Решение по дело №71/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20227210700071
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е    №72

гр.Силистра, 11.11.2022 година

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

            Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

                                                                                                       Маргарита Славова

при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Т.Ж., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №71 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           С Решение №168/21.07.2022г.,постановено по АНД№314/22г.,Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №598069-F601389/27.08.2021г. издадено от заместник директор на ТД на НАП гр.Варна, с което на „КиХ Груп Консултинг“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Силистра, ул.“Кълъраш“ №27,представлявано от управителя К.Х.Д.,на основание чл. 74 ал.2 от Закона за счетоводството (ЗСч),е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция“ в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

Производството е образувано по касационна жалба наКиХ Груп Консултинг“ЕООД, подадена от управителя К.Х.Д., обективираща искане за отмяна на потвърдителния съдебен акт,като не е посочено какво да стане с първоначално оспореното НП, но от доводите в жалбата се извежда извод, че се иска и неговата отмяна. В съдебно заседание не се явява представител, но е депозирана молба от адв.Тр.С. от АК-Силистра, с приложено надлежно пълномощно, с която не се възразява да бъде разгледано делото в отсъствие на страната,като се поддържа жалбата.Главното оплакване е затова,че процесното пред СРС наказателно постановление било издадено въпреки изпълнението на релевираното задължение от чл. 38  ал.1 т.1 ЗСч от касатора и то преди съставянето на АУАН,т.е. преди образуване на процесното административнонаказателно производство (арг.чл.36 ЗАНН). Доводът се свързва с неправилно приложение на материалния закон щом съставомерните факти от административното нарушение не били осъществени. Отделно от това се поддържа и оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила довели до нарушение и на материалния закон,защото от разпечатките от електронния ТР (каквито били представени и пред въззивната инстанция) се установявало, че на една и съща дата касаторът бил подал необходимите от посочените в чл.38 ал.1 ЗСч документи за двете финансови години - 2018г. (за която вече бил санкциониран) и 2019г., които документи обаче, били обявени в ТР едва на 07.12.2021г.Поради драстичната забава в работата на служителите в Агенцията по вписванията било недопустимо оспорващото дружество да търпи негативи.Съдът бил нарушил закона и с отклонява- нето на едно от съществените му оплаквания, а именно,че бил лишен от възможността да подаде възражение срещу АУАН поради съставянето му в хипотезата на чл.40 ал.2 ЗАНН (в отсъствие на нарушителя),който освен това не му бил и връчен съгласно нормативната регламентация.Твърди,че оспореното решение на СРС било недопустимо поради това,че не била разпитана като свидетел актосъставителката,независимо от личното му участие в съдебното заседание и липсата на възражения от негова страна по този въпрос. Недопустимостта на който и да е юрисдикционен акт не корелира с неговата обоснованост,респ. доказаност.Ето защо, поради липса на конкретен довод, който би могъл да се свърже с твърдения тежък процесуален порок (нередовен съдебен състав; недопустим процес поради преклудирано право на жалба; липса на правен интерес; неподлежащ на съдебен контрол акт и т.н.),настоящият състав,по аргумент от чл.218 ал.1 АПК, не дължи произнасяне. Предвид горепосочените доводи за неправилност на съдебния акт, настоява за неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление.

  Ответникът по касация-Териториална дирекция на НАП гр.Варна,Офис гр. Силистра, не се представлява и не депозира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че атакуваното решение на СРС е законосъобразно, а жалбата неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на съдебното решение.           

          Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр. с чл.63в ЗАНН.

Силистренският административен съд,след обсъждане на жалбата и доказателствата по делото, прие следното: Касационни основания, от кръга на нормативно регламентираните с чл.348 ал.1 НПК,във връзка с чл.63в ЗАНН,които са заявени с жалбата и поддържани в касационното производство,са за съществено нарушение на административнонаказателните производствени правила с постановяване на юрисдикционен акт в производство, накърнило правото на защита на касатора и за неправилно приложение на материалния закон. Ето защо настоящият контрол ще се извърши на техния терен и в пределите на задължителната проверка от чл.218 ал.2 от АПК.

             Силистренският районен съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства. Базирайки процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и чл.14 НПК, е анализирал събраните в процеса доказателства и е извел законосъобразно фактическите си изводи.

            Констатирал е, че на 14.12.2020г. в ТД НАП Варна, Офис гр.Силистра е постъпило писмо с вх.№12-00-3538/14.12.20г. от Агенцията по вписванията- Търговски регистър съдържащо информация, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в АВп-ТР на годишния финансов отчет (ГФО) за 2019г. в законоустановения срок,който съгласно §33 ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с решение на НС от 13.03.20г. и за преодоляване на последиците, е бил удължен до 30.09.2020г.От подадената в НАП от касатора Годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за 2019г. е установил,че нетните приходи от продажби за процесния период на дружеството възлизат на 8000.00 лева,което сочи недвусмислено,че ЕООД е осъществявало независима икономическа дейност и, което го изключва от кръга субекти по чл.38 ал.9 ЗСч.От представените извлечения от електронния Търговски регистър съдът е установил,че със заявление за вписване и представяне за обявяване на ГФО с вх.№20210209134654, дружеството касатор е подало изискуемите документи от чл.38 ал.1 ЗСч, което обаче е направено из-вън нормативните срокове, на 09.02.2022г.Нарушението е било извършено за втори път,т.е. в хипотезата на повторност, тъй като за предходната финансова година (2018г.) също не е бил обявен за публикуване ГФО, което противоправно бездействие е било санкционирано с НП №5054 48-F527495/10.04.20г. на зам.директор на ТД на НАП гр.Варна и, връчено на 12.10.2020г. Последното сочи, че в едногодишния срок от влизането му в сила, съгласно §1 т.16 ДР ЗСч, както и на §1 ал.2 ДР ЗАНН, е извършеното процесното по делото ново нарушение от същия вид,т.е. в условията на „повторност“, съгласно чл.74 ал.2 ЗСч.

             Районният съд е обсъдил задълбочено многобройните писма и покани, адресирани до касатора и удостоверените им връчвания по електронен път,вкл. ненамирането на представител на дружеството при посещение на адреса му на управление, както и върнатата като непотърсена пощенска пратка, което в съвкупност, е обосновало верния му извод за спазени процесуални правила относно съставянето на АУАН №F601389 от 11.03.2021г. в отсъствието на нарушителя, както и връчването му на управителя на дружеството на 23.07.2022г. (л.26 АНД/СРС),след която дата, в срока от чл.44 ЗАНН,не са последвали писмени възражения,обратно на оплакването на жалбоподателя, че бил лишен изобщо от този сегмент на гарантираното му право на защита по ЗАНН.Съдът правилно е отклонил същото като неоснователно и е извел верния извод,че релевираното производство,в досъдебната му фаза,е било проведено при отсъствие на съществени нарушения на административнонаказателните производствени правила.Анализирал е относимата правна рамка към възведените правоотношения и е установил безспорното задължение за касатора по чл.38 ал.1 т. 1 ЗСч, което не е било изпълнено до 30.09.2020г., а заявлението е подадено на 09.02. 2022г.,т.е. след повече от 4 месеца от нормативния срок.Като ирелевантно за процеса следва да бъде отклонено възражението от жалбата,че все пак ГФО за 2019г. дружеството било подало в ТР преди съставянето изобщо на АУАН, което следвало да обоснове извод за липса на нарушение или евентуално за недопустимо проведено административнонаказателно производство след като вече съставомерното бездействие е било отстранено преди образуването му.

             Без правно значение за настоящия процес е и оплакването в жалбата за „забавено“ обявяване на документите,подадени от касатора за вписване в ТР (постъпили на 09.02.2021г. и вписани на 07.12.2021г.),което би имало значение евентуално за юридическата отговорност на служителите в АВп (ако заявлението на касатора е било редовно и не е проведена процедура по отстраняване на непълноти и неточности),но не може да промени факта на неподадения за публикуване ГФО на оспорващото дружество за 2019г. до 30.09.2020г.Без основание е било и поддържаното пред районния съд оплакване, че отговорността за евентуалното административно нарушение била на счетоводителя, защото съгласно чл.16 ал.1 т.4 ЗСч нормативно задължението за съставянето, съдържанието и публикуването в ТР на финансовите отчети, е възложено на ръководителите на предприятията. Още повече, че в случая е ангажирана обективната (безвиновна) отговорност на юридическото лице - търговско дружество, което ирелевира изцяло вината от състава на деянието,както правилно е обсъдил в мотивите си съдът.

           Верни са изводите на въззивната инстанция относно характера и спецификата на процесното нарушение,което несъмнено е формално (не е резултатно) и евентуалните вреди не са негов съставомерен признак от обективна страна.Ето защо липсата на вредни последици не може да бъде преценявана като смекчаващо отговорността обстоятелство.Освен това,налице е отегчаващо я обстоятелство,а именно - не само до 30.06.2020г. касаторът не е обявил ГФО за публикуване в ТР,но и в рамките на законодателно удължения срок - до 30.09.2020г. не го е сторил. Нещо повече, забавата е от повече от 4 месеца, което няма как да бъде преценявано в негова полза. Подобна продължителност на противоправно бездействие не може да обоснове маловажност на деянието.Освен това, налице е деяние на т.нар. „просто извършване“, при което с факта на установяването му законодателят презумира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици,достатъчно значими по законовата презумпция,за да подлежат на санкциониране с предвиденото в правната норма административно наказание,което сочи на правилност на изложените съображения от СРС относно липсата на предпоставки за преценка на случая като „маловажен“ в контекста на чл.28 ЗАНН, вр. с дефиницията от §1 т.4 ДР ЗАНН.

Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо.Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона; при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

 

                                                         Р Е Ш И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение №168/21.07.2022г.,постановено по АНД №314/ 2022г. по описа на Силистренския  районен съд.

                                            Решението е окончателно.

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                  2.