Присъда по дело №126/2021 на Районен съд - Девин

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 1/10.03.2022г.
по НЧХД № 126/2021г. по описа на ДРС.

Производството е образувано по реда на чл.247, ал.1, т.2 НПК по
частна тъжба от СЛ. СТ. Л., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. См., ул.
Сл. К. № * срещу Б. ЮЛ. Г., роден на ********г., в гр. Д., обл. См.,
местожителство гр. Д., ул. Сл. К. № *, с ЕГН **********, спрямо който е
повдигнато обвинение за това, че на 18.10.2021г., в гр. Д., в съдебно
заседание по гр. дело № 288/2021г. в съдебен протокол № 115/18.10.2021г. по
описа на Районен съд – Девин, в показанията си като свидетел е наклеветил
публично, като разгласил за СЛ. СТ. Л., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д.,
обл. См., ул. Сл. К. № *, позорни обстоятелства: „Когато бях на работа, бях
охрана на Б. б. и през друго време, изчезнаха ми документи, изчезнаха ми и
фирмени документи. Трябваше да се пенсионирам по болест и в този момент
взеха всички работи, влизаха вътре и ми взеха всичките работи, за да не мога
да се пенсионирам по болест. Те ги взеха. Бившата ми жена. Тя е виновна за
всичките неща.... Най-голяма вина има тя... Точно те са вътре в играта..
Сигурен съм, че документите са при тях...“, с което осъществил състава на
престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147,
ал.1, предл. първо НК.
Тъжителката поддържа в тъжбата, че на 18.10.2021г., по повод
заведено от нея и съпруга й Р. Л. гражданско дело за домашно насилие №
288/2021г. по описа на Pайонен съд - Девин срещу ответниците Юл. Г. и Т.
Ст., били в съдебно заседание в сградата на РС – Девин. В хода на това гр.
дело подсъдимият е бил разпитан в качеството на свидетел и пред съдебния
състав в съдебно заседание в протокол № 115/18.10.2021г., в гр. Д., като неин
бивш съпруг е разгласил за нея позорни обстоятелства, а именно: "Когато бях
на работа, бях охрана на Б. б. и през друго време, изчезнаха ми
документи...изчезнаха ми и фирмени документи. Трябваше да се пенсионирам
по болест и в този момент взеха всички работи, влизаха вътре и ми взеха
всичките работи, за да не мога да се пенсионирам по болест. Те ги взеха.
Бившата ми жена. Тя е виновна за всичките неща.... Най-голяма вина има тя...
Точно те са вътре в играта.. Сигурен съм, че документите са при тях...". По
този начин подсъдимият и е приписал позорни обстоятелства, като ги е
разгласил публично за нея на 18.10.2021г., че тя тъжителката му е откраднала
документите за фирмата и за пенсиониране, което деяние е извършил с
умисъл да я наклевети публично в съдебна зала, в присъствието на районен
съдия, съдебен секретар, адвокати и съпругът й.
В резултат на тези отправени клевети от подсъдимия, от
разгласените от него позорни обстоятелства, се почувствала унизена,
засегнато било доброто й име и се отразило на тежкото й здравословно
състояние, с претърпени четири операции на главата и предстояща нова.
1

Твърди, че от деянието, чрез отправяне на горепосочените
позорни обстоятелства публично, накърняване на доброто й име и
достойнство и преживения стрес и безпокойство е понесла неимуществени
вреди в размер 10 000.00 лева, за които е предявен от нея граждански иск в
размер на 10 000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди от разгласяване на горепосочените позорни обстоятелства публично, а
именно накърняване на доброто й име, достойнство, изпитване на срам и
унижение, неудобство, напрежение и стрес, ведно със законната лихва,
считано от 18.10.2021г. до окончателното й плащане и разноските по делото.
Предявеният с тъжбата граждански иск в размер 10 000.00 лв. за
обезщетение на причинените на тъжителката неимуществени вреди е приет на
основание чл. 88 НПК, с конституиране на тъжителката в качеството на
граждански ищец.
В съдебно заседание тъжителката, чрез адв. Ж. Ч. поддържа доводи
за постановяване на осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск,
ведно с присъждане на сторените разноски по водене на делото. Поддържа
доводи за доказаност на обвинението по несъмнен начин от приложения
съдебен протокол № 115/2021г. по Гр.Д № 288/2021г. по описа на Районен
съд – Девин, където в съдебно заседание на 18.10.2021г. подсъдимият Г. е
разгласил позорните обстоятелства, а разпитаните свидетели установяват, че
след излизане от залата тъжителката била разстроена, обидена и унизена.
Подсъдимият лично не се признава за виновен, тъй като счита, че е
абсолютно прав и че казаното от него почива на убеждението му, че никой
друг не е влизал в къщата, а единствено достъп са имали бившата му жена,
нейният съпруг и син. Те са имали достъп до къщата, били са постоянно
заедно. Тогава отношенията им били добри. Не ги намерил тези документи,
които търсил за пенсиониране по болест. Всички документи за къщата и за
парцела изчезнали през 2018г. – 2019г., които били оставени в неговата
гарсониера, която си отделил през 2011 – 2012г. Ако се чувства виновен е
достоен да се извини, но не се чувства виновен.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, че тъжителката и подсъдимия са бивши
съпрузи, за което по делото е приложено удостоверение за граждански брак,
сключен на 12.03.1974г., в гр. Д., прекратен с развод с решение №
96/30.03.1994г. по ГД № 405/1993г. по описа на Районен съд – Девин.
Няма спор по делото, а от приложен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 200, том I, НД № 724/26.11.1997г. по описа на Районен съд
– Девин се установява, че между тъжителката и подсъдимия като дарители и
техните деца – Б.Г. и Кр. Г., като надарени е бил сключен договор за дарение,
с който двамата се разпоредили със съсобствения им недвижим имот,
представляващ двуетажна жилищна сграда, построена въз основа на ОПС,
върху парцел XX, кв.15 по ЗРП на гр. Д., при граници на парцела от изток –
ул. Сл. К., от запад – ул. Ш. Андр., от север – стъпаловидна улица и от юг –
2

М. К., като даряват на дъщеря им Кр. Г.а първия етаж от същата, със
застроена площ 91 кв.м., а на сина си Б. Г. втория етаж, със застроена площ 99
кв.м., като дарителите Б.Г. и Сл. К. запазват правото си на ползване на
дарените етажи, докато са живи, а също и си запазват правото на
надстрояване на жилищната сграда с трети и четвърти етаж, като надарените
Кр. Г.а и Юл. Г. нямат право да продават, даряват, заменят, ипотекират
дарения им имот, без съгласие на двамата дарители докато са живи.
Към настоящия момент тъжителката има сключен граждански
брак с Р. Р. Л. на 24.01.2020г., за който е съставен акт за граждански брак №
0002/24.01.2020г.
От приложения протокол № 115/18.10.2021г. по ГД № 288/2021г.
по описа на Районен съд – Девин се установи, че в показанията си като
свидетел подсъдимият е дал показания, в които е разяснил, че тъжителката
живее понастоящем със съпруга си на първия етаж от къщата, който е дарен
на тяхната дъщеря, а той отстъпил втория етаж от къщата на сина си. Отделил
си гарсониера и живее там, за да не му пречи на живота.
Подсъдимият е бил разпитан като свидетел по водено от бившата
му жена и нейния съпруг гр. дело №288/2021г. по описа на РС Девин срещу
сина им Юл. Г. и съжителстващо с него лице Т. Ст. по реда на ЗЗДН. На
втория етаж от къщата живее сина на тъжителката и съжителстващото с него
лице, а на първия етаж от къщата живее тъжителката със съпруга й Р. Л..
В показанията си подсъдимия е изложил следните обстоятелства,
които тъжителката определя като клеветнически и осъществяващи състав на
престъпление „клевета, нанесена публично“ по смисъла на чл.148, ал.2, във
връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147, ал.1, предложение първо НК „Аз съм
пенсионер, аз имам отделно място за влизане, за да не им преча. Със Сл.
изобщо не разговарям. Никакви допирни точки нямам с тях. Когато бях на
работа, бях охрана на Б. б. и през другото време ми изчезнаха документи,
документи на мое име са при тях и те не ми ги дават. Изчезнаха ми фирмени
документи. Трябваше да се пенсионирам по болест и в този момент взеха
всичките работи. Влизаха вътре и ми взеха всички работи, за да не мога да се
пенсионирам по болест. Те ги взеха. Бившата ми жена, тя е виновна за
всичките неща. Няма право да ги държи, да ми ги върне по принцип, снимки
и други неща, фирмени документи“.
От приложения съдебен протокол № 115 от открито заседание на
18.10.2021г. по ГД № 288/2021г. по описа на Районен съд – Девин се
установява, че подс. Б. Г. е бил разпитан в качеството на свидетел, като в
показанията си е изложил следните твърдения, насочени срещу тъжителката:
„Аз съм пенсионер, аз имам отделно място за влизане, за да не им преча. Със
Сл. изобщо не разговарям. Никакви допирни точки нямам с тях. Когато бях на
работа, бях охрана на Б. б. и през другото време ми изчезнаха документи,
документи на мое име са при тях и те не ми ги дават. Изчезнаха ми фирмени
документи. Трябваше да се пенсионирам по болест и в този момент взеха
3

всичките работи. Влизаха вътре и ми взеха всички работи, за да не мога да се
пенсионирам по болест. Те ги взеха. Бившата ми жена, тя е виновна за
всичките неща. Няма право да ги държи, да ми ги върне по принцип, снимки
и други неща, фирмени документи“.
От показанията на разпитаните свидетели св. М. Ст. се установи,
че на 18.10.2021г. били на дело за насилие върху тъжителката, когато била
разпитана като свидетел.
След като били разпитани с другата свидетелка св. Л. Сл. излезли
навън. След тях излязла и тъжителката, която след заседанието изпаднала в
тежко състояние. Изпитвала неудобство и срам от унижението, което Б. Г. й
нанесъл, с отправеното обвинение, че е откраднала документите за пенсия и
за фирмата, което не било вярно. Тъжителката била много разстроена. Тя има
заболяване на главата и тази обида много я разстроила психически. Била
възмутена, чувствала се психически разстроена и не е имала желание да
излиза навън сред хората.
Св. Л. Сл. установи с показанията си, че подсъдимият обвинил
тъжителката за някакви документи, за нещо свързано с неговия личен живот,
документи за пенсиониране, че тя ги е взела, че ги е откраднала и била много
обидена, разстроена и унизена.
Подсъдимият в обясненията поддържа представена жалба за
случилото се в съда. По време на даденото от съда време за помирение,
когато останали в съдебната зала тъжителката е отправила обидните думи
срещу подсъдимия „лява овца, ти трябва веднага да напуснеш къщата“.
От приложен протокол от 05.08.2016г., съставен от ВиК Смолян
за извършена проверка от ВиК – Смолян в присъствие на страните, е
предприето изместване на водомерна шахта, намираща се в частта от имота,
ползван от тъжителката, дарен на тяхната дъщеря, в частта от имота, ползван
от Б. Г., за да се избегнат недоразумения и отказ за достъп за засичане на
водомерите.
Приложени са Епикриза ИЗ №1232/17612 за проведена операция
на 14.11.2002г., изписана на 26.11.2002г. в „Неврохирургия“ МБАЛ „Св. Г.“ –
Пл., с диагноза: постъпва за втора операция в клиниката. За първата е
представена Епикриза ИЗ № 6109/470/17.05.2000, изписана на 19.06.2000г., с
диагноза за проведено оперативно лечение „М./ф. - Пс. в./ п. - Ц. с.“.
От справка за съдимост рег. №69, издадена от БС при РС Девин
се установи, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 „а“ НК.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното: Съгласно чл.147, ал.1 и чл.148, ал.2, във вр. с ал.1 НК „клеветата“ е
умишлено разгласяване на неистински позорящи обстоятелства другиго или
приписването му на неизвършено от него престъпление. Непосредствен
обект на това престъпление са обществените отношения, осигуряващи
4

неприкосновеността на личността и доброто име на човека в обществото.
Пострадал може да бъде физическо лице, а изпълнителното деяние може да
се извърши в две форми: 1/ разгласяване на неистински позорящи
обстоятелства за пострадалия или 2/ приписването му на неизвършено от него
престъпление. В конкретния случай обвинението в тъжбата се основава на
разгласяване на позорящи неистински обстоятелства от подсъдимия спрямо
тъжителката. За да е осъществен състава на клеветата е необходимо
позорящите обстоятелства да са неистински, като този въпрос е изрично
разрешен с разпоредбата на чл.147, ал.2 НК „деецът не се наказва, ако се
докаже истинността на разгласените обстоятелства“. Това е от обективната
страна на престъплението, а от субективна, клеветата е престъпление, което
може да се осъществи само чрез пряк или евентуална умисъл. Във всички
случаи умисълът за клевета се изключва, когато съществува обоснована на
обективни факти увереност в истината на разгласените обстоятелства и
когато те са станали достояние, в средата в която живее оклеветения.
Умисълът е изключен при наличие на увереност, която е основана на
обективни факти в истинността на казаното. Мотивите за извършване на
деянието са без значение за съставомерността му. Те не са елемент от състава
на престъплението, а са от значение за определяне на наказанието, ако от
обективна и субективна страна е доказана клевета. / В този смисъл е Решение
№113/23.06.2015г. ВКС, по н. д. №93/2015г., II н.о./
Съдът прие, че деянието, описано в тъжбата не съдържа никакви
конкретни факти, които да се определят като позорящи, поради което същото
не осъществява нито основния състав на престъплението клевета по чл.147,
ал.1 НК, нито неговия квалифициран състав, съгласно чл.148, ал.2 във вр. с
ал.1, т.1 НК извършена публично. Деянието, описано в тъжбата се изразява в
отрицателна оценка, съждение, предположение, субективна психична оценка
от страна на подсъдимия, оформена в неговото съзнание в резултат на
влошените им отношения като бивши съпрузи, но казаното в съдебно
заседание не осъществява нито пряк, нито евентуален умисъл за клевета.
В конкретния казус фактите относно казаните обстоятелства от
подсъдимия в съдебното заседание от 18.10.2021г., протоколирани в съдебен
протокол № 115/18.10.2021г. /погрешно посочен като номер на гражданското
дело в диспозитива на присъдата, поради допусната техническа грешка, тъй
като това е номера на съдебния протокол №115/18.10.2021г. по гр. д. №
288/2021г. по описа на РС Девин/, които се установяват безспорно по делото.
Казаното от подсъдимия в качеството му на свидетел по гр. д. №288/2021г.
удостоверено в открито съдебно заседание със съдебен протокол №
115/18.10.2021г. по гр. д. № 288/2021г. по описа на Районен съд - Девин и по
тези въпроси няма спорни обстоятелства. Спорен е въпросът, дали казаните
обстоятелства от подсъдимия са казани с умисъл да се наклевети тъжителката
или са казани в резултат на формирано в неговото съзнание предположение и
съмнение за изчезналите му документи, предвид казаното „ няма кой друг да
е, само те имаха достъп до сградата“. Налице е една субективна увереност и
5

съмнение за изчезналите му документи в лицата, ползващи жилищната
сграда. Подсъдимият Г. е изрекъл описаните думи, но те изразяват съмнения,
свързани с изчезването му на документи за пенсиониране, с изчезване на
документи за къщата, които са били на негово име. Подсъдимият е имал
съзнание за изнесена пред съда истина за изчезване на важни за него
документи, а относно казаното „тя е виновна за всичките неща, най-голяма
вина има тя, те са вътре в играта“, не са налице никакви конкретни факти, а е
изразено едно субективна оценъчно съждение от подсъдимия, което е почива
на обективни истински обстоятелства, поради което не е осъществено
изпълнителното деяние на престъплението по чл.147, ал.1, във връзка с
чл.148, ал.2, във връзка с ал.1 т.1 НК в двете проявни форми - разгласяване на
позорни обстоятелства за тъжителката или приписване на извършено от нея
престъпление. Казаните думи от подсъдимия почиват на обективно случили
се за него факти – изчезнали документи и формирано у него субективно
съмнение, относно изчезването им, но думите тя е виновна за всичките неща,
не се достатъчно конкретизирани към позорящи тъжителката обстоятелства.
Дори да се приеме, че тъжителката ги е приела за такива, предвид подадената
от нея тъжба, че за нея са позорящи, не е налице умисъл за разгласяване, тъй
като тези думи са заявени в свидетелски показания на подсъдимия, дадени
през съд, което изключва умисъл за разгласяване. Подсъдимият е казал тези
думи пред съдебния състав и страните по гр. дело № 288/2021г. по описа на
Районен съд - Девин, разглеждащ друг спор между страните, а когато
казаното е пред „орган на власт“, съгласно чл.93 т.2 НК, няма умисъл за
разгласяване и клевета. В практиката на Европейския съд по правата на
човека и в трайната съдебна практика на съдилищата в Р. България / Решение
№ 347/25.09.2009г. по н. д. №372/2009г., I н.о., Решение №209/18.05.1982г. по
н.д. 209/1982 н.о., Решение №272/28.08.2015г. ВКС по н.д. №596/2015г., НК,
III н. о./ , е прието „твърдения, направени в жалби или показания пред
властите, не могат да се разглеждат като "разгласяване" / на клеветнически
твърдения /, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят
репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си
да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на
властите. Съдът е отбелязал, че по този начин се реализира възможност в едно
демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно
лице да докладва за нередност, която в конкретния казус е основана на
обективни факти – изчезналите документи на подсъдимия. Право да изложат
нередността в оплакване имат всички лица, поради което изнесеното от
подсъдимия в съдебно заседание „ изчезнаха ми документи, сигурен съм, че
документите са при тях“, не може да е свързано с ангажиране на неговата
наказателна отговорност, тъй като тези съмнения не са изложени, с цел да
уронва достойнството на тъжителката и нейното име в обществото, а е
изразено субективното му съмнение, относно изчезналите му документи пред
съдебния състав и страните по гр. дело № 288/2021г. по описа на Районен съд
- Девин. В съдебно заседание са били единствено страните, това са
6

тъжителката, нейният пълномощник и съпругът и, от една страна и от друга
синът на страните и съжителстващото с него лице. Съдът е действал като
„орган на власт“ по смисъла на чл. 93, т.2 НК, при разглеждане на друг спор
между страните, поради което не е осъществена нито обективната страна,
изискваща разгласяване, нито субективната страна - умисъл на казаното за
оклеветяване на тъжителката.
При този изход на обвинението за клевета, съдът отхвърли
приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск
за неимуществени вреди, като неоснователен. Това е така, тъй като
гражданската отговорност в наказателния процес е функция от наказателната,
доколкото инкриминираното деяние нарушава не само наказателно правна
норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму и доколкото това
деяние е противоправно и виновно по смисъла на чл.45 ЗЗД, т.е гражданският
иск в наказателния процес споделя изцяло съдбата на обвинението.
Основанието и размера на гражданския иск се определят от престъплението,
предмет на обвинението. Когато в наказателния процес се установи, че
деянието не е противоправно, не е виновно, или не е извършено от
подсъдимия, поради което е оправдан по наказателното обвинение, следва
отхвърляне на иска. Съдът дължи произнасяне по гражданския иск и когато
признае, че подсъдимият е невинен / чл.307 НПК /.
В случая, с постановената по делото Присъда №1/10.03.2022г.
съдът е признал подсъдимият Б. Юл. Г., за невинен по обвинението, за това,
че на 18.10.2021г., в гр. Д., в съдебно заседание по гр. дело № 288/2021г. в
съдебен протокол №115/18.10.2021г. по описа на Районен съд – Девин, в
показанията си като свидетел е наклеветил публично, като е разгласил за Сл.
Ст. Л., позорни обстоятелства: „Когато бях на работа, бях охрана на Б. б. и
през друго време, изчезнаха ми документи, изчезнаха ми и фирмени
документи. Трябваше да се пенсионирам по болест и в този момент взеха
всички работи, влизаха вътре и ми взеха всичките работи, за да не мога да се
пенсионирам по болест. Те ги взеха. Бившата ми жена. Тя е виновна за
всичките неща.... Най-голяма вина има тя... Точно те са вътре в играта..
Сигурен съм, че документите са при тях...“, поради което на основание чл.304
НПК, във връзка с чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147,
ал.1, предл. първо НК е оправдан по повдигнатото спрямо него по тъжба на
Сл. Ст. Л., обвинение за извършено престъпление клевета нанесена публично,
поради това че деянието не е извършено виновно и поради това не съставлява
престъпление.
Когато деянието не съставлява престъпление, няма осъществен
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, т.е няма виновно и противоправно поведение
от страна на дееца, настъпили вреди и причинна връзка между тях. В случая
такова поведение не е установено, поради което съдът отхвърли предявения
граждански иск в размер 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от разгласените позорни обстоятелства, с
които е засегнато достойнството и доброто име на тъжителката, ведно със
7

законната лихва, считано от датата на деянието 18.10.2021г. до окончателно
изплащане и сторените по делото разноски, като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	1
Дата:	10 март 2022 г.
Съдия:	Илияна Росенова Ферева - Зелева

Дело:	20215410200126
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	10 ноември 2021 г.

Присъда по дело №126/2021 на Районен съд - Девин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите