Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 03.05.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2112 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.12.2018г., гр.д.43197/18г., СРС, 66 с-в
отхвърля предявените от Д.Г.И. срещу „А.Б.“ ЕАД, иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение
със заповед № 2/26.04.2018г. на старши директор направление „Човешки ресурси“
на „А.Б.“ ЕАД, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 6 600 лв. - обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода 03.05.2018г. - 03.11.2018г., ведно със
законната лихва от 29.06.2018г. до окончателното плащане, като осъжда ищеца да
заплати на ответника сумата 130 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца Д.Г.И.. Счита решението за основано единствено на недостоверните
показания на свид. Х., който е преднамерен към ищеца и използва случая за
реваншизъм в отношенията им. Свид. Ц.не е очевидец. Неправилно не е отчетено
установеното от свид. А., че ищецът е един от най-ценените служители от
клиентите. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „А.Б.“
ЕАД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 - т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Със заповед № 2/26.04.2018г. на старши директор
направление „Човешки ресурси“ при „А.Б.“ ЕАД на ищеца Д.Г.И. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.187, т.8 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на
доброто име на предприятието, както и на основание чл.187, т.10 КТ - неизпълнение
на други трудови задължения по раздел I, т. 2.1. от Политиката за
предотвратяване на измами.
Заповедта е достатъчно фактически и правно мотивирана
съгласно чл.194 КТ. Посочено е, че 21.03.2018г. при посещение на клиент в
магазин на ответното дружество, където работи ищецът, по време на плащане
клиентът без да забележи изпуска на пода банкнота от 50 лв. и поради недостиг
на налични средства, напуска обекта, за да осигури такива. Междувременно ищецът
вижда падналата на пода банкнота от 50 лв. и я настъпва с крак, за да я прикрие.
След като това е забелязано от друг клиент се разразява скандал.
Свидетелите
Ц., Х. и А. по сходен начин установяват, че докато плаща сметката си към
ответното дружество при свид. А., в качеството й на служител, свид. Ц., като
клиент, констатира липса на банкнота от 50 лв., за която твърди, че
предварително е подготвил. Заедно със служителката оглеждат работното й мястото,
тя повдига клавиатурата, но безуспешно. Свид. Ц.напуска магазина с намерение да
осигури необходимата сума, но бива настигнат и върнат обратно от друг клиент –
свид. Х..
Според
показанията на свид. Х., след като свид. Ц.напуска магазина, ищецът се
приближава и намигва към свид. А.. На въпроса на свид. Х. „дали не са паднали
парите на човека“, ищецът единствено отговаря „какви пари“, видимо се стъписва
и притеснява, но без последваща реакция. Свид. Х. се приближава към работното
място на свид. А. и вижда банкнота от 50 лв. да се показва настъпена под крака
на ищеца, след което догонва и връща обратно свид. Ц.. Въпреки предубеденото
отношение на свид. Х. към ищеца, с оглед предходни техни конфронтации в офиса, няма
пречка да се кредитират показанията му. При преценката им по реда на чл.172 ГПК
следва да се отчете, че са основани на непосредствени впечатления,
последоватлени и обосновани са, като не са опровергани или разколебани с други
доказателствени средства.
Изцяло
на предаденото от него се основава изясненото от свид. Ц.относно начина на откриване
на липсващата банкнота, т.е. същият не е пряк очевидец. След връщането си в
магазина няма спомен къде са се намирали парите.
Съдът
отчита, че свид.А. като колежка на ищеца е заинтересована от благоприятния за
него изход на делото. При преценка по реда на чл.172 ГПК, не следва да се
кредитират показанията й като недостоверни в противоречащата им част с тези на
свид. Х. относно начина на откриване на банкнотата и положението й, т.к. в
същата част са нелогични, непоследователни и противоречиви. Според свид. А., парите
първо са видени от присъстващите на земята, двамата с ищеца съобщават на
другите клиенти, че ще ги дадат на човека, а едва след връщането на свид. Х. и
свид. Ц.в магазина, свидетелката вижда парите настъпани от ищеца. Така представената
хронология на действията, от които последно е настъпването на банкнотата, съдът
намира за лишено от житейски смисъл, щом като същата вече е забелязана от други
лица и е заявено, че ще бъде върната. Отделно, вътрешно противоречиво свидетелката първо заявява, че разправата
между ищеца и свид. Х. предшества откриването на парите, а впоследствие твърди,
че след като „виждат“ парите започва скандалът.
Без
значение за изхода на спора е установеното от свид. А., че клиентите доста
харесват ищеца и той няма проблеми с тях.
Доказани са релевантните
факти във връзка със съставомерността по
чл.187, т.8 КТ, независимо от формата на вината. Съзнателното укриване от служителя на изгубена от клиент банкнота представлява злоупотреба и компроментиране на
оказаното доверие на работодателя, чрез умишлено неправомерно използване на
служебно положение, с цел облагодетелстване – лично или на трети лица, или
увреждане на работодателя или неговото дискредитиране. Налице е уронване на
доброто му име чрез нелоялно отношение към негови клиенти, злепоставящо го пред
трети лица. Трудовото правоотношение възниква с оглед личността, поради което
се изисква работникът да се отнася към работодателя и неговите клиенти почтено,
като зачита и утвърждава доброто му име. Това нарушение е формално, но
наличието на неблагоприятен резултат увеличава тежестта му.
Исковете по чл.344, ал.1, т.1 - т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението, възстановяване на
предишната длъжност и присъждане на обезщетение за безработица, следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм.
обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.12.2018г., гр.д.43197/18г., СРС, 66 с-в.
ОСЪЖДА Д.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.Б.“
ЕАД, *** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.