Определение по дело №8/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 27
Дата: 7 януари 2022 г.
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20225300100008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20225300100008 по описа за 2022 година
Производство по чл. 118 ГПК.
Предмет на делото е предявен от Х. Н. К. против В. И. Т. – наследници по закон на
майка им Ю. Д. К., починала на *** г., иск с правно основание чл. 30, ал. 1 Закон за
наследството за намаляване на дарствено разпореждане извършено от последната в
полза на ответницата, до размера на запазената на ищеца част от наследството останало
от майка му – 1/3 ид. ч.
Съдът като обсъди наличието на предпоставките за допустимост на настоящото
производство намира следното :
В действителност налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали искът
по чл. 30, ал. 1 ЗН е оценяем или неоценяем, като настоящият докладчик споделя тази
в подкрепа на второто виждане, в който смисъл е налице и по-актуална съдебна
практика, съобразно която, когато запазената част е накърнена чрез универсално
завещателно разпореждане с иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се защитава правото на
наследяване, а когато накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира
наследствена маса по чл. 31 ЗН и да се извърши преценка за размера на правата на
наследника със запазена част, то определянето на стойността на наследствената маса и
на стойността на запазената част е въпрос по същество на спора по чл. 30, ал. 1 ЗН, а
не такъв, касаещ определяне на дължимата по производството държавна такса
/определение № 600092 от 30.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1507 от 2021 г. на ВКС, І г. о./
Ето защо и предвид липсата на специално правило в действащия Граждански
процесуален кодекс за определяне на цената на иска за възстановяване на запазена
част, настоящият състав намира, че той е неоценяем. Следователно по аргумент за
противното от чл. 104, т. 4 ГПК и по силата на чл. 103 ГПК спорът е родово подсъден
на районния съд като първа инстанция.
1
Предвид гореизложеното производството по настоящото дело като недопустимо
следва да бъде прекратено и молбата следва да бъде препратена на местно
компетентния съд – Районен съд – Пловдив, поради което съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 8 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, ІV гр. с. за 2022 г. като недопустимо.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
2