РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110103808 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В. Г. Е., Д. Я.
Д., Б. И. С. и В. Д. Д. против А. М. А. субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответницата, че ищците са собственици на имот с пл. №** по кадастралния и
регулационен план на местност „*******“, землището на с. ***********, с
площ от 700 кв.м., при граници – път, имот пл. № **, имот пл.№ ** и поляна,
въз основа на осъществено за периода 1989 г. – 2021 г. давностно владение с
присъединяване на владението на наследодателя, и осъждане на ответницата
А. М. А. да предаде владението на имота на ищците.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Г.Я.Б.. Излагат, че след
своята смърт същият оставил като наследници своята съпруга В.Я.Б.
/починала на 08.10.2020 г./ и двете си дъщери – В. Г. Е. и Е. Г. Д. /починала на
08.02.2015 г./. Сочат, че законни наследници на последната са ищците Д. Я. Д.
– съпруг, В. Д. Д. – дъщеря и Б. И. С. – дъщеря.
Заявяват, че с Удостоверение № 2160/22.12.1989 г. на наследодателя им
Г.Я.Б. било предоставено право на ползване върху 700 кв. м. земя за
земеделско ползване, находяща се в землището на с. ***********, при
граници: парцел ***, парцел ** път и хавра. Сочат, че по действащия
кадастрален и регулационен план имотът попада в землището на с. *******,
местност „*******“.
Излагат, че с писмо изх. № 9400-704/11.08.2020 г. били уведомени, че е
1
започнала административна процедура за заверка на молба-декларация и
издаване на удостоверение за снабдяване с констативен нотариален акт за
имот пл. №** по кадастралния и регулационен план на местност „*******“,
землището на с. *******, община *******а, с площ от 700 кв. м., по
инициатива на И. Н. А.. Въпреки подаденото от тях възражение, И. А. се
снабдил със скица за процесния имот, а впоследствие – и с констативен
нотариален акт № ******* г. на нотариус Л.Г.. По силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № *********** г. на
нотариус О.С., И. А. се разпоредил с имота в полза на ответника А. М. А..
Ищците твърдят, че не познават лицето И. А., както и че на същия не е
надлежно учредявано вещно право на ползване. Поддържат, че той не е
построил законно сграда в имота до 01.03.1991 г., както и не е и заплатил
цената на земята. Заявяват, че същият не е обработвал или ползвал процесния
имот и никога не го е владял.
Излагат, че при посещение на имота през месец август 2020 г. В. Д. Д.
заварила в него работници, които го почиствали, за което подала сигнал на
телефон 112 и била извършена проверка от органите на МВР.
Ищците поддържат, че са придобили процесния имот въз основа на
упражнявано давностно владение за периода от 1989 г. до 2021 г. –
първоначално от техния наследодател, а след неговата смърт – от тях.
Твърдят, че давността е настъпила на 26.11.2007 г., когато е изтекъл
десетгодишният период, в който е можело да се поиска възстановяване на
имотите.
Сочат, че имотът бил ограден от наследодателя им с висока телена
ограда с колчета, която съществувала и към момента, в който И. А. навлязъл в
имота и започнал изсичане на засадените там плодни дръвчета на 27.08.2020
г. Заявяват, че в мястото имало трайни насаждения: един дъб, около 6 броя
многогодишни плодни дървета /сливи, череши/, които били изсечени от А.
през м. август 2020 г. Твърдят, че в имота е излята плоча и фундамент за
изграждане на вила, навес и склад за инструменти. Излагат, че след
придобИ.е на правото на ползване върху имота наследодателят им изчистил
парцела от храсти, треви и камъни. Същият изградил постамент от армирана
бетонна настилка за поставяне на дървена барака за живеене, навес и склад за
инструменти. Наред с това посадил многогодишни плодни дръвчета, от които
берял плодовете, поддържал имота, садял зеленчуци. Имотът бил посещаван
почти ежедневно – семейно и с приятели. След смъртта на общия им
наследодател ищците продължили да се грижат за имота, поддържали го и
събирали плодовете от него.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, която
оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва ищците да са собственици на процесния имот, като поддържа,
че тя го е придобила въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № *********** г. на нотариус О.С..
Навежда доводи, че не са налице предпоставките за придобИ.е на имота
по давност от ищците. Оспорва ищците и техният наследодател да са
2
упражнявали фактическа власт върху имота в посочените в исковата молба
периоди.
Твърди, че в началото на 2007 г. И. Н. А. установил владение върху
процесния имот, който към онзи момент бил изоставен и безстопанствен.
През 2007 г. И. А. ремонтирал съществуващата ограда на имота и поставил
врати. Направил и бетонна площадка, върху която паркирал собствената си
каравана. В мястото засадил плодни дръвчета – праскова, кайсия, райска
ябълка, слива и череша, и отглеждал зеленчуци. През 2019 г. А. прокарал и
водопровод до мястото, а през 2020 г. премахнал старата ограда и поставил
нова от северната, източната и западната страна на имота. Тъй като
владението му било непрекъснато, необезпокоявано и явно до 11.03.2021 г.,
И. А. се снабдил с констативен нотариален акт и след това продал имота на
ответницата.
Поддържа, че дори ищците да са упражнявали фактическа власт върху
имота, те не са могли да придобият имота по давност, тъй като съгласно
наведените в исковата молба твърдения на наследодателя им е било
предоставено право на ползване и той не е бил владелец. Оспорва валидното
предоставяне на право на ползване върху имота с решение на ИК н ОНС.
Навежда доводи, че имотът е разположен в територия по § 4а от ПЗР на
ЗСППЗ, за която липсват доказателства да е изработен и приет план на
новообразуваните имоти, а давност не би могла да тече до влизането му в
сила. Сочи, че за местността има изработен само проект за план на
новообразуваните имоти, съгласно който процесният имот попада в обхвата
на новообразуван имот, отреден за възстановяване на наследниците на К.К..
Счита, че вероятно на тях е признато правото да си възстановят собствеността
с решение на Общинската служба по земеделие, а възстановяването ще бъде
извършено едва след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти.
В качеството трети лица-помагачи на страната на ответника са
конституирани И. Н. А. и П. М. А. – съответно с протоколно определение от
11.03.2022 г. и Определение № 5478/25.05.2022 г.
В съдебно заседание последните оспорват предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че понастоящем А. М. А.
упражнява фактическата власт върху процесния имот.
С исковата молба е представено Удостоверение № 2160/22.12.1989 г. /л.
8/, съгласно което Изпълнителният комитет на Общински народен съвет, с.
******* предоставя на Г.Я.Б. право на ползване върху земя за земеделско
ползване в размер на 700 кв. м., находяща се в землището на с. ***********,
при граници: парцел ***, парцел ** път и хавра.
Видно от приложеното на л. 9 от делото удостоверение за наследници,
3
Г.Я.Б. е починал на 02.05.1991 г., като е оставил следните наследници по
закон: В.Я.Б. – съпруга /починала на 08.10.2020 г./, В. Г. Е. – дъщеря и Е. Г. Д.
– дъщеря /починала на 08.02.2015 г./. Последната от своя страна е оставила за
наследници своя съпруг Д. Я. Д. и две дъщери - Б. И. С. и В. Д. Д..
Към отговора на исковата молба е приложен Нотариален акт за
удостоверяване право на собственост № ***** г. на нотариус Л.Г., рег. №
**** на НК /л. 82/. С него И. Н. А. е признат за собственик по давностно
владение на новообразуван имот с планоснимачен номер **, целият с площ от
700 кв. м., находящ се в с. ***********, селищно образувание „***“, по
кадастрален и регулаионен план на местност „*******“, изработен през 1990
г., при граници: север – път, източк – имот ** юг – имот **, запад – поляна.
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*** г. на нотариус О.С., рег. № 196 на НК /л. 45/, И. Н. А. и П. М. А. са
продали на А. М. А. поземлен имот №** по плана на местност „*******“,
изработен през 1990 г., обявена през 2000 г. за селищно образувание
„***********“, землището на с. ***********, с площ от 700 кв.м., ведно с
всички подобрения и насаждения в имота, при граници – път, имот № **,
имот № ** и поляна.
Към писмените доказателства по делото е приобщен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ****г. на
нотариус П. С., рег. № *** на НК /л. 149/, с който И. Н. А. е признат за
собственик по давност на поземлен имот № ** по кадастралния план на
местност „*******“, землище с. *******, ****, с площ от 665 кв. м., ведно с
всички подобрения и насаждения в имота, при граници: имот север – имот пл.
№ ***, изток – имот пл. № ***, юг – имот пл. № ** и запад – път.
От съдържанието на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ******* г. на нотариус П. С., рег. № *** на НК /л. 150/ става ясно, че
на 27.03.2020 г. И. Н. А. и П. М. А. са продали на А.Г.Б. гореописания имот с
планоснимачен № 51.
Представен е и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ******** г. на нотариус Т.В., рег. № *** на НК /л. 152/, по силата на който
И. Н. А. е купил 600 кв. м. идеални части от поземлен имот пл. № ** по плана
на селищно образувание „***********“, с. *******, общ. *****, ведно с
построената в имота сезонна постройка, при граници на имота: път, ПИ № **,
ПИ № ** и ПИ № **.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***** г. на нотариус Е. Д., рег. № *** на НК /л. 151/, собственик на поземлен
имот пл. № *** по кадастралния план на местност „***********“, землището
на с. *******, общ. ****, при граници: имот № **, път, имот № ** и мера, е
О.Д.Д..
С Нотариален акт за собственост върху имот, придобит на основание
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № **** г. на нотариус при ВРС /л. 153/ Н. Х. К. е
признат за собственик на 600/700 идеални части от земя за земеделско
ползване, находяща се в местността „***********“ в землището на с. ****,
пл. № **, при граници: мера, път и имоти № ** и **.
4
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като
неотносими към предмета на делото.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначената
съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в
цялост като обективно и компетентно изготвено, подробно и аргументирано.
От същото се установява, че процесният имот е идентичен с описания в
Удостоверение № 2160/22.12.1989 г., както и с описания в нотариалните
актове, въз основа на които ответникът се легитимира като собственик.
Вещото лице отбелязва и че процесният имот е идентичен с оградения и
владян на място от ответника. Съгласно заключението имотът попада в
територия по § 4 ЗСПЗЗ, като за територията е изработен план на
новообразуваните имоти, който е в процедура по одобряване от Областния
управител на обл. Варна.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:
Св. М. Х. Ч. излага, че познава В. Г. от 1966 г., като двете са били
съученички и до 1975 г. са живели в една къща. Заявява, че познава цялото й
семейство, в т. ч. родителите и покойната й сестра. Сочи, че баща й Г.Б. имал
място в землището на с. *******, което му било предоставено „по
постановление“. Самата тя заявява, че го е посещавала многократно, като
самата тя също имала място на около 2 км от него. Излага, че имотът се
намира в местност „*******“ и е с площ около 700 кв. м. Същият граничи от
едната страна с гора, от другата – с пътя, както и с две места до него. На
приложената на л. 10 от делото извадка от КРП на местност „*******“,
изработен през 1990 г., св. Ч. сочи имота, означен с №**. Изрично заявява, че
не познава никого от съседите на имота. Излага, че от наследодателя на
ищците знае, че при получаване на мястото той го оградил с телена мрежа с
бетонни колове и направил бетонна армирана плоча, с цел върху нея да бъде
изградена барака. Г.Б. обработвал мястото – посадил дръвчета, косял го, но не
бил извършен планираният строеж. След неговата смърт през 1991 г.
наследниците му продължили да посещават имота и да го обработват, както и
да берат плодовете. Св. Ч. заявява, че след 2007 г. е посещавала имота поне
веднъж годишно, като последно била там през 2020 г. За този период сочи, че
не е виждала други хора там нито й е направило впечатление някой различен
от ищците да го обработва. От ищците научила, че през 2020 г. някой е
изсякъл дърветата в имота. Заявява, че след 2015 г. мястото било запуснато
поради грижите на семейството във връзка със заболяването на Е. Д., а
впоследствие и за починалата през 2020 г. В.Б.. Сочи, че до 2020 г., когато за
последен път посетила имота, там нямало ток и вода. Не е виждала поставени
каравана или оранжерия.
Съгласно изложеното от св. Я. И. Я., първи братовчед на ищцата В. Г.
Е., Г.Б. имал имот в землището на с. ******* от 80-те години. Мястото било
оградено с бетонни колове и мрежа от наследодателя на ищците, в него били
засадени овошки и била излята бетонна плоча. След смъртта на Г.Б. неговите
наследници продължили да се грижат за имота, като го посещавали по
няколко пъти годишно. Св. Я. заявява, че и той ги е придружавал, като никога
5
не е виждал други хора там. Сочи, че не е виждал каравана или оранжерия в
имота и че при последното му посещение през 2018 г. не е имало вода. През
2020 г. на място с ищците В. Е., Д. Д. и В. Д. заварили работници, които били
отсекли дърветата. След това на място пристигнал човек, който се представил
за собственик на имота. На приложената на л.10 от делото извадка от КРП на
местност „*******“, изработен през 1990 г., свидетелят сочи имота, означен с
№**, като имота на ищците. Излага, че от север имотът граничи с гора и от
тази страна е разположена врата, а достъпът се осъществява по пътя от
източната му страна. Заявява, че не познава съседите. Сочи, че в имота,
означен с № ** на скицата, има вила, а в имота, означен с № ** – барака.
Макар да не е налице основание да се отрече напълно достоверността на
показанията на горните двама свидетели, следва да се държи сметка за
обстоятелството, че те имат само спорадични впечатления относно процесния
имот – и двамата сочат, че са го посещавали периодично и не познават никого
от съседите. По отношение грижите, полагани от ищците за имота след 2007
г. изложеното от тях се опровергава от показанията на св. К. и И.а, които, за
разлика от тях, имат преки и непосредствени наблюдения върху имота.
Св. Н. Х. К. заявява, че собственик на имот № ** в местност „*******“,
в който има изградена вила. Сочи, че в периода от 2000 г. до 2009 г. го е
посещавал по-рядко, но от тогава насам пребивава преимуществено там през
летния сезон. Именно от там се запознал с И. и П. А.. Излага, че през 1986 г.
имотите в тази местност били предоставени за ползване изорани и оградени с
мрежа и стълбове. Заявява, че разположеното на север от неговия имот място
също било оградено, но от 1986 г. не е виждал никой да го обработва. Св. К.
уточнява, че визира имота, обозначен с №** на приложената на л. 10 от
делото извадка от КРП на местност „*******“, изработен през 1990 г. Заявява,
че процесният имот бил изоставен до 2006-2007 г., когато И. А. започнал да
се грижи за него. Той го обработвал, засаждал зеленчуци и овошки. За
известно време в имота имало и оранжерия, като и понастоящем там е
поставена каравана. През 2011-2012 г. И. А. купил и имот № **. Излага, че в
процесния имот нямало ток нито вода, докато А. не прекарал водопровод от
имот № **. До тогава зеленчуковите насаждения поливал с туби от близката
чешма. Известно му е, че понастоящем процесният имот е на ответника А. А.,
която го е придобила от И. А., като на оградата е поставена табела с нейното
име. Категорично заявява, че не познава съсед на име Г. нито ищците по
делото. Посочен на приложената на л.10 от делото извадка от КРП на
местност „*******“, изработен през 1990 г., свидетелят сочи като
собственици на имот № 51 сем. Георгиеви, а впоследствие – Д. и Е. и
понастоящем – О.и М.. След оспорване на показанията му от процесуалния
представител на ищците и представянето на доказателства за собствеността
върху имот № ** св. К. заявява, че се е подвел по схемата и говорел не за
имот № **, а за имота, разположен северно от него, номерът на който не се
чете.
Св. М. С. И.а заявява, че е собственик на имот № ** в местност
„***********“ или „*******“ и от там познава И. А. и св. Н.К.. Сочи, че в
последните 20 години от края на м. април до края на м. септември основно
6
живее там. На приложената на л.10 от делото извадка от КРП на местност
„*******“, изработен през 1990 г., сочи имот № ** и имот №** като
собственост на И. А., а имот № ** – на св. К.. За процесния имот сочи, че бил
празен, с паднала ограда. През 2006-2007 г. И. А. започнал да го обработва –
сеел зеленчуци, засадил и плодни дръвчета. Малко след 2006 г. на изградения
в мястото бетонен фундамент поставил каравана, която и понастоящем е в
имота. След закупуването на имот №**, около 2011 г., прекарал и водопровод
от него. Св. И.а заявява, че не е виждала други хора в имота и не познава лица
на име Г. или В.. Понастоящем собственик на имота е ответницата, която го
обработва с помощта на И. А..
Настоящият съдебен състав в пълнота кредитира показанията на св. Н.
К. и М. И.а – същите са незаинтересовани от изхода на делото и показанията
им кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства по
делото. И двамата свидетели притежават имоти, в които живеят през летните
месеци, в местността, в която е разположен процесният, като св. К. е и негов
непосредствен съсед. Поради това тези свидетели имат преки и
непосредствени впечатления относно състоянието на процесния имот и
лицата, които са го обработвали през годините. Действително в показанията
на св. К. се установява неточност относно собствеността върху имот № **, по
отношение на който са представени писмени доказателства от ищците, но
това само по себе си не е достатъчно да се опровергае тяхната достоверност.
Следва да се има предвид, че на предявената на свидетеля извадка от
кадастралния план /л. 10 от делото/ един от имотите не е очертан ясно. От
съдържанието на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***** г. се установява, че това е именно имот № ***, собственост на О. Д., с
посочени граници: имот № **, път, имот № ** и мера. Това обяснява
грешката на свидетеля, който сочи като собственост на лице на име О.
съседния имот № **. При това е безспорно между страните, а и по делото са
представени писмени доказателства, че Н. К. е собственик на имота,
разположен южно от процесния. Това обстоятелство се потвърждава и от св.
И.а.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е
обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
ищецът да е собственик на процесния недвижимия имот; 2) ответникът да
упражнява фактическа власт върху имота. В случай че ответникът поддържа,
че е налице правно основание, въз основа на което той упражнява фактическа
власт върху вещта, същият следва да го установи при условията на пълно и
главно доказване.
В случая между страните е безспорно, че ответникът упражнява
фактическа власт върху процесния имот. Спорът е съсредоточен върху
въпроса кой е титулярят на правото на собственост върху него, като всяка от
страните поддържа, че е придобила имота въз основа на осъществено
7
давностно владение.
Съгласно трайно установената съдебна практика имот, който подлежи
на земеделска реституция, не може да бъде придобит по давност преди
приключване на административната процедура по възстановяване на
собствеността. Едва след индивидуализацията на имота посредством плана на
новообразуваните имоти е възможно упражняването на фактическа власт
върху конкретно обособена вещ и демонстрирането на намерение за своене,
което се явява предпоставка за прилагане на института на придобИ.ата
давност. В този смисъл - Решение № 49 от 26.07.2016 г. по гр.дело №
5168/2015 г. на ВКС, II Г.О., Решение № 73 от 11.04.2011 г. по гр. д. №
1181/2010 г. на ВКС, II Г.О., Решение № 584 от 25.09.2009цг. по гр. д. №
2949/2008 г. на ВКС, І Г.О., Решение № 112 от 05.03.2011 г. по гр. д. №
981/2009 г. на ІІ Г.О., Решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г.
на І Г.О., Решение № 547 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 660/2010 г. на ІІ Г.О. и
др. От приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че процесният имот попада в територия по § 4 ЗСПЗЗ, т.е.
собствеността върху него подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Става ясно обаче, че макар за територията да е изработен план на
новообразуваните имоти, той не е влязъл в сила. В този смисъл е изключено
придобИ.ето му по давност.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищците, наведени с писмената
защита по делото, че придобивна давност не тече единствено срещу бившия
собственик на имота. Невъзможността имотът да бъде обект на придобивна
давност е обусловена от факта, че до влизането в сила на плана на
новообразуваните имоти същият не е надлежно индивидуализиран, т.е. не
може да представлява самостоятелен обект на вещни права. В подкрепа на
изложеното са мотивите на Решение № 194 от 08.12.2017 г. по гр. д. №
1016/2017 г. на ВКС, I Г. О.: „По отношение на земеделските земи, които след
извършеното след 09.09.1944г. обобществяване са включени в кооперативни
и държавни земеделски стопанства, законодателят е установил специални
правила в ЗСПЗЗ и нормативните актове по неговото приложение. Тези
правила определят начина, по който към релевантния момент следва да бъде
извършена индивидуализацията на обобществените земеделски земи, чиито
реални граници са били заличени, като индивидуализацията представлява
предпоставка както за възстановяване правото на собственост на лицата, от
които имотите са или отнети, така и за придобИ.е на такова право от трети
лица, вкл. от ползватели, от общината или от лица, които са установили
самостоятелна фактическа власт върху такива имоти с намерението да
придобият собствеността по давност… След изменението на ЗСПЗЗ през
1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР
ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти, т.е. само ако този
план е одобрен и влязъл в сила е възможно придобИ.е право на собственост
по който и да е от предвидените в закона способи.“
За пълнота следва да се отбележи, че дори да беше възможно ищците да
придобият собствеността върху процесния имот въз основа на осъществено
давностно владение, от събраните по делото доказателства се установява, че
8
след 2007 г. имотът е владян не от тях, а от праводателя на ответника – И. А..
Действително от показанията на разпитаните свидетели на ищцовата страна
се потвърждава, че наследодателят на ищците Г. Б. е обработвал имота, а след
неговата смърт ищците са продължили да го посещават. От изложеното от св.
Ч. обаче става ясно, че в последните години имотът бил занемарен. Макар
последната да сочи, че това се е случило едва около 2015 г., в посочената част
показанията й се опровергават от тези на свидетелите К. и И.а, които са
категорични, че още преди да закупи имот в същата местност през 2011 г. И.
А. е разчистил процесното място и е започнал да го обработва. Свидетелите
на ответната страна, които притежават имоти в същата местност, са
категорични, че откакто И. А. започнал да се грижи за имота, други лица не са
го обработвали и не са предявявали претенции спрямо него по този повод.
Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
ответника, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, както и за
депозит за съдебно-техническата експертиза в размер на 200 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. Е., ЕГН ********** от гр. *****, Д.
Я. Д., ЕГН **********, от гр. *****, Б. И. С., ЕГН **********, от гр.
********, и В. Д. Д., ЕГН **********, от гр. **********, против А. М. А.,
ЕГН **********, от гр. **********, субективно съединени искове за
признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са
собственици на имот с пл. №** по кадастралния и регулационен план на
местност „*******“, землището на с. ***********, с площ от 700 кв.м., при
граници – път, имот пл. № **, имот пл.№ ** и поляна, въз основа на
осъществено за периода 1989 г. – 2021 г. давностно владение с
присъединяване на владението на наследодателя, и осъждане на ответницата
А. М. А. да предаде владението на имота на ищците, на основание чл. 108
ЗС.
ОСЪЖДА В. Г. Е., ЕГН ********** от гр. ***********, Д. Я. Д., ЕГН
**********, от гр. *******, Б. И. С., ЕГН **********, от гр. **********, и
В. Д. Д., ЕГН **********, от гр. **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. М. А.,
ЕГН **********, от гр. ***********, СУМАТА ОТ 1200 /хиляда и двеста/
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на
9
страната на ответника А. М. А., ЕГН **********, както следва: И. Н. А. ЕГН
**********, и П. М. А., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, ул. „Битоля“
№ 8, ет. 6, ап. 22.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10