Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 20.03.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря И.И.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2898 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ.
В исковата молба ищецът “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, твърди, че по силата на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по гр.д. № 79142/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, и изпълнителен лист, ответникът “Х.” ООД, ЕИК ********, е осъден да му заплати посочени суми. Твърди, че вземането му произтича от Договор за банков кредит, сключен на 03.06.2008 г. между Б.та като кредитор и “Х.” ООД като кредитополучател, по силата на който Б.та е отпуснала на кредитополучателя сумата от 1 350 000 евро, която сума заедно с дължимите лихви и неустойки следва да бъде платена съгласно условията на договора и сключените към него 9 броя анекси - Анекс № 1 от 17.10.2008 г., Анекс № 2 от 07.05.2009 г., Анекс № 3 от 16.11.2009 г., Анекс № 4 от 07.07.2010 г., Анекс № 5 от 14.10.2010 г., Анекс № 6 от 19.11.2010 г., Анекс № 7 от 27.10.2011 г., Анекс № 8 от 30.11.2012 г. и Анекс № 9 от 09.08.2013 г.
Ищецът твърди, че в Анекс № 9 страните
са констатирали, че към
09.08.2013 г. “Х.” ООД има просрочена
главница към Б.та в размер на 141 959,99 евро и редовен дълг в размер на
1 074 408,36 евро, като общият размер на задължението по кредита на
ответното дружество към Б.та възлиза на 1 216 368,35 евро. Страните
са договорили, че крайнитя срок за погасяване на всички дължими от
кредитополучателя суми по кредита е 15.09.2017 г., освен когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем. Страните са договорили, че остатъкът от
главницата по кредита в размер на 1 216 368,35 евро ще бъде издължен
от “Х.” ООД на 25 поредни ежемесечни погасителни
вноски, платими на всяко 15-то число на месеца, първата от които е в размер на
48 648,35 евро и 24 равни погасителни вноски, всяко една от тях в размер
на 48 655 евро, като вноските са дължими от 15.09.2015 г. до 15.09.2017 г.
Ищецът твърди, че поради неплащане на дължимите по договора суми, които
към 24.09.2015 г. са просрочена главница в размер на 48 648,35 евро и
просрочена лихва върху редовна главница в размер на 313 121,16 евро, на основание чл. 41, б. ж) от договора за банков
кредит, Б.та е обявила за предсрочно изискуеми всички задължения на “Х.” ООД по кредита и е поканила кредитополучателя
да погаси изцяло задълженията си в 7-дневен срок от поканата. За горното е
връчена нотариална покана на ответното дружество чрез управителя К.а на
06.10.2015 г., като ищецът твърди, че от 06.10.2015 г. кредитът е станал изцяло
предсрочно изискуем.
След като не са платени задълженията към Б.та, ищецът е предприел действия за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от сметка към 11.12.2015 г. срещу кредитополучателя, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение от 11.01.2016 г. по гр.д. № 79142/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав. Срещу издадената заповед настоящият ответник “Х.” ООД е подал възражение по чл. 414 от ГПК и заповедният съд е указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 216 368,35 евро – главница по извлечение от счетоводните книги на Б.та към 11.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., сумата от 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2015 г., сумата от 10 812,16 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2015 г. до 11.12.2015 г., сумата от 52 287,29 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.02.2013 г. до 11.12.2015 г., сумата от 60 839,93 евро – дължими такси по кредита. Претендира разноски в заповедното производство и по настоящото дело.
Ответникът “Х.” ООД оспорва
предявените искове по основание и размер. Прави
възражение за прихващане с вземане в размер на 188 643,70 лева, което
ответникът твърди да има към ищеца, представляващо платената от ответника на
ищеца продажна цена по договор за цесия, сключен на 14.10.2003 г. между ищеца
като цедент и ответника като цесионер. Ответникът претендира, че това вземане му
се дължи на отпаднало основание поради развалянето на договора за цесия с оглед
неизпълнение от страна на ищеца-цедент на задължението да уведоми длъжника по
цесията – “Център за тютюнева индустрия” АД, с отправянето на изявление за разваляне на
посочения договор за цесия, обективирано в подадения от ответника отговор на
исковата молба от 27.05.2016 г. Претендира дължимите лихви върху главницата от 188 643,70
лева, като не посочва основание, размер и период.
Ответникът прави възражение за
прихващане с вземане в размер на 1 300 000 лева, което ответникът твърди,
че има към ищеца, представляващо платено от трето лице “Е.” АД
на ищеца като бенефициент застрахователно обезщетение по застрахователна полица
№ ********** от 22.08.2006 г. за възникнало на 19.09.2006 г. събитие за
застрахован обект – погиване чрез срутване на четириетажна
масивна сграда в гр. София, като застраховката била сключена във връзка с
предходен договор за кредит от 21.06.2004 г., сключен между ищеца като кредитор
и ответника като кредитополучател. Ответникът сочи, че Б.та е усвоила сумата по
застрахователното покритие от застрахователя в размер на 1 300 000
лева, а наред с това “Х.” ООД е
погасило задълженията си по кредита от 2004 г., с оглед на което ищецът се е
обогатил неоснователно за сметка на ответното дружество със сумата от
1 300 000 лева (платеното застрахователно обезщетение за описаното
по-горе застрахователно събитие).
При условията на евентуалност, ако
ищецът не бил получил тази сума от застрахователя, ответникът твърди, че ищецът
го бил увредил, тъй като не бил предявил пред застрахователя правата си на
трето лице за посочената сума, доколкото ищецът се явява лице, в полза на което
е скючен застрахователния договор и е следвало да предяви пред застрахователя
правата си за получаване на застрахователното обезщетение в размер на
1 300 000 лева.
Ответникът прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца вземания за
просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.02.2013 г. до
26.10.2015 г., вземанията за неустойка върху просрочена лихва, както и вземания
за дължими такси по кредита, поради изтичане на тригодишна погасителна давност
по чл. 111 от ЗЗД.
Прави възражение за нищожност на
клаузите по чл. 11 и чл. 12 от договора за банков кредит от 03.06.2008 г.,
поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, и при условията на евентуалност претендира намаляване на неустойката
поради прекомерност съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът оспорва, че не
дължи договорна лихва, наказателна лихва и неустойка върху просрочени лихви от
датата на изпадане в забава – 25.02.2013 г., на основание чл. 83, ал. 2 от ЗЗД,
тъй като ищецът бил бездействал да упражни правата си повече от две години.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията, направени от
ответника. Твърди, че по сключения между страните на 14.10.2003 г. договор за цесия длъжникът “Център за тютюнева индустрия” АД е надлежно уведомен на 20.11.2003 г. Оспорва
развалянето на договора за цесия, поради погасяване по давност на правото да се
развали договора с изтичането на петгодишен срок съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД.
Ищецът оспорва, че не му е даден от страна на ответника цесионер подходящ срок
за изпълнение на задължението да съобщи за извършената цесия. По второто
възражение за прихващане на ответника ищецът оспорва, че не е получавал суми от
застрахователя “Е.” АД по цитирания застрахователен договор за това
застрахователно събитие, като сочи, че срутването не е било покрит риск по
застраховката. Оспорва, че застраховката е следвало да бъде сключена с друг
застраховател съгласно договора за кредит от 21.06.2004 г., както и че
ответното дружество е сключило застраховка на имота под уговорената между
страните стойност в договора за кредит от 21.06.2004 г. Сочи, че задълженията
на ответното дружество по договора за кредит от 21.06.2004 г. били изцяло
доброволно платени от последното още през 2007 г. Оспорва направеното от
ответника възражение за погасителна давност на част от претендираните вземания
– предмет на настоящото дело, както и възражението за нищожност на чл. 11 и чл.
12 от процесния договор за кредит.
В допълнителния отговор на исковата
молба ответникът поддържа направените възражения, като оспорва автентичността и
съдържанието на представеното от ищеца известие за доставяне във връзка с
договора за цесия.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приложеното гр.д. № 79142/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, е видно, че по заявление вх. № 3091372/17.12.2015 г., подадено от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), е издадена на 11.01.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е разпоредено ответникът “Х.” ООД да заплати на ищеца сумата от 1 216 368,35 евро – главница по извлечение от счетоводните книги на Б.та към 11.12.2015 г., произтичащи от договор за банков кредит от 03.06.2008 г., сумата от 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., сумата от 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2015 г., сумата от 10 812,16 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2015 г. до 11.12.2015 г., сумата от 52 287,29 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.02.2013 г. до 11.12.2015 г., сумата от 60 839,93 евро – дължими такси по кредита, и законната лихва върху главницата от 17.12.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 50 158,56 лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист
С определение от 11.01.2016 г. настоящият ответник е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 66 524,74 лева – държавна такса.
Срещу издадената заповед е подадено от длъжника “Х.” ООД, чрез управителя Г. К., възражение по чл. 414 от ГПК на 24.02.2016 г. Същото е подадено в 14-дневен срок от връчването на определението от 11.01.2016 г. На 02.03.2016 г. е подадено възражение от “Х.” ООД, чрез управителя Мая К.а, като същото е подадено в 14-дневен срок от получаването на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20168580400041 по описа на ЧСИ У.Д.. С оглед на тези данни, настоящият състав приема, че възражението е подадено в законоустановения двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК и следва да се приеме като надлежно направено.
С разпореждане от 11.03.2016 г. Софийският районен съд е указал на заявителя “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), че предвид подаденото възражение в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск относно вземането си срещу “Х.” ООД. Разпореждането е получено от ищеца на 24.03.2016 г.
По настоящото дело са представени от ищеца и приети като доказателства Договор за банков кредит от 03.06.2008 г. и анексите към него: Анекс № 1 от 17.10.2008 г., Анекс № 2 от 07.05.2009 г., Анекс № 3 от 16.11.2009 г., Анекс № 4 от 07.07.2010 г., Анекс № 5 от 14.10.2010 г., Анекс № 6 от 19.11.2010 г., Анекс № 7 от 27.10.2011 г., Анекс № 8 от 30.11.2012 г., Анекс № 9 от 09.08.2013 г., сключени между Б.та като кредитор и “Х.” ООД като кредитополучател.
От приетия като доказателство по делото договор за банков кредит е видно, че ищецът “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) предоставя на кредитополучателя “Х.” ООД кредит в размер на 1 350 000 евро, като средствата по кредита ще бъдат използвани, както следва: сумата от 1 150 000 евро – за заплащане на покупна цена при закупуване на недвижими имоти при посочените условия и сумата от 200 000 евро за оборотни средства.
Съгласно чл. 8 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Б.та годишна лихва върху ползваните суми в размер на 10%. Лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец, а ако 25-то число на съответния месец е неработен ден, лихвата се начислява към и е дължима от кредитополучателя на първия следващ работен ден.
Съгласно чл. 11 от договора, при нарушаване на срок за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени в договора, Б.та, освен договорената лихва, начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от кредитополучателя и наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно.
Съгласно чл. 12 от договора, начислените, но неплатени в срок лихви, се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на Б.та неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване.
Съгласно чл. 13 от договора за банков кредит, кредитополучателят заплаща на Б.та комисионна за управление на кредита в размер на 1% върху договорения размер на кредита, като тази такса е платима нв деня на първото усвояване на средствата от кредита. Кредитополучателят заплаща на Б.та за всяка следваща година комисионна за разходите по управление на кредита в размер на 1% за всеки следващ едногодишен период, платима до 30.05. на съответната календарна година.
Съгласно чл. 16 от договора, крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси задълженията си, е 05.05.2010 г.
Съгласно чл. 17.1 от договора, кредитополучателят се задължава да погаси главницата по кредита от 1 350 000 евро на 12 поредни и равни ежемесечни погасителни вноски от по 112 500 евро, платими ежемесечно до 5-то число на съответния месеч, считано от 05.06.2009 г. до 05.05.2010 г.
Съгласно чл. 24, б. ж) от договора, кредитополучателят се задължава да издължава кредита в сроковете и съгласно условията на настоящия договор.
В чл. 41, б. ж) от договора страните са приели, че Б.та има право да обяви едностранно за изискуемо преди срока, изцяло или частично, кредитното задължение, когато кредитополучателят е изпаднал в забава при погасяването на вноски по главницата или лихвите.
Съгласно чл. 42 от договора, при обявяване на вземането за предсрочно изискуемо Б.та дава едноседмичен срок за погасяване на цялото задължение (главница, лихви, такси, разноски и комисионни) и в случай на неплащане в дадения срок може да удовлетвори вземането си по реда на пирнудителното събиране на вземанията.
С Анекс № 1 от 17.10.2008 г. към договора страните се споразумяват да бъде изменен чл. 2 от договора за банков кредит, като средствата по кредита от 1 350 000 евро да бъдат използвани от кредитополучателя, както следва: сумата от 1 050 000 евро- за заплащане на покупната цена при закупуване на недвижими имоти при посочените условия и сумата от 300 000 евро– за оборотни средства.
С Анекс № 2 от 07.05.2009
г. към договора страните се договарят, че Б.та предоставя на “Х.” ООД допълнително кредитни средства в размер
на 800 000 евро, с което към датата на подписване на анекса разрешеният
кредит е в размер на 2 150 000 евро. Страните се съгласяват, че
допълнително отпуснатите средства ще бъдат използвани от ответното дружество за
заплащане на цената на 100% от капитала на “Д.Д.Д.Р.Е.” ЕООД с ЕИК *********. Договорени са също промени
в падежите и размерите на месечните погасителни вноски и еднократна комисионна
за допълнително отпуснатата сума, както и учредяването на обезпечения по
кредита.
С Анекс № 3 от
16.11.2009 г. от договора страните приемат изменение на крайният срок за
погасяване на всички дължими суми по кредита на 15.10.2011 г., освен ако
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, а когато тази дата е неработен ден
– в първия следващ работен ден за Б.та. Уговарят също, че кредитополучателят ще
ползва нов петмесечен гратисен период при погасяването на главницата през който
ще заплаща само договорената лихва, като главницата по кредита в размер на
2 150 000 евро ще се издължава от ответното дружество на 19 поредни
ежемесечни погасителни вноски от 15.04.2010 г. до 15.10.2011 г.
С Анекс № 4 от
07.07.2010 г. страните договарят, че крайният срок за погасяване на всички
дължими суми по кредита е 15.04.2012 г., освен ако кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем, а когато тази дата е неработен ден – в първия следващ
работе ден за Б.та. Страните уговарят също, че кредитополучателят ще ползва нов
тримесечен гратисен период при погасяването на главницата през който ще заплаща
само договорената лихва, като главницата по кредита в размер на
2 150 000 евро ще се издължава от кредитополучателя на 19 поредни
ежемесечни погасителни вноски от 15.10.2010 г. до 15.04.2012 г.
В Анекс № 5 от
14.10.2010 г. страните се договарят, че кредитополучателят ще завери
разплащателната си сметка в Б.та със сумата от 950 000 евро в срок до
01.11.2010 г. и Б.та в срок до два дни от датата на постъпване на сумата ще
предприеме действия за заличаване на вписаните в нейна полза ипотеки върху
посочения в анекса недвижим имот.
В Анекс № 6 от
19.11.2010 г. страните предоговарят условията, приети с Анекс № 5, като срокът,
в който кредитополучателят ще завери разплащателната си сметка в Б.та със
сумата от 950 000 евро, се удължава до 15.12.2010 г.
В Анекс № 7 от
27.10.2011 г. страните констатират, че към 27.10.2011 г. “Х.” ООД има просрочена главница към Б.та в размер
на 166 793,91 евро и редовен дълг в размер на 1 050 000 евро,
като общият размер на задължението по кредита на ответното дружество към Б.та
възлиза на 1 216 793,91 евро, и отчитат направеното частично
погасяване на кредита в размер на 950 000 евро. Страните изменят крайният
срок за погасяване на всички дължими от кредитополучателя суми по договора на
15.09.2017 г., освен
когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, а когато тази дата е
неработен ден – в първия следващ работен ден за Б.та. Договарят, че кредитополучателят ще ползва
едногодишен гратисен период при погасяването на главницата, през който ще
заплаща само договорената лихва, а остатъкът от главницата по кредита в размер
на 1 216 793,91 евро ще се издължава от “Х.” ООД на 60 поредни ежемесечни погасителни
вноски, платими на всяко 15-то число на месеца и които са дължими от 15.10.2012
г. до 15.09.2017 г., като първата погасителна вноска е в размер на
20 273,91 евро и 59 равни погасителни вноски от по 20 280 евро,
дължими от 15.10.2012 г. до 15.09.2017 г. включително.
С Анекс № 8 от 30.11.2012 г. страните
договарят, че кредитополучателят ще издължи остатъка от главницата по кредита в
размер на 1 216 793,91 евро на 56 равни ежемесечни погасителни
вноски, платими на всяко 15-то число на месеца и всяка една от тях в размер на
20 280 евро, дължими от 15.01.2013 г. до 15.08.2017 г. включително, и една
последна погасителна вноска в размер на 80 688,36 евро, дължима на
15.09.2017 г.
С Анекс № 9 от 09.08.2013 г.
страните констатират, че
към 09.08.2013 г. “Х.” ООД
има просрочена главница към Б.та в размер на 141 959,99 евро и редовен
дълг в размер на 1 074 408,36 евро, като общият размер на
задължението по кредита на ответното дружество към Б.та възлиза на
1 216 368,35 евро. Страните договарят, че крайният срок за погасяване
на всички дължими от кредитополучателя суми по кредита е 15.09.2017 г., освен
когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, а когато тази дата е неработен ден – в
първия следващ работен ден за Б.та.
Страните договарят, че остатъкът от главницата по кредита в размер на
1 216 368,35 евро ще бъде издължен от “Х.” ООД на 25 поредни ежемесечни погасителни
вноски, платими на всяко 15-то число на месеца, първата от които е в размер на
48 648,35 евро и 24 равни погасителни вноски, всяко една от тях в размер
на 48 655 евро, като вноските са дължими от 15.09.2015 г. до 15.09.2017 г.
Представена е от ищеца нотариална покана с рег. № 5520, том ІІ, № 7 от 29.09.2015 г. на Г. Й. – нотариус с рег. № 343 на Нотариалната камара, с район на действие – СРС, с която поради просрочие на задълженията на “Х.” ООД по процесния договор за кредит “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) обявява кредита изцяло за предсрочно изискуем и кани кредитополучателя да погаси цялото си задължение в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на нотариалната покана. Поканата е получена от ответното дружество, чрез управителя Мая К.а, на 06.10.20105 г.
По делото е представено от ищеца и прието като доказателства извлечение от счетоводните книги на Б.та ищец към 11.12.2015 г. за задължението на ответника по процесния договор за банков кредит.
За установяване на направените от ответника възражения за прихващане, ответникът представя договор от 14.10.2003 г. за прехвърляне на вземане (цесия), сключен мeжду “К.Т.Б.” АД като цедент и “Х.” ООД като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свое вземане срещу “Център за тютюнева индустрия” АД, произтичащо от договор за банков кредит от 17.06.2002 г., в размер на 246 000 лева, намален с анекс № 1/27.08.2002 г. до размер на 188 643,70 лева, срещу цена в размер на 188 643,70 лева, платима от цесионера при подписването на договора за цесия. Представено е и платежно нареждане за заплащане на цената по договора за цесия от 14.10.2003 г.
Представени са от ответника договор за банков кредит от 21.06.2004 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и “Х.” ООД като кредитополучател, съгласно който Б.та предоставя на кредитополучателя за ползване банков кредит в размер на 700 000 евро, който ще се ползва за закупуване на четириетажна масивна сграда с площ от 150 кв.м., находяща се в гр. София, ул. “********, заедно с 170/503 идеални части от мястото – УПИ, съставляващ имот пл. № 15, попадащ в парцел ХХ в кв. 398 по плана на гр. София, местността “Центъра”. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на гореописания недвижим имот, вписан под акт № 63, том LXXVII, с вх. рег. № 24238/21.06.2004 г.
Представен е също застрахователен договор № ********** от 22.08.2006 г. на ЗАД “Е.” АД за четириетажна масивно сграда с площ от 150 кв.м., по който ползващо се лице е “К.Т.Б.” АД, както и документ за заплащането на застрахователната премия от страна на “Х.” ООД.
Ищецът представя уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от Б.та до “Център за тютюнева индустрия” АД. Представя също известие за доставяне за получена пратка от “Център за тютюнева индустрия” АД на 20.11.2003 г.
Представено е от ищеца искане за отпускане на кредит.
От изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в изпълнение на процесния договор да банков кредит и анекс № 2/07.05.2009 г. ищецът е предоставил, а ответникът е усвоил суми в общ размер от 2 079 460 евро на дати, посочени от вещото лице в табличен вид. За периода от 03.06.2008 г. до 27.11.2015 г. по кредита са начислени задължения, по които ответникът е извършил плащания в общ размер от 1 426 251,39 евро, които са послужили за погасяване на следните задължения: 863 091,64 евро – заплатена главница за период от 14.09.2015 г., 551 020,95 евро – заплатена договорна лихва върху редовна главница с падежи от 25.06.2008 г. до 25.01.2013 г., 12 138,80 евро – заплатена договорна лихва върху просрочена главница за период до 24.09.2015 г. Последно заплатената сума от ответника е на 12.12.2013 г. Не е платена месечната вноска за главница от 48 648,35 евро с падеж 15.09.2015 г. Не са платени месечните вноски за лихва върху редовна главница в общ размер от 131 121,16 евро с падежи от 25.01.2013 г. (ч.) до 25.08.2015 г. Не са платени начислените лихви върху просрочена главница в размер от 270,27 евро за периода 25.08.2015 г. – 25.09.2015 г. Не е платена неустойка върху просрочената лихва в размер от 45 068,77 евро за периода от 25.02.2015 г. до 24.09.2015 г. Не са платени такси в размер от 60 826,93 евро за период 2011 г. – 2015 г. Не е платена текуща лихва върху редовна главница в размер от 9 676,90 евро за периода от 26.08.2015 г. до 24.09.2015 г. Поради неплащане на горепосочените суми, кредитът е обвен за предсрочно изискуем, считано от 06.10.2015 г.
Вещото лице дава заключение, че размерът на неплатените суми към 11.12.2015 г. при условията на предсрочна изискуемост е общо 1 700 665,02 евро, от които 1 216 368,36 евро – неплатена просрочена главница, 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редонва главница с падежи от 25.01.2013 г. (ч.) до 26.10.2015 г., 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.08.2015 г. – 25.11.2015 г., 10 812,16 евро – текуща лихва върху просрочена главница, изчислена за периода от 25.11.2015 г., 52 287,29 евро – неустойка върху просрочената лихва за периода от 25.02.2013 г., 60 839,93 евро – такси (комисионна за управление) за период 2011 г. – 2015 г.
Вещото лице дава заключение, че размерът на неплатените суми към 17.12.2015 г. при условията на предсрочна изискуемост е общо 1 705 320,19 евро, от които 1 216 368,36 евро – неплатена просрочена главница, 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редонва главница с падежи от 25.01.2013 г. (ч.) до 26.10.2015 г., 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.08.2015 г. – 25.11.2015 г., 14 866,72 евро – текуща лихва върху просрочена главница, изчислена за периода от 25.11.2015 г., 52 887,29 евро – неустойка върху просрочената лихва за периода от 25.02.2013 г., 60 839,93 евро – такси (комисионна за управление) за период 2011 г. – 2015 г.
Вещото лице дава заключение, че размерът на неплатените суми към 31.10.2016 г. при условията на предсрочна изискуемост е общо 1 706 260,95 евро, от които 1 216 368,36 евро – неплатена просрочена главница, 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редонва главница с падежи от 25.01.2013 г. (ч.) до 26.10.2015 г., 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.08.2015 г. – 25.11.2015 г., 10 812,16 евро – текуща лихва върху просрочена главница, изчислена за периода от 25.11.2015 г., 4 054,56 евро – текуща лихва върху просрочената главница, изчислена за периода от 11.12.2015 г. до 17.12.2015 г., 52 287,29 евро – неустойка върху просрочената лихва за периода от 25.02.2013 г. до 11.12.2015 г., 600,61 евро – неустойка върху просрочената лихва за периода от 11.12.2015 г. до 17.12.2015 г., 940,76 евро – неустойка върху просрочената лихва за период до 17.01.2017 г., 60 839,93 евро – такси (комисионна за управление) за период 2011 г. – 2015 г.
Вещото лице дава заключение, че към 17.12.2015 г. (датата на заявлението по чл.417 от ГПК) има допълнително начислени суми (в сравнение с дължимите към 11.12.2015 г.), както следва: сумата от 4 056,56 евро – допълнително начислена текуща лихва върху просрочена главница за периода от 11.12.2015 г. до 17.12.2015 г., както и 25.11.2015 г., и сумата от 600,61 евро – допълнително начислена неустойка върху просрочената лихва за периода от 11.12.2015 г. до 17.12.2015 г. Към 31.10.2016 г. (датата на предоставяне на информация на ССчЕ) има допълнително начислени суми (в сравнение с дължимите към 17.12.2015 г.) за неустойка върху просрочена лихва в размер от 940,76 евро.
Вещото лице дава заключение, че счетоводството на ищеца е водено редовно при спазване изискванията за хронологична последователност и документална обоснованост.
Вещото лице изчислява претендираните неплатени такси по чл. 13 от процесния договор (1% върху неплатената главница) за периода 2011 г. 2015 г. в общ размер на 60 826,93 евро, от които 12 167,94 евро за 2011 г., 12 167,94 евро за 2012 г., 12 163,68 евро за 2013 г., 12 163,68 евро за 2014 г. и 12 163,68 евро за 2015 г.
При изслушването на заключението в съдебно заседание вещото лице уточнява, че е посочила датата 31.10.2016 г., тъй като тогава е получила първите данни. При извършване на проверката няма последващи заплатени суми. Единствената промяна, ако се изчисли към днешна датата, е във връзка с неустойката върху просрочената лихва, която би била малко по-голяма. В другите пунктове нямало разлика. На страница 12, точка 8, в сравнителна таблица вещото лице е посочило разликите между трите дати, към които е изчислило задълженията. Единствената разлика, която има и в трите варианта била по точка 5 за неустойката върху просрочената лихва. В таблица 8, последната колона, бил даден неплатеният размер на сумите към 31.11.2016 г., които и към днешна дата остават непроменени, с изключение само на неустойката върху просрочената лихва, която е изчислена до 31.10.2016 г. Задължението към днешна дата е нараснало само с размера на тази неустойка. От счетоводството на ответника било предоставено на вещото лице извлечение по сметка 152 - получени дългосрочни заеми. В тази сметка са посочени точно усвоените суми, имало съответствие. Освен това в тази сметка съществували и бил посочени заплатените суми за главница. Други документи не били представени на вещото лице.
Останалите доказателства съдът намира за
неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) против ответника “Х.” ООД за сумата от 1 216 368,35 евро,
представляваща главница по Договор за банков кредит от 03.06.2008 г., Анекс № 1
от 17.10.2008 г., Анекс № 2 от 07.05.2009 г., Анекс № 3 от 16.11.2009 г., Анекс
№ 4 от 07.07.2010 г., Анекс № 5 от 14.10.2010 г., Анекс № 6 от 19.11.2010 г.,
Анекс № 7 от 27.10.2011 г., Анекс № 8 от 30.11.2012 г., Анекс № 9 от 09.08.2013
г., сключени между “К.Т.Б.” АД като кредитор и “Х.” ООД като кредитополучател, съгласно
извлечение от счетоводните книги на Б.та към 11.12.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 17.12.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от
326 690,46 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода
25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., сумата от 33 679,82 евро – просрочени
лихви върху просрочена главница за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2015 г.,
сумата от 10 812,16 евро – текущи лихви върху просрочена главница за
периода от 25.11.2015 г. до 11.12.2015 г., сумата от 52 287,29 евро –
неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.02.2013 г. до 11.12.2015 г.,
сумата от 60 839,93 евро – дължими такси по кредита, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 79142/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, 45 състав.
От данните в заповедното производство се установява, че възражението е подадено на 24.02.2016 г. в 14-дневен срок от връчването на длъжника на определение от 11.01.2016 г. (на 10.02.2016 г. – съобщение на лист 49 от заповедното производство), т.е. от узнаването за издадената заповед за изпълнение. Второ възражение е подадено на 02.03.2016 г. – в 14-дневен срок от връчване на 18.02.2016 г. на поканата за доброволно изпълнение, с приложения подлежащ на принудително изпълнение акт. Съдът намира, че за да се посочи крайният срок за подаване на възражението срещу заповедта за изпълнение, в чл. 414, ал. 2 от ГПК е предвидено, че възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. С връчването на заповедта се приема, че длъжникът е запознат с нея и може да реши дали да подаде възражение или не срещу посоченото в заповедта вземане. В случая възражението е подадено в рамките на законоустановения двуседмичен срок от узнаването за заповедта за изпълнение от страна на длъжника.
Разпореждането на заповедния съд с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК, че предвид подаденото от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на разпореждането заявителят “К.Т.Б.” АД (н.) може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение, е получено от настоящия ищец на 24.03.2016 г.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е депозирана пред Софийски градски съд на 19.04.2016 г. от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) против възразилия длъжник - “Х.” ООД. Искът по чл. 422 от ГПК е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от надлежна страна – заявителя против възразилия длъжник, поради което се явява процесуално допустим.
По тези съображения, съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадено е възражение по чл. 414 от ГПК и в указания срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по гр.д. № 79142/2015 г. по описа на Софийския районен съд.
Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.
В това производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да докаже съществуването на вземането си. За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат установени юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание и размерът му.
В случая ищецът твърди, че вземането му е възникнало въз основа на Договор за кредит от 03.06.2008 г., изменен и допълнен с девет анекса. С оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, неговата изискуемост и размер, включително предоставянето на банковия кредит. В тежест на ответника е да установи направените срещу иска възражения и да докаже погасяването или плащането на претендираните от ищеца суми.
Договорът за банков кредит е уреден в чл. 430 и сл. от ТЗ, като с него Б.та
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с Б.та. Договорът за банков кредит
се сключва в писмена форма. Следователно договорът за банков кредит е
двустранен, консенсуален, формален, възмезден, срочен. За да възникне правото
на Б.та да иска връщане на сумата по кредита, следва на първо място сумата да е
предоставена на кредитополучателя и усвоена от него, както и да е настъпил
падежа на главницата/лихвата по кредита, респ. да са обявени задълженията по
кредита за предсрочно изискуеми съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или при
неизпълнение на задължения по договора от страна на кредитополучателя.
В разглеждания случай от приетите като доказателство по делото договор за банков кредит и анексите към него, както и от изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява усвояването на предоставената заемна сума възлизаща общо на 2 079 460 евро. Задължения по кредита са отразени и в счетоводството на ответното дружество, както посочва вещото лице. Признаване на размера на усвоената и дължима сума по кредита е заявена от ищеца и ответника също в Анекс № 7 от 27.10.2011 г. и Анекс № 9 от 09.08.2013 г., като към датата на подписване на Анекс № 9 общият размер на задължението по кредита на ответното дружество към Б.та възлиза на 1 216 368,35 евро. С оглед на горното се установява, че ответното дружество е усвоило сумите по кредита, предоставен му от ищцовата Б..
Съдът кредитира неоспореното от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза във връзка с процесния кредит, в което вещото лице прави извод, че счетоводството на ищеца е водено редовно при спазване изискванията за хронологична последователност и документална обоснованост.
В допълнителния
отговор ответникът сочи, че е поискал представянето на оригиналите на договора
за кредит и анексите, тъй като имало изнесени данни за скрити оригинали на
документи или нарязани оригинални документи на “КТБ” АД.
По делото договорът
за банков кредит и анексите към него са представени в заверени от адвоката на
ищеца преписи, като ответникът претендира да бъдат представени от ищеца в
оригинал, без да оспорва усвояването на кредита от него или подписването на тези
документи. Както съдът е посочил в протоколно определение от 08.11.2016 г.,
съгласно чл. 32, изр. второ от Закона за адвокатурата, заверените от адвокат
преписи имат сила на официално заверени документи. С оглед на цитираната норма
от ЗАдв. и предвид нормата на чл. 183 от ГПК, че при поискване страната е
длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от
него, в случая заверените от адвоката преписи следва да се считат за официално
заверени преписи на документите по смисъла на чл. 183 от ГПК. По изложените
съображения съдът е оставил без уважение искането на ответника.
В допълнение съдът
намира, че дори оригиналът на документа да е унищожен/изгубен, това не води до
погасяване на вземането на Б.та към кредитополучателя, доколкото не се оспорва
сключването на договора и анексите към него при посочените условия. Процесното
вземане не произтича от държането на договора за банков кредит/анекса, както
например при запис на заповед, който ако не бъде представен в оригинал, се
счита, че вземането по същия е погасено, предвид абрстрактния характер на
менителничния ефект и оттук значението на изгубването на държането на документа
(ценната книга), от който произтича вземането. Съгласно чл.293, ал. 4 от ТЗ
писмената форма при търговски сделки, какъвто е и договорът за банков кредит,
се смята спазена, ако изявлението е запазено технически по начин, който дава
възможност да бъде възпроизведено. С оглед на това Търговският закон в
отношенията между търговците прави отстъпление от строгите правила на ЗЗД и
облекчава доказването на писмената форма от страните. В случая процесното
вземане се установява от извлечението от счетоводните книги на Б.та,
представено по делото, както и от неоспорената от страните и приета
съдебно-счетоводна експертиза. Установява се от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че сумата по кредита е предоставена от ищеца и
усвоена от ответника. Сумата по кредита е заведена в счетоводството и на двете
страните по делото. След като банковият кредит е предоставен от ищеца и усвоен от
ответника, то последният дължи връщането му на ищеца, заедно с лихви съгласно
чл.430, ал. 2 от ТЗ. Ответникът – търговец дължи и лихви по кредита, съгласно
нормата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ, че лихва се дължи между търговци, освен ако е
договорено друго. Още повече че страните и преди са сключвали договор за банков
кредит, видно от данните по делото, който е представен от ответника, и имат
установени отношения. Също така от съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че по процесния договор са извършвани плащания от ответника, т.е.
същият е приел договора и го е изпълнявал, като последното плащане по кредита
от страна на ответника е от 12.12.2013 г. Срокът по кредита е уговорен в полза
на кредитополучателя и пази длъжника по заемното правоотношение, като в
противен случай кредитополучателят дължи връщане на цялата сума след поканата
от Б.та, която в случая е получена на 06.10.2015 г. Следователно и в тази
хипотеза последиците биха били идентични.
Съгласно последната приета от страните промяна на падежа на кредита и погасителните вноски в Анекс № 9 от 09.08.2013 г., крайният срок за погасяване на кредита е 15.09.2017 г., като първата погасителна вноски в размер на 48 648,35 евро е дължима на 15.09.2015 г. От изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на поканата, с която Б.та е обявила кредита за предсрочно изискуем, не са платени месечната вноска за главница от 48 648,35 евро с падеж 15.09.2015 г., лихва върху редовна главница в общ размер от 131 121,16 евро с падежи от 25.01.2013 г. (ч.) до 25.08.2015 г., лихви върху просрочена главница в размер от 270,27 евро за периода 25.08.2015 г. – 25.09.2015 г., неустойка върху просрочената лихва в размер от 45 068,77 евро за периода от 25.02.2015 г. до 24.09.2015 г., такси в размер от 60 826,93 евро за период 2011 г. – 2015 г., текуща лихва върху редовна главница в размер от 9 676,90 евро за периода от 26.08.2015 г. до 24.09.2015 г.
С оглед на това и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, Б.та е обявила процесния кредит за предсрочно изискуем поради непогасяване в срок на дължими вноски и лихви, за което кредитополучателят ответник е уведомен на 06.10.2015 г., съгласно представената нотариална покана от 29.09.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски
по кредита, Б.та може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си
книги, както ищецът е направил в заповедното производство пред Софийски районен
съд по гр.д. № 79142/2015 г. Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е представено извлечение
от счетоводните книги на Б.та от сметките на кредитополучателя “Х.”
ООД, което представлява документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че непогасените задължения по кредита към 11.12.2015 г. (датата на извлечението от счетоводните книги на Б.та) са следните: 1 216 368,36 евро – неплатена просрочена главница, 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редонва главница с падежи от 25.01.2013 г. (ч.) до 26.10.2015 г., 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.08.2015 г. – 25.11.2015 г., 10 812,16 евро – текуща лихва върху просрочена главница, изчислена за периода от 25.11.2015 г., 52 287,29 евро – неустойка върху просрочената лихва за периода от 25.02.2013 г., 60 839,93 евро – такси (комисионна за управление) за период 2011 г. – 2015 г. Към 17.12.2015 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) има допълнително начислени суми (в сравнение с дължимите към 11.12.2015 г.), както следва: сумата от 4 056,56 евро – допълнително начислена текуща лихва върху просрочена главница за периода от 11.12.2015 г. до 17.12.2015 г., както и 25.11.2015 г., и сумата от 600,61 евро- допълнително начислена неустойка върху просрочената лихва за периода от 11.12.2015 г. до 17.12.2015 г. При изслушването на заключението се установява, че няма последващи заплатени суми, като видно от експертизата към 31.10.2016 г. (датата на предоставяне на информация на експертизата) има допълнително начислени суми (в сравнение с дължимите към 17.12.2015 г.) за неустойка върху просрочена лихва в размер от 940,76 евро.
В настоящият случай с ангажираните по делото доказателства, при условията на главно и пълно доказване, съдът счита, че ищецът доказа по безспорен начин съществуването на вземанията си и техния размер, за които вземания му е издадена и заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 79142/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав.
Поради това следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за нищожност на разпоредбите на чл. 11 и чл. 12 от договора за
банков кредит поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД, доколкото уговорените
наказателни лихви (извън възнаградителната такава) и наказателни надбавки (неустойки)
били необосновано завишени, което води до неоснователно и прекомерно
обогатяване на ищцовата Б..
В разглеждания случай се касае за клаузи от договор за
банков кредит, които определят при неизпълнение в срок на задължението на
кредитополучателя да погаси главницата или при предсрочна изискуемост на
кредита да се начислява върху просрочената (дължима) главница наказателна лихва
в размер на 10 пункта годишно, освен договорната лихва (чл. 11 от процесния
договор) и съответно върху неплатените лихви се начислява неустойка в размер на 10%
годишно до окончателното й издължаване. Наказателната
лихва, предвидена в чл. 11 от договора, по своята правна същност също
представлява неустойка за забавено изпълнение.
Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД установява като нищожни договорите, които накърняват добрите
нрави. Правилата на
добрите нрави са морална категория,
относима и към поведението на добрия търговец (по аргумент от чл. 289 от ТЗ). Добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като същите са приложими и в отношенията между търговците. Накърняване
на добрите нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице,
когато начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с
обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот.
Настоящият състав намира, че не противоречи на
добрите нрави уговорената неустоечна клауза под формата на наказателна лихва,
която се начислява единствено и само върху просрочената изискуема сума (главница
и/или лихва) по договора за банков кредит. Същата представлява мораторна
неустойка по характер, уговорена за забавено
изпълнение на парично задължение за заплащане на дължимите суми по кредита.
Договореният размер от 10% на годишна база съответства на обезпечителната
функция на неустойката, която цели да стимулира точното изпълнение на
задължението. Същата съответства и на вменената санкционна функция на
неустойката, която следва да санкционира длъжника за неизпълнението на
договорено задължение. Прекомерността не води автоматично до нищожност на
неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. В случая размерът на
претендираната от ищеца неустойка не се дължи на уговорения от страните размер
на същата, а на продължителния период на неизпълнение на задължението от страна
на ответника да се върне усвоената по кредита главница и заплати начислените
лихви – повече от две години (25.02.2013 г. до 11.12.2015 г.), съгласно
представеното от кредитора извлечение от сметка към 11.12.2015 г.
С оглед на това съдът не приема, че разпоредбите на чл. 11 и чл.
12 от процесния договор поставят длъжника в неравностойно положение спрямо Б.та-кредитор.
Цитираните разпоредби
не излизат извън пределите на нравствената допустимост, поради което
възражението на длъжника по чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД е неоснователно.
Неоснователно
е възражението на ответника, предявено при условията на евентуалност, да бъде
намалена неустойката поради прекомерност. Съгласно чл. 309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по Т.сделка, сключена между търговци. Нормата е
императивна и определя законова забрана за намаляване на неустойката поради
прекомерност, уговорена между търговци по Т.сделка. В разглеждания случай процесният договор за банков кредит е абсолютна Т.сделка, сключена между търговци, поради което и
съгласно предвидената в чл. 309 от ТЗ законова забрана не подлежи на намаляване
поради прекомерност уговорената неустойка.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не дължи договорна
лихва, наказателна лихва и неустойка върху просрочени лихви от датата на
изпадане в забава – 25.02.2013 г., на основание чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, тъй като
ищецът бил бездействал да упражни правата си повече от две години. В кой момент кредиторът ще
предприеме действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за
събиране на вземането по съдебен ред не може да доведе до недължимост от страна
на длъжника на лихви и неустойки. Ответникът би могъл да избегне начисляването
и плащането на наказателни лихви/неустойки при изпълнение в срок на поетите от
него задължения по кредита. Неизпълнението от страна на ответника по кредита не
може да доведе до ограничаване правата на ищеца да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Различно би била ситуацията, ако ответникът е предприел действия за
плащане на паричните си задължения и такова му е било отказано от ищеца, но
такива обстоятелства не се твърдят и не се установяват по делото.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване/плащане на претендираните вземания по делото, не представи доказателства в тази насока. И от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последното извършено от ответника плащане по кредита е от 12.12.2013 г.
По така изложените съображения, съдът приема, че вземането по процесния договор за банков кредит и анексите към него, е възникнало и е валидно, същото към 17.12.2015 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение) е обявено за предсрочно изискуемо от Б.та, която има право да стори това, изискуемо е и се установява в присъдения със заповедта за изпълнение размер съгласно извлечението от счетоводните книги на Б.та към 11.12.2015 г. Предвид заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и липсата на доказателства за погасяване на задълженията на ответника към ищеца, съдът намира, че претендираните суми не са платени към датата на приключване на съдебното дирене и се дължат от ответника кредитополучател, както следва: сумата от 1 216 368,35 евро – главница по извлечение от счетоводните книги на Б.та към 11.12.2015 г., сумата от 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., сумата от 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2015 г., сумата от 10 812,16 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2015 г. до 11.12.2015 г., сумата от 52 287,29 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.02.2013 г. до 11.12.2015 г., сумата от 60 826,93 евро – дължими такси по кредита, като вземането за такси за горницата над 60 826,93 евро до 60 839,93 евро не се доказа по размер.
При така установеното съдът
разглежда направените от ответника възражения за погасяване по давност на част
от претендираните от ищеца вземания.
Неоснователно е възражението на
ответника за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания за просрочени лихви върху редовна главница за
периода от 25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., вземанията за неустойка върху
просрочена лихва, както и вземанията за дължими такси по кредита, поради
изтичане на тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД. Искът по чл. 422
от ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, т.е. в случая от 17.12.2015 г. Към тази дата не са
погасени по давност претендираните от ищеца вземания за просрочени лихви и
неустойки.
Настоящият състав намира, че е
частично основателно възражението на ответника, че вземането за такси е
погасено с изтичането на тригодишен давностен срок на основание чл. 111, б. в)
от ЗЗД.
В Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор, понятието “периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. в) от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая уговорената в чл. 13 от процесния договор такса (комисионна) за управлението на кредита отговаря на дадените в Тълкувателното решение критерии за периодични плащания. Договорена е такса (комисионна), която се плаща за всеки едногодишен период, в размер на 1% върху непогасената главница и се дължи от кредитополучателя на Б.та до 30.05. на съответната календарна година. С оглед на това, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 17.12.2015 г., погасени по давност с изтичането на тригодишен период се явяват вземанията на Б.та към ответното дружество за такси за 2011 г. в размер на 12 167,94 евро и за 2012 г. в размер на 12 167,94 евро, дължими до 30.05.2011 г., съответно до 30.05.2012 г. Следователно таксите по кредита, които следва да бъдат признати за дължими от ответника, възлизат общо на 36 491,04 евро за периода 2013 г. – 2015 г., съгласно изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза (стр. 231 от делото).
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан, както следва: за сумата от 1 216 368,35 евро – главница по процесния договор за кредит и анексите към него и извлечение от счетоводните книги на Б.та към 11.12.2015 г., сумата от 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., сумата от 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2015 г., сумата от 10 812,16 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2015 г. до 11.12.2015 г., сумата от 52 287,29 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.02.2013 г. до 11.12.2015 г., сумата от 36 491,04 евро – дължими такси по кредита, като за вземането за такси за горницата над 36 491,04 евро до 60 839,93 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност.
С оглед на установяването на претендираните от ищеца вземания в
посочените размери, следва да се разгледат направените от ответника възражения
за прихващане, допуснати в настоящото производство.
Ответникът “Х.”
ООД е направил възражение за
прихващане с вземане в размер на 188 643,70 лева, което ответникът твърди
да има към ищеца, представляващо платената от ответника на ищеца продажна цена
по договор за цесия, сключен на 14.10.2003 г. между ищеца като цедент и
ответника като цесионер, която ответникът претендира на отпаднало основание
поради развалянето на договора за цесия с оглед неизпълнение от страна на
ищеца-цедент на задължението да уведоми длъжника по цесията – “Център за тютюнева индустрия” АД, с отправянето на изявление за това,
обективирано в подадения от ответника отговор на исковата молба от 27.05.2016
г. Ищецът оспорва направеното възражение като неоснователно, включително и сочи
погасяването по давност на възможността да бъде развален договора за цесия от
14.10.2003 г.
Направеното възражение за прихващане е с правно основаине чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, съдът е указал на ответника, че по направеното възражение за прихващане, произтичащо от развален договор за цесия от 14.10.2003 г., следва да докаже плащане на сумите за продажна цена по договора на ищеца, чието връщане претендира, развалянето на договора на цесия от ответника поради неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца, а в тежест на ищеца е да докаже основание за плащането на сумата по цесията.
Ответникът е доказал плащането на цената по цесията в размер на
188 643,70 лева с представеното по делото платежно нареждане. В случая
ищецът не доказва по безспорен начин съобщаването на цесията на длъжника “Център за тютюнева индустрия” АД по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и предаването
на документите, ведно с уведомлението, на новия кредитор “Х.”
ООД с приемо-предавателен протокол, както страните са договорили в чл. 8 от
договора от 14.10.2003 г. за прехвърляне на вземане (цесия).
Основателно обаче е възражението на ищеца, че правото за разваляне на договора за прехвърляне на вземане е погасено по давност. Договорът за цесия е двустранен договор и като всеки двустранен договор може да бъде развален от едната страна при неизпълнение на задължение от другата страна. Това право на изправната по договора страна (в случая цесионера “Х.” ООД) се погасява с петгодишна давност съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД и доколкото в разглеждания случай не е предвиден срок за изпълнение на задълженията на Б.та цедент, давността тече от сключването на договора и е изтекла на 14.10.2008 г., а изявлението за разваляне е отправено от цесионера “Х.” ООД едва с отговора на исковата молба по настоящото дело, подаден на 27.05.2016 г. Следователно първото възражение за прихващане за сумата от 188 643,70 лева се явява неоснователно.
В останалата част относно
претенцията за дължимите лихви по вземането, ответникът не конкретизира в
дадения срок основание, размер и период на същите, поради което така
направеното възражение за прихващане не е прието за разглеждане в настоящото
производство.
Ответникът “Х.”
ООД е направил възражение за
прихващане с вземане в размер на 1 300 000 лева, представляващо платено от
трето лице “Е.” АД на ищеца като бенефициент застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № ********** от 22.08.2006 г. за
възникнало на 19.09.2006 г. събитие за застрахован обект– погиване чрез срутване на четириетажна
масивна сграда в гр. София, като застраховката била сключена във връзка с различен
от процесния договор, а именно: договор за кредит от 21.06.2004 г., сключен
между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател. Ответникът твърди,
че с тази сума ищецът се е обогатил за сметка на обедняването на ответника
предвид доброволното погасяване на горепосочения банков кредит от страна на
ответника. Направеното възражение за прихващане е с правно основаине чл.
59, ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори между страните, че
ответникът е заплатил доброволно всички дължими суми по сключения между тях договор
за кредит от 21.06.2004 г. В случая ответникът доказва сключването на
договора за застраховка, както и заплащането на застрахователната премия. Видно
от представения застрахователен договор, покрити рискове са пожар, природни
бедствия и аварии. С оглед на това не се установява възникналото на 19.09.2006
г. събитие - погиване чрез срутване на четириетажната
масивна сграда в гр. София, да представлява покрит риск по застраховката, както
и да е уведомен застрахователя за настъпилото събитие. Не се доказа също ищецът
да е получил суми като застрахователно обезщетение за настъпилото събитие във
връзка с посочения догоовр за застраховка, т.е. не се установява ищецът да се е
обогатил неоснователно за сметка на ответното дружество. С оглед на изложеното,
неоснователно остава така направеното от ответника възражение за прихващане в
настоящото производство за сумата от 1 300 000 лева.
При условията на евентуалност, ако
ищецът не бил получил сумата в размер на 1 300 000 лева от
застрахователя, ответникът прави възражение за прихващане със сумата от
1 300 000 лева, представляваща обезщетение за вреди - претърпени загуби поради непредявяване от ищеца
на застрахователно обезщетение към застрахователя “Е.”
АД за възникнало застрахователно събитие на 19.09.2006 г. по застрахователна
полица № **********, което би покрило задължения на ответника по договора за
кредит от 21.06.2004 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и “Х.”
ООД като кредитополучател. Направеното
възражение за прихващане е с правно основаине чл. 82 от ЗЗД. Съгласно
цитираната норма, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за
всички преки и непосредствени вреди. За да е налице
претърпяна загуба, следва да е
настъпило влошаване на имущественото състояние на настоящия
ответник, което да произтича от неизпълнение на договорното задължение от страна на настоящия ищец. Не се
установява в случая ответникът да е претърпял твърдените вреди в размер на
1 300 000 лева. Същият е изпълнил доброволно своето задължение по
договора за банков кредит от 21.06.2004
г., с което е намалил пасива си. В представения договор за банков кредит не е
уговорено от страните задължение на Б.та кредитодател да предприеме действия за
реализиране на правата по сключената застраховка, преди да приеме доброволното
плащане от кредитополучателя – настоящ ответник. Не се установява неизпълнение от
страна на ищеца на договорно задължение, от което да е настъпил вредоносен
резултат за ответника. Поради изложеното, неоснователно се явява заявеното от
ответника възражение за прихващане в настоящото производство за сумата от
1 300 000 лева, представляваща обезщетение за вреди.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен, доказан по размер и следва да бъде уважен за следните суми: за сумата от 1 216 368,35 евро – главница по процесния договор за кредит и анексите към него и извлечение от счетоводните книги на Б.та към 11.12.2015 г., сумата от 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., сумата от 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2015 г., сумата от 10 812,16 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2015 г. до 11.12.2015 г., сумата от 52 287,29 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.02.2013 г. до 11.12.2015 г., сумата от 36 491,04 евро – дължими такси по кредита, а искът за установяването на такси за горницата над 36 491,04 евро до 60 839,93 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност.
Искът за съществуване на
вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК, което се установи в настоящия случай, поради което следва да се признае дължимостта и на
претендираната законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК на 17.12.2015 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Разноските в
заповедното производство:
Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съгласно чл. 57, ал. 6 от ЗБН ищецът е освободен от
предварителното внасяне на държавна такса и няма данни да е заплатена такава от
ищеца пред СРС. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС държавна такса
от 65 573,44 лева съгласно уважената част от исковете, а държавна такса в размер на 951,30 лева по сметка на СРС следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
В заповедното производство настоящият ищец е претендирал разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като заповедният съд е присъдил такова възнаграждение
в размер на 50 158,56 лева. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като същото е в размера на адвокатското възнаграждение, а след
измененията на тази норма (обн. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), възнаграждениете се
определя от съда до максималния размер по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че цитираната процесуална норма по чл. 78, ал. 8 от ГПК е приложима в случая, като базата за изчисляване на юрисконсултското възнаграждение се определя от материално правни норми – Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, респ. Наредбата за заплащане на правната помощ. Заповедното производство е приключило с издаването на заповедта за изпълнение на 11.01.2016 г., с оглед на което при изчисляване на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се вземе предвид размера по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, действащ към датата на приключване на заповедното производство с краен съдебен акт.
С оглед
изхода на спора по настоящото дело и по изложените по-горе съображения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 49 441,29 лева –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Разноските в исковото производство:
Съгласно чл. 57, ал. 6 от ЗБН вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 65 573,44 лева съгласно уважената част от исковете, а държавна такса в размер на 951,30 лева по сметка на Софийски градски съд следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски по делото, включително за юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение. В исковото производство ищецът е бил защитаван от адвокат, но по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение до приключване на съдебното дирене ищецът не представя по делото доказателства за получаването му от адвоката, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Изключение не е предвидено за дружества, обявени в несъстоятелност. Поради това в случая адвокатско възнаграждение в полза на ищеца не следва да се присъжда при изчисляване на разноските. Ищецът е заплатил депозит за вещо лице в размер на 700 лева, който следва да бъде взет предвид при изчисляването на разноските.
С оглед
изхода на спора и по изложените по-горе съображения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 689,90 лева – разноски в производството
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът
претендира разноски в производството, но не представя доказателства такива да
са сторени, поради което разноски на ответника не се присъждат за отхвърлената
част от исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, съществуването на вземането на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “Х.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, за сумата от 1 216 368,35 евро (един милион двеста и шестнадесет хиляди триста шестдесет и осем евро и тридесет и пет евроцента), представляваща главница по Договор за банков кредит от 26.06.2008 г. и анексите към него - Анекс № 1 от 17.10.2008 г., Анекс № 2 от 07.05.2009 г., Анекс № 3 от 16.11.2009 г., Анекс № 4 от 07.07.2010 г., Анекс № 5 от 14.10.2010 г., Анекс № 6 от 19.11.2010 г., Анекс № 7 от 27.10.2011 г., Анекс № 8 от 30.11.2012 г., Анекс № 9 от 09.08.2013 г., сключени между “К.Т.Б.” АД като кредитор и “Х.” ООД като кредитополучател, съгласно извлечение от счетоводните книги на Б.та, ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от 326 690,46 евро (триста двадесет и шест хиляди шестстотин и деветдесет евро и четиридесет и шест евроцента) - просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., сумата от 33 679,82 евро (тридесет и три хиляди шестстотин седемдесет и девет евро и осемдесет и две евроцента) - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2015 г., сумата от 10 812,16 евро (десет хиляди осемстотин и дванадесет евро и шестнадесет евроцента) - текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2015 г. до 11.12.2015 г., сумата от 52 287,29 евро (петдесет и две хиляди двеста осемдесет и седем евро и двадесет и девет евроцента) - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.02.2013 г. до 11.12.2015 г., сумата от 36 491,04 евро (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и едно евро и четири евроцента) – дължими такси по кредита, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 79142/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване вземането за такси по кредита за горницата над 36 491,04 евро до пълния предявен размер от 60 839,93 евро, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Х.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен
съд държавна такса в заповедното производство в размер на 65 573,44
лева (шестдесет и пет хиляди
петстотин седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки),
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност),
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
държавна такса в заповедното производство в размер на 951,30 лева (деветстотин петдесет и един лева и
тридесет стотинки), съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК “Х.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.Т. Б.” АД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 49 441,29 лева (четиридесет
и девет хиляди четиристотин четиридесет и един лева и двадесет и девет стотинки)
- разноски в заповедното
производство за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА “Х.”
ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в производството пред СГС в размер на 65 573,44 лева (шестдесет и пет хиляди петстотин
седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “К.Т. Б.” АД (в несъстоятелност),
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд държавна такса в производството пред СГС в
размер на 951,30 лева (деветстотин
петдесет и един лева и тридесет стотинки), съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК “Х.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.Т. Б.” АД (в
несъстоятелност), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, разноски в производството пред СГС в размер
на 689,90 лева (шестстотин осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки), съразмерно
с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :