Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 17.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III граждански състав, в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №459/2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „ПРО ТРАНСПОРТ-КБН“ ЕООД, чрез адв. К.Г., срещу „НИК
ТРАНС“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 11,47 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 09.01.2018г. до 20.02.2018г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК- 20.02.2018г. до окончателното изплащане.
Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство
разноски.
Ищецът твърди, че е извършил транспортна услуга на ответника по
маршрут България- Италия. Поддържа, че ответникът е следвало да заплати сумата
от 2558,22лв., за която е издадена фактура. Твърди, че падежът е бил на
16.01.2018г., като ответникът е превел сумата от 1600лв. Поддържа, че след
издаване на заповед за изпълнение ответникът е превел и остатъка от 958,22лв.
за главница, но не е изпълнил задължението за мораторна лихва в размер на
11,47лв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съгласно разпоредбата на
чл. 415, ал. 5 ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е
предявил иска за съществуване на вземането в едномесечния срок, съдът обезсилва
заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист,
издаден по чл. 418 от ГПК. Съдът е констатирал, че в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на главница е
посочено, че същата е заплатена след образуване на производството, поради което
с определение от 02.05.2019г. заповедта за изпълнение е обезсилена в тази част
и определението е влязло в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл. 422 ГПК е подаден в законоустановения месечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът-длъжник е
възразил срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
респ. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
При
така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с прав-но
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) съществуването и размера на
главния дълг; 2) изпадането на ответника в забава; 3) размера на обезщетението
за забава за процесния период.
Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се установят
тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е заплатил изцяло
дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им.
В
представената по делото двустранно подписана фактура № 479/09.01.2018 г. са
обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за
превоз – страни, предмет – осъществяване на транспортна услуга България- Италия
с посочени регистрационни номера на МПС- СО3480АХ и СО6045ЕК, както и уговореното
възнаграждение – 2558,22 лв. Фактурата е подписана от представител на ответното
дружество, което обстоятелство не е оспорено. Дори и обаче подписалото се под
процесната фактура лице – от името на ответния търговец, да не е било надлежно
упълномощено, настоящата съдебна инстанция приема, че следва да се приложи
необоримата презумпция, уредена в правната норма на чл. 301 ТЗ. Дори и това
лице да е действало без надлежно учредена представителна власт, ответникът не
се е противопоставил на извършените от него правни действия при узнаването на
това обстоятелство. Следователно, дори и да се приеме, че двустранно
подписаната фактура е подписана от лице, действащо без представителна власт,
тези правни действия са били нотифицирани (потвърдени) от ответника.
От
представената по делото двустранно подписана фактура се установява, че общата
стойност на извършената услуга от ищеца е в размер на сумата от 2558,22 лв.,
като нито се твърди, нито се установява в процеса на доказване, услугата да е
извършена неточно в качествено, количествено и темпорално отношение.
Следователно,
ищецът установи по несъмнен начин – чрез пълно и главно доказване, както
предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, че между страните е възникнало
действително правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на
товари при уговорена цена от общо 2558,22 лв..
Ищецът
в исковата молба поддържа, че от общата дължима сума от 2588,22лв. ответното
дружество е заплатило 1600лв., поради което е останало задължено за 958,22лв..
Последната сума се твърди да е била заплатена в хода на заповедното
производство, поради което върху нея се дължи мораторна лихва. Това
представлява признание от ищеца на неизгодните за него факти. А признанието на
неизгодни факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства
в гражданския процес, които преценени в съвкупност с останалите доказателства
по делото, водят до изясняване на правния спор. Признание се ползва с
доказателствена сила относно размера на сумата, която не е своевременно
заплатена от ответника (преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), а
именно- 958,22лв.. По делото липсват твърдения и не се представиха
доказателства, установяващи заплащането на тази сума преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 20.02.2018г.
От
представената фактура се установява падежът на вземането- 09.01.2018г., а от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК се установява и крайната дата, за която се дължи мораторна лихва-
20.02.2018г.. Този период съвпада и с претендирания от ищеца.
На
основание чл. 162 от ГПК и след използване на онлайн калкулатор, съдът изчисли,
че лихвата за забава върху сумата от 958,22лв., за периода от 09.01.2018г. до
20.02.2018г. възлиза на 11,47 лв., поради което претенцията по чл. 86 от ЗЗД се
явява основателна.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта ѝ относно разноските отпада.
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две
изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното плащане. За
възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение,
а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е
винаги конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне
отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в
този смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от
поведението на ответника.
В случая ответникът е оспорвал вземането и с това е станал причина за
завеждане на делото - подал е възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК. Тъй като длъжникът не е погасил дълга си преди процеса, а след подаване на възражението си срещу заповедта
за изпълнение, то същият е станал повод за завеждане на делото, тъй като в
хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Настоящият състав приема, че
отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото,
тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца -
арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски, поради което следва да бъде осъден да плати на
ищеца сумата от общо 375 лв. от
която: 25.00 лв. внесена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и разноските за настоящото производство в размер на 50
лв. внесена държавна такса.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД по отношение на „НИК
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. Костенец, Софийска
област, ул. „…..“ №.., представлявано от управителя А. Ж. Г., че „ПРО
ТРАНСПОРТ-КБН“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. Своге,
Софийска област, ул. „……. №., ет.., ап. ., е носител на право на парично
вземане за сумата от 11,47 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 09.01.2018г. до 20.02.2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 20.02.2018г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК „НИК ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление гр.
Костенец, Софийска област, ул. „Стефан Караджа“ №89, представлявано от
управителя А.Ж. Г. да заплати на „ПРО ТРАНСПОРТ-КБН“ ЕООД, ЕИК …………, със
седалище и адрес на управление гр. Своге, Софийска област, ул. „Цар Симеон“ №5,
ет. 4, ап. 8, разноски за заповедното и исковото производство в размер на
сумата от общо 375 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: