Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ……..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В
състав в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от младши
съдия Бошнакова в. гр. дело № 11618 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на В.К.Н., подадена чрез
пълномощника му адв. К.С. - САК, срещу решение от 27.07.2020 г., постановено по гр. дело № 26374/2019 г. по
описа на СРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ЧЕЗ Електро
България“ АД отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
2209,39 лева, начислена и претендирана по фактура № **********/28.12.2017 г.,
за периода 18.11.2017 г. – 18.12.2017 г.
В жалбата са наведени доводи, че съдебният акт е
поставен при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила,
като се излагат подробни съображения в тази насока. Според жалбоподателя районният
съд неправилно е приел, че е доказана извършена от дружеството доставка на
електрическа енергия за периода 18.11.2017 г. – 18.12.2017 г. и на посочената в
процесната фактура стойност. Счита, че решението на СРС е постановено в
противоречие с практика на ВКС, съгласно която не може да бъдат извършвани
преизчисления, респ. корекция на сметките на потребител, въз основа на
едностранно приети от дружеството правила, съдържащи се в общите условия. На
следващо място, поддържа, че клаузите на чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Общите
условия са нищожни и не могат да служат за основание за начисления на суми.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да
уважи претенцията на ищеца.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от
въззиваемата страна „Електрохолд България“ ЕАД
(с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), депозиран чрез
пълномощника му юрк. В.И., в който се изразява становище за неоснователността
на същата.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена от активно
легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради
което се явява допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по
правилността е ограчен до изложените във въззивната жалба доводи, като може да
приложи и императивна правна норма (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС). Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по правилността на
съдебния акт.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни правни
норми. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно правилата на
чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в разпоредбата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което втората инстанция
следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата
правилност.
По делото не е спорно, че въззиваемата страна „Електрохолд
България“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД) е търговско дружество, което притежава
лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа
енергия по Закона за енергетиката за територията на Софийска област, където се
намира процесният имот.
С определение № 56285/02.03.2020 г.
и протоколно определение от 13.06.2020 г.
районният съд е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактa, че
между страните съществува валидно облигационно правоотношение по продажба на
електрическа енергия при общи условия за недвижим имот, представляващ вила,
находящ се в гр. Самоков, местност
„Мало Равнище“. От
данните по делото се установява, че жалбоподателят В.Н. е титуляр на партида за
доставка на електрическа енергия с клиентски № 300128398597 и с абонатен № **********. В този смисъл се
явява клиент (потребител) на електрическа
енергия и има задължение да заплати стойността на доставената му от дружеството
в процесния имот енергия.
От приетите по делото писмени доказателства (протокол от последваща проверка на еднофазен статичен
електромер № 3026591/20.07.2015 г. и констативен
протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 478/26.03.2018 г., съставен от
Български институт по метрология) се установява, че електромерът с
фабричен № 02257506 съответства на изискванията за одобрения тип електромери. Показанията
на дисплея съответстват с показанията, съхранени в енергонезависимата памет на
електромера, електромерът съответства на метрологични характеристики и при
огледа на вътрешността не са констатирани видими промени в конструкцията и
електрическата схема.
Видно от експертното заключение по извършената
съдебно-техническа експертиза, средството за търговско измерване (СТИ),
процесният електромер (с фабричен № 02257506) е бил в срок на метрологична
годност, от одобрен тип е и отговаря на изискванията на Закона за измерванията.
При отчет на СТИ за потребител с клиентски № 300128398597 за периода 17.09.2017 г. – 18.12.2017 г. са
документирани две реални отчитания - при реален отчет на 17.09.2017 г. е
установено потребление на ел. енергия, както следва: I т. (нощна) 392 kWh;
II т.
1575 (дневна)
kWh; на дата 18.12.2017
г. е отчетено потребление на ел. енергия, както следва: I т. (нощна) 4785 kWh; II т. (дневна) 9617 kWh. При извършени отчети
на 18.10.2017 г. и 17.11.2017 г. не са начислени задължения за ползвана ел.
енергия. В о.с.з. вещото лице заявява, че отчетените показания от процесното
СТИ съответстват на отразеното количество ел. енергия, обективирано в
издадените 2 бр. фактури за периода 17.09.2017 г. – 18.12.2017 г., няма
размиване между kWh ел. енергия, които са начислени по фактура и по
данни от документите като отчет. Няма надфактуриране.
Съгласно заключението на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) процесната фактура е осчетоводена в дена
на издаването ѝ по съответните счетоводни разчети, вкл. и задължение на
ищеца, като сумата, начислени за ДДС е включена в дневник за продажбите и
справка-декларация по ЗДДС и ППЗДДС за м. ноември 2017 г. Според вещото лице
количеството консумирана ел. енергия, обективирано в процесната фактура, е
остойностено по цени, определени с решение Ц-19 от 01.07.2017 г. на КЕВР.
Предвид гореизложеното съдът намира, че количеството
и стойността на доставената
електрическа енергия са безспорно установени
въз основа на събраните писмени доказателства и заключенията на вещите лица по
извършените в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
Експертните заключения са изготвени компетентно, обективно и обосновано, по
поставените от СРС задачи, с отговорите на които спортният въпрос по предмета
на експертното изследване е изяснен. Застъпеното
становище не противоречи на практиката на ВКС, на която се позовава
жалбоподателят при аргументацията на тезата си за незаконосъобразността на обжалваното
съдебно решение. В цитираните решения изводите на съда са формирани въз основа
на различна от настоящата фактическа обстановка, а именно при едностранна
корекция в сметката на потребителя за доставена му и потребена от него
електрическа енергия за минал период, извършена от дружеството поради неправилно
отчитане на преминаващата електроенергия, следствие на неправомерно въздействие
върху СТИ, без да е установен периодът на неточно
отчитане или неотчитане и при липса на доказателства за реалното потребление на
ел. енергия от страна на клиента.
В настоящия случай от представените по делото протокол за
техническа проверка от 20.07.2015 г. и констативен протокол от метрологичната
експертиза на средството за измерване № 478/26.03.2018 г., както и от
заключението на СТЕ, се установява, че не е налице намеса в схемата на
електромера, монтиран в имота на потребителя, не е извършен нерегламентиран
достъп до вътрешността на електромера, същият съответства на техническите и
метрологичните изисквания. На следващо място, от съвкупния анализ на
доказателствения материал се извежда извод, че отразеното в № **********/28.12.2017
г. потребление на електрическа енергия е начислено след реален отчет и е
остойностено по утвърдени от КЕВР цени. Следователно в хода на производството
пред първата инстанция ответникът е доказал наличието на потребление през
процесния период и действителният размер на консумираната електроенергия.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав
споделя извода на първата инстанция относно неоснователността на предявения от
жалбоподателя иск, доколкото от данните по делото се установява, че въззивникът
В.Н. е потребител на електрическа енергия, каквато му е доставена в процесния
имот, начисленото от дружеството количество съответства на реално потребеното,
поради което същият дължи стойността на изразходваната ел. енергия. В този смисъл
втората инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение поради нейната
неоснователност.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора право на разноски има
въззиваемата страна „Електрохолд България“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД), която своевременно ги е и претендирала. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, когато юридическо лице
е защитавано от юрисконсулт, размерът на възнаграждението се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата, като съдът определя възнаграждение за юрисконсулт
в минимален размер на 100 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
страната следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160666/27.07.2020 г., постановено по
гр. дело № 26374/2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА В.К.Н. с ЕГН ********** да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Електрохолд
България“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) с ЕИК ******сумата в размер на
100 лева - разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.