МОТИВИ към присъда №17/22.04.2014г. по
НОХД№158/20143г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото е
образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимите:
Б.А.А. с ЕГН ********** за
това, че –
1.На 21.11.2012г. на ГКПП - Фериботи
- Видин, обл. Видин при
излизане от
Република България, с лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Е 290 ТД” с
ДК № *, собственост на К.
К. ***, в условията
на съучастие като
съизвършител с М. И.П.
***, без
надлежно разрешително пренесъл през
границата на страната, укрити в специално
изработен тайник в гърне на изпускателна система за обработените газове на двигателя на автомобила - 5810,09
грама /пет хиляди осемстотин и десет грама и 09 милиграма/ високорисково наркотично вещество - амфетамин, опаковано в 4
/четири/ пакета със съдържание на активен компонент амфетамин 8,6% на обща
стойност 174 302, 70 лв. /сто
седемдесет и четири хиляди триста и два лева и 70 ст./ – престъпление по чл. 242 ал. 2 във вр. с чл.
20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
2.На 21.11.2012г. от гр. София до ГКПП - Фериботи - Видин в
условията на
съучастие като съизвършител с М. И.
П., без надлежно
разрешително държал високорисково
наркотично вещество,
с цел разпространение в
особено големи
размери
5810,09 грама /пет хиляди осемстотин и десет грама и 09
милиграма/ опаковано
в 4 /четири/ пакета със съдържание на
активен компонент 8,6%
на обща стойност
174 302, 70 лв.
/сто
седемдесет и четири хиляди триста и два лева
и 70 ст./ укрити в
специално изработен тайник в гърне на
изпускателната система за
отработените газове на двигател на
лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Е 290 ТД” с ДК № * , собственост на К.
К. *** - престъпление по чл. 354а ал. 2,
изр. второ, предл. трето във вр. с ал. 1
изр. първо, предл. четвърто във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК;
М.И.П. с ЕГН ********** за това, че –
1.На 21.11.2012г. на ГКПП -
Фериботи - Видин, обл. Видин при
излизане от
Република България, в условията на
съучастие като
съизвършител с Б.А.
***, с лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с ДК № *,
собственост на К.К.
***, без
надлежно
разрешително пренесъл през границата на страната, укрити
в специално
изработен тайник в гърне на изпускателна система за
обработените газове
на двигателя на автомобила - 5810,09 грама /пет
хиляди осемстотин и
десет грама и 09 милиграма/ високорисково
наркотично вещество - амфетамин,
опаковано в 4 /четири/ пакета със
съдържание на активен компонент амфетамин
8,6% на обща стойност
174 302, 70 лв. /сто седемдесет и
четири хиляди триста и два лева и 70
ст./ – престъпление по чл. 242 ал. 2 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК.
2.На
21.11.2012г. от гр. София до ГКПП -
Фериботи - Видин в
условията на опасен рецидив и в съучастие
като съизвършител с
Б.А. *** без надлежно разрешително
държал с цел разпространение - 5810,09 грама /пет хиляди осемстотин
и десет грама и 09 милиграма/ високорисково
наркотично вещество -
амфетамин, със съдържание на активен
компонент амфетамин 8,6%
на обща стойност 174 302, 70 лв. /сто
седемдесет и четири хиляди
триста и два лева и 70 ст./ което е в особено големи
размери
опаковано в 4 /четири/ пакета укрити в специално
изработен тайник
в гърне на изпускателната система за отработените газове
на двигател
на лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с ДК № *, собственост
на К. К. *** – престъпление по чл. 354а ал. 2 .
изр. второ, предл. трето и
предл. четвърто т. 4 във вр. с ал. 1 изр.
първо, предл. четвърто във вр. с чл.29, ал. 1 б „а” във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението така,
както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият
А. в с.з. заяви, че разбира в какво е обвинен,
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и моли да бъде
оправдан.
Подсъдимият П. в с.з. заяви, че разбира
в какво е обвинен, не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан.
От доказателствата по делото, преценени
поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите А. и П. с запознавали
преди около 4 години и станали приятели. Видно от показанията на свидетеля В.Б.Б.,
който работи като автомонтьор в гараж, той живее
на адреса на който живее и П.,***. В дворното място има три къщи. В едната
живее П., в другата майка му, а в най – малката – свидетеля Б.. Той посочи, че
подсъдимия А. през лятото на 2012г. за около 10 дена правил ел. инсталация в
къщата на майката на П., което самия А. потвърди в обясненията си, а свидетеля К.Ц.
– в показанията си. Преди процесния случай, имало други, в които двамата подсъдими, заедно пътували извън Р
България. Видно от справка на ОД на МВР – Видин от 22.11.2012г. /л.64 – 67 и
л.70, т.ІІ от ДП/, за пътуване на лице извън страната, са регистрирани
съответно: влизане на П. с ЕГН ********** и А. с ЕГН ********** в РБ през ГКПП
Калотина, на 04.09.2010г. в 14 часа, с л.а. „Мерцедес” с рег. № Х7879ВМ;
излизане на П. с ЕГН ********** и А. с ЕГН ********** от РБ през ГКПП Капитан
Андреево, на 06.09.2010г. в 21ч. с л.а. „Мерцедес” с рег. № Х7879ВМ.
Свидетелят
К.К.Ц.
и подсъдимият П. са приятели от деца. Ц. живее в близост до
него и е собственик на „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с ДК № СА 1790 СК. Закупил
го през 2011г., в технически много добро състояние и не са му правени ремонти.
Няколко месеца по – късно, същата година /2011г./, по желание на П., той и Ц. постигнали съгласие, свидетеля да му продаде автомобила. Разбрали се как ще стане заплащането и Ц. предал на П. автомобила,
заедно ключовете му и документите на МПС, но не оформили
сделката по надлежния ред. Подсъдимия П. предложил на
дъщеря си да ползва този автомобил, но тя не го харесала. Управлявала л.а.
„Рено Клио”, а впоследствие – „Хонда”
малък джип. П. пък си служил основно с
друг автомобил „Мерцедес”, различен модел и цвят от горния. Описаните
обстоятелства се доказват от показанията на свидетелите Б., Ц. и Г.,
обясненията на подсъдимия П. и справка от КАТ от 22.11.2012г. /л. 68, т.ІІ от
ДП/.
Подсъдимият
А., до пътуването на 21.11.2012г., ползвал автомобил марка „Сааб”, видно от неговите обяснения и показанията на свидетелката М.Н.В. – живяла
на съпружески начала с А. през процесния период.
Преди повече от седмица преди 21.11.2012г., А. и П. се разбрали, че на
тази дата ще пътуват извън страната – заедно до Австрия, а А. и до Швеция. С
оглед на предстоящото пътуване, двамата подсъдими отишли до жилището на
дъщерята на П. ***, където се намирал процесния автомобил „Мерцедес”,
модел „Е 290 ТД” с ДК № *, взели го и сторили необходимото, за да бъде готов за
осъществяване на намеренията им, свързани с държане и пренасяне
на амфетамин през границата на страната, с дестинация Швеция на автомобила с
наркотичното вещество. Около седмица преди пътуването А. предложил
на приятелката си – свидетелката В., да направят екскурзия до Австрия и тя се
съгласила. А. и казал, че с тях ще пътува и подсъдимия П., но не я информирал,
че е планирал той /А./ и тя, да продължат след това за Швеция. Дни преди
пътуването П. поискал от А. да му каже трите имена и ЕГН – неговите и тези на В.,
за да направи за двамата резервация на хотел в Швеция. На свой ред А. питал
приятелката си В. за ЕГН и трите и имена, без да и казва за какво са му нужни,
и ги съобщил на П..
До
датата на заминаването, видно от обясненията на самия подсъдим А., той е живял
при майка си и при приятелката си. В апартамента на майка му живеела само тя и
той. „...През ноември 2012г. живеех при майка ми. Мисля, че адресът е ж.к. „*”, бл. *, ет.*, ап.*. Тогава живеех на съпружески начала с М., но тя си имаше
отделна квартира. Не го знам този адрес, но мога да отида до там – 9-ти
микрорайон, но не го знам като номер на блок. И на двете места съм живял – и
при майка ми и при нея. ...Имам брат, по – малък с 6 години от мен. Апартамента
в който живее майка ми се обитава от майка ми. По онова време съм имал ключ, но
не съм спал там постоянно. М. нямаше ключ, аз имах. Майка ми даваше своя ключ
на М. когато трябва.”
На
21.11.2012г., преди обяд, подсъдимия П. направил резервация на двойна стая, на
името на подсъдимия А. и свидетелката В., за две нощувки, с дата на настаняване
24.11.2012г. и дата на напускане 26.11.2012г. в Хотел „DIALOG” в
Стокхолм, Швеция. След като направил резервацията, П. се прибрал при
приятелката си – свидетелката М.И.Д.,***. Разказал за резервацията /дори я
показал/, която направил на А. и В., на хотел в Швеция. След половин час П.
получил телефонно обаждане и казал на Д., че трябва да слезе, защото Б.
/подсъдимия А./ идва да го вземе. П. слязъл, а Д. останала в апартамента. Това
се случило в ранния следобед, около 14 – 14.30 часа. Д. не видяла този ден
спътниците на П., и не знае с какъв автомобил са пътували. Същия ден, А. и В. ***.
А. излязъл, след което се върнал заедно с П., с процесния автомобил „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с
ДК № *, в който, в специален тайник в гърнето на изпускателната
система за отработените газове на двигателя на автомобила, било поставено наркотично вещество
– амфетамин 5810,09 грама. Взели В.
/която преди това не е виждала А. да управлява този автомобил/ и в късния
следобед потеглили от София към Видин. Шофирал А., В. седяла до него, а П. – на
задната седалка. По пътя спирали два
пъти за кратко – първия път на бензиностанция в кв. „Обеля” в София, от където В.
купила винетка, а подсъдимите я изчакали в колата и след това в град Монтана,
където А. в банка сменил около 500 лева /пари на А. и В./ в евро, което станало за около 10 минути,
през което време свидетелката и П. изчакали в колата. Маршрута бил през
Петрохан и през село Арчар. Изключена е техническата възможност, с оглед кратките спирания по други
причини, амфетамина да е поставен след потеглянето на автомобила от София за
Видин.
Същият
ден, около 20 ч., тримата пристигнали на трасе „Изход”, на ГКПП – Фериботи – Видин за излизане от страната с процесния лек
автомобил марка „Мерцедес”. Нямало други
преминаващи автомобили. Свидетеля П.П.М., като служител
на Гранична полиция - Видин на ГКПП
„Ферибот”, бил тогава на смяна, установил, че автомобилът се управлява от Б.А.А. и с него пътували М.И. Попиванов и М.Н.В..
Подсъдимият А. казал, че пътуват за Австрия. М. поискал личните документи на
тримата и талона на автомобила за
обработка в АИС ГК. Въвел в системата данните на документите. Била отчетена
необходимост от проверка на лицата, с оглед конкретен сигнал срещу подсъдимия П..
Старши на смяната бил свидетеля А.Ц.Д. – служител на Гранична полиция – Видин. Той преценил, че лицата отговарят на рисковия
профил, по метода „Анализ на риска” и издал заповед за Щателна Митническа
Проверка. Професионалното впечатление на свидетеля Д. е, че тримата пътуващи
реагирали необичайно спокойно, когато им казал, че ще бъдат проверени обстойно.
Свидетеля посочи, че с оглед редуцираните формалности на граничния контрол в
рамките на ЕС, обикновено пътуващите изразяват недоволство, когато бъдат
подложени на обстойно проверка. На място бил извикан митнически
служител, който да извърши ЩМП. На
последвалата ЩМП свидетеля М. не присъствал. Пристигнал свидетеля В. Л.
Р., към 21.11.2012г. митнически служител към Териториално митническо управление
/ТМУ/ – Лом, Митническо бюро – Видин, от състав на мобилна група за контрол и
наблюдение. Преди да започне проверката,
свидетеля Рангелов запитал лицата
от автомобила /двамата подсъдими и В./ за къде пътуват и те му отговорили, че пътуват за Австрия. Свидетеля Р=
отклонил автомобила в халето за контрол в зоната на ГКПП – Видин и започнал щателна митническа проверка на
лекият автомобил, в присъствието на двамата подсъдими и свидетелката В.. При проверката, Рангелов огледал автомобила
отдолу, използвайки канала на халето и
му направило впечатление, че
изпускателната система на автомобила има интервенция – там където се
съединява имало поставена нова скоба, а последната част на гърнето, която е най
– обемиста, била прясно боядисана и при допир била необичайно студена. Демонтирал
го, поради невъзможност да се провери по
друг начин. След сваляне на гърнето, то било проверено с уред за измерване на
плътността и било установено, че не отговаря на стандартните технически параметри. Свидетеля Д. се обадил на служител на ТМУ –
Лом и го уведомил, че иска проверка в халето на митницата, където има рентген.
След това, свидетеля Рангелов и свидетеля Д., заедно с
подсъдимия А. отишли в халето за митническа.
При пускането на гърнето на рентгенов апарат, свидетеля Рангелов видял, че
вътре в него има 4 пакета, заемащи около 2/3 от обема на гърнето. Проверката
била преустановена. Местопроизшествието било запазено и по надлежен ред били
уведомени съответните органи. На мястото пристигнали служители на Сектор „БОП” и дознател
и последващите действия били извършени от него и под негово ръководство.
На място бил извършен оглед на местопроизшествието, в присъствие
на подсъдимия А.. Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от
21.11.2012г., същия е започнал в 22.40ч. и е завършил в 00.30ч. В протокола е визирано като място на
произшествието ТИР – Терминал – Видин –
Митница Лом в непосредствена близост до СОМАТ. Обект на огледа бил гърне на
изпускателната система за отработените газове от двигател на автомобил,
намиращо се върху ролкова лента на рентгенов апарат за проверка на палети. Констатирано е, че гърнето е с метална конструкция боядисано в черен цвят. От
единия му край излизат 3 броя тръби. Гърнето е с дължина 68 см., ширина 26 см и
височина 13 см. При срязване на външния край на гърнето в кухината се
наблюдавала пластмасова вата с жълто – зелен цвят. От гърнето се извадили 4 бр.
пакета, увити в бяло – жълто хартиено тиксо с елипсовидна форма на пакетите и
същите са обозначени като обекти от №1 до №4. Пакетите се измерили с електронна
везна, малка „Бимко” и се установило, че обект №1 е с тегло 1,595 кг., обект № 2 е с тегло 1,665 кг, обект № 3 е с
тегло 1 565 кг. и обект №4 е с тегло 1,660 кг. При пробиване на опаковките на пакетите се установило, че
съдържат мръсно бяло на цвят мазно прахообразно вещество, което при
тестване с полеви наркотест реагирало на
наркотично вещество амфетамин в жълто – оранжево оцветяване. При изваждането на
пакетите се установило се, че са увити отделно в прозрачен плик. Срещуположния
край на гърнето, срещу този на срязването, се установило, че е задънен. Иззети
били 4 – те пакета, пликовете в които били увити и описаното в протокола гърне
на л.а. „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с ДК № *, собственост на К.К.Ц..
При
последвалото претърсване и изземване, видно от съответния протокол от
22.11.2012г., действията са започнали в 00.50 ч. и са завършили в 01.50ч. Видно
от протокола, претърсването е извършено в л.а. „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с
ДК № *, собственост на К.К.Ц., който л.а. е спрян за митническа проверка в хале
в зоната на ГКПП – Фериботи – Видин. При претърсването са намерени, описани,
иззети и предявени на поемните лица следните предмети: Обект № 1 – 1 бр. лист
формат А4 с надпис “TOURIST SERVICE” “Hotels Worldwide” с дата
21.11.2012г.; 1 бр. лист бял, формат А4 с надпис “Hotel Dialog”
Hotel address Dialoggatan 1 Kungens Kurva 141 75 и текст на латиница;
1 бр. лист формат А4 с черно бели изображения, намерени и иззети от жабката на
автомобила; Обект № 2 – мобилен телефонен апарат марка „Нокиа”, модел 100 с IMEI
354103/05/111323/5 със Сим карта на Globul с №
89359050100700712996, намерен и иззет от жабката на автомобила; Обект № 3 –
пътна карта ЕВРОПА, която е намерена и иззета от стелка на пода зад дясна
предна седалка; Обект № 4 – пластика за Сим карта, с липсваща такава, с надпис
на лицевата част “comviq” и на гърба с надпис PIN 1 0000 PUK 1 43609617, от
лицевата страна се наблюдава залепена с хартиено тиксо чип – Сим карта с
надпис “comviq”, с №
89462044110011246197IQ851, намерени и иззети от багажника на
автомобила от черен текстилен куфар с надпис KML1992; Обект №
5 – 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „Самсунг” модел GT-Е
1080W с IMEI
358796/04/927453/4, при отваряне капака на телефона е намерена Сим карта на
мобилен оператор ВИВАКОМ с № 89359032200005839719. Телефона е с поставена Сим
карта на мобилен оператор ВИВАКОМ с № 89359032200003214311. Описаните предмети
са намерени и иззети от багажника на автомобила от черна кожена чантичка с
прегради и ципове.; Обект № 6 – черна кожена чантичка, съдържаща калкулатор и
тефтер с червена на цвят корица “Advantage Organizer” със
записвания на латиница на адреси и телефонни номера. Със същия протокол е иззет
и л.а. „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с ДК № *, рама № WDB2102171A825347, собственост на К.К.Ц. с ЕГН **********.
Видно от протокол за
претърсване и изземване от 22.11.2012г. от жилище
на Златка И. Аргирова – майка на подсъдимия А.,***, са намерени, описани и
иззети, вещи, които са подробно визирани в протокола. Освен мобилни телефони с
принадлежности към тях, в черен чувал с дрехи, в дъното на хол на
горепосоченото жилище, в ляво под прозорец, са намерени и иззети 6бр. листа с
бележки и 1бр. пропуск с надпис „СДВР – паркиране по месторабота”. След
изземването описаните вещи, за нуждите на наказателното производство които били
сложени и се запечатани в полиетиленов джоб, с картон серия А0123867, и
силиконов печат „910-НЕКД-СДВР”. В протокола са визирани обяснения на лицето З.
А., че вещите които били намерени и иззети са собственост на сина й Б.А.,
намерени са в неговия багаж, който е донесен в дома й преди 1 месец лично от
него.
Видно
от протокол за претърсване и изземване от 22.11.2012г. в масивна триетажна къща /жилище
на подсъдимия П./, пригодена за обитаване, находяща се в дворно място на адрес
гр. Костинброд, ул. „*” №*, са намерени, описани и иззети, вещи, които са
подробно визирани в протокола. В хладилник в кухня на първия етаж е намерен сгънат
прозрачен найлонов плик с бяло кристално вещество под формата на прах, което е
иззето и запечатано
по надлежния ред. Във витринен дървен шкаф, поставен в трапезарията, е намерен тефтер
с корици в цвят бордо, с надпис на предната корица 2005- „TECHNOEXPORTSTROY”, със записани телефонни номера в него. Същият е иззет
по надлежния ред и запечатан. На
трапезна кръгла маса в трапезарното помещение е намерено
поставено тефтерче със сини корици, със записани телефонни номера в него. В
дървено шкафче тип „нощно”, са намерени
пластинена
карта на мобилен оператор „Глобул – Бикънект” и целофаново пликче със залепено на него
стикер, с изписан на него номер *. В избено помещение /мазе/, са намерени 2бр.
пластмасови туби с вместимост от 5 литра, бели на цвят, в които има течност от
около 0,5 литра с остра миризма. На третия етаж на къщата, зад разглобена
секция, са намерени 2бр. пликове, черен и червен, в които има сложена суха
зелена тревна маса, като от червения плик тревистата маса реагира на наркотично
вещество.
Видно от заключението на физико –
химическа експертиза /л. 247 – 250, т.ІІ от ДП/, от 29.03.2013г., изготвено от
ВЛ Н.Н., специалист в областта на химията в ЦЕКИИ към НИКК – МВР, в изпратените за изследване представителни проби
№№1, 2, 3 и 4, взети от наркотично вещество /4 бр. пакети/, иззето на
21.11.2012г., с протокол за оглед на местопроизшествие – ТИР терминал – Видин,
Митница Лом от гърне на изпускателна система за отработени газове на двигателя
на автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е290
ТД” с ДК № *, има наличие на амфитамини със съдържание 8,6%.
В двата бр. найлонови пликове с червен и черен цвят, иззети на 22.11.2012 г. с
протокол за претърсване и изземване от масивна триетажна
къща в гр. Костинброд, ул. „*" № *,
обитавано от М.И.П., съответно: обект № ІІ.1 – по външни белези и химически
състав представлява коноп /марихуана/,
с нето тегло 32,41 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 7,1%; обект №
ІІ.2 – връхчетата и листната маса по външни белези и химически състав
представляват коноп /марихуана/, с нето тегло 141,96 грама със
съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол – 1,4%.
Иззетите
на 22.11.2013 г. с протокол за претърсване и изземване от масивна триетажна къща в гр. Костинброд, ул. „*”
№ *, обитавана от подсъдимия П. – 1
бр. сгънат прозрачен найлонов плик съдържащ бяло кристално вещество – обект № ІІІ, представлява амониев формиат с нето
тегло 232,26 грама. Иззетата със същия протокол течност в 2 бр. пластмасови туби с вместимост от по 5 литра, представлява мравчена киселина 740 милилитра
/обект № ІV.1/ и солна киселина 1220 милилитра /обект № ІV.2/.
Амфетаминът
и конопът /марихуана/ са включени в Списък І – „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради врединя ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл.3, ал.2 и 3 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите.
Солната
киселина се контролира съгласно Регламент 273 от 2004г. на ЕО.
Амониевия
формиат, мравчената киселина и солната киселина могат да се използват при
синтез на амфетамин.
ВЛ
Н.Н. в с.з. поясни, че амониевия формиат, мравчената киселина и солната
киселина могат да участват заедно при производство на амфетамин, като в случая
липсва прекурсор за такова производство, а именно фенилацетон. Той е основния
прекурсор, като са необходими още накакъв органичен разтворител и натриева
основа. Основно са необходими уред за нагряване, който може да бъде и котлон,
колба и хладилник /охладител/ с който колбата да е свързана.
Видно
е, че синтеза на амфетамин е лесен, без необходимост от скъпо оборудване, но са
достатъчни уреди от бита.
Видно от заключението на съдебно –
техническата експертиза от 14.02.2012г. /л.236 - 237, т.ІІ от ДП/, изготвено от ВЛ инженер
Р.П.И., след запознаване с материалите по ДП и подробен оглед на лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с
ДК № *, включително и оглед на гърнето на изпускателната система за отработените газове на
двигателя на автомобила, демонтирано на 21.11.2012г., е констатирано следното:
чрез демонтаж на двете дъна на гърнето и монтиране на допълнително „двойно”
дъно, обемът на гърнето се е намалил с около ¾. Намаленият обем от
конструктивния обем на гърнето образува изкуствено изработено укритие /тайник/.
Получената кухина между предното и двойното дъно на гърнето на автомобила не е
заводска, а целенасочена, умишлено изработена с цел получаване на трудно
откриваемо укритие /тайник/. За изработване на тайника не са нужни специални
знания и умения, нито специални технически средства. За неговото изработване е
нужен труда на един шлосер за около 6 астрономически часа.
Видно от заключението на съдебно –
стоковедческата експертиза от 06.04.2013г. /л.258, т.ІІ от ДП/, изготвено от ВЛ инженер
Р.П.И., стойността на намереното и иззетото
от процесния л.а. високорисково наркотично вещество – амфетамин, с тегло
5810,09 грама към 21.11.2012г. е 174
302, 70 лева. Съобразено е Постановление №
23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, респ. Приложение № 1 и 2 към член единствен от
Постановлението, както и конкретното процентно съдържание на активния
компонент.
Видно
от справката за съдимост и четири документа представени от защитата на
подсъдимия П. – три на шведски и един с превод на български /л.219 – 222 от
делото на ВОС/, подсъдимия П. е осъден в Швеция и му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 7 години, изгонен е от Швеция и му е наложена
забрана за връщане в тази страна.
Никой от двамата подсъдими – П. и А., няма и не може да има надлежно
разрешително досежно наркотични вещества, респ. за съхранение, държане, превозване
и пренасяне през границата на страната на такива.
Горната фактическа обстановка се
доказва от: показанията на свидетелите В. Л. Р., П.П.М., М.Н.В., К.К.Ц., В.Б.Б., А.Ц.Д., Р.Г.Г.
и Марияна И.Д.; протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2012г.,
ведно с фотоалбум към него; протокол за претърсване и изземване от 22.11.2012г.
в л.а. „Мерцедес”, ведно с фотоалбум към него; протокол за претърсване и
изземване от 22.11.2012г. в жилище на З. И. А. – майка на подсъдимия А.;
протокол за претърсване и изземване от 22.11.2012г. в масивна триетажна къща /жилище
на подсъдимия П./; протокол за оглед на веществени доказателства от
22.11.2012г. с фотоалбум към него; протокол за вземане на представителни проби
от 22.11.2012г.; протокол № 27/22.11.2012г., за химическо изследване с наркотес
“NIC”; справка за пътуване на лице – български
гражданин /л.210 – 213 и 216, т.ІІ от ДП/; справка за пътуване на превозно
средство /л.215, т.ІІ от ДП/; справка в централна база КАТ за собственост на
л.а. „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с ДК № *; заключение
на съдебно – техническата експертиза; заключение на съдебно – стоковедческата
експертиза; заключение на физико
– химическа експертиза;протокол за вземане на представителни проби от
22.11.2012г., с фотоалбум към него; веществените
доказателства – опаковки от наркотични
вещества; 1 лист хартия, формат А4 с надпис „TOURIST SERVISE” с дата 21.11.2012 г.;
1 лист формат А4 с надпис „HOTEL DIALOG” и 1 брой лист формат А4 с черно-бели изображения – представляващи обект№1
и запечатани с етикет върху който са
описани вещите и е поставена дата 22.11.2012г.; Пътна карта „Европа” – иззети при претърсването в л.а. „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с ДК № *, видно от съответния протокол от 22.11.2012г.;
пет от 6 броя листа с бележки, иззети при претърсване и
изземване от
жилище на З. И. А.– майка на подсъдимия А.,***, /видно от съответния протокол от 22.11.2012г./открити в
черен чувал с дрехи, намерен в дъното на хол на горепосоченото жилище, в ляво
под прозорец се намериха запечатани в
полиетиленов джоб с картон серия А0123867 и
силиконов печат 910-НЕКД-СДВР /ведно с 1 брой пропуск
с надпис „СДВР – Паркиране по месторабота” – който няма отношение към предмета
на делото и малък по размер лист хартия с надпис на лицевата страна „скрад на
едро” и пр., а на другата – писмени бележки на имена и телефонни номера, също
няма установено отношение към предмета на делото/; четири документа представени
от защитата на подсъдимия П. – три на шведски и един с превод на български
/л.219 – 222 от делото на ВОС/.
Няма противоречия между горните
доказателства. Гласните кореспондират с писмените, веществените и помежду си,
поради което Съдът ги кредитира.
Обясненията
на подсъдимите отчасти са в унисон с останалите доказателства и с установената
фактическа обстановка, респ. за: обстоятелствата относно вземането на процесния
л.а. „Мерцедес” модел „Е 290 ТД”
с ДК № *, който се
намирал до жилището на дъщерята на П.; съвместното пътуване /на подсъдимите и
свидетелката В./*** до Видин; проверката от органите на гранична полиция и от митническите органи, след пристигането на ГКПП - Фериботи – Видин. В тази
им част Съдът кредитира обясненията.
Относно
обстоятелствата след вземането на автомобила, всеки от подсъдимите дава
обяснение различно от това на другия, основно по въпроса – на чие разположение
е бил тогава автомобила и кой го е стопанисвал до момента, когато тримата са
потеглили от София.
П.
посочи, че А. го помолил да му услужи с автомобила. Когато го взели, което било
около 10.11.2012г., А. казал, че ще поеме техническото му обслужване. Потеглили
заедно, всеки с отделен автомобил /А. с процесния/ в различни посоки
/подсъдимия П. ***/. Попмийхайлов е посочил, че от тогава до деня на
заминаването – 21.11.2012г. не е виждал този автомобил. На посочената дата,
около обяд, пристигнали А. и приятелката му /свидетелката В./ с черен л.а.
„Сааб”, взели П., купили суха храна за път, отишли до дома на майката на А.,
където бил процесния „Мерцедес”, качили се в него и потеглили към Видин.
П.,
също посочи, че не е карал този автомобил и не му е правил ремонти.
А.
посочи, че след като взели л.а. „Мерцедес” го оставили на паркинг в 6-ти
микрорайон, като ключовете останали при П. /”....Ключовете от него бяха при
Мишо.”/ Сменяли маслото, но били заедно с П.. Ден преди пътуването измили
колата и я подготвили за път. На 21.11.2012г. били заедно с М. /свидетелката В./
в дома й. П. му звъннал. Срещнали до магазин на „Била”, като А. бил с неговата
си кола, а П. със сивия „Мерцедес”. От „Лидл” купили храна. Взели М., оставили
л.а. „Сааб” до жилището на майката на А. и потеглили.
А.
отрича да има някакво отношение към откритото впоследствие наркотично вещество.
Видно
е противоречието в обясненията на подсъдимите, относно обстоятелствата на чие
разположение е бил автомобила през описания период и кой го е стопанисвал до
момента, когато тримата са потеглили от София. При установяването на
фактическата обстановка, Съдът се е базирал на показанията на свидетелките В. и
Д., между които няма противоречия, поради което им е дадена вяра. От тези
показания се установява, че на 21.11.2012г. двамата подсъдими са поддържали
връзка – П. се обадил на А., който излязъл, след това А. се обадил на П.
/свидетелката Дорянова пресъсдаде това което и казал П., т.е. че А. идва да го
вземе, но тя няма преки впечатления/ и последния също излязъл. Видно от
показанията на свидетелката Д., това се случило в ранния следобед, т.е. окол 14
или 14.30 часа. Двамата заедно с процесния „Мерцедес” пристигнали при свидетелката В., взели я и в късния
следобед потеглили от София към Видин, по маршрута
през Петрохан и село Арчар. По този път разстоянието от София до Видин е около 200 км. и
обичайното време за изминаването му с автомобил е около 3 часа, включително с кратките спирания в случая. Освен, че показанията на В., в частност, относно момента на тръгването,
кореспондират напълно с установеното обстоятелство, че на ГКПП – Фиреботи –
Видин, тримата са пристигнали около 20 часа, е видно, че двамата подсъдими от
момента на срещата си до заминаването за Видин – към 17 часа, са разполагали с
повече време от необходимото за купуване на суха храна и придвижване в соличния
квартал „Люлин”, за което са посочили в обясненията си. Прави впечатление, че в
обясненията и на двамата подсъдими се наблюдава стремеж да се абстрахират от
процесния л.а. в който е открит наркотика, като всеки сочи, че другия е имал
възможността да извършва действия с него и върху него. При анализа на
обясненията на всеки от подсъдимите по отделно, както и в съпоставка с
обясненията на другия подсъдим, и с останалите доказателства по делото, относно
процесния автомобил, целите на пътуването им и в крайна сметка относно
наркотичното вещество, те са неубедителни, неприемливи, непоследователни и противоречиви.
Поради това, Съдът ги преценява изключително като средство за защита.
П.
посочи, непоследователно и неубедително, че взели процесния автомобил от дъщеря
му, за да услужи на А., без пояснение каква необходимост към оня момент, точно
от този автомобил, му е изтъкнал А., при положение, че ползвал друг /свидетелката
В. не го е виждала да управлява различен атомобил от неговия „Сааб” до
заминаването им/. В противоречие с показанията на свидетелката В., П. е заявил,
че около обяд на 21.11.2012г., А. и В. го взели с л.а. „Сааб”, напазарували
храна, оставали този л.а. пред дома на майката на А., качили се в процесния
„Мерцедес” и потеглили за Видин. Подсъдимия П. също посочи, че в периода след
като взели от дъщеря му процесния „Мерцедес” до заминаването им, т.е. от около
10.11. до 21.11.2012г., А. го помолил да направи за него и приятелката му
/свидетелката В./ резервация в хотел в Стокхолм, Швеция. Възниква въпроса – ако
А. е имал решение за пътуване без П., защо е ангажирал последния да му прави
резервация, която самия А. би могъл да направи. В същото време, П. и неговата
приятелка свидетелката Д. /която има близки в Инсбрук, Австрия/ от преди това
били решили да живеят заедно в Австрия и там да работят. Самата Д. 10 дена пред
да замине за Австрия, което направила
малко след 21.11.2012г., си била закупила билет. Възниква въпроса – ако не е
имало предварителна уговорка и необходимост за пътуване на двамата подсъдими с
процесния автомобил, защо П. не отпътувал за Австрия заедно с приятелката си
/заминала почти по същото време/, с оглед съвместния им сериозен предварителен
план, да живеят там заедно и да работят. За тази резервация подсъдимия А.
определено е знаел – именно той е дал данните – свойте и на приятелката си на П.,
който да направи резервацията. Видно от обясненията му, той е заявил: „...Мишо
ми се обади за да направи резервация. Точно преди границата видях, че неговото
име го няма вътре в резервацията. Попитах го, защо твоето име го няма. За тази
резервация се уговорихме няколко дена преди тръгването. Той ми се обади за ЕГН
– то. Аз звъннах на М., после му продиктувах и това беше.” Документите за резервацията,
които са веществени доказателства, са иззети от процесния л.а. и са следните: 1
лист хартия, формат А4 с надпис „TOURIST SERVISE” с дата 21.11.2012 г.;
1 лист формат А4 с надпис „HOTEL DIALOG” и 1 брой лист формат А4 с черно-бели изображения – представляващи обект№1
и запечатани с етикет върху който са
описани вещите и е поставена дата 22.11.2012г. Първия документ е ваучер №
149637 и в него ясно е посочен хотела, местонахождението му в Швеция, стая,
дати на резервацията, дата когато е направена резервацията и начина на
заплащане. Втория документ е описание на хотела, а третия снимки от хотела.
Самия подсъдим А. сочи, че е видял тези документи в автомобила пред границата
на РБ. Факта на резервация на хотел в Швеция, сочи тази държава като дестинация
на пътуването за лицата на чието име е направена, с процесния автомобил.
Безспорно е, че преди българската граница и двамата подсъдими са знаели това. Резервация
не е възникнала случайно, но по волята, със съзнанието и участието и на двамата
подсъдими. Освен, че обяснението на А. е непоследователно, тъй като не сочи
отговор на П., на въпроса – защо неговото име не фигурира, се налага извода, че
двамата подсъдими прикриват основната цел на пътуването си. Показателно в тази
насока е обстоятелството, че и при полицейската проверка на ГКПП и при
митническата проверка, подсъдимите са заявили, че пътуват само за Австрия и
никой от тях не е посочил, че крайната цел на пътуването, за двама от
пътуващите – А. и В., е Швеция – обстоятелство което и двамата подсъдими ясно
са съзнавали. Не може да се приеме, че подсъдимите са го пропуснали като
незначителна подробност, тъй като разстоянието с автомобил от Австрия до Швеция
е около 1800 км и предполага дълго пътуване със съответна подготовка за това.
Извода на
Съда за отношението, действията и съзнанието на подсъдимия А. относно
процесното наркотично вещество се покрепя и от веществените доказателства,
описани по горе като 6 броя листа с бележки /запечатани в полиетиленов джоб с
картон серия А0123867 и силиконов печат 910-НЕКД-СДВР/, преценени самостоятелно
и заедно останалите доказателства по делот. Съдържанието на два от 6 – те
листа, които два листа са с формат А4, е озаглавено „Фенилоцетна Киселина от
Етилбензен”. След заглавието е налице подробно описание за начина на получаване
на фенилоцетната киселина, респ. оборудване, технология, химически вещества
необходими за реакцията, протичане на реакцията и т.н. Този химикал /фенилоцетна
киселина/ е прекурсор от втора категория, съобразно
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 273/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 февруари
2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества ПРИЛОЖЕНИЕ I, включени
в списъка вещества по смисъла на член 2, буква а), Категория 2 във вр. с чл.3,
ал.4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Фенилоцетната киселина се използва при нелегалното производство на синтетични
стимуланти от групата на амфетамините. На три от 6 –
те листа, които са с по – малък формат, са изписани наименования на химически
вещества. Един от тези листа, е с текст и от двете му страни. От лицевата –
списък на химически вещества на англииски език, последван с превода им на
бълрарски език, заедно с грамажи и цени. Описаните вещества са изчерпателно
необходимите за производство на Фенил – 2 – Пропанон /P2P/, известен още като Фенилацетон. На гърба на същия лист
/на английски език/ е описана технологията за получаване на този химикал. Фенил
– 2 – Пропанон /фенилацетон/ е прекурсор от първа
категория, съобразно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 273/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества
ПРИЛОЖЕНИЕ I, включени в списъка
вещества по смисъла на член 2, буква а), Категория 1
във вр. с чл.3, ал.4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Видно от поясненията на ВЛ Н.Н., специалист в областта на химията в ЦЕКИИ към НИКК –
МВР, фенилацетона е
основния прекурсор за производство на амфетамин.
Описаните веществени доказателства, са
открити в жилището на майката на подсъдимия А., в негов багаж, в която насока е
обяснението й, визирано в протокола за изземване, но в която насока са и
обясненията на самия А., че само той и майка му са живеели в жилището, където
са намерине описаните веществени доказателства. При това положение, Съдът не
кредитира обясненията на А., че няма отношение към описаните по – горе предмети,
но в контекста на доказателствата, приема, че са негови. За съда се налага
извода, че тези ВД, сами по себе си, но и във връзка с останалите доказателства
по делото и с безспорното обстоятелство за наличието на амфетамин в процесния
автомобил, обуславя интерес на А. към наркотика амфетамин и неговите действия и
съзнание относно процесния амфетамин 5810,09
грама.
Извода на
Съда за отношението, действията и съзнанието на подсъдимия П.
относно процесното наркотично вещество се покрепя и от веществените
доказателства, иззети
на 22.11.2013г. от дома на подсъдимия П. – амониев формиат с нето тегло 232,26 грама, мравчена
киселина 740 милилитра и солна киселина 1220 милилитра. Видно от заключението на на физико – химическа експертиза и поясненията на ВЛ в с.з., солната
киселина се контролира съгласно Регламент 273 от 2004г. на ЕО,
а амониевия формиат, мравчената киселина и
солната киселина заедно могат да се използват при синтез на
амфетамин.
За съда се налага извода, че тези
ВД, сами по себе си, но и във връзка с останалите доказателства по делото и с
безспорното обстоятелство за наличието на амфетамин в процесния автомобил,
обуславя интерес на П. към наркотика амфетамин и неговите действия и съзнание
относно процесния амфетамин 5810,09
грама.
С оглед на
доказателствата по делото в съвкупността им, през призмата на установеното
обективно наличие на процесният амфетамин в процесния автомобил, който се
намирал във фактическа власт на двамата подсъдими по пътя София до Видин и
пренасянето му през границата на РБ, се налага извода за планирани,
целенасочени съвместни действия на подсъдимите, досежно държането и пренасянето
през границата на РБ на наркотика. П. е предоставил дадения му автомобил, който
не е регистриран като негова собственост, и с който не са регистрирани
излизания на подсъдимите извън страната, за укриване в него на наркотичното
вещество. Касае се за скъпа и забранена от закона стока, поставена по специален
начин, което изключва случайното
попадане на амфетамина в тайника. Напротив, и двамата подсъдими са се погрижили
да бъде укрит наркотика в автомобила, и двамата са се ангажирали с неговото
превозване, при доказан интерес и в двамата относно
този вид наркотик. П. е направил резервация на А. и приятелката му за хотел в
Швеция, със волята и съзнанието на А. за това обстоятелство. Крайната
дестинация на автомобила с процесния наркотик е Швеция, страна в която П. не
може да влезе, но за А. няма проблем, поради което с оглед общия им план, П. се
е погрижил за резервацията на хотел в тази страна за А. и приятелката му. В
крайна сметка, двамата подсъдими пряко и съзнателно са осъществили съвместни
действия по държане и пренасяне през границата на РБ на процесния наркотик.
Установената фактическа обстановка не
не се променя от: ВДС по н.д. 158/2013г. с гриф
„секретно”;
протокол от 07.12.2012г. за оглед на веществени доказателства 2 бр. мобилни
телефони, предадени с протокол за доброволно предаване от 21.11.2012г., с
фотоалбум към протокола за оглед; протокол за доброволно предаване от
21.11.2012г., видно от който подсъдимия П. е предал 1 мобилен апарат “NOKIA” IMEI № 351528041069639 със СИМ карта на ГЛОБУЛ с № **********,
заедно с батерия и 1 мобилен апарат “NOKIA” IMEI №
358626017774316 със СИМ карта на ВИВАКОМ с № **********, заедно с батерия;
протокол за доброволно предаване от 21.11.2012г., видно от който свидетелката М.В.
е предала 1 мобилен апарат “NOKIA” “C3” IMEI 357019046893409 със
СИМ карта на ГЛОБУЛ с № **********, заедно с батерия; веществените доказателства – 1 брой мобилен телефонен апарат, марка „Нокиа”
модел „100” с ИМЕЙ 354103/05/111323/5 със СИМ карта на „Глобул” – обект №2;
Пластика за СИМ карта с надпис на лицевата част „COMVIQ”, върху нея залепена с хартиено тиксо СИМ карта с надпис „COMVIQ” – обект №4; Черна кожена чантичка, съдържаща калкулатор
и тефтер с червена на цвят корица със записвания на латиница на адреси и
телефонни номера и 1 брой мобилен телефонен апарат, марка „Самсунг” с ИМЕЙ
358796/04/927453/4 с поставена СИМ карта на „Виваком” и още една СИМ карта под
капака на телефона на същия мобилен оператор – обект №5 – 6; 1 брой мобилни
телефон марка „Нокиа” – черно-сив на цвят с ИМЕЙ 356238009918737 с карта памет
и батерия; 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SGH-L 760” с ИМЕЙ
35565801348/458 с батерия; 1 брой мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел „6233”
с ИМЕЙ 3527490196684188 с батерия; 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа”, модел
100 с IMEI 354103054313733, 1 брой
СИМ карта с надпис 89359050100700712459 и батерия за мобилен телефон; 5 броя
СИМ карти на мобилния оператор „Глобул”; 6
броя СИМ карти на мобилния оператор „Вивател”; 3 броя СИМ карти „B-connect”; 1 брой СИМ карта на
„Водафон”; 1 брой тефтер с надпис на предната корица 2005 „TECHNOEXPORTSTROI” с корици в цвят
„бордо”, със записани номера на телефони; 1 брой тефтерче със сини корици от
маса в трапезария на къщата; 1 брой пластинна карта на мобилен оператор
„Глобул” и целофанено пликче и залепен на него стикер на който изписан мобилен
номер *; навито на руло
алуминиево фолио; 3 броя мобилни телефони „Нокиа”.
Показанията
на свидетеля С.А.Т. нямат отношение към предмета на делото.
От установената фактическа обстановка
са налага извода, че от обективна и субективна страна, подсъдимия Б.А.А. е
осъществил състава на чл.242, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимия А., в съучастие като съизвършител с
подсъдимия М.И.П., пренесъл през границата на страната, без надлежно
разрешително, високорисково наркотично вещество – амфетамин 5810,09 грама на
стойност 174302,70 лева. Подсъдимия А. е действал в съучастие като съизвършител
с подсъдимия П., тъй като и двамата са участвали в самото изпълнение на
престъплението. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива
от действията на дееца преди и по време на извършване на изпълнителното деяние.
А., заедно с другия подсъдим, е действал съвместно, организирано и целенасочено
за осъществяване на изпълнителното деяние. Конкретните действия и на двамата
подсъдими са описани по – горе във фактическата обстановка. Касае се за планирана
дейност по осъщестяване на изпълнителното дейние, което се прикрива от обясненията
на подсъдимия А., но ярко се разкрива от неговото поведение. Между двамата
подсъдими е налице
е общност на умисъла – всеки от подсъдимите
е имал умисъл относно елементите на
деянието от обективна страна, като е съзнавал и умисъла на другия подсъдим за същото.
За престъпление по
чл. 242, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. е предвидено
наказание “лишаване от свобода” от 10 до 15 години и “глоба” от 100000 до
200000 лева. Подсъдимият А. не е осъждан, което е смекчаващо отговорността му
обстоятелство. От друга страна високата стойност на предмета на престъплението,
която надхвъря 601 пъти минималната работна заплата за страната към процесния
период /290 лева/, разкрива завишена степен на обществена опасност на
престъплението, в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. При това положение и съобразно чл.54 и 36
от НК, комулативно предвидените наказания следва да бъдат индивидуализирани,
както следва: наказанието „лишаване от свобода” за срок над минималния, респ.
за срок от 11 години, при първоначален строг режим в затвор, съобразно чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС;
наказанието „глоба” в
минималния законопредвиден размер, респ. в размер на
100 000 лева. Съдът намира, че с оглед имуществения характер на
санкцията, така определения и размер е достатъчно висок, за да бъдет постигнати
целите на чл.36 от НК, като се има предвид и обстоятелството, че подсъдимия А.
е безработен.
От установената фактическа обстановка
са налага извода, че от обективна и субективна страна, подсъдимия Б.А.А. е осъществил състава на чл.354а,
ал.2, изр.ІІ-ро, предл.ІІІ-то във вр. с
ал.1, изр.І-во, предл.ІV-то във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. От обективна страна, подсъдимия А. в съучастие като съизвършител с
подсъдимия П., без надлежно разрешително държал с цел разпространение
висикорисково наркотично вещество амфетамин 5810,09 грама на стойност 174302,70 лева – особено големи размери. Подсъдимия А. е действал в съучастие като съизвършител с
подсъдимия П., тъй като и двамата са участвали в самото изпълнение на
престъплението. Двамата подсъдими на процесната дата от София до ГКПП – Фериботи – Видин са държали процесния
амфетамин, т.е. имали са фактическа власт върху наркотика и възможност да се
разпоредят с него. Голамото количесто на процесното високорисково наркотично
вещество, респ. 5810,09 грама, изключва хитотезата „за лична употреба”, но
обуславя възможност за разпределение на веществото в голям брой дози за
еднократна употреба, респ. за неговото разпространение. Стойността на предмета
на престъплението е 174302,70 лева, т.е. надхвърля 140 пъти установената в
страната минимална работна заплата, а същевременно тази стойност е много над
долната граница на съставомерния признак „особено големи размери”, установена с
Т.р. № 1/1998г. на ОСНК. От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива от действията на дееца
преди и по време на извършване на изпълнителното деяние. А., заедно с другия
подсъдим, е действал съвместно, организирано и целенасочено за осъществяване на
изпълнителното деяние. Конкретните действия и на двамата подсъдими са описани
по – горе във фактическата обстановка. Касае се за планирана дейност по
осъщестяване на изпълнителното дейние, което се прикрива от обясненията на
подсъдимия А., но ярко се разкрива от неговото поведение. Между двамата
подсъдими е налице
е общност на умисъла – всеки от подсъдимите
е имал умисъл относно елементите на
деянието от обективна страна, като е съзнавал и умисъла на другия подсъдим за същото.
За престъпление по чл.354а,
ал.2, изр.ІІ-ро, предл.ІІІ-то във вр. с
ал.1, изр.І-во, предл.ІV-то във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода” от 5 до 15 години и „глоба” от 20000
до 100000 лева. Подсъдимият А. не е осъждан, което е смекчаващо отговорността
му обстоятелство. От друга страна високата стойност на предмета на
престъплението, която надхвъря 601 пъти минималната работна заплата за страната
към процесния период /290 лева/, разкрива завишена степен на обществена
опасност на престъплението, в сравнение с обикновените случаи на този вид
престъпление. При това положение и съобразно чл.54 и 36 от НК, комулативно
предвидените наказания следва да бъдат индивидуализирани, както следва: наказанието „лишаване от свобода” за срок над
минималния, респ. за за срок от 6 години, при
първоначален строг режим в затвор,
съобразно чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС; наказанието „глоба” в
размер над минималния, респ. в размер на 25000 лева.
Горните
две престъпления са извършени от подсъдимия А. в реална съвкупност, затова и на
основание чл.23, ал.1 от НК следва да му бъде определено и наложено едно, най –
тежкото от горните наказания, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 11 години, при първоначален строг режим в затвор, съобразно чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и „ГЛОБА” в
размер на 100 000 лева.
На
основание чл.59, ал.1 от НК следва да се зачете времето от 22.11.2012г. до
25.09.2013г., през което подсъдимия А. е бил задържан и
впоследствие с мярка за неотклонение „домашен арест”, което време следва да
бъде приспаднато от срока на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Съдът
намира, че тезата на защитата на подсъдимия А. е неоснователна. На конкретните
съображения развити в нея, Съдът е отговорил със свойте съображения, за
направените от него фактически изводи, визирани във фактическата обстановка и за
юридическите изводи относно съставомерността от обективна и субективна страна.
Основната теза на защитата е, че подсъдимия А. не е знаел, че в автомобила има
наркотично вещество. Съдът, по – горе, подробно се е мотивирал, че към
безспорното осъществяване на изпълнителните деяния на подсъдимия А. от
обективна страна, се отнася верига от косвени доказателства, които в своето
единство и отнесени към основния факт, обуславят извода, че А. е действал
съзнателно и целенасочено за осъществяване на изпълнителните деяния.
От установената фактическа обстановка
са налага извода, че от обективна и субективна страна, подсъдимия М.И.П. е
осъществил състава на чл.242, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимия П., в съучастие като съизвършител с
подсъдимия Б.А.А., пренесъл през границата на страната, без надлежно
разрешително, високорисково наркотично вещество – амфетамин 5810,09 грама на
стойност 174302,70 лева. Подсъдимия П. е действал в съучастие като съизвършител
с подсъдимия А., тъй като и двамата са участвали в самото изпълнение на
престъплението. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива
от действията на дееца преди и по време на извършване на изпълнителното деяние.
П., заедно с другия подсъдим, е действал съвместно, организирано и целенасочено
за осъществяване на изпълнителното деяние. Конкретните действия и на двамата
подсъдими са описани по – горе във фактическата обстановка. Касае се за
планирана дейност по осъщестяване на изпълнителното дейние, което се прикрива
от обясненията на подсъдимия П., но ярко се разкрива от неговото поведение. Между
двамата подсъдими е налице е общност на умисъла – всеки
от подсъдимите е имал умисъл относно елементите на деянието от обективна страна, като е съзнавал и
умисъла на другия подсъдим за същото.
За престъпление по
чл. 242, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. е предвидено наказание
“лишаване от свобода” от 10 до 15 години и “глоба” от 100000 до 200000 лева.
Подсъдимият П. е осъждан, което е отегчаващо отговорността му обстоятелство. Също така високата
стойност на предмета на престъплението, която надхвъря 601 пъти минималната
работна заплата за страната към процесния период /290 лева/, разкрива завишена
степен на обществена опасност на престъплението, в сравнение с обикновените
случаи престъпления от този вид.
При това положение и съобразно чл.54 и 36 от НК, комулативно предвидените
наказания следва да бъдат индивидуализирани,
както следва: наказанието „лишаване от свобода” за срок под средния законопредвиден за деянието, респ. за срок от 12
години, при първоначален строг режим в
затвор, съобразно чл.61, т.2 във вр. с
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС; наказанието „глоба” в минималния законопредвиден размер, респ. в размер на 100 000
лева. Съдът намира, че с оглед имуществения характер на
санкцията, така определения и размер е достатъчно висок, за да бъдет постигнати
целите на чл.36 от НК, като се има предвид и обстоятелството, че подсъдимия П.
е безработен.
От установената фактическа обстановка
са налага извода, че от обективна и субективна страна, подсъдимия М.И.П. е
осъществил състава на чл.354а, ал.2, изр.ІІ-ро, предл.ІІІ-то и
предл.ІV-то, т.4 във вр. с ал.1,
изр.І-во, предл.ІV-то, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а” във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. От обективна страна, подсъдимия П. в съучастие като съизвършител с
подсъдимия А., без надлежно разрешително държал с цел разпространение
висикорисково наркотично вещество амфетамин 5810,09 грама на стойност 174302,70 лева – особено големи размери. Подсъдимия П. е действал при условията на „опасен рецидив”,
с оглед чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Видно от справката за съдимост на П., с определение от 04.10.2004г.,
влязло в сила на 11.10.2004г. по ЧНД № 2364/2004г. на Софийски градски съд, СГС
е приел за изпълнение присъда на РС Трелеборг, Кралство Швеция, изменена с
присъда на Областния съд за област Сконе и Блекинге, Кралство Швеция с която П.
е осъден за извършена контрабанда на наркотични вещества на основание чл.6,
ал.3 от Закона за наказание на контрабандни престъпления, съответстващо на
чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 от НК на РБ. Наложеното наказание е „лишаване от
свобода” за срок от 7 години. Зачетено е предварителното задържане, считано от
16.11.2001г. до влизане на определението в сила. С протоколно определение по
НЧД № 700/2006г., по описа на СОС, П. е освободен условно предсрочно от
изтърпяване на останалата част от наказанието прието за изпълнение по ЧНД №
2364/2004г. на Софийски градски съд, като е определен изпитателен срок в размер
на 2 години, 4 месеца и 4 дни, считано от влизане на определението в сила.
Налага се извода, че към момента на извършване на деянията предмет на
настоящото дело, П. е бил осъден за тежко умишлено престъпление и му е наложено
наказание „лишаване от свобода”, за срок не по - малко от година без отлагане
по чл.66, ал.1 от НК, и не е бил изтекъл срока по чл.30 от НК. Подсъдимия П. е действал в съучастие
като съизвършител с подсъдимия А., тъй като и двамата са участвали в самото
изпълнение на престъплението. Двамата подсъдими на процесната дата от София
до ГКПП – Фериботи – Видин са държали
процесния амфетамин, т.е. имали са фактическа власт върху наркотика и
възможност да се разпоредят с него. Голамото количесто на процесното
високорисково наркотично вещество, респ. 5810,09 грама, изключва хитотезата „за
лична употреба”, но обуславя възможност за разпределение на веществото в голям
брой дози за еднократна употреба, респ. за неговото разпространение. Стойността
на предмета на престъплението е 174302,70 лева, т.е. надхвърля 140 пъти
установената в страната минимална работна заплата, а същевременно тази стойност
е много над долната граница на съставомерния признак „особено големи размери”,
установена с Т.р. № 1/1998г. на ОСНК. От субективна страна деянието е извършено
при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Прекия умисъл се разкрива от действията на дееца преди и по време на извършване
на изпълнителното деяние. П., заедно с другия подсъдим, е действал съвместно,
организирано и целенасочено за осъществяване на изпълнителното деяние.
Конкретните действия и на двамата подсъдими са описани по – горе във
фактическата обстановка. Касае се за планирана дейност по осъщестяване на
изпълнителното дейние, което се прикрива от обясненията на подсъдимия П., но
ярко се разкрива от неговото поведение. Между двамата подсъдими е налице е
общност на умисъла – всеки от подсъдимите
е имал умисъл относно елементите на
деянието от обективна страна, като е съзнавал и умисъла на другия подсъдим за същото.
За престъпление по чл.354а,
ал.2, изр.ІІ-ро, предл.ІІІ-то и предл.ІV-то, т.4 във вр. с ал.1, изр.І-во, предл.ІV-то, във
вр. с чл.29, ал.1, б.„а” във вр. с
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода”
от 5 до 15 години и „глоба” от 20000 до 100000 лева. Подсъдимият П. е осъждан,
което е отегчаващо отговорността му обстоятелство. Също така високата стойност
на предмета на престъплението, която надхвъря 601 пъти минималната работна
заплата за страната към процесния период /290 лева/, разкрива завишена степен
на обществена опасност на престъплението, в сравнение с обикновените случаи
престъпления от този вид. При това положение и съобразно чл.54 и 36 от НК,
комулативно предвидените наказания следва да бъдат индивидуализирани, както
следва: наказанието „лишаване от
свобода” за срок чувствително над минималния, респ. за срок от 7 години, при
първоначален строг режим в затвор, съобразно чл.61, т.2 във вр. с
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС; наказанието „глоба” в размер чувствително над минималния,
респ. в размер на 30000 лева.
Горните
две престъпления са извършени от подсъдимия П. в реална съвкупност, затова и на
основание чл.23, ал.1 от НК следва да му бъде
определено и наложено едно, най – тежкото от горните наказания, а именно
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 12 /дванадесет/
години, при първоначален строг
режим в затвор, съобразно чл.61, т.2 във
вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и „глоба” в размер на 100000 лева.
На
основание чл.59, ал.1 от НК следва да се зачете времето от 22.11.2012г. до
25.09.2013г., през което подсъдимия П. е бил задържан и
впоследствие с мярка за неотклонение „домашен арест”, което време следва да
бъде приспаднато от срока на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Съдът
намира, че тезата на защитата на подсъдимия П. е неоснователна. На конкретните
съображения развити в нея, Съдът е отговорил със свойте съображения за
направените от него фактически изводи, визирани във фактическата обстановка и за
юридическите изводи относно съставомерността от обективна
и субективна страна. Основната теза на защитата е, че подсъдимия П. няма
отношение към откритото в автомобила наркотично вещество, тъй като автомобила
не е бил във владение на този подсъдим в процесния период и няма доказателства
той да е извършщил действия по поставянето на наркотика в автомобила. Съдът, по
– горе, подробно се е мотивирал, че към безспорното осъществяване на
изпълнителните деяния на подсъдимия П. от обективна страна, се отнася верига от
косвени доказателства, които в своето единство и отнесени към основния факт,
обуславят извода, че П. е действал съзнателно и целенасочено за осъществяване
на изпълнителните деяния.
На
основание чл.242, ал.7 и чл.354а, ал.6 от НК, ОТНЕМА в полза на Държавата
предмета на престъпленията – 5 810.09грама /пет хиляди осемстотин и десет грама
и 09 милиграма/ високорисково наркотично
вещество – амфетамин.
На
основание чл.242, ал.8 и чл.354а, ал.6 от НК, ОТНЕМА в полза на Държавата лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 290 ТД” с ДК № *, собственост
на К.К. ***. Високата стойност на предмета на престъпленията – 174302,70 лева и
изобщо тежестта на престъпленията, изключва явно несъответствие със стойността
на превозното средство, по смисъла на чл.242, ал.8 от НК
Водим от
горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: