Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Галина Георгиева и с участието на
прокурора Стоян Загоров, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД
№1751 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от проф. д-р Г.Л.К., ЕГН **********,***, управител на
„Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания Д-р М.А.М.-Варна“
ЕООД ЕИК ****, чрез адвокат Д.С., срещу решение № 260690/21.06.2021 г.,
постановено по НАХД № 4664/2020 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП №
11-01-658/2019 от 18.03.2020 год. на директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция – гр. София, с което на касатора на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.256, ал.1, вр. чл. 261, ал.2 от Закона за обществените поръчки е наложено
административно наказание глоба в размер на 833,10 (осемстотин тридесет и три
лева и десет стотинки) лева и същият е осъден да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.
София, сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че
оспореният съдебен акт е неправилен и необоснован, постановен при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон,
поради което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по
съществото на спора, с което се отмени издаденото НП, с присъждане на сторените
съдебно деловодни разноски за всички инстанции.
Пред настоящата инстанция касаторът, чрез
процесуалния си представител поддържа касационната жалба. По съществото на
спора сочи, че на служителите са
предоставени парични средства по карти, поради което не е приложим Закона за
обществените поръчки. Размерът е нормативно определен по Наредба № 11, а
указанията за приложението на наредбата са спазени. Това обстоятелство е
отчетено и от Районният съд, но при превратно тълкуване на материалния закон.
Отправя искане за постановяване на решение, с което се отмени решението на ВРС
и НП с присъждане на разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
оспорва касационната жалба. По
съществото на спора отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на процесното
постановление като правилно и законосъобразно.
Счита, че след връщане на делото пред въззивен съд за повторно разглеждане
от друг състав с дадени указания от Административен съд гр. Варна, Районен съд
е издирил относимите към изясняването на
фактическата обстановка доказателства и е постановил съдебен акт, който е
правилен и законосъобразен. В конкретният случай не са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за засягане обществени
интереси, като Закона за обществените
поръчки следва стриктно да се спазва от възложителите. В този смисъл моли за
постановяване на решение, с което се остави в сила въззивното решение с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението
на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като
касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно съгласно чл.218 от АПК.
Настоящия състав на съда, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира следното:
Производството пред ВРС е образувано след
решение №1640/09.11.2020г. по КНАХД№2005/2020г. на Административен съд-Варна, с
което е отменено решение № 1143 от 31.07.2020 г., постановено по АНД №
2130/2020 г. на Районен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на ВРС, при съобразяване на дадените с решението указания по
тълкуването и прилагането на закона.
За да потвърди процесното НП, ВРС приема,
че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и при
издаване на НП са спазени процесуалните правила и предвидените в ЗАНН
реквизити, както и че е извършено описаното административно нарушение, при
дадена правилна правната квалификация по ЗОП.
Решението е неправилно. ВРС не е съобразил дадените указания по приложението
на закона, с решение №1640/09.11.2020г. по
КНАХД№2005/2020г. на Административен съд-Варна.
Съгласно чл. 5, ал.2 т.16 ЗОП публични възложители са
представляващите лечебните заведения – търговски дружества по чл.
36 – 37
от Закона за лечебните заведения, собственост на държавата и/или общините, на които повече от 50 на сто от
приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната
здравноосигурителна каса.
Разпоредбата на
чл. 20 ал.3 т.2 ЗОП
регламентира, че възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки имат
прогнозна стойност: при доставки и услуги, с изключение на услугите по
приложение № 2 – от 30 000 лв. до 70 000 лв.
Нормата на чл. 17 ал.1 ЗОП сочи, че възложителите са длъжни да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице
основанията за това.
Нарушението по чл. 256, ал. 1 от ЗОП в
редакция, действаща за 2017 г. и 2018 г. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от
15.04.2016 г., се изразява във възлагане от възложител, на поръчката при
по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност.
По делото не е спорно, че СБАЛОЗ „д-р М.М.
– Варна“ ЕООД е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ,
както и че 97 % от приходите му за 2018 г. са от бюджета на Националната
здравноосигурителна каса. Не се спори, че К., в качеството си на управител на
лечебното заведение е имал качеството възложител на обществени поръчки. Лицето
е наказано за това, че на 05.01.2018г. чрез подписване/утвърждаване на заявка №
13 за поемане на задължение е възложил обществена поръчка за доставка на
хранителни продукти на стойност по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, без да приложи
реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени
лица, с което е нарушил разпоредбата на чл.17 ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 т.2,
във вр. с чл.186 ЗОП.
Фактите описани в процесното НП, възприети и от ВРС не
кореспондират с приобщените по делото доказателства.
От контролен лист/заявка за поемане на
задължение №13 е видно, че в същата е посочено І. Необходими за: купони персонал
м.юли, както и 1.купони персонал м.декември 2017г. на стойност 5091,74 лева. В
обстоятелствената част на НП наказващият орган се позовава на отчетени разходи
за храна за 2018 г. в размер на 83 309,90 лв. (69 424,92 лв. без ДДС)
и на отчетените разходи за храна за 2017 г. – 74 526,75 лв.
(62 105,63 лв. без ДДС), които разходи са по фактури, издадени от „ЦБА“
АД, без да има сключен договор. От друга страна е приел, че нарушението е
извършено на 05.01.2018г. и е определен размерът на глобата въз основа на
извършените разходи през 2018 г.
Липсват доказателства, не са налице и обективни данни,
от които да се направи безспорен извод, че нарушението, описано в НП е
извършено на посочената дата, както и предвид размера на санкцията, водят на
извод, че АНО е взел предвид извършени фактически действия след посочената дата
на нарушението.
От друга страна
относимите за отговорността на касатора факти не
са установени в пълнота, поради което е изведен неправилен извод за
съставомерност на вмененото му деяние, доколкото не се установява непроведена
обществена поръчка за доставка на хранителни продукти - дадената от наказващия
орган квалификация на предмета на поръчката не съответства на приетите по
делото доказателства.
Горното сочи на извод, че при съставяне на
АУАН и издаване на процесното НП е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като в АУАН и НП не се съдържат
императивните реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са описани онези
обстоятелства, от които е направен извод за това, че именно касатора, на посочената
дата е извършил твърдяното нарушение.
Описаните от административнонаказващия
орган факти могат да се отнесат към допуснати множество нарушения, както на
ЗОП, така и на действащи норми на европейското и националното законодателство,
но това не би могло да преодолее допуснатите от АНО нарушения на процесуалните
правила гарантиращи правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. От събраните по делото доказателства се установява несъответствие
между фактическото описание на нарушението, правната квалификация и датата на
извършването му с приетата от АНО фактическа обстановка.
Обективната съставомерност на деянието следва
да е установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства,
което не е сторено от административнонаказващия орган. С оглед констатираното
съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не дължи произнасяне по
изложените в решението съображения за съответствие на оспореното НП с
материалния закон и размера на определената санкция.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на ВРС е неправилно и следва да се отмени, като се
постанови ново по съществото на спора като се отмени издаденото НП.
Независимо от изхода на спора, съдът намира
искането на касатора за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции за
неоснователно, тъй като видно от приложените доказателства са направени не от
касатора, а от „Специализирана болница
за активно лечение на онкологични заболявания Д-р М.А.М.-Варна“ ЕООД.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № № 260690/21.06.2021 г., постановено по НАХД №
4664/2020 г., по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 11-01-658/2019 от 18.03.2020 год. на директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция – гр. София, с което на Г.Л.К., ЕГН **********,***,
с месторабота „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания
Д-р М.А.М.-Варна“ ЕООД, на длъжност управител,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.256, ал.1, вр. чл. 261, ал.2 от Закона
за обществените поръчки е наложено административно наказание глоба в размер на
833,10 (осемстотин тридесет и три лева и десет стотинки) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: