ОПРEДЕЛЕНИЕ
Номер
850 21.08.2023 г. град Р.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Р., четвърти
състав, на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание
в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело
номер 404 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 256
от АПК.
Образувано e по жалба на С.Л.Е.,
ЕГН **********, с адрес *** в качеството му на ЕТ „Шанс-7-С.Л.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. п., обл. Р., ул „Р.“ № * и съдебен
адрес ***, „Р. с. ц.“, ет. 2 чрез адвокат Г.Ч. *** поле с правно основание чл.
256 от АПК. Иска се от съда да постанови „решение,
с което да осъдите кмета на гр. С. п. Р. да издаде заповед за премахване на
обект - овцеферма, собственост на Р. Н. Д., находящ се в гр. С. п., обл. Р., м.
Т. г., в ПИ № 67444.99.34 или по друг законов начин да наложи преустановяването
на дейноста й, в унисон с разпоредбата на чл.133 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 18 за притежание, отглеждане и
контрол на животни на територията на община С. п..“
Претендира се присъждане на разноски.
Кметът
на Община С. п. представя административната преписка с придружително писмо вх.
№ 2960/10.07.2023 г., като не изразява становище по спора.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Жалбоподателят
С.Л.Е. е собственик на гараж за селскостопанска техника и пристройка към него,
което се установява от представеното Удостоверение за въвеждане в експлоатация
на строеж пета категория № 17/ 02.08.2016 г., издадено от главния архитект на
Община С. п. с възложител ЕТ „Шанс-7-С.Л.“. Гаражът и пристройката са построени
в поземлен имот с идентификатор 67444.99.4, доказателство за което е Скица №
15-503941/14.05.2021 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър
(СГКК) Р.. Сочи се в жалбата, че този имот е разположен в „чертите на града“.
Твърди се в жалбата, че в съседния поземлен имот с идентификатор 67444.99.32
(също разположен в „чертите
на града“ – Скица № 15-651415/18.07.2019 г.,
издадена от СГКК Р.) „е
ситуирана офцеферма собственост на лицето Р. Н. Д., в която в различните
периоди от време се отглеждат между 50 и 100 броя офце“.
Според жалбоподателя „В
този обект постоянно се складират торови маси от които се носи остра и
задушлива миризма и се събират огромно количество мухи, което пречи на
нормалното стопанисване на съседния обект, на който съм собственик. Отделно от
това е недопустимо наличието на офцеферма с такъв капацитет в чертите на
населено място“.
По делото (л. 11) е представен отговор
на Общински съвет С. п. с нечетливи дата, номер и съдържание, като съдът
предполага, че това е отговор на жалба, подадена от Л..
Приложено е писмо с изх. №
1057/04.11.2022 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните
(ОДБХ) Р., с което е даден отговор на сигнал на Л., препратен от Регионалната
инспекция по околна среда и водите Р.. Посочено е, че на 28.10.2022 г.
служители на ОДБХ Р. са проверили на място в гр. С. п., местност „Т. г.“
регистрирания животновъден обект – овцеферма с per. № 7060-0260 за отглеждане
на дребни преживни животни и Удостоверение за регистрация № 18973/20.11.2020
г., с капацитет 150 броя дребни преживни животни, собственост на Р. Н. Д..
Установено е при проверката, че се отглеждат 55 броя овце; няма натрупани течни
и твърди торови маси около животновъдния обект; животните се отглеждат на
несменяема постеля, като почистването се извършва два пъти годишно - пролет и
есен; извършено е есенно почистване и торовите маси са изнесени от обекта.
С жалба с рег. № СП-8656/14.12.2022 г. Л.
е сезирал Централно управление на Българската агенция по безопасност на храните
(БАБХ), с копие до кмета на Община С. п. и до областния управител на Област Р..
В жалбата се описва извършената проверка на овцефермата от ОБДХ Р., за която Л.
е уведомен с цитираното писмо с изх. № 1057/04.11.2022 г. Посочва, че от това
писмо е узнал начина, по който се отглеждат овцете и счита, че „през летния период, когато
температурите и популацията на мухите са най-големи торовите маси от
офцефермата не се извозват, като последното доказва твърдението ми изразено в
подадения от мен сигнал. В случая служителите на ОДБХ са извършили проверката в
удобен за Делиибрямов времеви момент, точно когато торовите маси са извозени. С
течение на времето, обаче те отново ще се натрупат и ще разнасят миризми, като
през лятото на следващата година ситуацията ще ескалира.“
С.Л. твърди, че обекта на неговия съсед не отговаря на нормативните изисквания
за отглеждане на животни и не е следвало същият да бъде регистриран за целта.
Изложени са подробни съображения в тази връзка, като е направено позоваване на
норми от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и Наредба №
44/20.04.2006 г. за ветеринарно медицинските
изисквания към животновъдните обекти (Наредба № 44). Иска се от адресата на
жалбата да извърши обстойна проверка и ако последния установи, че са налице
съответните основания да прекрати регистрацията на процесния животновъден
обект.
Във връзка с подадената жалба
сезираният административен орган е разпоредил проверка на 09.01.2023 г.,
резултатите от която са обективирани в Констативен протокол. Установено е, че
животновъдния обект е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД, с капацитет 150
броя дребни преживни животни, като по време на проверката в обекта се отглеждат
55 броя овце. Направено е описание на обекта - той представлява едно помещение
с размери 10м/10м и навес със същите размери с обособено място за съхранение на
груб фураж. Съхранението на зърно за изхранване на животните се извършва в
склад на същия собственик извън територията на животновъдния обект. Изградена е
цялостна ограда от мрежа с височина 2 м и има обособен вход на фермата. В
обекта влиза само превозното средство на собственика за доставка на зърно за
изхранване на животните. В обекта има осигурен контейнер за временно съхранение
на трупове от умрели животни с надпис „СЖП“, съгласно чл. 4 от Наредба № 44, но
няма изградена торова площадка за съхранение на тор. Животните се отглеждат на
несменяема постеля, която се почиства два пъти годишно. След почистване
торовата маса се съхранява на торова площадка с осигурена хидроизолация от
бетон и две стени, съгласно чл. 272 от ЗВМД. Площадката за съхранение на тор е
изградена в друг имот на същия собственик. В овцефермата няма обществен
водоизточник. Водата се доставя отвън, а поенето на животните се извършва в
корита.
Тези констатации са съобщени на Л. с
писмо с изх. № ЗЖ-87/31.01.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, като е
посочено, че обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на
селскостопански животни се определя с наредба на общинския съвет.
На 22.03.2023 г. Л. е сезирал с жалба с
рег. № СП-2033 кмета на Община С. п., с копие до председателя на Общински съвет
С. п.. В жалбата С.Л.Е. сочи, че за пореден път се обръща към кмета за
съдействие във връзка с процесната овцеферма. Твърди се отново, че „В обекта постоянно се складират торови
маси от които се носи остра и задушлива миризма и се събират огромно количество
мухи, което пречи на нормалното стопанисване на съседния обект, на който съм
собственик. Температурите се повишават и наближава летния сезон. Изводът е, че
когато той настъпи, когато температурите и популацията на мухите са най-големи
и торовите маси от офцефермата не се извозват, ситуацията ще ескалира.“
Жалбоподателят се е позовал в конкретния случай на разпоредбите на Наредба № 18
за притежание,
отглеждане и контрол на животни на територията на община С. п.
за да обоснове защитната си теза, че отглеждането на животни във ферми на
територията на общината не се допуска и фермата на Делиибрямов въобще не е
следвало да бъде регистрирана. Иска се от кмета да извърши проверка и да вземе
всички необходими законови мерки.
По делото не са ангажирани
доказателства, че кметът е отговорил на сезиращата го жалба.
Л. е отправил Искане рег. №
СП-3115/10.05.2023 г. до кмета на Община С. п. за съдействие във връзка с
животновъдния обект, като отново е изложил същите фактически обстоятелства.
Отново е посочено, че съгласно Наредба № 18 на Общински съвет С. п. овцефермата
въобще не е следвало да бъде регистрирана. Отново се иска извършване на
проверка, като в този случай е заявено искане кметът да издаде заповед за
премахване на овцефермата. Също така е отправено предупреждение, че ако не се
извършат исканите действия, Л. ще потърси съдебна защита.
С писмо изх. № СП-3115/1/02.06.2023 г.
кметът е сезирал директорът на ОБДХ Р. с молба да бъде посочен представител на
институцията за включване в комисия, която да извърши проверка на място и по
документи и да предложи решение на проблема. В отговора си (с вх. №
СП-3646/06.06.2023 г.) сезираният директор само е изложил констатациите, които
са установени при проверката на 09.01.2023 г., но не е посочил представител,
който да участва в комисия.
По делото не са ангажирани
доказателства за отговор на кмета на Община С. п. на искането на Л., подадено
на 10.05.2023 г.
С.Л.Е.
е сезирал Административен съд – Р. с жалба с вх. № СП-4313/04.07.2023 г., в
която описва подробно разположението на имотите и негативните последици от
съседството с животновъден обект – овцеферма, собственост на Р. Д.. След
поредица от жалби до различни институции и предвид техните отговори, Л. е
установил, че единствено в правомощията на кмета на общината е да осъществи
контрол. По тази причина е отправил искане до кмета на общината, но не е
получил отговор. Цитирана е разпоредбата на чл. 133 от ЗВМД, като е посочено,
че контролът върху издадената наредба е възложен на кметовете и кметските
наместници. Изложени са подробни разсъждения, свързани с нормите на приложимата
Наредба № 18 на Общински съвет С. п. и е направен извод, че овцефермата на
Делиибрямов не отговаря на условията да бъде регистрирана, откъдето следва
извод, че същата подлежи на премахване. Изложени са разсъждения, че „Неупражняването на компетентност от
страна на административните органи представлява сериозно закононарушение -
правомощието е не само предоставеното със закон право, но и задължението за
упражняването му.“. Жалбоподателят счита, че е налице бездействие
на кмета, срещу което може да се защити по реда, предвиден в чл. 256 от АПК,
като е посочил, че „За
да осигури средство за преодоляването на подобни закононарушения, накърняващи
принципите за правова държава и правна сигурност, глава петнадесета, раздел II
(чл.256) от Административнопроцесуалния кодекс АПК) урежда реда за защита
срещу неоснователни бездействия на администрацията, т.е. срещу неизвършването
на волеизявления (правни действия) и фактически действия, за каквито
административен орган е задължен по силата на нормативен акт. Това бездействие
може да се оспори безсрочно. Предвид изложеното, считам, че описаните по-горе
бездействия на кмета на Община С. п. са извършени при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречат на материалноправни
разпоредби и не съответстват на целта на закона и за мен е възникнало правото
да претендирам моите интереси и тези на всички граждани на С. п. да бъдат
защитени по съдебен ред“
Съдът вече посочи петитума на жалбата,
с която е сезиран – да постанови решение, с което да задължи кмета на Община С.
п. да издаде заповед, с която последния да разпореди премахване на процесния
животновъден обект. При условие на алтернативност, съдът да задължи кмета по
друг законов начин да наложи преустановяване на дейността на овцефермата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, при служебна
проверка за допустимостта на жалбата, с която е сезиран, констатира, че същата
е недопустима.
Производството по реда на
чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК дава възможност за защита на гражданите и
организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са
задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт
фактически действия. Предмет на исковата защита по чл. 256 от АПК е да бъде
установено със сила на пресъдено нещо съществуващо в полза на ищеца
неудовлетворено притезание и да бъде осъден административния орган да извърши
съответстващото на него фактическо действие. Производството е допустимо, когато
твърдението на ищеца е за възникнало въз основа на нормативен акт такова
административно правоотношение, по силата на което неговото субективно право
може да бъде удовлетворено с извършването на конкретно предвидено в закон
фактическо действие от административния орган. Защитата по реда на чл. 256 от АПК е недопустима в случаите, в които за удовлетворяване субективното право на
ищеца е необходимо издаването на административен акт или извършването на
фактическото действие е опосредено от провеждането на административна процедура
и е в изпълнение на издадения в хода на същата административен акт.
Разпоредбата на чл. 256 от АПК
предвижда две хипотези при които е допустима защита срещу бездействието на
административен орган, който по силата на закон или подзаконов нормативен акт
за прилагането му дължи извършване на конкретни фактически действия. В хипотезата
по ал. 1 на чл. 256 от АПК административният орган следва да бездейства и да не
изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в хипотезата
по ал. 2 следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е
длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства.
Следователно разликата между ал. 1
и ал. 2 на чл. 256 от АПК е, че в първия случай неизпълнението на задължението,
произтичащо пряко от нормативен акт може да се оспори безсрочно, а във втория –
за оспорването е предвиден 14-дневен преклузивен срок, считано от подаване на
искането за извършване на дължимото действие.
В настоящия случай се
твърди бездействие на кмета на Община С. п. да издаде заповед за премахване на
животновъдния обект или за преустановяване на дейността му. В конкретната
хипотеза издаването на заповед от кмета на общината не е фактическо, а правно
действие, поради което не е налице процесуална предпоставка за прилагане на
нормата на чл. 256 от АПК. Самият жалбоподател е посочил, че действието по
издаване на подобна заповед е правно по своята същност.
В контекста на
изложеното, твърденията в жалбата на Л. не могат да бъдат квалифицирани като
бездействия на кмета на Община С. п. по смисъла на чл. 256 от АПК. Съставомерно
в случая е липсата на активно поведение на административен орган по надлежно
отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически
действия, към които не се причисляват дейностите по издаване на заповед,
независимо от нейното съдържание.
В конкретната хипотеза се
претендира неоснователно бездействие на административен орган, като от
фактическите обстоятелства на които се основава жалбата, се установява, че се
твърди неизвършването на фактически действия, които административният орган е
длъжен според жалбоподателя да извърши по силата на посочени от Л. нормативни
актове – ЗВМД, Наредба № 44 и Наредба № 18 (на Общински съвет С. п.), като е
подадено и искане до органа за извършването му.
Съгласно приложимата
правна норма на чл. 256, ал. 2 от АПК неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.
В случая, от
доказателствата по делото е безспорно, че ищецът е подал на 10.05.2023 г.
искане до кмета на Община С. п. за предприемане на проверка и издаване на
заповед. Жалбата до съда е подадена почти два календарни месеца по-късно, т.е.
след изтичане на нормативно установения срок. Искът по чл. 256, ал. 2 от АПК е
допустим само в рамките на четиринадесет дни от датата на подаване на искането
до органа. В хипотезата на чл. 256, ал. 2 от АПК, която обосновават
фактическите обстоятелства в исковата молба, законодателят е определил срок за
упражняване на субективното право и този срок е преклузивен. С изтичането му се
погасява правото на оспорване. Следователно, на датата на подаване на жалбата
до съда – 04.07.2023 г., субективното право на Л. да оспори неизвършването на
твърдяните от него фактически действия, които органът е длъжен да извърши по
закон, е погасено. Това прави производството също недопустимо.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че не е налице и хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК, тъй като липсва
задължение на органа, произтичащо пряко от нормативен акт. Твърденията на
жалбоподателя, че на основание чл. 133 от ЗВМД за кмета възниква задължение да
издаде заповед за преустановяване на дейността на животновъдния обект е
несъстоятелно. Разпоредбата на чл. 133, ал. 2, т. 9 от ЗМВД въвежда задължение
на кмета да осъществява контрол върху изпълнението на наредбата по ал. 1 от
същата правна норма. Съгласно чл. 133,
ал. 1 от ЗМВД Общинските съвети определят с наредба обема на
животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по
смисъла на Закона за животновъдството на територията на съответната община. В конкретния случай, това изискване е
изпълнено с вече многократно цитираната Наредба № 18 на Общински съвет С. п.. В
посочения в жалбата Раздел ІІ Селскостопански животни, в чл. 7 и в чл. 8 в тежест на кметовете и кметските наместници
са възложени съвсем различни по характер задължения, а не такива свързани с
функционирането на животновъдни обекти по смисъла на ЗВМД. Не на последно място
следва да се посочи, че е неправилен извода на жалбоподателя „В
Наредба № 18 липсва регламентация относно отглеждането на животни във
животновъдни ферми на територията на общината, следователно такова не се
допуска.“. Жалбоподателят
не е съобразил фундаментален неписан принцип в правото, че всичко, което не е
изрично забранено от закона, е разрешено.
Обратно на твърдението в жалбата, следва да се приеме, отглеждането на
животни във животновъдни ферми на
територията на общината е допустимо. Съща така трябва да се посочи, че
този вид обекти осъществяват дейността си съобразно разпоредбите на ЗВМД, на
Закона за животновъдството и свързаните с тях подзаконови нормативни актове.
Поради това
непроизнасянето на органа по подаденото искане не може да се квалифицира като
"бездействие, по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт" или
като "неизвършване на фактическо действие" и защитата по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е неприложима.
Предвид изложените
съображения и на основание чл. 256 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Л.Е., ЕГН **********, с
адрес *** в качеството му на ЕТ „Шанс-7-С.Л.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С. п., обл. Р., ул „Р.“ 3; съдебен адрес ***, „Р. с. ц.“,
ет. 2 чрез адвокат Г.Ч. *** поле с правно основание чл. 256 от АПК, с която се
иска да бъде задължен кметът на Община С. п. да издаде заповед за премахване на
животновъден обект – овцеферма с рег. № 7060-0260 за отглеждане на дребни
преживни животни и Удостоверение за регистрация № 18973/20.11.2020 г. или за
преустановяване на дейността на същия обект.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
404/2023 г. по описа на Административен съд - Р..
Определението може да се
обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: