№ 14393
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110166132 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 91629/19.11.2021 г., предявена от „Т С” ЕАД,
ЕИК .. срещу Г. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.".." № 50, трети надпартерен
етаж. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна
енергия, а последният не е заплатил същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Поради тази причина дължи и лихва за забава върху сумите, посочени в
изравнителната сметка. При тези твърдения иска съдът да признае за установено, че
ответникът дължи сумата 4479,41 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от м.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата 57,21 лв. за дялово
разпределение за периода от м.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.06.2021 г., до окончателното им изплащане; сумата от 517,38 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 29.04.2021
г., както и сумата от 10,20 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 29.04.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който
заявява, че признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за
ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.
Страните не спорят относно фактите. Не е спорно между страните, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот. Ответникът не оспорва дължимите суми. Не е
спорно и обстоятелството, че в хода на производството ответникът е погасил доброволно
1
чрез плащане част от вземането на ищеца в размер на 3062,60 лева, като е останала дължима
главница в размер на 2656,48 лева. При това положение исковете за главница в размер на
1822,93 лева, за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на
57,21 лв.; за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 29.04.2021 г. в размер на 517,38 лв. и за законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 29.04.2021 г. в размер на
10,20 лв. подлежат на отхвърляне като неоснователни, като погасени чрез плащане. Следва
да бъде уважен искът за главницата от 2656,48 лв. за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г.
На ищеца следва да се присъдят и направените за исковото и заповедното
производство разноски в общ размер на сумата 381,46 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съобразно т.12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Извършените разноски
съдът присъжда в пълен размер, по аргумент за противното от чл.78, ал.2 ГПК, тъй като
въпреки признанието на исковете и извършеното плащане в хода на производството, именно
ответникът Ш., с поведението си, е станал причина за завеждане на делото.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т С” ЕАД, рег. по ф.д.
№1084/1993 г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. ,, №.., ЕИК .. срещу Г. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул.".." № 50, трети надпартерен етаж, че ответникът дължи
на ищеца сума в размер на 2656,48 лв. - главница, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №1084/1993 г. на СГС, ФО, с
адрес: гр. София, ул. ,, №.., ЕИК .. срещу Г. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул.".." № 50, трети надпартерен етаж, обективно, кумулативно съединени установителни
искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 за установяване съществуването на следните вземания: за сумата
1822,93 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия и сумата 57,21 лв. за
дялово разпределение за периода м.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.06.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата от 517,38 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 29.04.2021
г. и сумата от 10,20 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.07.2018 г. – 29.04.2021 г., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА Г. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.".." № 50, трети
надпартерен етаж, да заплати на „Т С” ЕАД, рег. по ф.д. №1084/1993 г. на СГС, ФО, с адрес:
гр. София, ул. „,,” №.., ЕИК .., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 230,18 лева - разноски
в исковото производство и сумата от 151,28 лева - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2