Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 30.10.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на 23.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1435 по
описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане
без работа, поради незаконосъобразно уволнение, с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, както и искове са заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, обезщетение за оставане без работа по чл. 222,
ал. 1 от КТ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1
от КТ.
В исковата
си молба ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответното дружество,
като заемала длъжността „общ работник оранжерия“ с работно място общ. Казанлък,
с. Розово, ул. „Еделвайс“ №6 с основно месечно възнаграждение в размер на
230,00 лева. Сочи, че на 04.04.2017г. работодателят й връчил Заповед за
прекратяване на трудовото отношение с правно основание чл. 328 КТ, като не
посочил основанията за това, както и размера на дължимото й се обезщетение.
Счита, че
прекратяването на трудовото правоотношение не отговаряло на законовите
изисквания съгласно чл. 328 КТ. Претендира за обезщетение в размер на 230,00
лева на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие, което реално не й е
било връчено. Твърди, че й бил връчен документ, озаглавен – „Предизвестие“, но едва
при връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи,
че работодателят не е изложил мотивите за уволнението. Посочил е само чл. 328
от КТ, като не е конкретизирал, на точно коя хипотеза се основавало действието
му.
Сочи, че
съгласно чл.328 КТ, работодателят дължи обезщетение на работника за оставане
без работа. Претендира за едно брутно трудово възнаграждение за оставане без
работа след 04.04.2017г. в размер на 230,00 лева. Твърди, че работодателят не е
изплатил и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2017г.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 13/27.03.2017г. като
незаконосъобразна и неправилна; да възстанови ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „общ работник оранжерия“ в „З.К.“ АД, с. Розово; да осъди
ответника да й заплати обезщетение за месеците, през които е останала без
работа поради незаконно уволнение в размер на 1380,00 лева на осн. чл. 225, ал.
1 от КТ, като в хода на делото конкретизира периода на този иск: от
31.03.2017г. до 24.07.2017г. и прави частичен отказ за размера над 864,74 лева.
Ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение с правно основание
чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие за периода от 04.04.2017г. до
04.05.2017г. за прекратяване на трудовия договор в размер на 230,00 лева; да
осъди ответника да й заплати обезщетение с правно основание чл. 222, ал.1 от КТ
за оставане без работа в следствие на уволнението – съкращаване на щата, в
размер на 230,00 лева; да осъди ответника да й заплати обезщетение с правно
основание чл. 224, ал.1 от КТ за неползван годишен отпуск за 5 дни през 2017 г.
в размер на 52,00 лева, като размерът на този иск в хода на делото е увеличен
на 57,50 лева. Ищцата моли съда да й присъди
всички дължими от ответника суми, ведно със законната лихва, считано от
предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли
съда да й присъди направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
чрез пълномощника му адв. Л.Д., който категорично оспорва твърдението, че
предизвестието е било връчено на ищцата на 04.04.2017г. Заявява, че това не е
истина. Твърди, че предизвестието било връчено на 1-ви март и, че ищцата е
знаела, че ще бъде прекратено трудовото й правоотношение. Сочи, че същата не е работила през месец март
и не си е спазвала предизвестието. Според него спрямо ищцата за месец март била
налице хипотезата по ал. 2 на чл. 230 КТ. Твърди, че било лъжа, че дружеството
дължи на ищцата заплащане на обезщетения. Всички претендирани обезщетения при
прекратяване на трудовото правоотношение, включително и възнаграждението за м. март,
били изплатени. Сочи, че в по-ранен момент г-н М.Д.като физическо лице, е
предоставил паричен заем на ищцата в размер на 2000,00 лева, който бил
погасяван на части от нея и на 05.04.2017г., г-н Данов намалил останалата част
от дълга на ищцата към него, като по този начин е погасил дължимите от
търговското дружество към ищцата парични суми за прекратяване на трудовото
правоотношение. Сочи, че това плащане било удостоверено от представените от ищцата
разписки.
Относно
изложеното от ищцата, че липсвали мотиви в заповедта, ответникът твърди, че се е
въздържал да пише такива, защото
действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата била, че тя интригантствала.
От събраните по делото писмени
доказателства, разпита на свидетеля и приетото експертно заключение, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните по делото не се спори, че са
се намирали в безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед
№13/27.03.2017г., издадена от „З.К.“ АД. Видно от същата, трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328 от Кодекса на труда,
а като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено прекратяването на
трудовия договор от работодателя с предизвестие. По делото не са събрани
доказателства, кога и по какъв начин е връчена заповедта от ответника на ищцата.
Твърдението на последната в исковата молба е, че това е станало на 04.04.2017г.
Това твърдение не се оспорва от ответника.
От стр.5 на трудова книжка №274716,
издадена на името на Р.Д. А. (К.) се установява, че за периода 26.07.2016г. – 31.03.2017г.
същата е работила в „З.К.“ АД на длъжността „общ работник оранжерия“.
От предизвестие, находящо се на л.14 от
делото се установява, че ответникът е уведомил ищцата, че прекратява трудовото
й правоотношение, считано от 31.03.2017г. Предизвестието е подписано от
получателя Р.К., като на същото не е отбелязана дата на получаването му. Ищцата
твърди, че това се е случило едновременно с връчването на заповедта за
уволнение – на 04.04.2017г., а ответникът твърди, че предизвестието е връчено
на 01.03.2017г.
От заключението на съдебно - счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно се установява, че дължимото на ищцата обезщетение за оставане без
работа за периода 31.03.2017г. – 24.07.2017г. е в размер на 864,74 лева, обезщетението
по чл. 220, ал. 1 от КТ е 230,00 лева, обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е
230,00 лева и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е 57,50 лева.
От представените по делото от ответника
ведомости за заплати за месец февруари и март 2017г. се установява, че Р.Д.К.
не е получила начислените й трудови възнаграждения, както и обезщетението по чл.
224, ал. 1 от КТ. Обезщетения по чл. 220, ал. 1 и по чл. 222, ал. 1 от КТ не са
начислявани и не са изплащани.
На въпросите, зададени по реда на чл.176
от ГПК ищцата отговоря, че през месец март 2017г. е била на работа до 24-27
число и че заплатата за този месец не й е изплатена.
От разпита на свидетелката Р. Р.М.се
установява, че ищцата през месец март не е ходила на работа и че била уведомена
от управителя М.Д., че няма да е на работа.
Приложените по делото (л.72 и л.76)
писмени доказателства, установяващи данни за заемни правоотношения между ищцата
и законния представител на ответното дружество (в качеството му на физическо
лице) съдът счита за неотносими към спора, тъй като от една страна те не касаят
двете страни, а само ищцата и трето за делото лице, а от друга страна са извън
предмета на настоящия трудов спор и свързаните с него евентуални вземания.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ:
Видно от текста на Заповед № 13 от 27.03.2017г.
на управителя на „З.К.“ АД, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на
основание чл. 328 от Кодекса на труда с предизвестие. Не са изложени
фактическите основания, поради които трудовото правоотношение е прекратено,
нито хипотезата на правната норма, съобразно която това е сторено. Чл. 328 от
Кодекса на труда гласи, че работодателят може да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, като са изброени тринадесет
възможни хипотези за прекратяване на трудовото правоотношение, всяка една от
които визира различни предпоставки, при наличието на които работодателят може
да упражни това свое право.
Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ - в случаите,
когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие
по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането
на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия
договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за
уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като
предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При
положение, че страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице
яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при
осъществяваната проверка за законност, следва да прецени дали е налице състава
на основанията, посочени в предизвестието за уволнение. Обосновката на
прекратителното основание е съобразно с изложените там фактически доводи, като
при несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо
значение имат изложените фактически доводи.
Безспорно е, с оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ,
че трудовият договор се прекратява писмено. Законът не сочи конкретното
съдържание на писменото волеизявление /акт/ за прекратяване, но по аналогия с
указанията за минималното задължително съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 от КТ, следва да се приеме, че
в него трябва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника
длъжност, основанието и момента на прекратяване /края на изпълнението/ на трудовия
договор. Основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон
признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да има
работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му.
Основанието за прекратяване следва да се посочи писмено; устното уведомяване на
работника за основанието, няма предвидената от закона форма, за да е част от
волеизявлението за прекратяване.
Предвид
изложеното съдът счита, че оспореното
с исковата молба уволнение е незаконно -
не са посочени с необходимата конкретност в предвидената за това писмена форма
фактическите му предпоставки в определена от закона хипотеза.
С оглед горното, предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ:
Предявеният
иск е акцесорен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна. Предвид изложените съображения и уважаването на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
разгледан и обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
От представения трудов договор с дата
22.07.2016г. се установи, че ищцата е работила по безсрочно трудово
правоотношение, поради което няма пречка да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „общ работник оранжерия“.
В този смисъл предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ:
Съгласно чл.
225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, в което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от
шест месеца. Фактическия състав за възникване правото на обезщетение са
незаконност на уволнението, т.е. уважен иск по чл.
344, ал.1, т.1 КТ, претърпяна вреда от работника, изразяваща се в
пропусната полза да реализира трудов доход, съизмерима с неполученото брутно
трудово възнаграждение за периода, в който е останал без работа и
причинно-следствена връзка между уволнението и вредата, доказването на които са
в тежест на ищцата.
По изложените по-горе съображения съдът обоснова извод
за незаконност на уволнението и като последица неговата отмяна. От представената
по делото трудова книжка на ищцата се констатира, че след уволнението тя не е
започнала работа по друго трудово правоотношение, а и твърдения за обратното не
са наведени.
Подлежащите на обезщетяване вреди по чл.
225, ал.1 КТ се съизмеряват с брутното трудово възнаграждение на работника
или служителя, а техния конкретен размер се определя съобразно правилото на чл.
228, ал.1 КТ, според който брутното трудово възнаграждение е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
За сочения от ищцата период: 31.03.2017г.
– 24.07.2017г. дължимото й се от работодателя обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, съгласно приетото по делото
и неоспорено от страните експертно заключение, възлиза на 864,74 лева и в този
размер искът се явява основателен и доказан.
С оглед горното, предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225,
ал. 1 от КТ е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 220, ал.1 КТ:
Когато работодателят упражни правото си на уволнение
на някое от основанията, предвиждащи задължение за отправяне на предизвестие и
прекрати трудовото правоотношение без да е отправил предизвестие или не е
спазил неговия срок, дължи на работника или служителя обезщетение по чл.
220, ал.1 КТ. Обезщетението е
предназначено да репарира вредите, които работникът или служителят е понесъл
поради неспазения срок на предизвестието, който би отработил и по тази причина
би получил съответното трудово възнаграждение. Право да получи това обезщетение работникът или служителят има само,
когато уволнението е законосъобразно. В случай, че го оспори с иск по чл.
344, ал.1, т.1 КТ и уволнението се отмени с уважаването му, основанието за
неговата дължимост отпада, защото съществуването на трудовото правоотношение се
възстановява. Предмет на разглеждане в настоящото производство е именно иск за
отмяна на уволнение по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, който по изложените вече съображения съдът намира за
основателен. Предвид това на ищцата не се дължи обезщетение
по чл.
220, ал. 1 КТ и тази претенция не следва да се уважава.
С оглед горното, предявеният иск с
правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради
закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване
обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в
което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност,
или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде
освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал
преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
Съдът
прие, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, поради което ищцата няма право да
получи обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ, тъй като липсва основен елемент от фактическия му състав -
прекратяването на трудовия договор да е извършено законосъобразно. За пълнота
на изложението следва да се добави, че по делото не беше установено, трудовото
правоотношение да е прекратено на някое от основания, установени в разпоредбата
на чл.
222, ал. 1 КТ, поради което искът на ищцата е неоснователен и поради
липсата на тази законова предпоставка.
С оглед горното, предявеният иск с
правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 224 КТ:
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Целта на обезщетението е да се компенсира работещият за
това, че реално не е ползвал полагащия му се отпуск. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи при прекратяване
на трудовия договор, като без значение е основанието, на което прекратяването е
извършено. Ако договорът е прекратен поради уволнение на някое от предвидените
в КТ основания,
което в последствие се отмени като незаконно, работникът или служителят вече не
може да претендира за реално ползване на отпуската. С оглед това няма основание
същият да връща полученото обезщетение за неизползван отпуск.
С
исковата молба и уточняващата молба към нея ищцата претендира заплащане на
обезщетение в размер на 57,50 лева за 5 дни неизползван платен годишен отпуск
за 2017г. От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установи, че
искането на ищцата е основателно и че работодателят й дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 57,50 лева.
С оглед горното, предявеният иск с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е основателен и доказан и следва
да се уважи.
Ищцата
е направила
искане за присъждане на разноски по делото в общо в размер на 2 280,00
лева, като възнаграждението е уговорено на части за всеки отделен иск. От
представения по делото Договор за правна защита и съдействие се установява, че договорената
сума е платена в брой. Ищцата е представила списък на разноските. Съдът като
прецени, че три от предявените искове са изцяло уважени, единият от исковете е
уважен частично, а за останалата му част ищцата е направила отказ от иска,
както и че два от исковете са отхвърлени изцяло счита, че в полза на ищцата
следва да се присъдят разноски по съразмерност в общ размер от 1508,24 лева за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
е направил
искане за присъждане на разноски по делото в размер на 400 лева, за които е
представил списък на разноските. От представения по делото Договор за правна
защита и съдействие №107625/25.08.2017г. не се установява договорената сума да
е платена в брой. По делото не са представени доказателства за плащане на
същата по банков път. С оглед изложеното и предвид Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът счита, че ответникът
не е доказал по делото да е сторил разноски в претендирания от него размер 400
лева и такива на същия не следва да се присъждат със съдебното решение.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 1508,24 лева съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът следва да заплати на съда
дължимата държавна такса за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ, по чл. 224, ал.1 КТ и възнаграждението на вещото лице, изготвило съдебно –
счетоводната експертиза, които разноски се събират от съдилищата на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Р.Д.К., ЕГН **********,***, офис 5, чрез адв. Г.-Ч.,***, извършено на основание чл.328 КТ със Заповед №13/27.03.2017г.,
издадена от “З.К.” АД, със седалище и адрес на управление ***,
р-н Оборище, ул. „Оборище“ №1, ЕИК ....., управлявано и представлявано от М.К.Д., за незаконно и го
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ Р.Д.К., ЕГН **********,***, офис 5, чрез адв. Г.-Ч.,*** на
длъжността „общ работник оранжерия“ при “З.К.” АД, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „Оборище“ №1, ЕИК ....., управлявано
и представлявано от М.К.Д..
ОСЪЖДА “З.К.” АД, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „Оборище“ №1, ЕИК ....., управлявано
и представлявано от М.К.Д. да заплати на Р.Д.К., ЕГН **********,***, офис 5, чрез
адв. Г.-Ч.,***, сумата 864,74 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, дължимо за оставането й
без работа за периода от 31.03.2017г. до 24.07.2017г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 25.05.2017г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Д.К., ЕГН **********,***, офис 5, чрез адв. Г.-Ч.,*** против “З.К.” АД,
със седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „Оборище“ №1, ЕИК .....,
управлявано и представлявано от М.К.Д., с правно основание чл. 220, ал.
1 КТ, за изплащане на обезщетение в размер на 230,00 лева като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Д.К., ЕГН **********,***, офис 5, чрез адв. Г.-Ч.,*** против “З.К.” АД,
със седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „Оборище“ №1, ЕИК .....,
управлявано и представлявано от М.К.Д., с правно основание чл. 222, ал.
1 КТ, за изплащане на обезщетение в размер на 230,00 лева като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА “З.К.” АД, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „Оборище“ №1, ЕИК ....., управлявано
и представлявано от М.К.Д. да заплати на Р.Д.К., ЕГН **********,***, офис 5, чрез
адв. Г.-Ч.,*** сумата 57,50 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, за 5 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2017г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 25.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “З.К.” АД, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „Оборище“ №1, ЕИК ....., управлявано
и представлявано от М.К.Д. да заплати на Р.Д.К., ЕГН **********,***, офис 5, чрез
адв. Г.-Ч.,*** направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 1508,24 лева
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “З.К.” АД, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „Оборище“ №1, ЕИК ....., управлявано
и представлявано от М.К.Д. да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД
КАЗАНЛЪК сумата 300,00 лева, представляваща окончателна държ. такса – 200,00
лева и възнаграждение за вещо лице – 100,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Стара Загора в двуседмичен срок,
считано от 30.10.2017г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: