А.О.А. при изгодни условия, защото му дължал пари и по този начин си прихващал задължението си към него.

          На 11.04.2010г. бил извършен оглед на местопроизшествие- недвижимият имот в гр. Пловдив, ул.”З.”**, като се констатирало, че трайно закрепените към имота вещи- климатици, тоалетни чинии, казанче, мивки, аксесоари за баня, батерии за мивки, собственост на П.Ч., са в обекта и монтирани отново на местата си.

          В рамките на разследването е била назначена и изготвена стоково-оценъчна експертиза с цел определянето на стойността на вещите, предмет на инкриминираното деяние.  По средно пазарни цени на вторичния пазар към момента на извършване на деянието са оценени както следва: 9бр. климатици  марка  NIPON/ вътрешно и външно тяло /, всеки на стойност 650лева, всички на стойност 5850лева; 8бр. електрически бойлери /TESI /Теси/ 80 литра комплект с меки връзки/ всеки на стойност 130 лева, всички на обща стойност 1040 лева;1бр. вана за баня на стойност 90лева; 5 броя тоалетни чинии марка „TURKOAZ“ , комплект с казанче “Nova Plast /, всяка на стойност 35 лева, всички на обща стойност 175 лева; 14 броя мивки марка „TURKOAZ“, всяка на стойност 25 лева, всички на обща стойност -350 лева; 9 броя батерии за мивки с меки връзки/ смесители/, всяка на стойност 24 лева, всички на обща стойност 216 лева; 6 броя душ батерии с душ, всяка на стойност -30 лева, всичко на обща стойност 180 лева; 7 броя аксесоари за баня /комплект /, всяка на стойност 15 лева, всичко на обща стойност 105 лева и 7 броя аксесоари за тоалетна комплект, всеки на стойност 10 лева, всички на обща стойност 70 лева,  или всички вещи  на обща стойност 8076 лева.

          С оглед разкриване на обективната истина е била назначена и извършена съдебно- почеркова експертиза с цел установяване дали почерка на предоставената на Н.Ч. в оригинал бележка съдържаща данни за дължими суми е била изпълнена от К.С.Х.. Видно от експертното заключение е, че почеркът в оригиналната бележка не е изпълнен от К.Х..

          В хода на съдебното следствие е била назначена допълнителна съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че почеркът в бележката не е изпълнен от К.Х., като това заключение не се променя и с оглед допълнителните сравнителни образци от почерка на същата.

          Заключението на сочената стоковооценъчна експертиза е прието от съда в хода на съдебното следствие, преценява се като обективно, отговорило на поставените задачи, като в съдебно заседание вещото лице отговори на поставените му въпроси изчерпателно. С оглед на това същото се кредитира от съда в цялост.

Сочените съдебно-почеркови експертизи са приетa от съда в хода на съдебното следствие, преценяват се като обективни, отговорили на поставените задачи, като в съдебно заседание вещото лице отговори на поставените му въпроси изчерпателно. С оглед на това същите се кредитират от съда в цялост.

За да приеме за установена описаната по-горе фактическа обстановка съдът съобрази всички събрани по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М.Я., Т.К., В.К., В.Х., В.Х., З. А., В.Л., П.К., Б.С., Е.Е., П. К., П.Ч., А.М., А.К., О. К., А. Ш., Й.Й., частично от обясненията на подсъдимия А. О.А., както и от събраните писмени такива – договор за наем от 20.02.2009 г. между Н.Ч., като пълномощник на П.Ч. и „Депа Импорт Експорт“ ООД, представлявано от А. О.А., допълнително споразумение от 01.08.2009 г. към този наемен договор, протокол от 21.10.2009 г., договор за наем от 22.12.2008 г. между П.Ч., действащ чрез пълномощника си Н.Ч. и „Диалог Дебют“ ЕООД представлявано от Я.М., действащ чрез пълномощника си К.Х., протокол за оглед на местопроизшествие от 11.04.2010 г. с фотоалбум към него, разписки за платени суми за наем за месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2009 г., фактура от 14.03.2008 г. с получател „Депа Импорт Експорт“ ООД, фактура от 06.01.2009 г. с получател „Диалог Дебют“ ЕООД, фактура от 30.06.2009 г. с получател „Диалог Дебют“ ЕООД, удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №52-П/03.10.2008 г., 4 гаранционни карти от 03.07.2008 г.  за електрически бойлери с вместимост 50 литра с купувач Й., една гаранционна карта за електрически бойлер от 03.07.2008 г. с купувач Й., длъжностна характеристика от 17.12.2008 г. на А. О.А. за длъжност ** към „Диалог Дебют“ ЕООД, копие от нотариално заверено пълномощно от 21.11.2008 г. с което Я.М., в качеството си на едноличен собственик на капитала на„Диалог Дебют“ ЕООД  упълномощава  К.Х., договор за наем с дата 10.11.2008 г. между П.Н.Ч., действащ чрез пълномощника си Н.Ч. и „Диалог Дебют“ ЕООД представлявано от Я.М., действащ чрез пълномощника си К.Х., трудов договор от 02.12.2008 г. между „Диалог Дебют“ ЕООД и А. О.А., стокови разписки от 08.11.2008 г. и 15.08.2008 г. с получател А. О.А. за доставка на 7 мивки, 7 тоалетни чинии, 6 смесителни батерии и 59 броя плафомери, договор за наем от 11.01.2010 между П.Н.Ч., действащ чрез пълномощника си Н.Ч. и ЕТ „Е.-Т.К.“, анекс от 08.09.2010 г. по сочения договор от 11.01.2010 г., анекс от 21.04.2011 г. към сочения договор от 11.01.2010 г., заключения на СОЕ и допълнителна СОЕ, справки за действащи трудови договори за период от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г. за „Диалог Дебют“ ЕООД и за „Депа Импорт Експорт“ ООД, заключение на съдебно-почеркова експертиза и на допълнителна съдебно-почеркова експертиза, ръкописна бележка предадена на 13.02.2017 г. от Н.Ч., препис – извлечение от акт за смърт на Н.С.С., превод на акт за смърт на А. Ш. издаден от компетентни органи в Република Т., писмо от ТД НАП Пловдив за предоставяне на информация относно подавани данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за периода 2008-2009 г. за „Депа Импорт-Експорт“ ООД с БУЛСТАТ ********* и „Диалог Дебют“ ЕООД с ЕИК *********, писмо от ТД НАП Пловдив и копия от подадени данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО от „Депа Импорт-Експорт“ ООД с БУЛСТАТ ********* за данъчен период 01.01.2008 – 31.12.2008 г. и 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г.  и за „Диалог Дебют“ ЕООД с ЕИК ********* за същите данъчни периоди, копия от данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за П.Н.Ч.,*** и деловодни справки касаещи прокурорски преписки 4024/2010 г. и 8069/2019 г., писмо от 04 РУ на МВР Пловдив касаещо водена проверка по прокурорска преписка на РП Пловдив 7135/2009 г., саморъчно писмо от Й.Х.Й. на турски език и приложено към него копие от медицинско свидетелство за инвалидност на турски език, преводи на български език на получените писмо и медицинско свидетелство от Й.Х.Й., Удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни от 14.01.2009 г. на „Диалог Дебют“ ЕООД с ЕИК *********, Разрешение от 01.06.2009 г. за ползване на терен общинска собственост за търговска дейност за на „Диалог Дебют“ ЕООД с ЕИК *********, справка за съдимост, характеристична справка.

Преди да бъде направен  анализ на гласните доказателства следва изрично да бъде посочено, че в съдебното следствие по делото не е бил разпитан в качеството на свидетел Н.Ч., тъй като в хода на съдебното производство същият е встъпил като повереник на сина си П.Ч. и при осъществяването на негов разпит би придобил две качества в процеса, което е процесуално недопустимо. Независимо от това обаче съдът счита, че за развитието на отношенията между Н.Ч., в качеството му на пълномощник на П.Ч. и подсъдимия са налице достатъчно писмени и гласни доказателства, които да свидетелстват за това.

Следва изрично да бъде посочено, че К.Х. се е възползвала от правото си да не дава показания по делото, тъй като се намира във фактическо съжителство с подсъдимия, поради което и нейни показания в съдебното производство не са били давани, а това е било пречка и за евентуалното приобщаване на многобройните и показания от досъдебното производство.

Що се касае до обясненията на подсъдимия А. следва да се посочи, че единствените обяснения дадени от същия в съдебна фаза са, че не е виновен и е възстановил всичко. От тези обяснения единствените подлежащи на обсъждане са изявленията, че всичко е възстановено. При обсъждането им следва да се има предвид, че обясненията на подсъдимия имат двояка природа – от една страна същите могат да са израз на правото му на защита, а от друга страна с тях могат да се внасят доказателства относно определени обстоятелства от значение за наказателния процес. Следва да се отчита обаче, че подсъдимият не е задължен да казва истината, поради което и неговите показания следва да бъдат преценявани с по-голяма критичност и да бъдат съпоставяни с останалите доказателства по делото. В конкретния случай тези изключително лаконични обяснения могат да се кредитират частично. Това следва да бъде сторено по отношение на соченото обстоятелство, че отнетите вещи са били възстановени. Доказателство за това се съдържа в показанията на значителна част от свидетелите по делото и най-вече в показанията на св.Т.К. и на св.В.К. /прочетени по законоустановения ред/. Именно показанията на тези двама свидетели обаче дават основание да се приеме, че подсъдимият А. не е възстановил доброволно отнетите от обекта вещи, а е предал същите на св.В.К. вместо изпълнение на свое задължение. В този смисъл не може да бъде прието и че връщането в обекта на отнетите движими вещи е било извършено от подсъдимият А.. Това е така, тъй като вещите са били монтирани на местата си след предаването им на св.В.К., а от друга страна следва да се приеме, че подсъдимият не е имал намерение да възстанови доброволно предишното положение и да уреди отношенията си с пострадалия П.Ч., чрез пълномощника му Н.Ч., а да извлече за себе си позитив от ситуацията /като изчисти задълженията си към св.В.К./. Ето защо и съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, че той е възстановил всичко.

По отношение свидетелските показания на пострадалия съдът счита, че същите следва да се кредитират изцяло, доколкото същият логично и последователно описва развитието на отношенията с подсъдимия. Следва да се посочи изрично, че пострадалият П.Ч. не е осъществявал пряк контакт с подсъдимия лично, а преговорите и договорните отношения са били водени от баща му Н.Ч.. Независимо от това обаче, св.П.Ч. е бил подробно запознат с уговорките касаещи собствения му недвижими имот в **, както и в последствие за проблемите с заплащане на наемната цена и развитието на отношенията между баща му Н.Ч. и подсъдимия А.О.А.. Ето защо и кредитира изцяло с доверие неговите показания.

Показанията на св.В.К. от досъдебното производство са били приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, тъй като преди началото на съдебното следствие същият е починал. Същият е разпитван неколкократно в хода на досъдебното производство – на дати 06.07.2015 г. и на 25.06.2010 пред съдия. В разпита си пред съдия св.К. сочи, че е имал сключен договор за наем с Н.Ч. по отношение на имота в **, като е следвало да оборудва същия и да не заплаща наем за определен период от време. Сочи, че е осъществил довършителни работи в обекта при предишния наемател – подс.А. О.А., за които му е била дължана сума пари, както и че за уреждане на тези отношения подсъдимият му е предоставил 6 климатика, 4 или 5 бойлера, 4 седалки за тоалетна, 4 мивки, 10 или 12 чешми. Сочи и че е разбрал от подсъдимия, че тези вещи са от наетия обект на ул. „З.“ **, както и че около месец след монтажа е казал на Н.Ч. откъде са монтираните в обекта вещи.  Освен това сочи, че подсъдимият не му е казвал да предаде получените вещи на Ч. или да даде пари на Ч. за тях. В разпита си на 06.07.2015 г. сочи, че поддържа показанията си от преди и отговаря на въпросите. Същите преповтарят показанията му давани пред съдия, като са по-малко конкретни по отношение на броя и вида на получените от подсъдимия вещи. В този разпит отрича да е имал уговорка с подсъдимия да си удържи дължаните му пари за неплатения ремонт от вещите, които са му били дадени. При съпоставка на показанията на св.В.К. се констатират разминавания по отношение на уговорките му с подсъдимия относно получените от него вещи. От тези му показания съдът кредитира с доверие показанията му дадени пред съдия на 25.06.2010 г. Това е така, тъй като от една страна те са значително по-близо във времето до инкриминираните събития, давани са и в присъствието и на подсъдимия. От друга страна тези му показания се подкрепят от показанията и на съпругата му Т.К.. В този смисъл и показанията му давани през 2015 година остават изолирани. Следва да се посочи обаче, че сочените противоречия в показанията му имат само косвено значение при преценката на обвинението спрямо подсъдимия, тъй като касаят събития и уговорки станали значително след демонтирането на вещите от обекта от подсъдимия. Все пак с оглед сочените по-горе обстоятелства, съдът счита че отговарящи на действителните уговорки са показанията на св.К. дадени пред съдия, поради което и именно те се кредитират с доверие.

Показанията на св.Т.К. съдът кредитира изцяло с доверие. Макар същата да не е присъствала на уговорките между подсъдимия и съпруга и, тя е била наясно с тях и с произхода на монтираните в обекта климатици. На по-късен етап е била запозната и с твърденията на Н.Ч., че тези вещи са негова собственост. По отношение на показанията на свидетелката от досъдебното производство касаещи броя на придобитите климатици монтирани в обекта и основанието за придобиването им, както и относно наличието на други вещи в обекта, които са приобщени чрез прочитане по съответния ред, съдът кредитира с доверие показанията и от досъдебното, доколкото от една страна те се поддържат от самата свидетелка, а от друга страна не се оборват от други доказателства по делото. С оглед на това и съдът счита, че следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на тази свидетелка.

Показанията на св.З. А. също се кредитират с доверие от съдебния състав. Свидетелят сочи какво му е известно за отношенията между подсъдимия и Н.Ч., включително за неуредени финансови отношения между  тях. Сочи и че е разбрал, че при напускането на обекта на ул. „З.“ * подсъдимият е свалил климатиците и всички трайно закрепени вещи. Показанията на св.А. не се оборват от други доказателства по делото, поради което и съдът ги кредитира в цялост макар да липсва конкретика по отношение на периодите в които са се развивали тези отношения, както и на това кога е разбрал, че подсъдимият е изнесъл вещи от обекта. Тези непълноти са обясними с оглед на значителния период от време между събитията за които свидетелства свидетелят и датата на разпита му в съдебното следствие. Това обаче не означава, че показанията на св. А. не следва да се кредитират с доверие, тъй като същите не могат да се считат за оборени от други доказателства по делото.

Показанията на св.В.Х. се кредитират с доверие от съдебния състав, но същите по същество не са съотносими към предмета на делото, поради което и същите няма да бъдат подробно обсъждани. Те се кредитират обаче, тъй като не се оборват от други доказателства по делото.

Значително по-важни за делото се явяват показанията на св.М.Я.. Това е така, тъй като същият е бил ** и **на дружеството „Диалог Дебют“ ЕООД, което е имало сключен договор за наем на обекта с пострадалия П.Ч. по времето, когато наемател на обекта е било и дружеството „Депа Импорт Експорт“ ООД с ** подсъдимия А. О.А.. Показанията му се кредитират частично от съдебния състав. Следва да бъде отчитано при обсъждане на показанията му обстоятелството, че към момента на сключване на договора за наем, развитието на отношенията по него и прекратяването на дейността в обекта, св.Я. не се е намирал в България, а всички действия са били извършвани от пълномощника му К.Х.. Това е от значение тъй като на практика информацията, която св.Я. е придобил е била въз основа на сведения предавани му от К.Х.. Следва да бъде прието за безспорно доказано, че „Диалог Дебют“ ЕООД е имало сключен договор за наем с пострадалия П.Ч., като страните са договаряли чрез пълномощници – Н.Ч. за собственика и К.Х. за наемателя. В този смисъл и показанията на св.Я. следва да се кредитират с доверие относно наличието на действащ договор за наем. Не може да се кредитират с доверие обаче показанията му относно оборудването на ресторанта, тъй като от доказателствата по делото може да се направи категоричен извод, че това оборудване – климатици, тоалетни чинии и др. са били осигурени от „Депа Импорт Експорт“ ООД с ** подсъдимия А. О.А.. По отношение на самия обект може да се приеме, че св.Я. сочи известната му информация относно предназначението на обекта като ресторант и че не е бил запознат дали има помещения за нощувки или не. Ето защо и показанията му в тази част следва да се кредитират с доверие, тъй като свидетелят сочи свои възприятия, макар да е доказано по делото, че освен ресторант в обекта в гр.Пловдив, ул. „З.“ ** е имало и стаи за нощувки. Това обаче е от значение за делото, тъй като съгласно подписания договор под наем е следвало да бъдат отдадени под наем 5 стаи и склад на първи, втори и трети жилищни етажи с обща площ от 150 кв.м., преустроени в стаи за гости срещу месечна наемна цена от 200 евро. Сочените обстоятелства имат значение с оглед преценката дали този договор е бил действително изпълняван или не, както и кое дружество фактически е извършвало дейност в обекта. Очевидно е обаче, че св.Я. дава показания за договорни отношения, с които не е бил подробно запознат, поради което и показанията му относно развитието на тези отношения не могат да бъдат кредитирани с доверие. Може все пак да бъде прието, че свидетелят сочи действително случили се  факти като заявява, че отношенията с наемодателят са били движени от пълномощника му К.Х.. По отношение на приобщените чрез прочитане показания на свидетеля касаещи отношенията му с подсъдимия, доколкото не са събрани доказателства оборващи твърденията на св.Я. за водени преговори с подсъдимия за заплащане на оборудване, то тези показания се кредитират с доверие. Същите обаче не са от значение относно преценката дали подсъдимият е осъществил деянието, за което е обвинен. Не са от значение и показанията относно това кога и по какъв начин се е запознал с подсъдимия А.. С оглед на противоречието в показанията на св.Я. относно това обстоятелство няма да бъде подробно обсъждано. Не се явяват от значение за предмета на делото и причините за сключване на договора за наем и дали той е бил използван или не като аргумент за отлагане на военна служба в Република Турция. Това е така, тъй като този отговорът на този въпрос не спомага за изясняване дали подсъдимият е изнесъл движимите вещи сочени в обвинението от обекта и дали ако го е сторил осъществява състав на престъпление. Ето защо и този въпрос няма да бъде подробно обсъждан. С оглед на всичко изложено следва да бъде посочено, че показанията на св.Я. имат известно отношение към предмета на делото, но не са от решаващо значение при преценката дали е осъществен престъпен състав от подсъдимия.

Показанията на св.В.Х. съдът кредитира изцяло с доверие. Следва да се посочи, че в по-голямата част от показанията си св.Х. описва какви дейности е извършило управляваното от него дружество по преустройство на сградата на ул. „З.“ **, като същите не са от съществено значение за делото. Значение имат показанията му относно отношенията между подсъдимия А. О.А. и Н.Ч., както и личните му впечатления от обекта след влошаването на отношенията между тези лица. Същите се кредитират с доверие, тъй като може да се счита за безспорно доказано по делото, че в значителен период от време отношенията между А. О.А. и Н.Ч. са били добри, след което са се влошили, както и че Н.Ч. е заварил отдаваните под наем помещения с демонтирани климатици, мивки и тоалетни чинии. С оглед на това и показанията на св.Х. се кредитират изцяло с доверие от съда.

Показанията на св.Б.С. също се кредитират изцяло с доверие от съда. В показанията си свидетелят сочи какви действия е предприел като ключар по осигуряване достъп до обекта и по смяна на патрона на вратата. Сочи и от кого е бил повикан за тази услуга, както и какво е възприел при отварянето на помещението, както и какви изявления е направил в негово присъствие Н.Ч.. Показанията му се кредитират с доверие, тъй като не е спорно по делото кога и по какъв начин Н.Ч. е влязъл в помещенията, както и че са били демонтирани намиращи се преди това там движими вещи. Следва да се посочи и че св.С. е едно от лицата подписали съставения на 21.10.2009 г. протокол за установеното състояние на сградата след отключването и на същата дата. Това дава основание на съда да приеме, че липсва основание да се счита, че показанията на св.С. не следва да се кредитират с доверие.

Показанията на св.И.Б. се кредитират изцяло с доверие от съдебния състав. Същите имат съществено значение за установяване на фактите по делото и действията на подсъдимия, тъй като от доказателствата по делото се установява, че процесните климатици са били закупени от дружество управлявано от св.Б.. Свидетелят сочи, че за закупуването на климатиците, техния монтаж, последващи демонтаж и монтаж е контактувал с подсъдимия, като физическото осъществяване на тези дейности е било извършено от св.Х.Х.. Показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на други свидетели – св.Х. и не се оборват от други доказателства по делото, поради което и се кредитират с доверие. Същото се отнася и до показанията му давани в хода на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане поради липса на спомен.

Показанията на св. Х. Х.също се кредитират изцяло с доверие от съдебния състав. Същият описва какви действия е извършил лично, както и че е виждал единствено подсъдимия и знае, че монтажът е бил осъществен по негова поръчка. Сочи че след първоначалния монтаж е имало демонтаж и след известно време са били монтирани отново същите климатици. По отношение на разминаването в броя на монтираните климатици – 5 или 6 сочени в съдебното следствие и 8 се сочат в досъдебното, съдът счита че следва да кредитира показанията на свидетеля от досъдебното производство, тъй като същият поддържа именно тях, а даваното обяснение за констатираното разминаване е напълно логично с оглед изтичането на срок от почти десет години между разпитите му. От друга страна и неговите показания относно броя първоначално монтираните климатици не се оборват от други доказателства по делото.

Показанията на св.П. К. се кредитират с доверие, но същите нямат никакво отношение към спорните въпроси по делото, поради което и няма да бъдат обсъждани подробно.

Показанията на св.Е.Е. също се кредитират от съда в цялост. Същите имат отношение спрямо отношенията между подсъдимия и св.В.К., които макар и косвено се отнасят до предмета на делото. Следва да се приеме, че св.Е. е едно от лицата, които е участвало в последващия монтаж на инкриминираните вещи в обекта след извършения преди това демонтаж. По отношение на приобщените му показания от досъдебното производство касаещи вида на вещите, техния брой и дали е виждал тези вещи на обекта преди това, съдът ги кредитира с доверие, тъй като същите се поддържат от свидетеля, минало е значително време между събитията за които свидетелства и разпита му в съдебна фаза. От друга страна тези показания на свидетеля не се оборват от други писмени или гласни доказателства по делото. Ето защо и по отношение на тези обстоятелства се кредитират показанията му от досъдебното производство.  

Показанията на свидетеля В.Л. също се кредитират с доверие от съда. Същият подробно излага възприятията си относно установеното в обекта след отварянето му, като показанията му съвпадат с показанията на други лица присъствали на мястото – св.С. и не се оборват от други събрани доказателства по делото. Той потвърждава, че е подписал протокол за констатиране състоянието на обекта. Тъй като показанията му се подкрепят и от писмени доказателства – съставения протокол от 21.10.2009 г., съдът счита че липсва основание да се считат за дискредитирани показанията на този свидетел и следва да бъдат кредитирани с доверие.

Показанията на св.П.К. съдът кредитира частично с доверие. Може да се кредитират с доверие показанията му относно това, че е посетил сградата при отварянето и от Н.Ч., за начинът по който е било сторено това и какво е било установено вътре в помещенията. В тази му част показанията му се подкрепят от показанията на св.С. и св. Л.. Същевременно и двамата свидетели – С. и Л., сочат в показанията си наличието на повече лица на мястото от описаните в протокола. Ето защо и не може да се приеме, че св.К. не е присъствал на отварянето на сградата, макар да не се сочи изрично присъствието му в приложения по делото в оригинали протокол. Доколкото са четени показания на свидетеля от досъдебното производство поради липса на спомен, то съдът счита че с оглед поддържането на показанията от досъдебното производство от свидетеля следва да се кредитират именно те. Не може да се кредитира с доверие единствено изявлението на св.К., че е подписал изготвения протокол. Това е така, тъй като в същия /предоставен в оригинал/ липсва подпис, за който да се сочи, че е положен от св.К.. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да е основание да се приеме, че показанията на свидетеля са дискредитирани дотолкова, че да се приеме, че свидетелят не е възприел фактите за които свидетелства.

Показанията на св.А.М. съдът кредитира с доверие. Следва да се посочи изрично, че св.М. още в началото си на разпита в съдебното следствие сочи, че с оглед значителния период от време е забравил всичко. Все пак същият отговаря на поставените въпроси касаещи отношенията между А. О.А. и Н.Ч.. Част от поставените въпроси касаещи на какъв език са били провеждани разговорите, откога се познава с подсъдимия са несъотносими към предмета на делото по същество. Свидетелят дава общи показания по отношение на известното му относно отношенията между  А. О.А. и Н.Ч., поради което и са прочетени в цялост показанията му от досъдебното производство поради липса на спомени. Свидетелят М. сочи, че поддържа прочетеното, но прави уточнение че е нямал магазин, а подсъдимият не е носил на магазина движими вещи. Съдът счита, че именно прочетените показания на св.М. от досъдебното производство следва да се кредитират с доверие, тъй като са давани доста по-близо до събитията за които се свидетелства. Ето защо и съдът приема, че действително подс.А. е оставил в помещения ползвани под наем от свидетеля в **“ бойлери и меки връзки за тях. В последствие тези вещи са били предадени на трето лице, което свидетелят не познава, но е разбрал, че се казва В.. Показанията на свидетелят в тази им част се подкрепят и от показанията на св.В.К., който сочи че е получил от подсъдимия движими вещи именно от помещения находящи се на бул. „Шести септември“ в гр.Пловдив. Може да бъде прието, че св.М. е разбрал, че предадените вещи следва да се монтират на обекта на ул. „З.“ в гр.П., които обстоятелства имат значение за предмета на делото, макар и косвено.

Показанията на св.А.К. също се кредитират частично с доверие от съдебния състав. Същият свидетелства за отношенията между Н.Ч. и подсъдимия А. О.А., като от показанията му се установява, че не е бил в детайли запознат с тях, но предвид на близките си отношения с подсъдимия последният му е споделял информация за тях. Следва изрично да се подчертае, че и св.К. с оглед значителния период от време между събитията и даването на показания сочи липса на спомени за определени обстоятелства, както и се констатират известни противоречия в показанията му. Това е станало причина и за приобщаване показанията му от досъдебното производство по отношение на обстоятелството дали подсъдимия е оставял при св.К. за съхранение движими вещи, като св.К. поддържа прочетените показания, макар да твърди че не е напълно сигурен с оглед изминалото време. Следва да се посочи, че показанията на св.К. от досъдебното производство относно оставянето на два климатика при него от подсъдимия, които свидетелят поддържа не се оборват от други доказателства по делото. От друга страна по делото са събрани доказателства, че подсъдимият е оставил демонтирани вещи у различни лица. Съдът приема за доказано, че едно от тези лица е било именно св.К.. Може да се счита за доказано, че тези вещи са били предадени в последствие на св.В.К. и отново монтирани в сградата на ул. „З.“ **, тъй като макар св.К. да не споменава изрично, че е получил климатици от св.К., същият сочи в показанията си пред съдия, че част от вещите са му били донесени от подсъдимия, а друга част е взел сам с помощта на св.Е.. Ето защо и съдът счита, че може да се приеме за доказано и това обстоятелство, макар същото изрично да не се сочи в показанията на св.К. в съдебното следствие. Не се кредитират единствено показанията на св.К. по отношение на заявеното, че подсъдимият му е казвал, че не се е бил отказал от обекта, а е искал да извърши ремонт там, но е бил възпрепятстван от действията на Н.Ч.. Дори и да се приеме, че действително подсъдимият е казал подобно нещо на св.К., то липсват доказателства по делото, които да сочат за подобни намерения. Отделно от това в тази им част показанията на св.К. препредават информация за чужди намерения, остават изолирани и няма как да бъдат кредитирани с доверие.

Показанията на св.А. Ш. от досъдебното производство са били приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, тъй като преди началото на съдебното следствие същият е починал. В показанията си св.Ш. описва свои лични възприятия, сочи че е работил в заведение за бързо хранене в гр.Пловдив, ул. „З.“ **, отишъл на работа един понеделник и е заварил прозорците на обекта облепени с вестници, а пред сградата се намирали Н.Ч. и други лица, които влезли в обекта с помощта на ключар. Сочи и че той също е влязъл в обекта и е видял, че в ресторанта няма оборудване, включително климатици. Тези показания на св.Ш. се подкрепят от показанията на други свидетели, както и от писмени доказателства, поради което и се кредитират с доверие от съда.

Показанията на св.О. К. се кредитират с доверие от съдебния състав, но следва да се посочи че същите само частично имат отношение към делото и то косвено. Показанията на св.К. относно личните му отношения с подсъдимия, водените между тях полицейски преписки, както и по отношение действията им при внасяне на стоки /обувки/ в страната и на какъв език е говорил подсъдимия с митническия служител на ГКПП „Капитан Андреево“ не са съотносими към предмета на делото и няма да бъдат обсъждани. Косвено значение имат показанията на св.К. относно преговорите между подсъдимия и св.Й.Х.Й. /наричан Й.Х. от св.К./ по отношение пренаемане на сградата на ул.“З.“ **. Може да се приеме, че такива преговори действително са били водени, като св.Й. е имал интерес да пренаеме от подсъдимия обекта и са се водили преговори за заплащане на цена на подсъдимия относно оборудването на обекта, но сделката не е била завършена. Св.О. К. сочи, че е присъствал на такива разговори в гр.Пловдив, като тези му показания съдът кредитира с доверие, тъй като не са оборени от други доказателства по делото. Те обаче имат значение единствено и само за установяване отношението на подсъдимия към оборудването на обекта, както и сочат че подс.А. е търсил начин да прекрати договорните си отношения с наемодателя и да намери трето лице, което да встъпи в тях.

Показанията на св.Й.Й. от досъдебното производство са приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК. В тях св.Й. сочи какви преговори е водил с подсъдимия А. /наричан от него А.О./, каква е била причината за тези преговори и защо не са се разбрали относно пренаемане на сградата на ул. „З.“ ** от св.Й.. Тези му показания се кредитират от съдебния състав, тъй като по делото са събрани множество други гласни доказателства, които подкрепят соченото от св.Й., че е имало преговори, но не са били успешни с оглед разминаване относно цената, която е следвало да се плати. Изрично следва да се отбележи, че собственоръчно написаните в писмото на св.Й. характеристики касаещи подсъдимия А. не могат да се приемат безрезервно, тъй като е очевидно, че между подсъдимия и св.Й. има влошени лични отношения. Това обаче не може да е основание да се счита, че даваните показания от св.Й. в досъдебното производство са тенденциозни и не отговарят на действително случили се събития. Следва да се подчертае, че показанията на св.Й. не касаят пряко предмета на делото, тъй като липсват показания относно демонтирането на вещите от подсъдимия, но имат значение относно установява отношението на същия към оборудването на обекта и относно това, че значително време преди напускането на обекта, той е търсил начин да прекрати договорните отношения.

От така приобщените по делото гласни доказателства може да се направят следните изводи :

На първо място може да се приеме за безспорно доказано, че между подсъдимия А. и пълномощника на собственика – Н.Ч. е имало продължителни договорни отношения по отдаване под наем на сградата на ул. „З.“ **, които са били с начало преди преустройството на сградата. Може да се приеме за доказано, че дружеството „Депа Импорт експорт“ ООД е имало сключен договор за наем на сградата преди довършване на преустройството и, както и че при осъществяване на тези дейности е било отчитано и желанието на подсъдимия А., който е бил и ** на дружеството наемател. Освен това може да се приеме и че в даден момент отношенията са се влошили, което в крайна сметка е довело до освобождаването на имота от наемателя и встъпването на друг наемател в договорни отношения за този имот. Може да се счита за доказано по делото, че оборудването на обекта е било закупено от дружеството „Депа Импорт експорт“ ООД с ** подсъдимия. Също така може да се приеме за доказано, че подсъдимият е търсил варианти и е водил преговори за преотдаване под наем на наетата от управляваното от него дружество сграда, които са били неуспешни. Следва да бъде прието и че в даден момент е направен опит за преуреждане на договорните отношения с подписване на анекс към действащия договор, както и че в последствие подсъдимият е разпоредил и осигурил демонтиране и изнасяне на оборудването от обекта, което е било констатирано към 21.10.2009 г. от пълномощника на собственика и отразено в протокол.

Основния спор по делото се заключава в това дали подсъдимият А. правомерно е разпоредил демонтирането оборудването от сградата на ул. „З.“ **, чия собственост са били демонтираните вещи, ако не е било правомерно демонтирането им осъществен ли е състав на престъпление кражба или не и защо се приема това. За отговорите на тези въпроси не е достатъчно да се анализират гласните доказателства, тъй като в голямата си част показанията на свидетелите се отнасят частично до установяване на отношенията между страните по договора за наем. Следва да бъде направен анализ и на писмените доказателства по делото и едва след това да бъде преценено дали има осъществен състав на престъплението, за което е бил предаден на съд подсъдимия от обективна и субективна страна.

Анализът на писмените доказателства следва да започне с анализ на сключения договор между Н.Ч., като пълномощник на П.Ч. и „Депа Импорт експорт“ ООД с ** подсъдимия. Той бил подписан на 20.02.2008 г. и съгласно него било предоставено под наем на дружеството имот на ул. ул. „З.“ ** в гр.Пловдив състоящ се от бар-кафе, кухня, две складови помещения, баня за персонала, тоалетна, миялно помещение и пет стаи за почивка съгласно одобрен архитектурен проект, срещу което следвало да се заплаща наемна цена от 1500 евро на месец. Срокът на договора бил до 01.03.2013 г. В чл.4 от договора било уговорено между страните, че наемателят се задължава да извърши довършителни работи в обекта според предварително договорени спецификации с наемодателя. Съгласно чл.5 всички подобрения като настилки – теракот, фаянс, паркет, вътрешна и външна дограма, смесителни батерии, бойлери, климатици, мивки, вентилатори, аспирация и други остават като неразделна част от имота. Съгласно чл.8 наемателят щял да бъде компенсиран за направените от него довършителни работи и подобрения като не заплаща наем до 31.12.2008 г. Съгласно чл.6 при прекратяване на договора наемателят има право да си вземе телевизори, мебели, легла, завеси, картини, кухненско оборудване, печки, котлони, маси, столове, аудио и видео техника, хладилни витрини, фризери и хладилници, а съгласно чл.7 неупоменатите вещи и аксесоари следвало допълнително да се договарят по добра воля на страните. По делото са приложени фактури касаещи закупуването на част от вещите необходими за оборудване на сградата – тоалетни чинии и бойлери. Не е доказано по категоричен и безспорен начин каква е общата сума инвестирана в имота от дружеството наемател в изпълнение на договорните му задължения, но е безспорно че в обекта са били монтирани закупените вещи за които са били приложени фактури по делото, както и е бил поставен паркет в помещенията и климатици. С оглед на това може да се приеме за безспорно доказано, че „Депа Импорт експорт“ ООД е изпълнило договорните си задължения за дооборудване на обекта. Съгласно договорните клаузи движимите вещи изрично изброени в чл.5 са станали собственост на наемодателят П.Ч.. По делото не са ангажирани доказателства, от които по безспорен начин да се установява, че наемодателят не е изпълнил договорните си задължения и в нарушение на уговореното е събирал дължимите месечни наеми до 31.12.2008 г. Такива твърдения не са изложени нито от подсъдимия, нито от други лица. Следва изрично да се посочи, че в кориците на делото е наличен договор за наем между П.Ч., чрез пълномощника му Н.Ч. и „Депа Импорт експорт“ ООД от 27.09.2008 г. за сумата от 300 лева наем за обекта, както и разписка за платена сума в размер на 900 лева за месеците октомври, ноември и декември 2008 г. от „Депа Импорт Експорт“ ООД. Тези писмени доказателства биха могли да внесат съмнение дали наемодателят е изпълнил задължението си за приспадане на наемната цена и следователно дали по силата на договора от 20.02.2008 г. е станал собственик на трайно прикрепените към обекта движими вещи. Изрично следва да се отбележи обаче, че тези писмени доказателства са изолирани, никой от свидетелите не сочи подсъдимия да е споделял, че има подписани договори за наем при различни условия. Освен това те противоречат и на други писмени доказателства по делото и конкретно на сключеното допълнително споразумение между страните по договора за наем от 01.08.2009 г. В същото изрично се сочи, че се сключва между страните по договора за наем от 20.02.2008 г. и дружеството наемател признава че дължи месечен наем в размер на 1500 евро за юни 2009 г., 300 лева остатък за месец май 2009 година, 1500 евро за месец юли 2009 година и по толкова за месеците август и септември. По отношение наличието на волята на страните за подписването на този анекс няма спор по делото. Очевидно е, че в анекса не са отразени и никакви договорки относно оборудването на сградата, което наред с признанието на дължими месечни наеми в размер на 1500 евро води на извод, че договорът от 27.09.2008 г. не е бил считан за действащ от страните. Оттук и съдът счита, че не може да бъде направен извод, че наемодателят не е изпълнил задълженията си по договора за наем от 20.02.2008 г., респективно монтираното оборудване от наемателят е станало негова собственост към 31.12.2008 г. Подписването на анекса от подсъдимия, като ** на „Депа Импорт Експорт“ ООД, има значение и за други обстоятелства, които ще бъдат обсъдени по-долу.

От значение за изясняване на спорните обстоятелства по делото се явява и подписания договор за наем от 22.12.2008 г. между П.Ч., действащ чрез пълномощника си Н.Ч. и „Диалог – Дебют“ ЕООД с ** М.Я., действащ чрез пълномощника К.Х.. Съгласно този договор се предоставял под наем недвижим имот, находящ се в гр.Пловдив, ул. „З.“ ** в гр.Пловдив, съставляващ 5 стаи и склад на първи, втори и трети жилищни етажи с обща площ от 150 кв.м., преустроени в стаи за гости, находящи се в четири етажна жилищна сграда срещу месечен наем в размер на 200 евро. Срокът на договора бил неопределен. В договора липсвали клаузи касаещи оборудване в обекта. Този договор е от значение за делото, тъй като по едно и също време се оказва, че наемодателят е сключил договори за наем на един и същи недвижим имот с две различни дружества. За съдебния състав от значение е да установи кое от двете дружества наематели фактически е упражнявало правата си по отношение на наетия имот и дали другото дружество е предприело някакви действия по защита на интересите си. Частично за това могат да спомогнат свидетелските показания, а значение за отговора на този въпрос имат и наличните писмени доказателства. Следва да се счете за доказано по делото, че пълномощника на „Диалог – Дебют“ ЕООД К.Х. е съжителствала на семейни начала с ** на „Депа Импорт Експорт“ ООД – подсъдимия А. О.А. към момента на действие на тези договори за наем. От доказателствата по делото може да се счита за доказано и че подсъдимия А. е бил назначен на трудов договор в „Диалог – Дебют“ ЕООД като куриер по времето, когато и двете дружества са имали сключени договори за наем на един и същи обект. По делото са налични също така разписки за заплащани наеми за периода януари – юни 2009 г. Част от тях са издавани на дружеството „Диалог-Дебют“ ЕООД, а друга част са на името на подсъдимия А. О.А.. Така за месец януари 2009 г. съгласно приложената по делото разписка К.Х. е заплатила за „Диалог-Дебют“ ЕООД наем за 782 лева, за месец февруари 2009 година К.Х. е заплатила за „Диалог-Дебют“ ЕООД наем за 782 лева. За месец март 2009 година също се сочи съгласно разписката К.Х. да е заплатила за „Диалог-Дебют“ ЕООД наем за 782 лева. Идентична сума е заплатена за това дружество и от това лице и за месец април 2009 година. За месец май са налични две разписки – едната без дата за сумата от 1000 лева заплатени за наем от О.А.. Съгласно текст под фабрично оформеното поле за разписката за месец май 09 г. остават 300. Съгласно втората разписка О.А. е заплатил на 07.09.2009 г. сумата от 3000 лева + 10 лева наем за месеците май и юни. В разписката се сочи и че за месец юни остават 225. От тези разписки може да се установи, че дружеството „Диалог-Дебют“ ЕООД е заплащало наем надвишаващ сочения в договора за наем размер от 200 евро смятани по фиксирания от БНБ обменен курс лев-евро. От друга страна се установява, че подсъдимият А. е заплащал наем за част от месеците  /май и юни/ в размери по-ниски от договорените между наемодателя и представляваното от подсъдимия дружество, като се сочи и какви суми остават да бъдат дължими. Всички тези разписки внасят сериозно объркване относно това кой е действителния наемател на помещенията и какъв наем е следвало да се заплаща. Объркването става още по-голямо като се отчетат и други налични писмени доказателства – Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта на ул. „З.“ ** в гр.Пловдив, Удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни на името на „Диалог-Дебют“ ЕООД за обект заведение за бързо хранене на ул. „З.“ ** в гр.Пловдив и Разрешение от 01.06.2009 г. на „Диалог-Дебют“ ЕООД за разрешаване за ползване на общински терен 6.3 кв.м. намиращ се в гр.Пловдив на ул. „З.“ ** за поставяне на маси за открито сервиране. Следва да се отчита и посоченото по-горе  допълнително споразумение от 01.08.2009 г. между П.Н.Ч. и „Депа Импорт Експорт“ ООД по договора за наем от 20.02.2008 г. Всички тези писмени доказателства следва да бъдат преценявани с оглед на наличните по делото гласни доказателства. Свидетелите по делото сочат, че в обекта на ул. „З.“ ** е работил подсъдимия А. О.А., който и е разпореждал в различни периоди от време какви ремонтни действия да бъдат извършвани /преди въвеждането в експлоатация на обекта/ и какви вещи да бъдат демонтирани от обекта. Всичко това, наред с подписаното от подсъдимия в качеството му на ** допълнително споразумение дават основание на съда да приеме, че през сочения период от време фактическата власт върху наетия обект е била осъществявана от дружеството „Депа Импорт Експорт“ ООД, с ** подсъдимия А., което дружество е осигурило и оборудването за този обект. По делото липсват писмени или гласни доказателства, които да сочат на извод, че „Депа Импорт Експорт“ ООД не е осъществявало дейност в обекта между датата на въвеждане в ескплоатация на сградата /съгласно сключения договор за наем от месец февруари 2008 година/ и датата на подписване на договора за наем с „Диалог-Дебют“ ЕООД /22.12.2008 г./. Липсват и каквито и да било доказателства, че след датата 22.12.2008 г. владението на „Депа Импорт Експорт“ ООД е било предадено на „Диалог-Дебют“ ЕООД. Този извод се налага въпреки наличните писмени доказателства за заплатен наем от „Диалог-Дебют“ ЕООД и издаваните разрешителни на името на това дружество. Това е така, тъй като ако се приеме за упражнявано владението от „Диалог-Дебют“ ЕООД е абсолютно нелогично и необяснимо от фактическа и правна страна защо ** на „Депа Импорт Експорт“ ООД е заплащал големи суми за наем и се е съгласил да подпише допълнително споразумение, с което признава значителни по размер задължения за наем за периоди през 2009 година. Освен това би било необяснимо и защо „Диалог-Дебют“ ЕООД е заплащало наем в значително по-висок размер от уговорения, както и защо липсват плащания за месеците май и юни, за които пък има плащания от подсъдимия А.. Отговор на тези въпроси не биха могли да дадат и данъчните декларации за периодите 2008 и 2009 година на двете дружества. Косвено обаче такъв отговор дава данъчната декларация на наемодателят П.Ч. за същите периоди, където се сочи че за 2009 година е получена сума в размер на 14 625.00 лева по договор за наем от „Депа Импорт Експорт“ ООД и не са декларирани суми от наем с „Диалог-Дебют“ ЕООД. Тези обстоятелства, наред със свидетелските показания относно осъществяваната в обекта дейност под контрола на подсъдимия А. водят на единствено възможния извод, че подписания договор с „Диалог-Дебют“ ЕООД е бил фиктивен и е преследвал различни цели, за които с оглед липсата на приобщени надлежно в съдебната фаза показания не може да се приеме с категоричност какви са. Независимо от това настоящия съдебен състав приема, че по този договор за наем от 22.12.2008 г. не е предавано фактическото владение върху имота на дружеството „Диалог-Дебют“ ЕООД, а заплащаните суми за наем /за които има разписки по делото/ са част от дължимия наем от „Депа Импорт Експорт“ ООД. Този извод се налага както от по-големия размер на заплащаните суми /без логично обяснение за това/, така и от близките отношения /съжителство на семейни начала/ между ** на „Депа Импорт Експорт“ ООД /подсъдимия/ и пълномощника на „Диалог-Дебют“ ЕООД – К.Х.. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че наемател на обекта е било дружеството „Депа Импорт Експорт“ ООД, а дружеството „Диалог-Дебют“ ЕООД е било само документално по същото време наемател на същия обект, но фактически никога не е упражнявало владение върху същия. Обсъдените дотук обстоятелства имат значение отново единствено и само за преценката чия собственост са били монтираните в обекта трайно прикрепени движими вещи осигурени от „Депа Импорт Експорт“ ООД. С оглед на всички обсъдени до момента писмени доказателства съдът счита, че липсва основание да се приеме, че тези вещи са останали собственост на дружеството, което ги е осигурило. С оглед на това и се приема, че след датата 31.12.2008 година техен собственик е станал наемодателят П.Ч. и липсва основание да се промени направения в тази насока по-горе правен извод.

Що се касае до наличната по делото бележка в оригинал, в която са отразени дати и суми и се твърди, че общата дължима сума от А. О.към наемодателя възлиза на 30 000 лева, съдът счита че същата не може да се ползва като годно писмено доказателство за приемане на отразените в нея данни. Това е така, тъй като от съдържанието на бележката не може да се установи нито кой е нейния автор, нито кога е изготвена. Неясно е и сочените дати кой период касаят. Същевременно съгласно заключенията на двете изготвени по делото съдебно-почеркови експертизи са категорични, че автор не е К.Х.. Същевременно липсват убедителни писмени или гласни доказателства, които да позволяват по категоричен и безспорен начин да се установи кой и кога е изготвил тази бележка. Ето защо и съдът не отчита същата като доказателство какъв точно е размерът на дължимите суми към наемодателят, както и дължими ли са същите от подсъдимия, ако са дължими в качеството му на ** на „Депа Импорт Експорт“ ООД ли са задълженията /т.е. за дружеството ли са тези задължения/ или като физическо лице. Изрично следва да се посочи и, че тези въпроси нямат пряко касателство относно предмета на делото, тъй като не спомагат за изясняване на въпроса правомерно ли са демонтирани и изнесени от обекта движи вещи.

Почти същото относно значението за основния предмет на делото, може да се каже и за договорът за наем и анексите към него, сключени след инкриминираните събития с ЕТ „Е.-Т.К.“. Този договор има значение дотолкова, че в него изрично се урежда преоборудването на сградата на ул. „З.“ и се сочи какви подобрения следва да бъдат извършени – монтиране на климатици, електрически бойлери, тоалетни чинии и казанчета, мивки, душ батерии и смесителни батерии поставени в баните, тоалетните и заведението за бързо хранене. Поставя се краен срок за тези възстановителни работи и подобрения – 31.05.2010 г., като се сочи че при осъществяване им няма да се дължи уговорения наем за този период, а в противен случай той ще бъде дължим. Тази уговорка има значение с оглед установяване в един близък период от време след освобождаване на обекта от подсъдимия какви вещи са били изнесени от обекта и е следвало да бъдат възстановени. Тук следва изрично да се посочи, че от гласните доказателства пък се установява, че тази договорна клауза е била изпълнена от наемателя, но са били монтирани демонтираните преди това вещи, които подсъдимият лично и чрез лицата, на които ги е оставил за съхранение, е предал на св.В.К. необходимите движими вещи за монтиране. В останалата си част обсъждания договор и анексите към него нямат значение за делото.

По отношение на установяване какво е било изнесено от обекта пряко касателство има съставеният на 21.10.2009 г. протокол. Същият не е съставен от държавни органи в кръга на компетентността им, но това не е основание изначално да бъде изключен от доказателствата по делото. Следва да се има предвид, че присъствалите на мястото лица напълно потвърждават сочените в протокола данни и потвърждават, че са го подписали. Такива показания дава и лицето А. Ш., който също е присъствал на мястото и е видял състоянието на обекта, макар да не е подписал протокола. Ето защо и съдът счита, че следва да кредитират с доверие отразените в протокола обстоятелства, като следва да се приеме, че към датата на съставяне на протокола са били липсващи сочените в него вещи.

Конкретизацията на отнетите вещи от обекта пък може да се счита, че е направена с протокола за оглед на местопроизшествие от 11.04.2010 г.  Именно този протокол е фиксирал броят и видът на движимите вещи, трайно прикрепени към недвижимия имот -  9 броя климатици Нипон, 8 бр. електрически бойлери Теси, 1 бр. вана за баня, 5 броя тоалетни чинии Тюркоаз, комплект с казанче Новапласт, 9 броя батерии за мивки а мвки връзки, 14 броя мивки Тюркоаз, 6 броя душ батерии с душ, 7 броя аксесоари за баня комплект и 7 броя аксесоари за тоалетна комплект. За да приеме това съдът отчита доказателствата по делото, които водят на извод, че описаните в протокола за оглед от 11.04.2010 година вещи са монтирани от св.В.К., след като е получил същите от подсъдимия А. и същите вещи са тези демонтирани от подсъдимия преди това.

Що се касае до периода на демонтиране на вещите следва да се има предвид, че от писмените доказателства по делото може да се установи единствено, че в началото на месец октомври 2010 година е следвало да бъде доброволно освободен обекта от наемателя „Депа Импорт Експорт“ ООД, както и че е протичала активна комуникация между ** на това дружество – подсъдимия и пълномощника на наемодателя Н.Ч. относно това кога да бъде освободена сградата. Може да се приеме за доказано по делото, че е била дадена отсрочка на наемателя до 16.10.2010 година да освободи имота, както и че едва на 21.10.2010 г. пълномощника на наемодателя Н.Ч. е посетил имота и е установил изнасянето на вещите. Установява се също така, че на следващия ден е бил проведен и телефонен разговор между Н.Ч. и К.Х. във връзка с действията на Ч.. Не може да се конкретизира с категоричност точната дата на която са били демонтирани и изнесени от обекта горепосочените движими вещи, тъй като за тези действия липсват категорични писмени или гласни доказателства. Може обаче да бъде прието за безспорно доказано, че това се е случило в сочения в диспозитива на обвинението период.

По отношение на това дали подсъдимият правомерно е разпоредил демонтажа на сочените климатици, мивки, бойлери, тоалетни чинии и др. вещи съдът счита, че следва да бъде прието от доказателствата по делото, че това е било неправомерно. Както вече беше посочено може да се счита, че към изнасянето на вещите от сградата те не са били собственост нито на дружеството наемател, нито на подсъдимия като физическо лице, а са станали собственост на наемодателя П.Ч.. В този смисъл са изричните разпоредби на сключения между страните и действащ към онзи момент договор за наем. Ето защо и следва да бъде прието, че с действията си подсъдимия е осъществил състав на престъпление като противоправно е изнесъл от обекта сочените движими вещи без съгласието на собственика им. Следва да бъде обсъдено дали подсъдимият с действията си е осъществил състава именно на престъплението по чл.195, ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което е предаден на съд или е осъществил състав на друго престъпление против собствеността. За да бъде прието, че едно лице е осъществило именно престъплението кражба следва да са налице едновременно няколко неща. От обективна страна следва да има отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго, т.е. на първо място следва да се установи, че деецът е отнел вещи, които не са негова собственост, които не е владеел. На следващо място следва да се установи и докаже, че това отнемане на вещите е било без съгласието на собственика на вещите. От субективна страна пък се изисква деецът да е действал със специална субективна цел, а именно да е имал намерението да присвои противозаконно вещите. Едва при установяване на всички тези признаци би могло да се обсъжда дали деецът е осъществил деянието си при условията на посредствено извършителство и дали е бил улеснен при извършването му от това, че е бил длъжностно лице.  

По отношение собствеността на движимите вещи бяха изложени по-горе основанията, въз основа на които се приема, че те са били собственост на наемодателя П.Ч. към месец октомври 2010 година.

Що се касае до това дали от доказателствата по делото може да се направи извод, че с действията си подсъдимият е прекъснал владението върху вещите включени в обвинението и е установил свое владение върху тях следва да се имат предвид няколко обстоятелства. На първо място безспорно е, че наемател на недвижимия имот към инкриминирания период е било дружеството „Депа Импорт Експорт“ ООД. ** на това дружество пък е бил подсъдимият А. О.А.. Няма как при действащ договор за наем да не бъде прието, че дружеството е владеело на правно основание движимите вещи в имота. Спорното в случая е дали подсъдимият А. също е осъществявал владение върху тези вещи или не, респективно в качеството си на ** на дружеството ли е разпоредил изнасянето на тези вещи или е действал като физическо лице и не от името и за сметка на управляваното от него дружество. Отговорът на този въпрос е от съществено значение, за да бъде установено какво изпълнително деяние е осъществил подсъдимият – присвояване на вещи, които е владеел / в който случай би осъществил обсебване по смисъла на чл.206, ал.1 от НК/ или пък е прекъснал чуждо владение върху вещите и е осъществил изпълнително деяние на престъплението кражба.  От свидетелските показания по делото може да се направи извод, че подсъдимият А. е осъществявал фактическото управление на наетия имот. Очевидно е от показанията на всички свидетели по делото, че те са считали именно него за наемател и за лицето осигурило оборудването за обекта. От показанията на значителна част от свидетелите не може да се установи, че подсъдимият е действал за сметка на управляваното от него дружество. Същевременно обаче следва това да бъде прието по отношение на изпълнението на договора за наем, тъй като по делото са налични писмени доказателства за закупуване на оборудване от „Депа Импорт Експорт“ ООД. В този смисъл и съдът счита, че няма как да бъде прието, че подсъдимият е упражнявал владение върху движимите вещи в качеството на физическо лице. Може да се приеме, че той е упражнявал фактическа власт върху вещите, но като ** на дружеството наемател. Същевременно не може да бъде прието, че той е осигурил демонтирането и изнасянето на вещите в качеството си на ** на дружеството. Това е така, тъй като никое от лицата, с които е контактувал подсъдимия относно това не е разбрал, че подс.А. действа от името и за сметка на „Депа Импорт Експорт“ ООД, липсват каквито и да било документи или гласни показания в тази насока. Всички свидетели имащи отношение към изнасянето на вещите – св.И.Б., св.Х.сочат, че са демонтирали климатиците по настояване на подсъдимия, като никой от тях не е бил запознат с претенции, че тези вещи са собственост на юридическо лице, което се управлява от подсъдимия. Същото може да бъде казано и за лицата, при които вещите са оставени за съхранение, както и за св.В.К. на когото в последствие са предадени вещите. С оглед на всичко това и съдът счита, че подсъдимият не е действал в качеството си на ** при демонтиране на вещите от сградата, а като физическо лице. От друга страна следва да се има предвид, че подсъдимият не е страна по сключения договор за наем между пострадалия и „Депа Импорт Експорт“ ООД, от което следва че на него не са били предоставени за владение или пазене вещите от сградата, които са били предмет на наемния договор. С оглед на това нерегламентираният достъп до тях от подсъдимия не означава, че извършените с вещите разпоредителни действия без съгласие на собственика с цел присвояване осъществяват състава на обсебване по смисъла на чл.206 от НК. В конкретния случай ще е налице кражба, тъй като е налице отнемане на владение на собственика на вещите и установяване на свое владение. В този смисъл е и Решение №327 от 27.05.1999 г. на ВКС по н.д. 261/99 г., II н.о. Ето защо и съдът счита, че изложените в пледоарията на защитата аргументи за наличие на обсебване са необосновани.

По отношение на квалифициращия признак деяниято да е осъществено от подсъдимия като длъжностно лице, което да е било улеснено от това си качество, съдът счита че безспорно е налице този обективен признак. Безспорно доказано е по делото, че подсъдимият е бил ** на дружеството „Депа Импорт Експорт“ ООД. В този смисъл и същият е бил длъжностно лице по отношение на това дружество. Последното пък е било наемател на сградата собственост на пострадалия П.Ч.. С оглед на това подсъдимият значително е бил улеснен в достъпа си до инкриминираните вещи, поради което и съдът счита, че е налице основание да приеме наличието на квалифициращо обстоятелство от обективна страна по смисъла на чл.195, ал.1, т.6 от НК.

Следва да бъде обсъдено и дали при отнемането на вещите подсъдимият е действал при условията на посредствено извършителство или не. От доказатествата по делото може да се направи извод, че подсъдимият е наел неустановен брой лица за фактическото демонтиране на вещите. От тях са установени единствено свидетелите Б. и Х., които са участвали в демонтирането на климатиците. Липсват доказателства, въз основа на които да се приеме за доказано, че тези свидетели са били наясно, че извършват незаконно отнемане на климатиците. Същото важи и за неустановените по делото лица, които са демонтирали бойлерите, мивките, тоалетните и другите движими вещи, които са описани в диспозитива на обвинението. Ето защо и доколкото от една страна липсват доказателства подсъдимият лично да е демонтирал движими вещи, а може да се приеме че това е сторено от други лица вкл. Б. и Х., а от друга страна единствено подсъдимият е имал съзнанието, че поведението му е незаконосъобразно, съдът счита че следва да се приеме, че подсъдимият е действал при отнемане на вещите в условията на посредствено извършителство.

С оглед обсъденото дотук съдът счита, че безспорно е доказано по делото от обективна страна осъществяването на състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 от НК.

Това може да се приеме и от субективна страна, тъй като подсъдимият А. е бил наясно, че демонтираните вещи не са негова собственост, знаел е че са на пострадалия П.Ч., но независимо от това е предприел действия по отнемането им. Може да се приеме за доказано и че подсъдимият е целял да присвои вещите, което се доказва както от укриването им при различни лица, така и от последващите действия по разпореждане с вещите за да се обогати заличавайки свое задължение към св.В.К.. С оглед на тези факти и съдът счита, че при отнемането на вещите от сградата собственост на св.П.Ч., подсъдимият е действал с изискуемия от закона пряк умисъл.

Ето защо и съдът прие, че при наличието на осъществен състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 от НК от обективна и субективна страна следва да признае подсъдимия за виновен.

С оглед на признаването за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 от НК, съдът , като взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя, съдебно минало , възраст и прецени санкцията, предвидена за всяко едно престъпление определи по следния начин наказанията : При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия   А. О.А. за престъплението по чл.195, ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 от НК, съдът отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства: за престъплението по чл.195, ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до  десет години. Съдът не отчита отегчаващи вината. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало, както и значителния период от време, в което се е водило досъдебното производство – близо девет години, което може да се счита за неразумен срок на разследване, а това представлява изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство, макар същото да не е свързано с личността на подсъдимия. Изрично следва да се подчертае, че за да се приеме за такова изключително смекчаващо обстоятелство продължителността на разследването, съдът отчита и процесуалното поведение на подсъдимия, който в досъдебното производство се е явявал винаги при призоваване и не е ставал с поведението си причина за неоправдано забавяне на разследването. Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус са налице основанията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като се констатират само смекчаващи отговорността обстоятелства, едно от които се приема от съда за изключително такова. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде определено съдът отчете множеството движими вещи, които са били отнети, както и тяхната стойност значително надвишаваща минималната работна заплата към момента на деянието. Ето защо и съдът счете, че следва да наложи наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца.

 Според преценката на съда именно това наказание в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК.

В случая е възможно да се приложи института на условно осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, тъй като преди датата на извършване на това престъпно деяние по отношение на подсъдимия     А. О.А.  няма наложено наказание лишаване от свобода с влязла в сила присъда, а според съда отлагане изтърпяването на наказанието с изпитателен срок би спомогнало за постигане на целите на наказанието. Предвид на това и преценявайки тежестта на конкретното престъпление, както и отдалечеността на деянието, съдебният състав счете, че следва изпитателният срок да бъде в минимален размер години.

          На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият А. О.А. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в досъдебното производство разноски в размер на 186,97 лева /сто осемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ лева.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият А. О.А. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 266,60 /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият А. О.А. е осъден да заплати на частния обвинител П.Н.Ч. ЕГН ********** *** сумата от 700,00 /седемстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 189 ал. 2 от НПК разноските за преводи в досъдебното производство в размер на 295,00 /двеста деветдесет и пет/ лева следва да останат за сметка на ОД на МВР гр. Пловдив.

На основание чл. 189 ал. 2 от НПК разноските за преводи в съдебното производство в размер на 530,00 /петстотин и тридесет/ лева следва да останат за сметка на РС - Пловдив.

Причини за извършване на престъплениeтo са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред, желание за постигане на целите с противозаконни действия.

 

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.