Р Е Ш Е Н И
Е №72
гр.Силистра, 11.11.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Маргарита Славова
при
секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Т.Ж.,
като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №71 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №168/21.07.2022г.,постановено по АНД№314/22г.,Силистренският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление №598069-F601389/27.08.2021г. издадено от заместник директор на ТД
на НАП гр.Варна, с което на „КиХ Груп Консултинг“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Силистра,
ул.“Кълъраш“ №27,представлявано от управителя К.Х.Д.,на
основание чл. 74 ал.2 от Закона за счетоводството (ЗСч),е наложено
административно наказание по вид „имуществена санкция“ в размер на 400.00 лева
за извършено нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Производството е образувано по касационна жалба на “КиХ Груп Консултинг“ЕООД,
подадена от управителя К.Х.Д., обективираща искане за
отмяна на потвърдителния съдебен акт,като не е
посочено какво да стане с първоначално оспореното НП, но от доводите в жалбата
се извежда извод, че се иска и неговата отмяна. В съдебно заседание не се явява
представител, но е депозирана молба от адв.Тр.С. от
АК-Силистра, с приложено надлежно пълномощно, с която не се възразява да бъде
разгледано делото в отсъствие на страната,като се поддържа жалбата.Главното оплакване
е затова,че процесното пред СРС наказателно постановление било издадено въпреки
изпълнението на релевираното задължение от чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч от касатора и то преди
съставянето на АУАН,т.е. преди образуване на процесното административнонаказателно
производство (арг.чл.36 ЗАНН). Доводът се свързва с
неправилно приложение на материалния закон щом съставомерните
факти от административното нарушение не били осъществени. Отделно от това се
поддържа и оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила довели до
нарушение и на материалния закон,защото от разпечатките от електронния ТР
(каквито били представени и пред въззивната инстанция) се установявало, че на
една и съща дата касаторът бил подал необходимите от посочените в чл.38 ал.1
ЗСч документи за двете финансови години - 2018г. (за която вече бил
санкциониран) и 2019г., които документи обаче, били обявени в ТР едва на
07.12.2021г.Поради драстичната забава в работата на служителите в Агенцията по
вписванията било недопустимо оспорващото дружество да търпи негативи.Съдът бил
нарушил закона и с отклонява- нето на едно от съществените му оплаквания, а
именно,че бил лишен от възможността да подаде възражение срещу АУАН поради
съставянето му в хипотезата на чл.40 ал.2 ЗАНН (в отсъствие на
нарушителя),който освен това не му бил и връчен съгласно нормативната
регламентация.Твърди,че оспореното решение на СРС било недопустимо поради
това,че не била разпитана като свидетел актосъставителката,независимо
от личното му участие в съдебното заседание и липсата на възражения от негова
страна по този въпрос. Недопустимостта на който и да е юрисдикционен
акт не корелира с неговата обоснованост,респ. доказаност.Ето
защо, поради липса на конкретен довод, който би могъл да се свърже с твърдения
тежък процесуален порок (нередовен съдебен състав; недопустим процес поради преклудирано право на жалба; липса на правен интерес; неподлежащ
на съдебен контрол акт и т.н.),настоящият състав,по аргумент от чл.218 ал.1 АПК, не дължи произнасяне. Предвид горепосочените доводи за неправилност на
съдебния акт, настоява за неговата отмяна и отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът по касация-Териториална дирекция
на НАП гр.Варна,Офис гр. Силистра,
не се представлява и не депозира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че атакуваното решение на СРС
е законосъобразно, а жалбата неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на
съдебното решение.
Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208
и сл.) АПК,вр. с чл.63в ЗАНН.
Силистренският
административен съд,след обсъждане на жалбата и доказателствата по делото, прие
следното: Касационни основания, от
кръга на нормативно регламентираните с чл.348 ал.1 НПК,във връзка с чл.63в ЗАНН,които
са заявени с жалбата и поддържани в касационното производство,са за съществено нарушение на
административнонаказателните производствени правила с постановяване на юрисдикционен акт в производство, накърнило правото на
защита на касатора и за неправилно
приложение на материалния закон. Ето защо настоящият контрол ще се извърши
на техния терен и в пределите на задължителната проверка от чл.218 ал.2 от АПК.
Силистренският районен съд е
установил вярно фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните
доказателства. Базирайки процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и
чл.14 НПК, е анализирал събраните в процеса доказателства и е извел
законосъобразно фактическите си изводи.
Констатирал
е, че на 14.12.2020г. в ТД НАП Варна, Офис гр.Силистра е постъпило писмо с
вх.№12-00-3538/14.12.20г. от Агенцията по вписванията- Търговски регистър съдържащо
информация, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си да
публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в АВп-ТР на годишния финансов отчет (ГФО) за 2019г. в законоустановения срок,който съгласно §33 ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение,обявено с решение на НС от 13.03.20г. и за преодоляване
на последиците, е бил удължен до 30.09.2020г.От подадената в НАП от
касатора Годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за 2019г. е установил,че
нетните приходи от продажби за процесния период на дружеството възлизат на
8000.00 лева,което сочи недвусмислено,че ЕООД е осъществявало независима
икономическа дейност и, което го изключва от кръга субекти по чл.38 ал.9 ЗСч.От
представените извлечения от електронния Търговски регистър съдът е установил,че
със заявление за вписване и представяне за обявяване на ГФО с
вх.№20210209134654, дружеството касатор е подало
изискуемите документи от чл.38 ал.1 ЗСч, което обаче е направено из-вън
нормативните срокове, на 09.02.2022г.Нарушението е било извършено за втори
път,т.е. в хипотезата на повторност, тъй като за
предходната финансова година (2018г.) също не е бил обявен за публикуване ГФО,
което противоправно бездействие е било санкционирано
с НП №5054 48-F527495/10.04.20г. на зам.директор
на ТД на НАП гр.Варна и, връчено на 12.10.2020г. Последното сочи, че в
едногодишния срок от влизането му в сила, съгласно §1 т.16 ДР ЗСч, както и на
§1 ал.2 ДР ЗАНН, е извършеното процесното по делото ново нарушение от същия
вид,т.е. в условията на „повторност“, съгласно чл.74
ал.2 ЗСч.
Районният съд е обсъдил задълбочено многобройните писма и покани,
адресирани до касатора и удостоверените им връчвания по електронен път,вкл.
ненамирането на представител на дружеството при посещение на адреса му на
управление, както и върнатата като непотърсена пощенска пратка, което в
съвкупност, е обосновало верния му извод за спазени процесуални правила относно
съставянето на АУАН №F601389 от
11.03.2021г. в отсъствието на нарушителя, както и връчването му на управителя
на дружеството на 23.07.2022г. (л.26 АНД/СРС),след която дата, в срока от чл.44 ЗАНН,не са последвали писмени възражения,обратно на оплакването на жалбоподателя,
че бил лишен изобщо от този сегмент на гарантираното му право на защита по
ЗАНН.Съдът правилно е отклонил същото като неоснователно и е извел верния
извод,че релевираното производство,в досъдебната му фаза,е било проведено при
отсъствие на съществени нарушения на административнонаказателните
производствени правила.Анализирал е относимата правна
рамка към възведените правоотношения и е установил безспорното задължение за
касатора по чл.38 ал.1 т. 1 ЗСч, което не е било изпълнено до 30.09.2020г., а заявлението
е подадено на 09.02. 2022г.,т.е. след повече от 4 месеца от нормативния
срок.Като ирелевантно за процеса следва да бъде отклонено възражението от
жалбата,че все пак ГФО за 2019г. дружеството било подало в ТР преди съставянето
изобщо на АУАН, което следвало да обоснове извод за липса на нарушение или
евентуално за недопустимо проведено административнонаказателно
производство след като вече съставомерното бездействие е било отстранено преди
образуването му.
Без
правно значение за настоящия процес е и оплакването в жалбата за „забавено“
обявяване на документите,подадени от касатора за вписване в ТР (постъпили на
09.02.2021г. и вписани на 07.12.2021г.),което би имало значение евентуално за юридическата
отговорност на служителите в АВп (ако заявлението на
касатора е било редовно и не е проведена процедура по отстраняване на непълноти
и неточности),но не може да промени факта на неподадения за публикуване ГФО на оспорващото
дружество за 2019г. до 30.09.2020г.Без основание е било и поддържаното пред
районния съд оплакване, че отговорността за евентуалното административно
нарушение била на счетоводителя, защото съгласно чл.16 ал.1 т.4 ЗСч нормативно
задължението за съставянето, съдържанието и публикуването в ТР на финансовите
отчети, е възложено на ръководителите на предприятията. Още повече, че в случая
е ангажирана обективната (безвиновна) отговорност на
юридическото лице - търговско дружество, което ирелевира изцяло вината от
състава на деянието,както правилно е обсъдил в мотивите си съдът.
Верни
са изводите на въззивната инстанция относно характера и спецификата на
процесното нарушение,което несъмнено е формално (не е резултатно) и
евентуалните вреди не са негов съставомерен признак
от обективна страна.Ето защо липсата на вредни последици не може да бъде
преценявана като смекчаващо отговорността обстоятелство.Освен това,налице е отегчаващо
я обстоятелство,а именно - не само до 30.06.2020г. касаторът не е обявил ГФО за
публикуване в ТР,но и в рамките на законодателно удължения срок - до
30.09.2020г. не го е сторил. Нещо повече, забавата е от повече от 4 месеца,
което няма как да бъде преценявано в негова полза. Подобна продължителност на противоправно бездействие не може да обоснове маловажност
на деянието.Освен това, налице е деяние на т.нар. „просто извършване“, при
което с факта на установяването му законодателят презумира
настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни
последици,достатъчно значими по законовата презумпция,за да подлежат на
санкциониране с предвиденото в правната норма административно наказание,което
сочи на правилност на изложените съображения от СРС относно липсата на
предпоставки за преценка на случая като „маловажен“ в контекста на чл.28 ЗАНН, вр. с дефиницията от §1 т.4 ДР ЗАНН.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че
обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо.Същото е постановено в
съответствие с установените факти по делото и със закона; при отсъствие на
касационни основания за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221
ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №168/21.07.2022г.,постановено по АНД №314/ 2022г. по описа на Силистренския
районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.