Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Владислав
Т и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
1617 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна
срещу Решение № 844/18.06.2020 г. на Варненски районен съд, ХХIII състав, постановено по н.а.х.д. № 911 по описа на
съда за 2020 г., с което е отменен Електронен фиш серия К № ***на ОД на МВР –
Варна, с който на Н.Г.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. Чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата.
В
жалбата се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния
закон. Касаторът оспорва извода на районния съд, че отговорността на Г. е била
неправилно ангажирана, тъй като автомобилът е бил управляван от жена. Посочва,
че Г. е получил възможност да декларира на кого е предоставил управлението на
автомобила, но не е направил това своевременно и по силата на закона следва да
носи отговорност в качеството си на собственик на автомобила. Счита още, че с
декларирането след срока Г. е възпрепятствал провеждането на
административнонаказателно производство и е черпил права от неправомерното си
поведение. Моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на
отменения фиш. Във връзка с разноските моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции, възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника по касация.
Ответникът
в касационното производство, Н.Г.Г., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита за правилни изводите на районния съд, че доколкото автомобилът е
бил управляван от жена, той не е извършил вмененото му нарушение. Моли жалбата
да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и пледира да бъде
оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
обжалване във въззивното производство е бил Електронен фиш
серия К № ***на ОД на МВР – Варна, с който на Н.Г.Г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. Чл.
182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата.
От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в
съдебното производство, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че На 13.11.2019 г. на Г. бил връчен електронен фиш за
това, че на 19.10.2016 г. в 14,26 ч по международен път Е 70 в посока от Летище
Варна към гр. Варна до бензиностанция „Петрол“ управлявал собствения си л.а. с
рег. № В **** РК със скорост 102 км/ч при ограничение на скоростта 80 км/ч,
въведено с пътен знак В-26. Нарушението било установено и заснето с техническо
средство TFRM 1M-646/14
и било квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр. Ал. 1 от ЗДвП.
След като получил фиша, Г. декларирал в срок, че при
извършване на нарушението автомобилът му е бил управляван от баща му Г. Г..
След подаване на декларацията била извършена проверка, при която от заснетия
клип било установено, че превозното средство е било управлявано от жена. След
уведомяване на Г., той подал нова декларация, че автомобилът е бил управляван
от жена му Р Г.. Тъй като тази декларация била подадена след изтичане на
14-дневния срок от връчване на фиша, той не бил анулиран.
След възпроизвеждане на клипа в съдебно заседание,
районният съд приема за безспорно, че водач на превозното средство в момента на
заснемане на нарушението действително е от женски пол.
При така установените факти, от правна страна съдът
приема, че електронният фиш е издаден от компетентна териториална структура на
МВР и съдържа законоустановените реквизити, както и че безспорно е извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Правилно е била определена и санкционната
норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от същия закон, но не е доказано авторството на
описаното нарушение. Съдът счита за безспорно установено, че автомобилът не е
бил управляван от Г. и това обстоятелство е било известно на контролните
органи, които са уведомили за него Г.. Районният съд излага мотиви, че
доколкото в случая е имало спор относно авторството на деянието, за
административнонаказващия орган е била налице възможност да приложи общия ред
на ЗАНН за установяване и санкциониране на нарушението. Вместо това,
административнонаказващият орган е нарушил правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН
за личната административнонаказателна отговорност и е ангажирал отговорността
на Г. за нарушение, което не е извършил. Районният съд отбелязва още, че в
случая не е имало недобросъвестно поведение или отказ на собственика Г. да
декларира обстоятелствата, независимо че втората декларация е подадена от него след
предвидения срок. По тези съображения съдът е отменил обжалвания пред него
електронен фиш.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря. Не споделя изложеното в касационната жалба, че Г. е възпрепятствал
провеждането на административнонаказателно производство и е черпил права от
неправомерното си поведение. Следва да се отбележи, че от датата на заснетото
нарушение до датата на връчване на електронния фиш са били изминали повече от
три години, поради което е житейски логично собствениците на автомобили да
нямат точни данни или спомен кой е управлявал автомобила им на определената
дата. В същото време клипът, от който е установено, че водачът е от женски пол,
е бил на разположение на контролните органи, включително и когато за първи път
са уведомили Г. да декларира кой е управлявал, и тези органи са имали
възможност с оглед съпоставката с данните за собственик на автомобила от мъжки
пол да проведат административнонаказателно производство по общия ред, за да
установят лицето, управлявало автомобила, което носи лично отговорността за
извършеното нарушение по ЗДвП.
Предвид
това, касационният състав счита, че не са налице твърдяните нарушения на
районния съд, представляващи касационни основания, и решението следва да бъде
оставено в сила.
От страна на
ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски в размер на
200 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, което е по-ниско
от размера, предвиден в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът е
направил възражение за прекомерност, което не може да бъде уважено предвид чл.
63, ал. 4 от ЗАНН, според който разноските не могат да бъдат по-малко от
минималния размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, препращащ към наредбата.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 844/18.06.2020 г. на Варненски районен съд, ХХIII
състав, постановено по н.а.х.д. № 911 по описа на съда за 2020 година.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна да заплати на Н.Г. ***,
ЕГН **********, сумата 200 (Двеста) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.