МОТИВИ към присъда № 78
по
НОХД 181/2018 год.
Подсъдимият Т.Ю.П., с ЕГН **********, ***.
Предаден е на съд за това, че на 19.01.2018 г. в гр. Тутракан, обл. Силистра предал по телефон чрез обаждане на единен
европейски номер за спешни повиквания 112 на „Национална система 112” към
органите на Оперативно – дежурна част при РУ на МВР – гр. Тутракан, ОДМВР – гр.
Силистра, невярно повикване за помощ и тревога, а именно, че някои извършил
унищожаване и повреждане на елементи на лек автомобил марка „Пежо”, модел
„206”, с рег. № ***, с което осъществил състава на престъплението по чл. 326, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
гр. Тутракан смята, че по отношение на подсъдимия са налице основанията за
прилагане на чл.78а от НК и пледира при определяне на размера на глобата съдът
да се ориентира към минималния й размер.
Подсъдимият признава вината си,
съжалява за стореното и моли да му бъда наложена минималната глоба.
Съдът, след като анализира
доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, счита за изяснено от
фактическа страна следното:
На 19.01.2018 г. след обяд подсъдимият Т.П.
*** своя приятел св. Т. М.с намерението да се почерпят. Подсъдимият изпил
бутилка уиски и под влиянието на консумирания алкохол нанесъл множество повреди
на автомобила си с марка „Пежо”, модел „206”, с рег. № ***, който бил паркиран
пред дома му. В последствие решил да сигнализира на единен европейски номер за
спешни повиквания – 112, че автомобилът му бил повреден от неизвестен
извършител, като помолил на посочения адрес да се яви полицейски екип, за да
констатира нанесените щети. След пристигането си полицейските служители
започнали процесуални действия по оглед на местопроизшествието. Непосредствено преди
завършването му, подсъдимият признал, че подаденият сигнал е неверен, тъй като
той собственоръчно нанесъл повредите по автомобила си.
Описаните фактически обстоятелства,
съдът прие за установени както от приложените по реда на чл.283 от НПК
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, така и от
обясненията на подсъдимия, извършени по време на съдебното следствие. Всички
доказателства са последователни, логични и непротиворечиви, като съдът не
намира такива, които да навеждат към друг правен извод.
След като взе предвид установената
фактическа обстановка, съдът стигна до следните от правни изводи:
От обективна страна подсъдимият е осъществил
всички елементи на престъпния състав по чл.326, ал.1 от НК, като е предал по
телефон чрез обаждане на ЕЕН за спешни повиквания – 112 на „Национална система
112” към органите на оперативно – дежурна част при РУ на МВР – гр. Тутракан при
ОДМВР – гр. Силистра невярно повикване за помощ, а именно, че му е необходимо
съдействие от органите на МВР за установяване на лицето, увредило автомобила му.
Авторството на деянието се доказва безспорно от събраните доказателствени
материали в досъдебното производство – веществени доказателства„CD – Recordable 52X
80 min 700MB”, на което е съхранен аудиозаписът от инкриминираното деяние, протоколът от огледа
на последното, 1 бр. мобилен телефон, собственост на подсъдимия, от който е
извършено обаждането, както и от направеното в съдебно заседание самопризнание.
Престъплението следва да се определи като формално, тъй като за завършване на
фактическия му състав не е необходимо да са настъпили допълнителни неправомерни
последици, т.е. със самото подаване на неверния телефонен сигнал изпълнителното
деяние се счита за завършено.
От субективна страна, при извършване на
деянието, подсъдимият е действал при форма на вината – пряк умисъл. Той е
съзнавал общественоопасния характер на стореното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал те да настъпят.
Като причина за извършване на
престъплението се явява неспазването от страна на подсъдимия на установения в
страната правов ред, както и злоупотребата с алкохол.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът определи самопризнанието на подсъдимия, съдействието му по време на
разследването за разкриването на обективната истина, както и изразеното
разкаяние за стореното.
Отегчаващо вината обстоятелство е
злоупотребата на подсъдимия с алкохол.
След като прецени обстоятелствата по делото, съдът
прие, че са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК,
въпреки че с Решение № 235 от 23.11.2009 г. е бил освободен от наказателна
отговорност по същия ред. Съдът стигна до последния извод, ръководейки се от
приетото в т.7 и т.8 от ТР № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС. За извършеното от него
престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години. От
извършеното деяния не са настъпили имуществени вреди. Не са налице и
отрицателните предпоставки за освобождаването от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание, визирани в чл.78а, ал.7 от НК.
Размерът на глобата от 1000 лв. съдът определи, след
като взе под внимание превеса на смекчаващите вината обстоятелства, както и
имущественото състояние на подсъдимия, т.е. липсата на парични средства.
Едновременно с това съдът счита, че глоба в този размер ще изпълни предвидените
от чл.36 от НК задачи на индивидуалната и генералната превенции.
Предвид изхода на делото,съдът отмени взетата в
досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка” поради отпаднала
необходимост.
Воден от горното, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: