РЕШЕНИЕ № 532
гр. Сливен, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №861 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от В.И.И., ЕГН: ********** ***, депозирана чрез пълномощник, съгл. чл.32, т. 1 ГПК адв. М.Д. *** против А.Д.Б., ЕГН: **********, роден в гр. Дамаск, Сирия с постоянен адрес *** А, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – правно основание чл.45 ЗЗД в размер на 10 000 лв.
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД е за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. , изразяващи се в болки и страдания причинени от трайни увреждания- счупване на стените на двата максиларни синуси, с наличие на кръв в тях, счупване на костите на носа и счупване на лявата скулна кост в областта на дъгата й, което било довело до затрудняване на говоренето и дъвченето, до промяна на захапката, двустранен, периорбитален хематом с оток на тъканите и стесняване на очните цепки настъпили в резултат на нанесен му от ответника побой ведно със законната лихва върху сумата от момента на настъпване на събитието /31.10.2018 г. срещу 01.11.2018 г./ до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че тези увреждания били получени в резултат на нанесени му удари с юмруци и ритник в средната част на лицето от ответника, като бил получил следствие на ударите обилна кървяща рана по повърхността на горната устна и носа. За да се отстранят последиците от тези наранявания на 06.11.2018 г. на ищеца му били направени интервенции, като на горната и долната му челюст били монтирани шини и двете челюсти били прикрепени една към друга със специални телове. От отделението бил изписан на 07.11.2018 г. Предстояло му премахване на монтираните шини и телове. Всички тези наранявания били причинили на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота. Ищецът бил изпитал много силно чувство на стрес вследствие нараняванията, което било продължило и към настоящия момент. Започнал да страда от страхова невроза и да не излиза вечер.
От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 000 лв. неимуществени вреди, болки и страдания, следствие причинените му телесни повреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. Ответникът посочва, че искът е допустим, но не е основателен, като в условие на евентуалност оспорва неговия размер.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 31.10.2018 г. срещу 01.11.2018 г. пред дискотека „Премиум” в гр. Сливен, ответникът е причинил на ищеца след нанасяне на удари в областта на главата средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на лявата скулна кост в областта на дъгата й и горната челюст, което било довело до затрудняване на говоренето и дъвченето, до промяна на захапката, както и двустранен, периорбитален хематом с оток на тъканите и стесняване на очните цепки настъпили, разкъсно- контузна рана на горната устна, счупване на ностните костици без дислокация на костни фрагменти, с обилно кръвотечение от носа, счупване на задните стени на двата горночелюстни синуси с излив на кръв в тях, които съставляват леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяващи и осъществяват медико-биологичният признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК с одобрено споразумение от 15.01.2019 г. по НОХД № 61/2019 г. по описа на СлРС, с което на ответника е наложено наказание- „пробация” за срок от осем месеца.
Горното се установява от приложеното писмено доказателство НОХД № 61/2019 г. по описа на Районен съд-Сливен.
От влезлия в сила съдебен акт-одобрено споразумение, обективирано в протоколно определение от 15.01.2019 г., което има характер на влязла в сила присъда по НОХД № 61/2019 г. по описа на СлРС, се установява, че ищецът е получил телесното увреждане-средна телесна повреда „счупване на челюст”, която наказателният съд е приел, че е в причинно-следствена връзка от непозволеното увреждане, причинено от ответника, за което същият е признат за виновен.
От показанията на свидетеля Томчев, се установява, че има преки впечатления от състоянието на ищеца и непосредствено след получаване на увреждането, като същият е бил в много тежко състояние след побоя. Ищецът бил променил след побоя своето поведение, като вече не бил радостен и лъчезарен, а мълчалив и затворен. Споделял му, че вече се страхува да излиза вечер и се чувствал предаден от хората, с които бил в заведението по време на инцидента. Дълго време след операцията не могъл да се храни и му била направена операция за наместване на челюстта и му били поставени телове. Имал затруднения при говоренето и храненето и не могъл да се усмихва, като изпитвал болки и тези оплаквания не били отшумяли и към настоящия момент.
От показанията на свидетеля Стойчев се установява, че ищецът бил в тежко състояние след побоя, наложило се да му бъде направена операция по наместване на челюстта. Имал затруднения при дъвченето и говоренето. Започнал да се страхува да излиза и да се прибира сам вечер, поради което бил молил свидетелят да го откара вкъщи. Не бил същият човек бил разстроен и стресиран.Продължавал да има болки и проблеми при храненето и говоренето и не му се разбирало какво казва.
Видно от изготвената и приета по делото комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза се установява, че ищецът е получил в резултат на нанесеният му от ответника побой на 01.11.2018 г. е получил контузия на главата в нейната лицева област, изразяваща се в следните телесни увреждания- счупване на лявата скулна кост в областта на дъгата й и горната челюст, което било довело до затрудняване на говоренето и дъвченето, до промяна на захапката и двустранен, периорбитален хематом с оток на тъканите и стесняване на очните цепки настъпили, разкъсно- контузна рана на горната устна, счупване на ностните костици без дислокация на костни фрагменти, с обилно кръвотечение от носа, счупване на задните стени на двата горночелюстни синуси с излив на кръв. Счупване на лявата скулна кост в областта на дъгата й и горната челюст било наложило извършване на оперативно лечение с шини за горната и долна челюсти и междучелюстна еластична фиксация, като оздравителните процеси по отношение на това увреждане били продължили 40-50-60 дни, а по отношение на другите увреждания около 20-25-30 дни. Съществувала и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между нанесения побой на ищеца и описаните травматични увреждания. Към настоящият момент възстановителните процеси били приключили успешно. Ищецът бил преживял в резултат на нанесения му побой субективен стрес/дистрес/ и към настоящият момент се били установявали симптоми на разстройство в адаптацията, което обичайно било продължавало около шест месеца, но в зависимост от различни фактори могло да продължи до две години. Към момента на изготвяне на експертизата ищецът все още показвал симптоми на субективен дистрес, което се дължало на младата му възраст, липсата на житейски опит и на адаптивни модели за справяне със стреса, както и на индивидуална предразположеност и изразена незрялост на личността. Ищецът не могъл все още да преодолее страха си да излиза вечер, да възвърне предишния си начин на живот, да балансира настроението си и да може да се радва и весели, което било характерно за личността му.
Няма данни по делото ответникът да е репарирал до момента претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, тъй като ищецът има качеството на пострадало лице от деянието на ответника, който е пасивно легитимиран да отговаря по иска за непозволено увреждане. В наказателното производство по НОХД № 61/2019 г. по описа на РС-Сливен не е допуснат и разгледан граждански иск за неимуществени вреди от ищеца срещу ответника за причиненото му непозволено увреждане.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл. 45 от ЗЗД за сумата-главница от 10 000 лв. е напълно основателен и следва да бъде уважен само за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на причинената му умишлено от ответника средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна кост в областта на дъгата й и горната челюст, което било довело до затрудняване на говоренето и дъвченето, до промяна на захапката, и леки телесни повреди, изразяващи се в двустранен, периорбитален хематом с оток на тъканите и стесняване на очните цепки настъпили, разкъсно- контузна рана на горната устна, счупване на ностните костици без дислокация на костни фрагменти, с обилно кръвотечение от носа, счупване на задните стени на двата горночелюстни синуси с излив на кръв и осъществяват медико-биологичният признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение от г. по НОХД № 61/2019 г. по описа на СлРС, за извършено престъпление по чл.129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК по следните правни съображения:
Ответникът е пряк причинител на телесното увреждане и съгласно чл. 45 от ЗЗД дължи заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като съдът приема, че одобреното споразумение по НОХД № 61/2019 г. по описа на СлРС представлява съдебен акт, който е задължителен за настоящия граждански съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновност на дееца. Одобреното споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда срещу ответника, обуславя отговорността му за причиненото непозволено увреждане на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК- относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно съдът счита, че съгласно чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за установено, че със съдебния акт-одобрено споразумение по НОХД № 61/2019 г. по описа на СлРС, е установена вината на ответника спрямо ищеца и противоправността на деянието му, а именно, че е причинил умишлено след нанасяне на удари в областта на лицето и тялото средна телесна повреда и леки телесни повреди на ищеца. Следователно ищецът е пострадал от престъплението на ответника и същият може да претендира неимуществени вреди за телесното си увреждане. Съдът намира, че в случая се установи, че с деянието на ответника, признато за престъпление, са причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинените му средна и леки телесни повреди. От доказателствата по делото може да се направи извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява напълно основателен.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Съдът приема, че от вида на самото телесно увреждане, от начина по който му е било нанесено и обстоятелствата при които е било извършено, а именно късно вечерта чрез нанасяне на удари в лицевата половина на главата, както и от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като непосредствени и конкретни, съответстващи на приложените по делото писмени доказателства/комплексната съдебно медицинска и психиатрична експертиза /, че увреждането на челюстта е съпътствано със силни болки и страдания, претърпени от ищеца, който към момента на увреждането е бил на 22 години, създадените му затруднения в храненето, дъвчането и говоренето. Съдът взе предвид изпитваните болки от ищеца при всеки опит да се нахрани в продължение 40 до 60 дни след нараняването, претърпяната оперативна интервенция по наместването на челюстта, което от своя страна му е създало и много неудобства във връзка с говореното, социалното общуване и начина му на живот. По делото не се установи лечението на ищеца да е включвало някакви специални възстановителни процедури, които допълнително да му са причинявали болки и страдания. Съдът взе предвид проблемите в говора, както и разстройството на адаптацията, които продължават и към настоящия момент. При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът взе предвид и тежкото психическо и емоционално състояние на ищеца след побоя, изразило се в пораждането на страх от излизането навън, постравматичен стрес, нарушения в съня, промяна в поведението и ограничаване на социалните му контакти, който са симптоми на установеното от вещото лице психиатър разстройство в адаптацията.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че се установи, че ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди, като е налице причинна връзка между поведението му и настъпването на вредоносния резултат, т.е, че е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД.
Съдът след като взе предвид вида на телесното увреждане, причинено на ищеца, претърпените в резултат на него силни болки и страдания за продължителен период от време и продължаващи и към настоящия момент, дискомфортът, създаден на ищеца с оглед начина на лекуване на увреждането-оперативна интервенция и наместване на челюстта с невъзможност да си отваря нормално устата, съпроводени с изживяване на силни болки и страдания в периода на възстановяването, невъзможност за консумиране на всеки вид храна и ограничаване на говорните му функции, както и тежкият постравматичен стрес, който ищецът изпитва, нарушенията в съня и страхът от излизането навън съдът, съгласно чл. 52 от ЗЗД и по справедливост определи, че ответникът следва да заплати сумата от 10 000 лв./ десет хиляди лева/, за да репарира причинените му неимуществени вреди за описаното по-горе телесно увреждане.
По отношение на иска по чл. 84 от ЗЗД, съдът намира, че следва да се уважи като се присъди законната лихва върху сумата-главница от общо 10 000 лв., , платима от деня на увреждането- 01.11.2018 г. до окончателното заплащане.
Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на 400 лв. върху размера на така уважения иск. Същият следва да заплати и възнагражденията на вещите лица по изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза по сметката на РС-Сливен в общ размер на 570 лв./302 лв.+268 лв./
С оглед изхода на делото- пълното уважаване на иска, намира, че съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 800 лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД А.Д.Б., ЕГН: **********, роден в гр. Дамаск, Сирия с постоянен адрес *** А да заплати на В.И.И., ЕГН: ********** *** сумата от общо 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на причинено непозволено увреждане на ищеца на 31.10.2018 г. срещу 01.11.2018 пред дискотека „Премиум” в гр. Сливен от ответника, чрез нанасяне на удари в областта на лицето, му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на лявата скулна кост в областта на дъгата й и горната челюст, което било довело до затрудняване на говоренето и дъвченето, до промяна на захапката, както и двустранен, периорбитален хематом с оток на тъканите и стесняване на очните цепки настъпили, разкъсно- контузна рана на горната устна, счупване на ностните костици без дислокация на костни фрагменти, с обилно кръвотечение от носа, счупване на задните стени на двата горночелюстни синуси с излив на кръв в тях, които съставляват леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяващи и осъществяват медико-биологичният признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК с одобрено споразумение от 15.01.2019 г. по НОХД № 61/2019 г. по описа на СлРС, , ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на увреждането- 01.11.2018 г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 800 лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Д.Б., ЕГН: **********, роден в гр. Дамаск, Сирия с постоянен адрес *** А да заплати в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на 400 лв. върху така уважения размер на иска и сума в общ размер от 570 лв., съставляваща възнаграждение на вещите лица по назначената от съда комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.