№ 246
гр. Враца, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от У. Г. Д. с личен номер на чужденеца
********** и адрес гр. ***, против решение № 392/01.07.2022г., постановено по гр. дело №
1212/2022г. на Районен съд - Враца, в неговата цялост, с което са отхвърлени, като
неоснователни и недоказани предявените от него срещу Сдружение „Професионален
футболен клуб - ***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, обективно
кумулативно съединени трудови искове, както следва: по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128,
т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на трудово възнаграждение в общ размер 11
484,83 лева, дължимо за месеците септември, октомври, ноември и декември 2021 г.; по чл.
224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 430,24 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 работни дни; по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ
за поправка на основанието за прекратяване на трудов договор № *** от 23.08.2021 г. между
страните, като вместо „по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ“ се запише „поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение,
на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ“, и е осъден да заплати сумата 1 800,00 лева направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
Поддържа, че в първоинстанционното решение съдът неправилно и необосновано е приел,
че трудовото правоотношение между него и ответното сдружение е било прекратено по
„взаимно съгласие“, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, тъй като в хода на производството
не са представени доказателства в подкрепа на този извод; в показанията, дадени от
свидетелите на ответника, не се установява на какво основание е поискал едностранно
1
прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че не е доказано Заповед №
1/29.09.2021г. за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие да му е била
връчвана, а при проверката, осъществена от компетентните органи, било установено и че
същата не е била разписана от негова страна. Изтъква, че първоинстанционния съд не е
подложил на оценка и анализ установеното при проверката, извършена от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Враца, че не му е начислено и заплатено месечното
трудово възнаграждение за месец октомври в размер 4 302,17 лева и обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за два дни, в парична равностойност 430,24 лева, както и констатираните при
проверката нарушения от ответната страна, касаещи трудовото му правоотношение. Твърди
също, че съда е кредитирал свидетелските показания без да съобрази разпоредбата на чл.172
от ГПК, както и че е ограничил правата му, като не е изслушал поисканите от него
свидетели, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа,
че съдът е кредитирал заключението по назначената и изготвена в хода на
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, отново без да изложи
задълбочени съображения и аргументи за това; че вещото лице, изготвило експертизата, е
направило своето заключение само и единствено върху документи, представени и
изхождащи от футболния клуб; че от същата не става ясно дали в действителност има
незаплатени трудови възнаграждения от страна на професионалния клуб към него или са
били погасени всички дължими суми, както и че от представените касови ордери от страна
на ответника не става ясно дали се касае за изплащане на трудово възнаграждение за месец
септември на 2021г., тъй като в същите липсва каквото и да било посочване на основание за
направено плащане, изхождащо от ответната страна. Посочва, че съдът не е съпоставил
заключението на вещото лице с останалия доказателствен материал. Изтъква също, че в
атакувания съдебен акт съдът не е обсъдил въведеното от него оплакване за неизпълнение на
задължения от страна на ответника, визирани в разпоредбата на чл.128а от КТ, а именно –
не му е предоставил документи от трудовото му досие. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като неправилно и необосновано и да му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски, възнаграждение за един адвокат, в това число и разноските за настоящата
инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемото Сдружение "Професионален
футболен клуб - ***", ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Х. И. И., в качеството му на председател на управителния съвет, чрез адв.
И. С. - АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който счита подадената въззивна жалба за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като споделя
мотивите на съда. В допълнение към тези мотиви отбелязва, че от 04.09.2021г. ищецът не е
престирал работна сила, не е идвал на работа и не е бил на разположение на работодателя
си, поради което исковата му претенция за плащане на сумата 11484,83 лв. е напълно
неоснователна, дори може да се обоснове извода, че ищецът е получил суми за месец
септември, които не му се следват, тъй като реално не е идвал на работа и не е полагал труд.
Посочва също, че никъде в исковата молба или въззивната жалба не се твърди, че ищецът е
престирал труд след месец септември 2021г. Поддържа, че ищецът не е предоставил банкова
сметка за изплащане на възнаграждения, при което, за да получи своето трудово
възнаграждение, е следвало да дойде до работното си място - ***, но същият е спрял да идва
на работа в началото на месец септември и повече не се е явил на стадиона, за да получи
трудовото си възнаграждение. Поради това ищецът е бил в забава за получаване на трудово
възнаграждение, поради което няма как да бъде налице основание за прекратяване на
трудовия договор по 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Счита за неоснователни твърденията за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Моли съда,
да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да му присъди сторените в настоящото
производство съдебни разноски.
С въззивната жалба e направено доказателствено искане за назначаване на нова
2
експертиза от настоящата инстанция, която да установи дали съществуват задължения на
ответника за заплащане на дължими трудови възнаграждения на ищеца, което искане е
оставено без уважение с определението по чл.267 ГПК с изложени в същото мотиви.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от У. Г. Д. с личен
номер на чужденеца ********** и адрес гр. ***, против Сдружение „Професионален
футболен клуб - ***“ с ЕИК ***.
В исковата молба ищецът твърди, че на 23.08.2021г. между него и Сдружение
„Професионален футболен клуб - ***“, в качеството му на работодател, е сключен за
неопределен срок Трудов договор № ***/23.08.2021г., с който е нает във футболния клуб на
длъжност „***“ с месторабота гр. ***, на осем часово работно време, с основно месечно
трудово възнаграждение 4 302,17 лева /чл.4 от Договора/ и основен платен годишен отпуск в
размер на 20 дни. Поддържа, че въпреки уговореното, непосредствено след сключване на
трудовия договор и възникване на трудовото правоотношение, работодателят не му
заплащал основното месечно трудово възнаграждение, макар да е изпълнявал трудовите си
задължения. Посочва, че от месец септември до началото на месец декември правил
многократни опити да се свърже с работодателя, да уговори среща с представителството на
футболния клуб, да му бъде предоставена каквато и да било информация за евентуалното
заплащане на трудовите възнаграждения, но представителството на футболния клуб или не
отговаряло на молбите му или същите били отклонявани неоснователно под претекст, че
към момента работодателят няма възможност да заплати уговореното и, че следващия месец
ще му бъде заплатено освен текущото трудово възнаграждение, и неизплатеното до
момента. Предвид това, на 29.12.2021г. изпратил на ответника покана за доброволно
изпълнение, с която го информирал за неизплатени трудови възнаграждения в размер 14 000
лева за периода от месец септември до месец декември 2021г., включително и с която
изрично поискал трудовото му правоотношение с футболния клуб да бъде прекратено
едностранно, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Изтъква, че със същата покана е поискал и
да му бъдат издадени и заверени преписи от документите, находящи се в личното му
трудово досие, и извлечение по реда на чл.128, т.3 от КТ, както и да му бъде връчено
уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ. Твърди, че футболният клуб отново не изпълнил
своите задължения като работодател, поради което на 17.01.2022г. на електронната поща на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ изпратил сигнал с вх. №
22003602/17.01.2022г., с който потърсил съдействие. По изпратения от него сигнал е
извършена проверка от агенцията и с писмо с изх. № 22007737/14.02.2022г. на Дирекция
„Инспекция по труда" - гр. Враца е уведомен за заявено от футболният клуб прекратяване на
трудовото му правоотношение от 29.09.2021г. по взаимно съгласие, на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ, извършено със Заповед № 1/29.09.2021г., която не е подписана от него и не
му е връчена, нито е направен опит за това. Посочва, че от представените ведомости на
ответника-работодател е установено, че не му е начислено и заплатено месечното трудово
възнаграждение за месец октомври от 4 302,17 лева, както и обезщетение по чл.224, ал.1 от
КТ в размер на два дни - или в парична равностойност 430,24 лева. Поддържа, че на
07.03.2022г. по пощенски оператор отново е изпратил писмена покана до футболния клуб, с
която му е предложил да сключат споразумение, по която на 16.03.2022г. за първи път
ответникът отговорил със становище, с което е уведомен, че трудовото правоотношение е
било прекратено по взаимно съгласие по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Към отговора било
приложено и платежно нареждане от 10.03.2022г. за заплатена сума от 2 515,27 лева по
банковата му сметка с основание за превода „работна заплата месец септември 2021г. и
3
обезщетение по реда на чл.224 от КТ“, като в отговора ответника посочил, че му е заплатил
сумата 2 175,03 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец септември 2021г.,
както и сумата 340,24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Изтъква, че със същия отговор ответникът направил опит да представи за
подписване документ със задна дата /29.09.2021г./, удостоверяващ прекратяването на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, въпреки че същото вече следвало да се
счита за прекратено. Заявява категорично, че никога не са му били връчвани преди това
каквито и да било документи, които да удостоверяват прекратяване на трудово
правоотношение и то по взаимно съгласие, като и такива никога не са били подписвани от
негова страна. При така изложената фактическа обстановка, счита, че трудовото
правоотношение е прекратено без предизвестие на 29.12.2021г. на основание чл.327, ал.1,
т.2 от КТ с отправеното от него изрично писмено искане за това, поради не заплащане от
работодателя му на дължимите трудови възнаграждения, както и предвид основанието, на
което е прекратено трудовото правоотношение, работодателят му дължи претендираната
сума, представляваща дължими, но неизплатени трудови възнаграждения за периода от
месец септември до месец декември на 2021г. и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуски в размер на 2 дни. Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено, че
трудовото правоотношение между него и Сдружение „Професионален футболен клуб - ***“,
ЕИК ***, е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, както и да осъди
професионалния футболен клуб да му заплати сумата 11 484,83 лева, представляващи
дължими, но неизплатени трудови възнаграждения за месеците септември, октомври,
ноември и декември на 2021г., както сумата 430,24 лева, представляваща паричната
равностойност на неизползван платен годишен отпуск в размер на два дни, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на
задължението и сторените разноски, включително и възнаграждение за един адвокат.
Въззиваемият – ответник Сдружение „Професионален футболен клуб - ***“ с ЕИК
*** в първата инстанция в писмен отговор на исковата молба е оспорил предявените искове
като неоснователни. Твърди, че ищецът Г. Д. У. е бил назначен на работа при него на
23.08.2021г. на длъжност „***" с място на работа гр. ***, *** и в същия ден с касов ордер
му е дал на ръка сумата 2000,00 лв. като аванс. Поддържа, че след подписване на трудовия
договор ищецът идвал редовно на работа на стадиона, но около три седмици след
подписването му (втората седмица на месец септември) спрял да идва на работа и да
изпълнява трудовите си задължения без никакво обяснение и причина. Посочва, че за да
установи причината за неявяването на ищеца на работа, през средата на месец септември
служител на сдружението направил многократни опити за връзка с него по телефон, които
били неуспешни. Изтъква, че на 28.09.2021г. ищецът изпратил писмо на английски език по
електронната поща на един от мениджърите на „ПФК-***", което съдържало изявление за
прекратяване на трудовия договор и неоснователни искания към сдружението за плащане на
сумата 14000,00 лв. за период преди сключването на трудовия договор с него. Твърди, че въз
основа на това писмо трудовият договор на ищеца е прекратен на 29.09.2021г. (а не както се
твърди в исковата молба на 29.12.2021г.) по взаимно съгласие, за да не дължи ищеца
обезщетение за неспазено предизвестие. Поддържа, че заповедта за прекратяване не е
връчена на ищеца, тъй като същият не е идвал на работа и не е намерен за контакт; че
ищецът не е идвал до работното си място, за да получи документи, свързани с
прекратяването на трудовия му договор и не е предоставил банкова сметка за плащане на
трудово възнаграждение, поради което за сдружението било невъзможно да изплати на
ищеца трудово възнаграждение. Посочва, че е изпълнил в срок даденото от Инспекция по
труда гр. Враца предписание за връчване на заповедта за уволнение и заплащане на трудово
възнаграждение за месец септември, за което е изпратил доказателства на Инспекцията по
труда. Изтъква, че от извършената проверка от Инспекцията по труда не е установено
ищецът да е полагал труд за него през месеците октомври, ноември и декември на 2021г.,
4
поради което исковата претенция за плащане на трудови възнаграждения е неоснователна.
Твърди също, че е неоснователна и исковата претенция за установяване, че трудовия
договор е прекратен на 29.12.2021г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като ищецът
още на 28.09.2021г. е пожелал трудовият му договор да бъде прекратен, което е сторено на
29.09.2021г., към който момент не е било налице основание за прекратяване по чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ. Поддържа, че местоработата на ищеца е в гр. Враца и съгласно чл. 270, ал. 1 от
КТ трудовото му възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата;
че ищецът не се е явил да получи лично трудовото си възнаграждение и не е поискал същото
да бъде платено по банкова сметка или на трети лица; че същият е предоставил банкова
сметка едва през 2022г., поради което към 29.12.2021г. е бил в забава да получи трудово
възнаграждение. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на 327, ал. 1, т. 2 от КТ,
тъй като не ответникът, а ищецът е бил в забава и никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. С оглед гореописаното моли съда да отхвърли
предявените искови претенции и да осъди ищеца да му заплати понесените съдебни
разноски.
При така изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудов
договор № *** от 23.08.2021 г., като вместо „по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ“ се запише „поради забавено изплащане на
трудовото възнаграждение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ“; с правно основание чл.
245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
трудово възнаграждение в общ размер 11 484,83 лева, дължимо за месеците септември,
октомври, ноември и декември 2021 г. и с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 430,24 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 работни дни, ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и
сторените разноски, включително и възнаграждение за един адвокат.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че са били обвързани от
валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор № ***/23.08.2021г.,
сключен между Сдружение „Професионален футболен клуб - ***“, представлявано от Х. И.
И., в качеството му на работодател, и Г. Д. У. с личен номер на чужденеца ********** и
адрес гр. ***, като работник/служител, с който работодателят е възложил, а
работникът/служителят е приел да изпълнява длъжността „***“ с месторабота гр. ***, на
осем часово работно време, за неопределен срок. Съгласно чл.4 от Договора основното
месечно трудово възнаграждение на работника/служителя е 4 302,17 лева, а според чл.5 от
Договора работникът/служителят има право на основен платен годишен отпуск по чл.155 КТ
в размер на 20 работни дни.
Установено е също и не е спорно между страните, че на 28.09.2021г. ищецът е
изпратил писмо на английски език (представено по делото в легализиран превод на
български език от ответника и в заверен препис на английски език от ищеца) по
електронната поща на един от мениджърите на „ПФК-***", адресирано до Х. (Х. И. И. –
един от представляващите сдружението) и Д., с което е заявил, че със съжаление поднася
оставката си като главен *** на ФК Ботев ***. В писмото си по-нататък ищеца описва
извършената от него работа за клуба, проблемите, които е срещнал и причините за подаване
на оставката си, като е заявил, че по финансово споразумение с Община Враца и футболния
клуб от 1 юни до 30 септември трябва да получи 4 месечни договорени плащания на обща
стойност 12 000 лева плюс платени квартирни разходи за месеците август и септември.
Със Заповед от 28.09.2021г., издадена от Х. И. И., в качеството му на председател на
управителния съвет на Сдружение „ПФК-***", след запознаване със съдържанието на
полученото писмо от Г. У. от 28.09.2021г. и констатацията, че последният не е идвал на
5
работа повече от две седмици, е наредено да се изготви заповед за прекратяване на трудовия
договор на Г. Д. У..
Със Заповед № 1/29.09.2021г., издадена от Х. И. И., в качеството му на председател
на управителния съвет на Сдружение „ПФК-***", на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ във
връзка с подадено писмо от Г. У. от 29.09.2021г. за прекратяване на трудов договор №
***/23.08.2021г., е прекратено трудовото правоотношение на Г. Д. У. със сдружението. В
заповедта е отразено на основание чл.224 от КТ на лицето да се изплати обезщетение в
размер 430, 24 лева. Заповедта съдържа подпис за работодателя, но не е подписана от
служителя и по делото няма доказателства за връчването й на последния.
На 05.10.2021г. ответникът-работодател е изпратил в Националната агенция по
приходите уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за прекратяване на трудовия договор на
ищеца.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение от У. Г. Д., чрез
пълномощника му адв. Ю. Г. – САК, отправена до Сдружение „ПФК-***", без дата, с която
ищецът информира ответника, че във връзка с Трудов договор № ***/23.08.2021г. има
неизплатени трудови възнаграждения в общ размер 14 000 лева, както и че е поискал
прекратяване на трудовото му правоотношение с футболния клуб, като е отправил искането
както устно, така и писмено, но към момента същият няма отговор на искането си. Във
връзка с горното и на основание чл.128а КТ със същата покана ищецът е поискал да му
бъдат издадени заверени преписи от документите, находящи се в личното му трудово досие
и извлечение по реда на чл.128, т.3 от КТ, както и да му бъдат връчени уведомленията по
реда на чл.62, ал.3 от КТ. В поканата ищецът е изложил, че в случай, че не е уважена
молбата му и трудовият му договор не е прекратен към настоящия момент, то моли за
неговото незабавно прекратяване, считано от датата на получаване на поканата, на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
По подаден от У. Г. Д., чрез пълномощника му адв. Ю. Г. – САК, сигнал от
17.01.2022г. до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр.София, е извършена
проверка, за която е съставен протокол № ПР2201971 от 14.02.2022 г. на дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Враца, с който са дадени на Сдружение „Професионален футболен
клуб-***“ конкретни предписания за отстраняване на нарушения на трудовото
законодателство във връзка с трудовото правоотношение на У. Г. Д., а именно: да изплати на
У. Г. Д. трудовото възнаграждение за месец август 2021г. в размер на 1062, 24 лв. и остатъка
от трудовото възнаграждение за месец септември 2021г. в размер 1112, 79 лв., както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 2 дни – 430, 24 лв.;
да връчи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на У. Г. Д., съгласно
изискванията на чл.128а, ал.3 КТ вр. с чл.335, ал.1, т.3 КТ. За резултатите от проверката
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца е уведомила У. Г. Д. с писмо изх. №
22007737/14.02.2022г., приложено по делото.
С констативен протокол № ПР2208502 от 16.03.2022 г. на същата институция е
прието, че така дадените предписания са изпълнени в цялост, за което е представено и
съответно доказателство (платежно нареждане № 2096624/10.03.2022г.).
Представена е по делото и покана от У. Г. Д., чрез пълномощника му адв. Ю. Г. –
САК, отправена до Сдружение „ПФК-***", също без дата, с която ищецът информира
6
ответника, че е съгласен да се споразумее с него и да не предявява по съдебен ред
претенциите си, в случай, че сдружението му заплати сумата 5 000 лв. и сумите за
предоставените му адвокатски услуги. Ищецът е заявил също, че тъй като е поискал
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, на основание чл.327, ал.1, т.2 от
КТ, то няма как да подпише представената от сдружението молба за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие. В поканата е посочена и банкова сметка за
заплащане на претендираната сума.
С отговор на покана от 14.03.2022г. Сдружение „ПФК-***" е уведомило У. Г. Д., чрез
пълномощника му адв. Ю. Г. – САК, че във връзка с неговата покана, получена на
11.03.2022г., е изплатил по банковата му сметка на 10.03.2022г. сумата 2515, 27 лв. за
трудово възнаграждение за м.09.2021г. и за обезщетение за неползван отпуск.
По делото са представени също и разходен касов ордер от 23.08.2021г. за сумата
2 000 лв., предоставена на ищеца Г. У. от Сдружение „Професионален футболен клуб-***“,
както и платежно нареждане № 2096624/10.03.2022г. на „Интернешънъл Асет Банк” за
превод на сумата 2 515, 27 лв. от Сдружение „Професионален футболен клуб-***“ на У. Г.
Д. с основание работна заплата за м.09.2021г. и обезщетение по чл.224 КТ.
По делото са приложени също така заверени копия от документите, съдържащи се в
преписката на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца по подадения от У. Г. Д. сигнал от
17.01.2022г. и оригинал на документите, съдържащи се в трудовото досие на ищеца, които
документи са описани по-горе.
За изчисляване размера на дължимите на ищеца суми за трудово възнаграждение и за
обезщетението по чл.224 КТ по процесния трудов договор в първоинстанционното
производство служебно е допусната и назначена съдебно - счетоводна експертиза, по която
са изготвени основно (вх. № 8568/10.06.2022 г.) и допълнително (вх. № 9368/24.06.2022г.)
заключения, неоспорени от страните и съдът приема същите за обективни и компетентни.
Според заключението с извършените на 23.08.2021г. с разходен касов ордер (2 000,00 лева) и
впоследствие по банков път с платежно нареждане от 10.03.2022г. (2 515,17 лева) плащания
са погасени напълно задълженията на ответника към ищеца за трудово възнаграждение до
месец септември 2021 г. и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (дори са
платени в повече 340,03 лева), а за следващите месеци липсват начисления за трудово
възнаграждение и за неизползван платен годишен отпуск. В случай, че се приеме, че
трудовото правоотношение е прекратено на 11.03.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от
КТ - поради забавено изплащане на трудово възнаграждение, дължимото от ответника на
ищеца, трудово възнаграждение би било в размер на 8 590,03 лева за периода от 23.08.2021
г. до 11.03.2022 г., а при съобразяване на направените с разходен касов ордер (2 000,00 лева)
и впоследствие по банков път (2 515,17 лева) плащания, би възлязло на 6 620,20 лева.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите П. Ц. П. и Н. С. С., и двамата служители на ответното сдружение.
Свидетелят П. П. работи в Сдружение „Професионален футболен клуб – ***“ от 10
години и задълженията му са свързани с видео охрана и физическа охрана. Същият дава
показания, че от назначаването му в края на месец август 2021 г. до началото на месец
7
септември 2021 г. ищецът У. Г. Д. е идвал на работа през седмицата, около 1-2 пъти
седмично, оставайки при всяко идване по 1-2 часа, но след 5-ти септември 2021 г., когато е
било тържеството на клуба по случай 100- годишнината му, спрял да се появява на
работното си място на стадиона.
Свидетелят Н. С. изпълнява функцията на администратор във футболния клуб Ботев
(***). Същият дава показания, че ищецът имал работно място - стая на първия етаж в
дясното крило в административната сграда на *** в гр. ***. Свидетелят установи, че след 5-
ти септември 2021 г. ищецът спрял да идва на стадиона и никой от служителите на
сдружението не го видял повече. Според свидетеля ищецът не е представил банкова сметка
за превод на заплата, нито при сключването на трудовия му договор, нито в по-късен
момент. Свидетелят установи, че ищецът е комуникирал предимно чрез друг представител
на ответното сдружение, различен от разпитаните свидетели по делото, чрез приложението
„WhattsApp“, а по-рядко чрез имейли, изпратени на официалния имейл адрес на
сдружението. Свидетелят дава показания, че на 28.09.2021 г. през приложението „WhatsApp”
ищецът е изпратил имейл на английски език до счетоводството на сдружението, който той
превел на законния представител на сдружението и същият взел решение да приеме
предложението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение и била издадена
съответната заповед. Според свидетеля след прекратяване на трудовия договор ищецът не е
идвал да си получи трудовата книжка или други документи. От негова страна имало
имуществени претенции, изпратени по приложение „WhatsApp“ за 7 000,00 лева през месец
ноември 2021 г.
Настоящият състав възприема показанията на двамата разпитани свидетели като
добросъвестно дадени, последователни, обективни, логични и подкрепени от останалите
доказателства по делото, отчитайки възможната им заинтересованост, с оглед качеството им
на служители на ответното сдружение, поради което ги преценява съобразно разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа
обстановка правилно е установена, поради което изцяло се споделя от въззивния състав.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваният
съдебен акт е валиден.
В конкретният казус решението е обжалвано изцяло, поради което настоящия
съдебен състав при извършената служебна проверка относно неговата допустимост
констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.3, изр.3 от ГПК основание за недопустимост на
съдебния акт и обезсилване на решението е разглеждането на непредявен иск. Понятието за
предявен иск, респ. непредявен иск, трябва да се разглежда в съответствие с принципа на
8
диспозитивното начало в гражданския процес, според което предметът на делото и обемът
на дължимата защита и съдействие се определят от страните - чл. 6, ал.2 от ГПК. Рамките на
търсената от ищеца защита се определят с посочване на основанието /изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения/ и петитума на иска.
Изхождайки от очертаните в исковата молба предмет на спора и вида на търсената защита,
съдът прави квалификация на спорното материално право като определя приложимата
правна норма. Определянето на правната квалификация е задължение на сезирания съд.
Следователно произнасяне по непредявен иск ще е налице, когато съдът обоснове
решението си на основание /факти/, които не се твърдят в исковата молба, или пък се
произнесе по непредявен петитум. В този случай ще е налице нарушение на диспозитивното
начало, а постановения съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване. Тази хипотеза
следва да се разграничава от случаите, в които съдът е разгледал предявения иск, т.е.
обсъдил е релевантните за спора факти и се е произнесъл по заявения петитум, но е дал
погрешна квалификация на спорното материално право, водещо до неправилност на
решението, но не и до недопустимост.
В конкретния случай районният съд е приел, че правното основание на първия от
предявените искове е чл. 344, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда за поправка на основанието за
прекратяване на трудов договор № *** от 23.08.2021 г., като вместо „по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ“ се запише „поради
забавено изплащане на трудовото възнаграждение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ“.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ работникът има право да оспорва
законността на уволнението и да иска поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка или в други документи. С този иск работникът разполага когато не
оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното в трудовата
книжка или в други документи основание за прекратяване /член, алинея, точка и буква от
КТ/, с твърдения, че не то е действително осъщественото; че фактическите обстоятелства
сочат на друга правна квалификация, различна от отразената в трудовата му книжка. С
оглед на това искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е за невярно, неточно вписано в трудовата
книжка или в други документи основание - правна норма, за прекратяване на трудовото
правоотношение. Простият терминологичен анализ на посочената разпоредба сочи, че с този
иск се цели промяна, като работодателят при уважаването му се задължи да впише в
книжката точното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а не онова,
което целенасочено или по погрешка, е било отразено в нея, без да съответства на
истинското основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. При
основателност на иска, съдът с решението си предписва вписването в трудовата книжка на
работника/служителя точното, правилно основание за уволнение.
В случая в исковата молба ищецът не е въвел твърдения, че вписаното в трудовата му
книжка или в други документи основание за прекратяване на трудовото му правоотношение
не е действително осъщественото; не твърди също, че фактическите обстоятелства сочат на
друга правна квалификация, различна от отразената в трудовата му книжка. В исковата
молба дори не са въведени твърдения работодателят да е извършил вписване в трудовата
9
книжка на служителя и да е отразил в същата основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. В петитума на исковата молба ищецът не е поискал поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка или в други документи, защото
същото е неправилно и неточно. Следователно, след като изложените от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и направеното от него
искане не покриват фактическия състав на иска чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, то предявеният иск не
е за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка или в други
документи. Първоинстанционният съд е обосновал своето решение на основание /факти/,
които не са твърдени в исковата молба и се е произнесъл по непредявен петитум, поради
което се е произнесъл по непредявен иск. В този случай, съгласно чл. 270, ал.3, изр.3 от
ГПК, решението по този иск следва да се обезсили и би следвало делото да се върне на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде установено, че трудовото
правоотношение между него и ответника-работодател е било прекратено на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Според настоящия състав така предявеният иск е с правно основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ, за приемане за установено, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено едностранно от ищеца поради неизплащане на трудовото
възнаграждение за периода от месец септември до месец декември 2021г.
Настоящият състав на съда намира, че искът за установяване на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение е недопустим, защото липсва правен интерес, с
този иск не се постига промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор, и е
предвиден друг ред за защита на уволнения работник или служител. В случая страните не
спорят относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено, а уволненият
служител оспорва само основанието за прекратяване, поради което единственият път за
защита е кумулативно съединяване на конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, защото чрез тях се постига промяна в правното положение на
страните, промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор. С предявяване на
установителен иск не може да се предизвика промяна в основанието за прекратяване на
трудовия договор, откъдето следва, че липсва правен интерес и е налице недопустимост за
този път на защита. В този смисъл са и решение № 110/20 г. на ІV г.о. и Решение № 179 от
9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 509/2020 г., III г. о.
С оглед на изложеното съдът приема, че след като фактически предявеният иск по чл.
124 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ е недопустим, то след обезсилването на решението по
непредявеният иск чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, производството по предявеният иск по чл. 124
ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ следва да се прекрати.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е допустим в частите, с които съдът се е произнесъл
по осъдителните искове за присъждане на трудово възнаграждение и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск.
За да се произнесе по правилността на атакуваното решение в тези части, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 КТ:
10
Според разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. При
предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работника или служителя, е да докаже, че
претендираното от него неизплатено възнаграждение /основно или допълнително/
действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на
трудовото правоотношение, както и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от
тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на
работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
При установено наличие на трудово правоотношение между работника или служителя и
работодателя, добросъвестното полагане на труд от работника се предполага до
установяване на противното (чл. 8, ал. 2 КТ).
Претенцията на ищеца в настоящия случай включва неизплатено трудово
възнаграждение в общ размер 11 484,83 лева, дължимо за месеците септември, октомври,
ноември и декември 2021 г.
Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
страните са били в трудово правоотношение, възникнало от сключения помежду им трудов
договор № ***/23.08.2021г., с който ищецът Г. Д. У. като работник/служител, е приел да
изпълнява длъжността „***“ на осем часово работно време, за неопределен срок при
договорено в чл.4 от Договора основно месечно трудово възнаграждение от 4 302,17 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6 % за
всяка година трудов стаж при същия работодател. Не е спорно също, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено.
Основният спор между страните е относно периода, в който ищецът реално е
престирал уговорената работа по трудовото правоотношение и относно изплащането на
дължимото трудово възнаграждение на ищеца от ответника.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след 5-ти септември
2021 г., когато е било тържеството на футболния клуб по случай 100-годишнината му,
ищецът У. Г. Д. е преустановил да се явява на работа при ответника на работното си място
на стадиона в гр.*** и да изпълнява трудовите си задължения. Макар и двамата свидетели
да са служители на ответното сдружение, което налага преценка на показанията им
съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, то
ищецът не ангажира никакви доказателства, които да опровергаят или да разколебаят
установеното от показанията им. Поради това съдът счита, че е оборена презумпцията за
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от ищеца по чл. 8, ал. 2 от КТ.
Установено е също по делото, че с протокол № ПР2201971 от 14.02.2022 г. на
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца са дадени на Сдружение „Професионален
футболен клуб-***“ конкретни предписания за отстраняване на нарушения на трудовото
законодателство във връзка с трудовото правоотношение на У. Г. Д., първото от които е да
изплати на последния трудовото възнаграждение за месец август 2021г. в размер 1062, 24
лв. и остатъка от трудовото възнаграждение за месец септември 2021г. в размер 1112, 79 лв.
С констативен протокол № ПР2208502 от 16.03.2022 г. на същата институция е прието, че
11
така дадените предписания са изпълнени в цялост, за което е представено и съответно
доказателство (платежно нареждане № 2096624/10.03.2022г. на „Интернешънъл Асет Банк”
за превод на сумата 2 515, 27 лв., както и разходен касов ордер от 23.08.2021г. за сумата
2 000 лв.).
С оглед гореизложеното и като съобрази неоспореното заключение на вещото лице
по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че с извършените плащания
вземането на ищеца към ответника за трудово възнаграждение за месеците септември,
октомври, ноември и декември 2021 г. е погасено чрез плащане.
Предвид изложените съображения искът с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл.
245, ал. 1 и 2 КТ е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен, а
първоинстанционното решение по този иск – да се потвърди.
По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
Според разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването
на трудовото правоотношение. То се формира въз основа на среднодневното брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през
който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Следователно основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ да е прекратено трудовото правоотношение между
страните; 2/ работникът или служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години. В тежест на
работодателя е да докаже, че е платил претендираното обезщетение.
Съгласно чл. 155 КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от
20 работни дни. В случая по делото е установено от приложения трудов договор, че ищеца е
имал право на 20 работни дни платен годишен отпуск и че припадащия му се такъв отпуск за
срока на действие на трудовия договор е 2 дни. В Заповед № 1/29.09.2021г. на работодателя
е наредено на ищеца да се изплати обезщетение в размер на 430,24 лева. По делото не се
спори, че правоотношението между страните е прекратено, поради което и съдът приема, че
за ищеца е възникнало право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2
дни.
Претенцията на ищеца в настоящия случай е в размер на сумата 430,24 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 работни
дни.
С протокол № ПР2201971 от 14.02.2022 г. на дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Враца са дадени на Сдружение „Професионален футболен клуб-***“ конкретни
предписания за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство във връзка с
трудовото правоотношение на У. Г. Д., едно от които е да изплати на ищеца обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 2 дни – 430, 24 лв. С констативен
протокол № ПР2208502 от 16.03.2022 г. на същата институция е прието, че така дадените
12
предписания са изпълнени в цялост, за което е представено и съответно доказателство
(платежно нареждане № 2096624/10.03.2022г. на „Интернешънъл Асет Банк” за превод на
сумата 2 515, 27 лв., както и разходен касов ордер от 23.08.2021г. за сумата 2 000 лв.).
С оглед гореизложеното, съдът приема, че с извършените плащания вземането на
ищеца към ответника за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2
работни дни е погасено чрез плащане.
Предвид изложените съображения искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е
недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен, а първоинстанционното решение по
този иск – да се потвърди.
Решението на Районен съд – Враца следва да бъде потвърдено и в частта, с която на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК У. Г. Д. е осъден да заплати на Сдружение „Професионален
футболен клуб-***“ направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна жалба в
частта, касаеща отхвърлените осъдителни искове по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 245, ал. 1 и 2
КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, за неоснователна.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски съобразно
разпоредбите на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК има въззиваемото сдружение и същите следва да му
се присъдят в размер 1800 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представения
договор за оказване на правна защита и съдействие от 05.08.2022г.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 392/01.07.2022г., постановено по гр. дело № 1212/2022г. на
Районен съд - Враца, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от У. Г. Д. с личен номер на чужденеца ********** и адрес гр. *** срещу
Сдружение „Професионален футболен клуб-***“ с ЕИК ***, седалище и адрес *** *** иск
по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудов договор №
*** от 23.08.2021 г., сключен между страните, като вместо „по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ“ се запише „поради
забавено изплащане на трудовото възнаграждение, на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ“.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1
КТ за приемане за установено, че трудовото правоотношение между У. Г. Д. с личен номер
на чужденеца ********** и адрес гр. *** и Сдружение „Професионален футболен клуб-***“
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, възникнало от Трудов договор №
***/23.08.2021г., е прекратено едностранно от У. Г. Д. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ,
поради неизплащане на трудовото му възнаграждение за периода от месец септември до
месец декември 2021г., като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 392/01.07.2022г., постановено по гр. дело №
1212/2022г. на Районен съд - Враца, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от У. Г. Д. с личен номер на чужденеца ********** и адрес гр. ***
13
срещу Сдружение „Професионален футболен клуб-***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. *** обективно кумулативно съединени трудови искове, както следва: по чл.
245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
трудово възнаграждение в общ размер 11 484,83 лева, дължимо за месеците септември,
октомври, ноември и декември 2021 г. и по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 430,24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 2 работни дни, както и в частта, с която на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК У. Г. Д. е осъден да заплати на Сдружение „Професионален футболен клуб-***“ с
ЕИК ***, сумата 1 800,00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК У. Г. Д. с личен номер на чужденеца
********** и адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „Професионален футболен клуб-
***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, сумата 1 800,00 лева,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК решението по иска по чл. 128, т. 2 във вр. с
чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, както и в частта, в която е обезсилено решението на
Районен съд - Враца и производството е прекратено, подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14