Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 30.06.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №4081/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. І и чл.86 ЗЗД
във вр. с чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Иска се установяване по отношение на ответника, че в
полза на ищеца съществува част от вземането по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. №1650/2019г. по описа на РС - Пазарджик до
размера на 95,16лв. - цена на предоставени ВиК услуги за периода 17.04.2016г. –
29.08.2016г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.04.2019г. до плащането, както и до размера на 19,39лв.
- обезщетение за забава за периода 17.04.2016г. - 28.02.2019г. По отношение на
останалата част от вземането по заповедта за изпълнение, включваща 336,80лв. -
цена на предоставени ВиК услуги за периода 04.11.2013г. –16.04.2016г. и
107,93лв. - обезщетение за забава за периода 31.12.2013г. - 16.04.2016г., исковото
производство е прекратено на основание чл.233 ГПК, поради частичен отказ от исковете.
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Втори
януари“ №6, в качеството на универсален правоприемник на „Водоснабдяване и канализация-в
ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик твърди, че е изправна страна по валидно
облигационно отношение с ответника Й.И.К., ЕГН **********, адрес: ***,
произтичащо от договор за водоснабдяване и канализационни услуги, сключен при
общи условия, одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ-071/17.07.2006г. и №
ОУ-09/11.08.2014г. Поддържа, че в периода 04.11.2013г. – 29.08.2016г. в
изпълнение на договора е предоставил ВиК услуги на стойност 431,96лв. до
водоснабден имот на ответника, находящ се гр.П., ул. „Б.“ №.., ет…, ап.., с
абонатен №…, а ответникът не е заплатил дължимата цена на услугите. Поради
допуснатото неизпълнение за него е възникнало задължение да плати на ищеца
мораторно обезщетение в размер на 127,32лв., представляващо лихва за забава
върху просрочените главници за периода 31.12.2013г. – 28.02.2019г. Твърди, че
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда установяване на частта
от вземането по заповедта за изпълнение до посочения по-горе размер. Претендира
присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство.
Тъй като за разликата над 95,16лв. главница и
19,39лв. обезщетение за забава ищецът се е отказал от предявените установителни
искове по чл.422 ГПК, то на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за
изпълнение №962/22.04.2019г. по ч.гр.д. №1650/2019г. на РС - Пазарджик следва
да се обезсили частично над размера от 95,16лв. до 431,96лв. - главница, както
и относно вземането за мораторно обезщетение за разликата над 19,39лв. до 127,32лв.
Ответникът Й.И.К. не оспорва сключването на
договора и получаването на ВиК услугите, чето заплащане се претендира.
Предявява възражение за погасяване по давност на главното и на акцесорното
задължение, чиято изискуемост е настъпила преди 17.04.2016г. /три години преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/. Спрямо тези вземания е
последвал отказ от предявените искове.
Съдът, като отчете събраните по делото
доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да
предяви процесните
искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок,
поради което са допустими.
За основателността на главния иск
ищецът следва да установи, че през посочения период ответникът е имал
качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от
14.09.2004г., както и че е доставил до имота на ответника ВиК услуги на
посочената стойност.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и началния момент на забава по всяка
главница.
При установяване на горното, в тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането.
При така разпределена доказателствена тежест съдът
намира иска за основателен.
ВиК услугите, чието заплащане се претендира, са
предоставени в периода 17.04.2016г. – 29.08.2016г. при действието на Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /наредбата/. Съгласно
чл.3, ал.1, т.2 от наредбата и чл.2, ал.1, т.2 от ОУ за предоставяне на ВиК
услуги от оператора „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
гр.Пазарджик, одобрени с решение №ОУ-071/17.07.2006г. и решение №ОУ-09/11.06.2014г.
на ДКЕВР, потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В чл.43,
ал.2, т.1 от наредбата и чл.33, ал.2 от ОУ на оператора именно потребителите са
посочени като лицата, задължени да заплащат тези услуги.
От цитираните разпоредби е видно, че
облигационното отношение между доставчика на услугата и потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на право
на собственост или ограничено право на ползване върху водоснабдения обект.
Сключването на договор не е елемент от правопораждащия фактически състав на
правоотношението, но наличието на такъв се изисква от наредбата, за да се
уредят подробно отношенията между страните. Следователно за възникване на
задължението за заплащане водоснабдителните и канализационни услуги е
достатъчно придобиването на собственост, респ. ограничено вещно право на
собственост върху водоснабден обект и потребяването на услугата.
Особения представител на ответника не оспорва
сключването на договора, по който се претендира вземането. Договорното
правоотношение се установява и от представената от ищеца справка от имотния
регистър, от която е видно, че ответникът е собственик на процесния имот,
считано от 02.12.2004г., като не е губил собствеността в периода, през който са
доставени ВиК услугите, чието заплащане се претендира.
Видно от представената от ищеца справка за
задължения на абоната Й.И.К. и издадените 5бр. фактури, цената на
предоставените до имота на ответника ВиК услуги за периода 17.04.2016г. –
29.08.2016г. е в общ размер на 95,16лв. Ответникът не оспорва предоставянето на
ВиК услугите през този период нито тяхната цена.
Съгласно чл.31, ал.2 от ОУ в сила от 2006г. и
чл.33,ал.2 от ОУ в сила от 2014г., потребителят е длъжен да заплаща цената на
услугите в 30-дневен срок от издаването на съответната фактура. Считано към
момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.04.2019г., падежът
на задълженията по всичките 5 бр. фактури е настъпил.
Въз основа на тези обстоятелства съдът формира
извод, че за ответника е възникнало задължение за заплащане цена на ВиК
услугите в размер на 95,16лв., което е изискуемо. Ответникът не е представил
доказателства за изпълнението. Следователно главният иск се явява основателен и
следва да се уважи в поддържания след направения частичен отказ размер от 95,16лв.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличието на главен дълг в
размер на 95,16лв., който не е заплатен на падежа. Според представената от
ищеца справка за задълженията на абоната Й.И.К., размерът на законната лихва за
забава върху всяка просрочена фактура за периода от нейната изискуемост до 28.02.2019г.
/както се претендира от ищеца/ е в общ размер на 19,39лв. Ответникът не оспорва
размера на обезщетението. При това положение акцесорният иск е основателен и
следва да се уважи в поддържания от ищеца размер след направения от него
частичен отказ.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи
възстановяване на съдебните разноски, направени от ищеца пред настоящата
инстанция. Ищецът е представил доказателства за направени разноски в размер на 585лв.,
от които 360лв. платено възнаграждение за един адвокат, 25лв. внесена държавна
такса за производството, 200лв. възнаграждение за особен представител на
ответника. От тях по съразмерност /поради частичния отказ от иска/ следва да
получи 150,68лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 175лв. От тях по съразмерност има право на 45,08лв.
Ответникът не е направил съдебни разноски и не
претендира присъждане на такива.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Й.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул. „Втори януари“ №6, сумата от 95,16лв. – цена на ВиК услуги за
водоснабден имот в гр.П., ул. „Б.“ №.., ет…, ап…, с абонатен №…., предоставени за
периода 17.04.2016г. – 29.08.2016г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.04.2019г. до плащането, както и
сумата от 19,39лв. - обезщетение за забава за периода 17.04.2016г. - 28.02.2019г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №962/22.04.2019г.
по ч.гр.д. №1650/2019г., по описа на РС-Пазарджик.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедта
за изпълнение за разликата над 95,16лв. до 431,96лв. - главница, както и за
разликата над 19,39лв. до 127,32лв. – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА ответника Й.И.К., ЕГН ********** да заплати
на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК ********* сумата
150,68лв. разноски в исковото
производство и сумата 45,08лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1650/2019г.
на РС - Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: