РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20235330200283 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 6444612, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който Й. К. В., ЕГН: **********, е санкциониран с
административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Й. К. В., оспорва законосъобразността на обжалвания
ел. фиш и моли същият да бъде отменен. Твърди, че същият не е собственик
на МПС, с което е извършено нарушението, поради което неправилно същият
е бил санкциониран. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на
така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 12.10.2022 г. в 09.53 часа, в град Пловдив, на бул. „Санкт
Петербург“, до № 1 в посока запад, е било заснето извършено нарушение за
1
скорост с л.а. марка „Мерцедес ГЛК ЦДИ 4 Матик“ с рег. № *******,
установено с АТСС ARH CAMS1, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е
установена скорост от 64 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената
скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 14 км/ч. По
делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е Д. Й. К. (на 17
г.) и Т. М. М. (42 г.). Ел. фиш е бил издаден срещу Й. К. В. - баща на
непълнолетния съсобственик.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира тези
доказателства като обективни, еднопосочни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът констатира, че в конкретния случай е наложена санкция на
жалбоподателя в качеството му на родител на единия от установените двама
собственици на МПС, с което е извършено нарушението – Д. Й. К. –
непълнолетна към датата на извършване на нарушението, но навършила 16-
годишна възраст. Последното се оценя като неправилно.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗАНН, административно-наказателно
отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са
навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и
значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.
Текстът на цитираната разпоредба е предполагало в случай, че отговорността
се насочи към непълнолетния съсобственик, както е сторил наказващия орган,
е следвало да се извърши експертиза с оглед установяване въпросът за
вменяемостта на непълнолетния и годността му да бъде субект на
административно-наказателна отговорност. Положителният отговор на
последното би позволило и ЕФ да се издаде директно на непълнолетния
съсобственик и санкционирането му, съобразно правилата на чл. 15, ал. 2
ЗАНН - като глобата се замени с обществено порицание.
Отговорността на родителя би могла да се ангажира по правилата на чл.
2
26, ал. 3 ЗАНН – когато се касае за малолетен или непълнолетен между 14 и
16-годишна възраст и само ако родителят съзнателно е допуснал
извършването на нарушението - за административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и
поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им.
В конкретния случай визираните по-горе правила не са били съобразени
от наказващия орган. Неправилно в случая е била ангажирана отговорността
на Й. К. В., доколкото последният не е нито собственик на МПС, с което е
извършено нарушението, нито е посочен за ползвател с нарочна
Декларация, нито пък е родител на малолетен, напълно запретен или
непълнолетен под 16-годишна възраст , за когото следва да носи
отговорност. Както бе посочено по-горе, по делото се установява, че
неговата дъщеря е навършила 16-годишна възраст към датата на
нарушението и след положителното установяване на годността й да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, процедурата по съставяне на ЕФ е следвало да се насочи
към нея-самата. Както бе посочено по-горе, пред наказващия орган е
стояла и възможността за насочване на отговорността към другия
съсобственик, който е бил пълнолетен към датата на нарушението и в
който случай наказващият орган не би попаднал в хипотеза да
съобразява изискванията за непълнолетните нарушители.
Всичко гореизложено обуславя неправилността на обжалвания ЕФ,
поради което същият следва да бъде отменен, като няма пречка в случай, че
се прецени, че не са изтекли сроковете за това, отговорността да се насочи
към друго лице.
Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63д от ЗАНН за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., размерът на възнаграждението се определя
3
в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа,
каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно
установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления (за една инстанция), в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 400 лв.
Предвид и което искането до този размер следва да бъде уважено, като
съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя направените
разноски в размер на 400 лева.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6444612, издаден от ОД на МВР,
гр. Пловдив, с който Й. К. В., ЕГН: **********, е санкциониран с
административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Й. К. В., ЕГН:
********** сумата от 400 /четиристотин/ лева за направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4