Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 08.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При секретаря :
Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 854 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
В ***е постъпила искова молба от И.С.П. от ***, чрез пълномощник адв.М.К. против ***, със седарище и адрес на управление ***, в която се твърди, че ищцата е собственик на ***, находящ се в землището на ***, *** целия с площ от 3 000 кв.м., който е незастроен. Сочи се, че ответника стопанисва съседен имот, който е общинска собственост. Твърди се още, че от месец януари 2014г. ответното дружество започнало да нанася в имота на ищцата и съхранява там всички свалени от градския площад мраморни и тротоарни плочки, и да го ползва за паркинг, като по този начин заемал целия имот. Излага се, че от страна на ищцата били правени много забележки, че имота бил частен, а не складова база, както и била алармирала охраната на ответното дружество и ***в лицето на началник отдел ***към който била насочена. Проведени били и разговори от дъщерята на ищцата с управителя на ответното дружество. Твърди се, че на 03.11.2015г. била входирана и изрична писмена покана за освобождаване на имота, като в противен случай се претендирало обезщетение за лишаване от правото на ползване. Като следствие от изложеното се претендира заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото да ползва собствения си имот за периода от 03.11.2015г. до 03.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на исковата претенция. Признава, че ползва имот, публична общинска собственост, съседен на процесния, но твърди, че съхраняваните в него плочки били собственост на О.П. Твърди също, че границите с имота на ответницата не били обозначени ясно и обстоятелството, че в част от него се намирали движими вещи не било равнозначно на ползване на имота от страна на ответника. Твърди, че не е налице негово противоправно поведение спрямо ищцата, водещо до увредата й.
С протоколно определение от о.с.з. на 16.04.2018г. е конституирана като страна в произвоството О.П. в качеството на трето лице –помагач на ищцата.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
Между страните не е налице спор и се
установява от представения препис на нот.акт за ***, ***на нотариус с ***че на
02.10.2006г. ищцата И.П. е закупила ***, находящ се в землището на ***, м*** ***.,
от изток, запад, север и юг – поземлени имоти без данни по скицата за
собственици на същите имоти. Видно е от отбелязването в нотариалния акт при
описанието на имота, че в границите на същия попадала битова сграда за охрана
със застроена площ 30 кв.м. и пристроено към нея санитарно помещение със
застроена площ 10 кв.м., описана ***– недвижим имот, включен в капитала на *** ***.
Безспорно е и видно от приложената скица на поземлен ***,
изд. от ***, че по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, гореописания
имот е опознат с ***с ***а намиращите се в него сгради са опознати с ***От
приложеното копие на покана за доброволно изпълнение, изходяща от ищцата и
входирана в ***е видно, че ищцата е заявила оплакване, в това число пред
ответното дружество, че от м.януари 2014г. започнало неоснователно нанасяне и
съхранение на свалени от градския площад мраморни и тротоарни плочи, което не
било преустановено и след разговори с управителя на *** Със същото изявление е
отправила и покана за освобождаване на
имота или евентуално сключване на договор за наем по отношение на него.
Видно е от представеното копие на писмо, изходящо от ***,
че управителя на дружеството заявил, че имота не бил ограден и с означени
граници, което не позволявало ориентиране до къде се простирал.
Безспорно е между страните, че намиращия се в съседство с
имота на ищцата, поземлен имот с ***е публична държавна собственост, както е
отразено в приложения препис на ***и е видно от приложения препис на *** /на
л.25-л.26/, с която е било отказано отписването му от актовите книги за
държавна собственост.
Установява се от същата заповед, че намиращите се в имота
сгради са били отписани от актовите книги за държавна собственост по искане на ***
на О.П. т.к. са били предоставени на *** /правоприемник на ***/ с едноличен
собственик на капитала О.П.
Ответникът
*** в писмения си отговор признава, че ползва същия държавен поземлен имот.
Безспорно е, че сградите в него са били актувани като
частна общинска собственост и включени в капитала на ответното дружество, видно
от приложения препис на *** /на л.28/.
От приложения препис на писмо, изходящо от Р-л на екип ПУ на *** и адресирано до ищцата
/на л.29-л.31/ е видно, че при заявено от последната строително намерение за
процесния поземлен имот е било отговорено, че той попадал в Защитена местност ***по
смисъла на Закона за защитените територии и като такъв бил „защитена
територия”. Поради това не се предвиждало ново строителство с предназначение за
постоянно обитаване – еднофамилни жилищни сгради и вилни сгради.
Ответникът е представил справка с ***относно вида на
приходите, които били реализирани от дружеството през периода от 01.01.2015г.
до 28.02.2018г. /на л.32/. Представил е също така договори с О.П. от
12.02.2015г. и 31.03.2016г. /на л.33-л.46/. От тези писмени доказателства е
видно, че през периода 2015г.-2018г. приходите на дружеството са постъпили от
изпълнение на задълженият по договори с *** за поддържане на нейните зелени
площи и паркоустройство на територията й; от договори с частни лица; от
договори с фирми с предмет озеленяване, отсичане на дървета, косене на трева,
изработка на пейки и кошчета; от продажба на стоки и продукция; от наем на
растения, отсичане на дървета; от продажба на дърва.
Ответното дружество е представило и щатните си разписания
от 2015г. до 2018г. /на л.47-л.51/, от които е видно какви длъжности е имало
през посочения период.
От приложения препис на ***/на л.53-л.65/ е видно, че
обновяването и модернизацията на ***на ***през 2014г. е било възложено от О.П.
на ***с Договор от 16.01.2014г. Видно е от представеното писмо, изходящо от ***,
че по сочения договор не са били извършвани дейности от подизпълнители. Същото
задължение е било предвидено и в чл.5.(1).3) от договора. Според предвиденото в
чл.5.(1).17) от същото съглашение изпълнителят е следвало да предаде на
възложителя годните за повторно влагане демонтирани елементи на настилки,
облицовки и градско обзавеждане на възложителя по определени ред и срок.
От представените от ответника счет. амортизационни квоти
детайлно за периода 2015г. – 2018г. /на л.106-л.111/ е видно какви автомобили е
имало дружеството през този период.
Приложени са по делото протоколи за извозени плочки от
настилки ЦГЧ – ***до база *** съставени през периода от 21.03.2014г. до
29.04.2014г. /на л.115-л.272/.
От представения препис на Договор от 31.03.2014г., сключен
между О.П. в качеството на възложител и ***в качеството на изпълнител /приложен
на л.296-л.298/ се установява, че по силата на същия на ответното дружество е
било възложено да извърши услугата сортиране, почистване, палетиране и фолиране
на плочи и бордюри, демонтирани от района на ***.
Видно е от приложените преписи на протоколи и писма,
приложени на л.273 –л.295, че определени количества от демонтираните при
ремонта на Централната градска част и съхранявани в различни бази плочки са
били предоставяни по разрешение на О.П. за извършване на други необходими
ремонти.
Установява се от представения препис на ***на О.П.
№1657/05.10.2017г. /на л.301/, че на нарочно определена комисия е било
възложено да извърши оглед и преброяване на демонтирани плочи от пл. ***и ***в ***,
намиращи се на съхранение в база на ***в ******и паркинг в района на ***” ***.
Видно е от съставения от тази комисия Доклад от 16.10.2017г. /на л.306-л.307/ и
Констативен протокол от 17.11.2016г. /на л.300/, че в базата на ответното
дружество са били установени към тези дати определени количества от мраморни и
керамични плочи с различни размери, ъглови бордюри от врачански камък, бетонови
цветарници, поставки за пейки, правоъгълни отточни решетки. От приложените
преписи на Решение №532/30.03.2017г. на *** /на л.308/, писмо изходящо от
началник на отдел УРОС при О.П. от 09.11.2017г. /на л.305/ и складова разписка
№271/23.11.2017г. /на л.304/ се установява, че тези демонтирани при ремонта
материали са били остойностени, както и са били заприходени в баланса на ***.
В хода на производството по делото са събрани и гласни
доказателства по искане на страните – показанията на свидетелите В. С.П., ц.в.м.
и К.Б.П., сочени от ищцата и показанията на свидетелите Е.И.Г. и б.г.с., сочени
от ответника.
Свидетелката В. П., която е дъщеря на ищцата излага в
показанията си, че още преди 2014г. в процесния имот виждала камиони,
булдозери, големи тирове, складиран дървен материал. По този повод била ходила
в администрацията на О.П. за да я насочели към кого да се обърнела. Сочи, че
там разговаряла със св.Е.Г., който я бил насочил към управителя на *** - към
онзи момент св.К.П.. Твърди, че при разговор с последния, той бил казал, че
представяния от нея документ за
собственост бил фалшив. При следваща среща бил поел ангажимент да направи
каквото трябвало, но нищо не се било променило. Св.П. излага, че между процесния имот и
съседния му, който се ползвал от ответното дружество, нямало поставено
ограждение. Сочи, че двата парцела имали общ портал, през който единствено
можело да се влезе в имота на майка й. Твърди, че когато ходела там, на входа
имало човек, който пазел и не позволявал да се влиза. При направено от нея
посещение с геодезист през месец ноември 2015г., за да сложели колчета за
означаване границата между имотите, отново не били пуснати от охраняващия на
портала, т.к. не му било разпоредено. Сочи, че тогава позвънила на телефонен
номер 112 и след идване на полицейски служители, охраняващия портала бил
позвънил на управителя на *** който бил казал, че отскоро имал това качество и
не бил запознат, като щял да се запознае с въпроса и да проведе среща със св.П..
Същата твърди, че впоследствие през месец януари, след предварителна уговорка,
отишла отново в имота с геодезист и тогава били допуснати от охраната. Твърди, че вътре имало разположени палета с
плочки, като границата, на която трябвало да се поставят колчетата минавала
през някои от тях. Св.П. твърди още, че през периода от 2014г. до завеждане на
настоящото дело в процесния имот виждала паркирани моторни превозни средства,
цистерни, палета с плочки от ремонта на площада на града, наблюдавали се
различни дейности, които се вършели там. Това била виждала отвън, т.к. нямала
свободен достъп през портала.
Свидетелят Ц.Б.сочи, че се познавал с дъщерята на ищцата от
малки, през годините имали обща фирма, а процесни имот знаел от 2012г. – 2013г. Излага, че през 2014г. негов приятел
работел като шофьор във връзка с ремонта на площада и веднъж пътувал с него,
докато извозвал демонтираните плочки. Тогава видял, че те били оставени в имота
на ищцата, като там видял и други палета с такива материали, някои от които
поставени едно върху друго, а някъде около границата имало и дървен материал.
За видяното уведомил ищцата. Св. Б.
излага също, че около 2016г. ходил да помага на ангажирания от ищцата
геодезист, за да постави колчета, очертаващи границата между процесния и
съседния имот, при което някои от точките не можело да се означат с колчетата,
защото върху тях имало разположени палета. Този свидетел твърди още че в имота
на ищцата не можело да се влиза свободно, в това число към 2016-2017г., т.к.
единствения подход бил през портал, който бил заключен постоянно, имало пазач,
а и кучета, две от които от ***Сочи, че в имота на ищцата бил виждал ***,
спрени леки автомобили около постройката. Сочи също, че когато ходил до имота
през февруари – март 2018г. положението било същото – имало спрени автомобили и
разположени материали.
Свидетелят Т.М.твърди в показанията си, че бил управител на
фирма Р.и през 2014г. демонтирали плочки от площада в града, които след това
извозвали. Излага, че по съгласуване с управителя на *** К.П. и св.Г. извозвал
демонтирани плочки, бордюри, пейки и други материали до базата на дружеството в
***като на място му били казали да се подреждат в ляво от портала. При всеки
курс се записвало на лист с пазача колко палета и с какъв вид плочки били
извозени, като след това документа се предавал на варненската фирма, изпълнител
по ремонта. Св.М.сочи също, че това
извозване на материали продължило близо една година, като в един момент вече
нямало място на базата в ***и складирането продължило на база на дружеството по
пътя към ***. Св.М.твърди още, че в ляво от портала на базата в ***виждал
паркирани автомобили, камиони, ***.
Свидетелят Е.Г. излага в показанията си, че е директор на ***при
О.П. а допреди година и ***. Сочи, че ремонта на централната градска част бил
извършен от две сдружения по ЗЗД от ***.Официално нямало подизпълнители. Било
възможно автомобилите, които извозвали демонтираните материали да били наети,
но на него не му било известно и всичко се извършвало от името на главния
изпълнител. Не е обръщал внимание на регистрационните номера на тези
автомобили. Сочи, че не познавал св.М.. Излага, че ответното дружество не е
участвало в ремонтните дейности, но отпадъчните материали били съхранявани в
неговите бази, в това число в парк ***Впоследствие се взело решение да се
съхраняват и на други места. Св.Г.
твърди, че приложените по делото протоколи за извозени плочки били подписани от
него като приел материалите. Тези документи били изготвени като типови бланки,
а впоследствие само се попълвали данните за вида и броя материали. Сочи, че в
последствие от тях се предоставяла част за други необходими ремонти. Св.Г.
твърди още, че е имал среща със св.В. П. в кабинета си по повод процесния имот,
като това било по времето на ремонта на площада, заявените от нея
претенции били за премахването на
сграда в него и за два паркирани
автомобила. Впоследствие имали и втора среща. При разговор с управителя на ***
– К.П., последния бил казал, че той щял да отговори на св.П. на въпросите й за
собствеността. Св.Г. излага, че лично бил присъствал при първоначалното
складиране на плочките в базата в ***и то започнало от горния край на
свободното място до сградите на *** според
договорка с управителя на дружеството. Сочи, че дървен материал бил
разхвърлян в цялата база, като било възможно такъв да е имало и в процесния
имот. Излага, че плочки не били складирани в имота на ищцата, но не можел да
каже със сигурност дали не били навлезли и в този имот, защото на място не
можел да се ориентира къде минавала границата. Твърди, че в когато той ходил в
базата не бил виждал автомобили в имота на ищцата, а само веднъж присъствал на
излизането на голям автомобил от рода на
тировете. Св.Г. също пояснява, че нямало друг подход към процесния имот, освен
през металния портал. Сочи, че в определени моменти през работното време той
бил отключен, но след 16.00 часа било заключено и с пуснати кучета вътре.
Твърди, че по-голяма част от стоварването на плочите, включително и съставянето
на протоколите, с които се давали такива на „Инжстрой”, ставало и с подписите
на охраната.
Свидетелят Б.С.излага в показанията си, че работел като
охрана в *** от около шест години. Работното му време през седмицата било от
16.30ч. до 7.00ч., а в събота и неделя давали 24-часови дежурства. През това
време портала бил заключен, а през останалото време според него бил отключен,
но той не бил ходил тогава. Твърди, че не бил виждал от кого се карали
плочките, виждал ги само стоварени – в ляво от портала. Сочи за палета с плочи
по средата на двора, разположени върху асфалтовата настилка. Той не ходел там,
т.к. им били казали, че имало опасност от падането им. Сочи, че имало спрени
автомобили, но горе в дясно и не били на *** а на някаква частна фирма. Имало складирани дървени материали – в ляво от
асфалтовия път. Твърди, че нямало означение на граница между два имота.
Първоначално твърди, че никой не бил провеждал разговор с него за съседен имот,
но непосредствено след това излага за случай през почивен ден, когато като бил
забелязал, че някаква жена прескочила портала, който бил заключен с катинар.
Когато я попитал защо прескача, тя му била казала, че имала имот там, а той й
отговорил да дойдела от понеделник до петък, когато било отключено. Излага, че
тогава идвали и полицейски служители, които не допуснал вътре, т.к. нямало
разпореждане от управителя на дружеството. Не бил виждал геодезист да маркира
граници.
Свидетелят К.П. излага в показанията си, че бил управител
на *** от 2009г. до 2015г. Твърди, че той бил поставил телена ограда на базата
в парк ***през 2014г. – 2015г. за предпазване от кражби, при което не бил
изследвал дали там имало два имота. Сочи, че ограденото се възприемало от
служителите като стопански двор на дружеството. Сочи също, че през деня портала
не бил охраняван, а пазачи имало след работно време. Твърди, че в базата се
складирали демонтирани плочки от ремонта на централната градска част. На място
контрола се осъществявал от св.Е.Г.. Излага, че след като асфалтовата площадка
била в ограденото, може да е имало разположени плочи, дърва, автомобили,
всичко. Не знае кой съхранявал дърветата. Св.П. твърди, че многократно бил
провеждал срещи по повод претенциите на ищцата, но той бил казвал да си огради
имота, за да се знае къде е. Сочи, че е
виждал приложената по делото покана от ищцата за доброволно изпълнение от
м.ноември 2015г., но не бил извършвал проверка във връзка с нея, т.к. можел
само да види дали плочите били там, но разместването им било свързано с огромни
материални разходи. Излага, че от плочите в стопанския двор били вземани части
за конкретни ремонти.
Съдът намира, че обсъдените свидетелски показания не
противоречат помежду си относно факти, за които свидетелите твърдят, че са
непосредствено възприети от тях. Наличното разминаване в отделни детайли не се
отразява на цялостната фактическа обстановка, установявана от гласните
доказателства. Подобно разминаване се забелязва в показанията на свидетелите Г.
и М.. Но св.Г., твърдейки, че официално не е имало подизпълнители по договора
за ремонта на централната градска част, не изключва изпълнителя да е наемал
камиони за извозване, което пък обяснява твърденията на св.Тома М., че е
участвал в дейността по транспортиране на демонтирани материали. В същото време
твърдението на св.Г., че не си спомня да е виждал св.М.може логично да бъде
обяснено с изтеклия период от време и осъществяваните през него контакти с
различни лица по повод работата си. Известно разминаване се забелязва и в
показанията на свидетелите П. и Б. от една страна и св.С. от друга, но те са
незначителни относно личното възприемани обстоятелства, т.к. първите двама
излагат подробно детайли от описваната фактическа обстановка, а св.С. не е в
същата степен детайлен, а и понякога сам си противоречи в излаганите спомени –
първоначално твърди, че никой не бил разговарял с него за съседен имот на този
на *** а непосредствено след това говори за случай, когато жена прескочила
оградата и заявявала претенции, че имота й бил там. Поради това, твърденията на
св.С. че не си спомня по време на негова работна смяна да е идвал геодезист да
маркира граници, не могат да опровергаят достоверността на показанията на
свидетелите П. и Б., които детайлно описват извършената през 2015г. дейност от
геодезист по отбелязване на границата
между процесния имот и съседния му.
По делото са изслушани и заключенията по оценителна,
комплексна оценителна и техническа и по допълнителна техническа експертиза.
От изслушаните в о.с.з. на 28.11.2018г. и 24.01.2019г. заключения
по комплексната експертиза в техническата й част и допълнителната такава, и представляващите
неразделна част от тях скици, се установява къде е разположена телената ограда,
минаваща през процесния имот с ***и ограждаща и съседния имот с ***. Установява
се, че площта от процесния имот, заключена между тази ограда и кадастралната
граница с имот с ***, възлиза на 1585 кв.м., като 2 метра от ширината на
портала попада в процесния имот.
Установява се от поясненията при изслушване в съдебно заседание, че
асфалтираната и използваема част от имота е достъпна само през този портал,
т.к. в другата му част е гора, а на север граничи с ползвания от ответника и с
трети имот. Установява се също така, че на запад асфалтовата настилка в имота
достига до бордюр с 15см. надземна част, оставащ в заградената част. От
заключението по допълнителната техническа експертиза се установява, че площта
между бордюра и оградата се изчислява на 219 кв.м., като от поясненията на
вещото лице инж.И. при изслушване на комплексната експертиза, тази площ
представлява земя, която не е асфалтирана.
От изслушаното в о.с.з. на 09.05.2018г. заключение по
съдебно-оценителната експертиза се установява, че при съобразяване на
статистически данни за подобни мастни имоти, намиращи се в непосредствена близост
до оценявания /извън защитената ***/, средната пазарна наемна цена за квадратен
метър може да бъде определена в следните стойности: 0,29лв. на кв.м. за времето
от 03.11.2015г. до 31.12.2015г.; 1,93лв. на кв.м. за цялата 2016г.; 2,10лв. на
кв.м. за цялата 2017г. и 0,16лв. на кв.м. за времето от 01.01.2018г. до
03.02.2018г. Посочен е и пазарния наем на кв.м. за месец. При изслушването му
вещото лице пояснява, че в защитената местност, в която се намира процесния
имот, всички останали са държавна собственост, поради което не са налице
изходни данни, касаещи частни имоти в тази местност, позволяващи изчисляване на
пазарна цена по такива данни.
Това експертно заключение се възприема изцяло от съда, като
изготвено от компетентно лице, разполагащо с необходимите специални знания,
достатъчно обосновано, в това число с поясненията, направени при изслушване на
експерта и в изготвената допълнителна съдебно-оценителна експертиза, и от друга
страна при липса на каквито и да е основания за съмнение в обективността на
вещото лице.
С изслушаното в о.с.з. на 28.11.2018г. заключение по
допуснатата комплексна експертиза е посочена наемна цена за процесния имот,
изчислявана по правила на ЗДС и ППДС, приложими за държавни имоти. От същото
заключение и приложените по делото и обсъдени по-горе писмени протоколи за
извозени плочки се установява, че според отразеното в тези документи за периода
на съставянето им /2014г./ са били извозени 929 палета с демонтираните при ремонта
на централна градска част материали и при
площ на едно пале от 1кв.м., те биха могли да се разположат в незастроената
част на имот с ***. При извършения за нуждите на експертизата оглед е било
установено, че 56 кв.м. от процесния имот е била заета от палета с плочи
При установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното :
Претенцията на ищцата намира
правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване се състои от няколко елемента: обедняване на ищеца,
обогатяване на ответника за негова сметка, обогатяването да е без основание.
В конкретния случай ищцата следваше
да докаже, че е собственик на процесния
недвижим имот, както и че ответника го ползвал през процесния период без
основание, като по този начин е препятствал ползването му от нея.
Установи се от обсъдените писмени доказателства,
че ищцата е собственик на процесния имот, представляващ по кадастралната карта
и кадастралните регистри на ***поземлен имот с ***с ***
Установи се също така от писмените доказателства, че съседния
поземлен имот с ***е публична държавна собственост, а намиращите се в него
сгради са включени в капитала на ответното дружество.
От събраните гласни доказателства стана ясно, че имота с ***се
ползва като база /наричана и стопански двор в показанията на св.К.П./ на ***.
Стана ясно също така, че базата е била оградена с телена ограда, което според
показанията на св. П. е било сторено през времето, когато е бил управител на
дружеството /2009г.-2015г./.
От обсъдените заключения по комплексната експертиза в
техническата й част и допълнителната техническа експертиза се установи, че разположената
на място телена ограда пресича процесния имот с ***и между нея и имотната
граница със съседния имот с ***се заключава част с площ от 1585кв. Стана ясно
от същите заключения, че 1366 кв.м. от тази площ е асфалтирана и на практика
използваема, а 219 кв.м. представляват неасфалтирана земя, заключена между
оградата и изграден в имота бордюр с около 15см. надземна част. Установи се от
тях още, че единствения подход към процесния имот е през портал, 2 метра от
ширината на който е разположен върху този имот.
Безспорно се установи от гласните доказателства, че този
портал е бил ползван, в това число през процесния период, за влизане в имота,
възприеман като база на ***. Заключвал се е през времето от 16.30ч. до 7.00ч. и
в съботните и неделните дни, като тогава е имало и охрана.
От събраните писмени и гласни доказателства стана ясно, че
в базата на ответното дружество в защитена местност ***са били складирани
демонтирани при ремонта на централната градска част през 2014г. плочки и други
материали.
Вярно
е, че въз основа на тези доказателства не може да се формира категоричен извод
каква част от тези материали са били разположени в процесния имот и каква площ
от него са заемали през различните времеви периоди. Съдът обаче счита, че
установените факти на ограждане с телена мрежа на част от процесния имот заедно
с поземления имот, ползван от ***като база; организацията по охраната на целия
този ограден имот със специално назначени служители, които са го възприемали в
неговата цялост като охраняван обект и по никакъв начин не са били информирани,
че там се намира и чужд имот; ограничаването на свободния достъп до него
/недопускането на хора от страна на охраната по време на дежурството им/
навеждат на извода, че целия ограден имот е бил ползван от ответното дружество
през процесния период от време. При това съдът намира за ирелевантно точно къде
вътре в ограждението са били разполагани материалите, охранявани от ответника и
допусканите от него в базата му автомобили. Тези действия са препятствали
възможността на ищцата да ползва през процесния период собствения си имот в
оградената му част и да извлича
полезните му свойства като го експлотира лично или получава граждански
плодове от него, сключвайки гражданско-правна сделка с трето лице. От това
произтича обедняването й.
От друга страна, упражнявайки
фактическа власт върху тази площ, която не попада в обхвата на имота, предоставен
му и експлоатиран като база /стопански двор/, ответника е имал възможността да
я ползва за нуждите на своята дейност. В това се изразява обогатяването му.
Обогатяването на ответното дружество
е станало за сметка на обедняването на ищцата. Поради това й дължи обезщетение за ползването на съответната
част от имота й, което е съизмеримо с пазарния наем за ползваната без основание
площ.
Следва
да се посочи, че означаването на границата между двата поземлени имота и
поставянето на ограда по нея, при съществувалото фактическо положение през
процесния период, очевидно не е могло да стане без волята на двете страни.
Съдът счита, че при определяне размера на дължимото от
ответника обезщетение не може да бъде възприет подхода за определянето му въз
основа на законовите правила, регламентиращи определянето на първоначална цена при
провеждане на търгове за отдаване под наем на държавни имоти за
административни, производствени и стопански нужди. Изхождайки от съдържанието
на обедняването на ищцата – пропусната възможност да реализира наем от имота
или да го ползва лично, съдът счита, че няма как това обедняване да бъде
измервано с наема на държавен имот, отдаван на търг. Касае се за специфични
правила, които не са определящи за свободния пазарен наем. Поради това, съдът
намира, че следва да бъде съобразено заключението по единичната
съдебно-оценителна експертиза, изслушано в о.с.з. на 09.05.2018г., т.к. се
основава на пазарния наем на подобни имоти частна собственост, макар и в
съседна местност. Обогатяването на ответника би могло да бъде съизмерявано с
наемната цена на подобни имоти публична държавна собственост, но обезщетението
по чл.59 от ЗЗД е до размера на обедняването.
Съдът счита също така, че при определяне размера на
обезщетението следва да се съобрази само реално използваемата асфалтирана площ
от имота на ищцата, която е била оградена като част от базата, ползвана от
ответното дружество и възлизаща на 1366 кв.м. Площта от 219кв.м., която е
заключена между издигнат бордюр и телената ограда, с оглед особеностите на
терена, не може да се възприеме като част от неоснователно ползвания имот.
Съобразявайки установеното от изслушаното в о.с.з. на
09.05.2018г. заключение за размера на пазарния наем за процесния период за
единица мярка, съдът приема, че дължимото обезщетение за процесния период от
03.11.2015г. до 03.02.2018г. се изчислява на 6119,68лв. /396,14лв. за времето
от 03.11.2015г. до 31.12.2015г. – 1366 х 0,29; 2636,38лв. за 2016г. – 1366 х
1,93; 2868,60лв. за 2017г. – 1366 х 2,10; 218,56лв. за времето от 01.01.2018г.
до 03.02.2018г. 1366 х 0,16/.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 от се явява основателен и
доказан до размера на сумата от 6119,68лв. и следва да бъде уважен като такъв,
респективно осъден ответника да заплати в полза на ищцата тази сума,
представляваща обезщетение за ползването на 1366кв.м. от имота й, ведно със
законната лихва, считано от 05.02.2018г. до окончателното изплащане. Искът в за
ползване на имота на ищцата над площта от 1366кв.м. и до пълния претендиран
размер от 20 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По въпроса за разноските: С
оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищцата
деловодни разноски в размер на 865,21лв., съразмерно уважената част от иска
/при съобразяване общ размер направени разноски 2791лв., съгласно представения
списък/. Съразмерно отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата дължи на ответника деловодни разноски в размер на 1021,20лв. /при
съобразяване общ размер направени разноски 1480лв., съгласно представения
списък/. По компенсация ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
деловодни разноски в размер на 155,99лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, ***, със седарище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.С.П. с ЕГН **********,***, сумата от 6 119,68 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователното ***. от собствения на ищцата Поземлен
имот с ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, за периода от
03.11.2015г. до 03.02.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2018г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за ползване на имота
над площта от 1366кв.м. и до пълния претендиран размер от 20 000лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
И.С.П.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, със седарище и адрес на управление *** сумата от 155,99лв.,
представляваща деловодни разноски съразмерно уважената и отхвърлена част, по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ***в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: