№ 12081
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110167850 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застр,,НС“ АД, ЕИК: 12,, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1592, район „Искър“, бул,3,
представлявано от Йо,ова, чрез процесуалния му представител – адв. В. П. Д.,
срещу „ИН ,05, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1592, район
„Искър“, ул. „,1, представлявано от Женя Атанасова Белопитова, с която са
предявени първоначално обективно, кумулативно съединени искове, като
иска осъждането на ответника да заплати на „Застр,,НС“ АД сумата от
5046,41 лв., представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по
застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице по щета №
**********/2023г., както и 383,02 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 10.05.2023г. до 10.12.2023г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че на 27.02.2023 г. „М,Д е сключил договор
за превоз на пратки с „,Д за доставка на три пратки, състоящи се всяка от по
един кашон, всеки от които с 50 телефона Samsung A526 Galaxi A52 5GB
6/128 GB Black Enterpriese Edition до купувач във Федерална Република
Германия – “EinsAmobile” GmbH. При пристигането на пратката на 28.02.2023
г. се твърди, че купувачът е установил, че опаковката на един от кашоните е
била нарушена и от него са липсвали 10 телефона от изпратените 50. Ищецът
навежда съображения, че „М,Д е възстановил на купувача сумата от 2580
евро, представляваща стойността на 10 броя Samsung A526 Galaxi A52 5GB
6/128 GB Black Enterpriese Edition чрез кредитно известие №
**********/01.03.2023г. към фактура № **********/27.02.2023г. Ищецът
1
навежда доводи, че вследствие на това изпращачът „М,Д е предявило
претенция пред „З,Д за изплащане на обезщетение в общ размер от 2580 евро.
Твърди, че с доклад по щета № 07,г. е определено изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 5046,41 лв. (левовата
равностойност на 2580 евро), от където ищецът обосновава правния си
интерес да предяви иск. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата
в размер на 5046,41 лв., ведно със законна лихва от датата на ИМ до
окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 383,02 лв.
– за периода 10.05.2023 г. – 10.12.2023 г. от датата на поканата за плащане до
датата на ИМ. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба, с който
ответникът оспорва иска по основание, навежда съображения, че ищецът не
се явява нито получател, нито подател на пратката, която е била обект на
договора за превоз, от който са произтекли вредите, чието обезщетяване се
иска. Оспорва иска и по размер, като твърди, че изпращачът не е обявил
стойност на пратката, поради което отговорността на превозвача е
ограничена. Твърди нарушение на общите условия по договора от страна на
изпращача. Сочи нарушение на общите условия на договора за застраховка от
страна на самия застраховател, който не е следвало да заплати
застрахователно обезщетение на изпращача. Претендира разноски.
В съдебно заседание от 14.05.2024г. ищецът – „З,Д, се представлява от
адв. Д., която поддържа изложеното в исковата молба, моли исковете да
бъдат уважени, претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. За
ответната страна – „И,Д, се явява адв. И., който поддържа отговора, моли
съдът да отхвърли предявените искове, посочва, че са неоснователни,
доколкото пратката е била с необявена стойност, не е била представена за
инспекция пред UPS, съответно – не е издаден протокол за щета, както и че
застрахователното събитие е извън обхвата на застраховката. Твърди, че в
отношенията между страните са приложими Законът за пощенските услуги и
приетите Общи условия, правилата и условията за превоз на пратки и
актуалния справочник за услугите и тарифите. Претендира разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
По делото се установява, че на 27.02.2023 г. между „,Д, като превозвач,
и „М,Д, като изпращач, е бил сключен валиден договор за пощенски услуги №
4741/28.12.2020г., за доставка на пратки до Германия, която се състояла от
три кашона, всеки от които с тегло от 21кг. и посочено съдържание –
„електроника“, по повод на което са издадени и представени като
доказателства по делото три товарителници.
Видно от представените по делото застрахователна полица № 3,18 от
07.10.2022г. и Общи условия към нея между ищеца - „З,Д, и „М,Д е сключен
договор за застраховка "Товари по време на превоз" със срок на действие от
12.10.2022г. до 11.10.2023г. Обект на застрахователно покритие са мобилни
2
телефони и аксесоари, превозвани от и до България и Европа. Уговореният
лимит на превозно средство е 500 000 евро при база за застраховане – 100 %
от фактурната стойност. Видът на транспорта е въздушен и автомобилен.
Страните са уговорили, че в случай, че за нанесените на товара щети е
виновно трето лице – превозвач, за застрахователя възникват регресни права
срещу третото лице, а писмената претенция следва да бъде представена не по-
късно от 30 дни преди изтичане на давностния срок за рекламация срещу
виновното трето лице.
Като писмени доказателства са представени Фактура №
**********/27.02.2023г., видно от която „МТХ Т, е изпратило на
“EinsAmobile GmbH”, Германия, 150 бр. телефони Samsung A526 Galaxy A52
5G 6/128GB DS Black Enterprise Edition, всеки от които с единична цена от
258 евро и обща стойност – 38 700 евро. Представен е и Опаковъчен лист №
15565, 15566, 15567 с точно описание на всеки продукт, както и информация
за отделните кашони – всеки съдържа 50бр. телефони, с тегло от 21кг и
размери 50/40/40, а също така и трите товарителници.
На 28.02.2023г. Началник склад на фирмата получател – „EinsAmobile”
e изпратил писмо до „МТХ Т,, с което уведомява за липсите от процесната
пратка, видно от което съдържанието на пратката не съответства с
опаковъчния лист, представен от изпращача. Приложено е и Кредитно
известие № **********/ 01.03.2023г., издадено от „МТХ Т, към Купувача на
стоката за сумата от 2580 евро – равностойността на липсващите телефони.
Изпратено е и Протестно писмо № 00056/01.03.2023г. от „МТХ Т, до
„,Д, с което превозвачът е уведомен за липсите от пратката, както и за общата
равностойност на липсващите телефони, и че ще бъде предявена щета към
„З,Д.
„М,Д е предявило претенция пред „З,Д за изплащане на обезщетение в
общ размер от 2580 евро. Съгласно уведомление за щета карго №07,г. по
посочената по-горе застрахователна полица, депозирано на 01.03.2023г. от
Найден Николов, като представител на „М,Д, е настъпило застрахователно
събитие, при което от изпратена на 27.02.2023г. с UPS пратка, състояща се от
три кашона с товарителници № 1ZA848080492616538, 1ZA84808049318549 и
1ZA848080493698752, съдържащи 150бр. мобилни телефони Samsung A526
Galaxy A52 5G 6/128GB DS Black Enterprise Edition, са изчезнали 10 бр.
телефони от един от кашоните. Посочва, че кашонът бил с товарителница
1ZA84808049318549, а получателят е установил, че кашонът се различавал от
другите два, тъй като бил без външно транспортно фолио и бил видимо
преопакован по време на транспортирането. Сумата по рекламацията възлиза
на 2 580 евро.
Съгласно доклад – заключение по щета № 07,г. по застраховка "Карго -
товари по време на превоз" , изготвен от Георги Радев Николов,
застрахователят е констатирал, че е налице застрахователно събитие, имащо
характера на кражба на товар по време на транспорт – 10 бр. телефони, и е
определил размера на дължимото застрахователно обезщетение в размер на
2580 евро, с левова равностойност – 5046,41 лв., които да бъдат изплатени по
3
банков път, на следната банкова сметка – BG 21 BPBI 8170 1606 488 180.
С платежно нареждане от 25.04.2023г. ищецът е превел по банков път
на „МТХ Т, сумата от 5046,41 лв., с основание – номера на заведената щета –
**********.
С покана с изх. № 2495/2 от 04.05.2023г. ищецът е поканил ответника да
му възстанови на сумата от 5046,41 лв. – изплатено застрахователно
обезщетение по посочената щета. Видно от представеното известие за
доставяне писмото е получено от ответника на 09.05.2023г.
С договор № 4741 от 28.12.2020 г., със срок на действие до 28.12.2021г.,
сключен между „МТХ Т, в качеството на Възложител, и „,Д, като Изпълнител,
страните са уредили взаимоотношенията си относно многократното
международно транспортиране на пратки в системата на Ю ПИ ЕС (UPS),
чийто оторизиран представител за България е „,Д.
Представени са още Правила и условия на UPS за превоз на пратки и
Общи условия за взаимоотношенията с потребители на „,Д, с които се
уреждат условията и реда за предоставяне на куриерски услуги на крайните
потребители.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното
от правна страна:
1. Предявени са два обективно кумулативно съединени иска с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 85, ал. 1,
пр. 1 ЗПУ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 410 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За да възникне регресното вземане, следва
да бъдат налице следните предпоставки: 1) сключен валиден договор за
имуществено застраховане; 2) настъпило в срока на застрахователното
покритие и вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника
застрахователно събитие; 3) изплатено от ищеца, в изпълнение на
договорното му задължение, застрахователно обезщетение, в размер до
действително настъпилите вреди.
2. На първо място, следва да бъде обсъдено възражението на ответника,
че право на писмена рекламация и на иск по чл. 85 ЗПУ имат само подателя и
получателя на процесната пратка – „МТХ Т, и „EinsAmobile”, с което се
поставя под съмнение процесуалната легитимация на ищеца – „З,Д.
Действително, по силата на чл. 86, ал. 1 ЗПУ, право на писмена
рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 имат подателят или получателят на
пощенската пратка или пощенския паричен превод. Съгласно ал. 4 ако
рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в
срока по ал. 3, то рекламантът може да отправи писмено искане пред
Комисията за регулиране на съобщенията за становище по спора. След
произнасянето на КРС по направеното искане в 30 - дневен срок от
4
постъпването му, съгласно ал. 5, ако рекламацията е отхвърлена изцяло или
частично, или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да
предяви иск пред съда, без да е необходимо да спазва преди това
разпоредбата на ал. 4.
С оглед гореизложеното, провеждането на рекламационно производство
е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск на
подателя на пратката срещу превозвача. В случая обаче е предявен иск не от
подателя/получателя на пратката, а от застрахователя по имуществена
застраховка "Товари по време на превоз", който е изплатил застрахователно
обезщетение на подателя на пратката и е встъпил в правата на подателя по
отношение на причинителя на вредата, произтичаща от договорно
неизпълнение. Провеждането на рекламационно производство от страна на
подателя на стоката в случая не е процесуална предпоставка за предявяване
иска на застрахователя. Такова изрично изискване относно застрахователя не
е предвидено в закона. Следователно, възражението е неоснователно, а
настоящият иск е допустим.
3. Възражението на ответника, че застрахователното събитие е извън
покритите рискове по договора за застраховка „Товари по време на превоз“, е
неоснователно. Видно от чл. 1, ал. 2, , б.“а“, предмет на застраховка не са
товари превозвани по условията на международните пощенски конвенции. В
случая не е бил сключен договор за превоз на товар, а договор за куриерска
услуга, изпращане на пратка/колет.
4. Спорния по делото въпрос е каква е отговорността на ответника,
който е предоставил международна пощенска услуга, при частична
липса/частично ограбване на пратката.
5. Между страните не е спорно, а и от писмените доказателства се
установи, че с договор № 4741 от 28.12.2020 г., със срок на действие до
28.12.2021г., сключен между „МТХ Т, в качеството на Възложител, и „,Д,
като Изпълнител, те са уредили взаимоотношенията си относно
многократното международно транспортиране на пратки в системата на Ю
ПИ ЕС (UPS), чийто оторизиран представител за България е „,Д.
От представеното от ответника Удостоверение № 0030/03.11.2019,
издадено от Комисията за регулиране на съобщенията пък се установява, че
„,Д е вписано в публичен регистър на операторите по чл. 38, т. 1-3 ЗПУ, с
предмет на дейност – куриерски услуги.
Съгласно чл. 3 във връзка с чл. 38 и пар. 1, т. 18 от Закона за
пощенските услуги, куриерските услуги представляват неуниверсални
пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност
над универсалната пощенска услуга.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ пощенският оператор дължи
обезщетение на потребителите в случаите на „загубени, ограбени или
повредени изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски
колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена
стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки с добавена
стойност над универсалната пощенска услуга по смисъла на § 1, т. 18 от
5
ДР, а именно – куриерска услуга“. чл. 85, ал. 4 ЗПУ предвижда, че
конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на
договорите с потребителите. Това се потвърждава и от разпоредбата на чл. 21,
ал. 2, т. 10 от ЗПУ, която предвижда, че пощенските оператори „включват в
общите условия на договора с потребителите процедури по рекламации и
обезщетения с конкретни размери и срок за изплащане на обезщетения за
счетените за основателни рекламации за забавени, изгубени, изцяло или
частично повредени или ограбени пощенски пратки и пощенски колети и
върнати пощенски колети, когато липсват мотиви за недоставянето им, и
невръщане на сумата на наложения платеж на подателя“.
6. В процесния случай, в чл. 5. 2 от представения Договор №
4741/28.12.2020 г. е посочено, че за неуредени в Договора въпроси, освен
Общите условия, които са неразделна част от него, се прилагат и действащите
към датата на изпращане на пратката Правила и условия на UPS за превоз на
пратки и UPS Справочник за услугите и тарифите, публикувани на Интернет
страницата на ответника.
В Раздел IX от Общите условия са уредени процедурите за рекламация
и обезщетения. т. 37 предвижда, че Ин Тайм носи ограничена материална
отговорност във връзка с непълно или неправилно изпълнение на договора за
куриерска услуга.
Ответника се позовава, че отговорността му е ограничена на основание
чл. 38.1. от общите условия за взаимоотношенията с потребители мс „,Д.
Съгласно т. 38, за частично или напълно уведени по време на
транспортирането или загубени пратки Ин Тайм носи ограничена
отговорност в следните размери: 38.1. действителната стойност на
съдържанието, но не повече от равностойността в лева на 100 щатски
долара за международна пратка.
В т. 39 е уредена процедурата по увеличаване на размера на
отговорността на превозвача чрез обявяване на стойността на пратката и
заплащане на такса, като обявената стойност за международни пратки не
може да надвишава равностойността в лева 50 000 щатски долара. Т. 40
урежда хипотезите, в които превозвачът е освободен от отговорност, сред
които е и настъпването на повреда на пратка, настъпило по вина на подателя,
поради предаването на пратката в опаковка, несъобразена с обема, тежестта и
съдържанието, такава с невярно обявено съдържание или произтичаща от
самото съдържание на пратката.
7. Служебно задължение на правораздаващия съд е да определи
приложимия материален закон и да субсумира фактите под съответната
правна норма за правилното решаване на спора.
Настоящият съдебен състав намира, че настоящото спорно право се
урежда от специалните правила на Закона за пощенските услуги, тълкувани в
светлината на наднационалното право, приложимо на основание чл. 5, ал. 4 от
Конституцията с предимство, а именно Всемирната пощенска конвенция. По
изрична регламентация, която е намерила изражение в чл. 1, § 4, б. "а" от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
6
същата не се прилага при превозите, извършвани в обсега на международните
пощенски конвенции.
Отговорността на ответника в настоящия случай се определя от
специалните правила на Всемирната пощенска конвенция, в сила за България
от 1.01.2006 г., защото претенциите се основават на пощенска пратка,
доставена като неуниверсална пощенска услуга между две държави, които са
страни по цитираната конвенция.
Съгласно чл. 3 във връзка с чл. 38 и пар. 1, т. 18 от Закон за пощенските
услуги, куриерските услуги представляват неуниверсални пощенски услуги,
извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната
пощенска услуга. Процесният договор, сключен между застрахованото лице и
ответника, разкрива особеностите на договор за куриерска услуга
следователно обемът на отговорността на ответника следва да се определя по
специалните правила на националното право, обективирано в Закона за
пощенските услуги и наднационалните източници, в това число Всемирната
пощенска конвенция, в сила за България от 1.01.2006 г. и Правилниците към
същата.
Поради горните съображения, в случая не са приложими нито
Конвенцията ЧМР, нито Варшавската конвенция – Международна конвенция
за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз,
подписана във Варшава на 12.10.1929г.
8. Съгласно чл. 85, ал. 3 от Закона за пощенските услуги,
обезщетенията, дължими от пощенския оператор със задължение за
извършване на универсалната пощенска услуга за международни пощенски
пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз.
Въз основа на последното по делото е налице основание да се приложи
специалната уредба на договорната отговорност, уредена във Всемирната
пощенска конвенция, предвиждаща ограничена имуществена отговорност за
оператора на пощенски услуги при неизпълнение или неточно изпълнение на
задълженията му по доставянето на обикновени колети без обявена стойност.
Всички разпоредби, уреждащи отговорността, съгласно чл. 1. 7. ВПК следва
да се разглеждат като стриктни, задължителни и изчерпателни - – в този
смисъл е Решение № 3981 от 19.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 347/2023 г.
Пощенските оператори носят отговорност по т. 22, 3.2 от Всемирната
пощенска конвенция в случай на частично ограбване или частична повреда на
обикновен колет, като подателят има право на обезщетение, което по-
принцип отговаря на реалната стойност на откраднатото или на повреденото.
По делото се установява, че стойността на открадната пратка е в размер на
5046, 41 лв., който размер не е оспорен от ответника.
По гореизложените основания, предявеният иск е основателен, като с
оглед на обстоятелството, че ответникът носи отговорност за пълния размер
на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 5046,41
лв., искът следва да бъде уважен.
9.Възражението на ответника, че отговорността му е ограничена на
основание чл. 38.1. от общите условия за взаимоотношенията с потребители
7
на „,Д до 100 щатски долара е неоснователно, предвид обстоятелството, че
чл. 38.1. от общите условия е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
поради противоречие с т. 22, 3.2 от Всемирната пощенска конвенция.
10. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи
наличието на главен дълг и забава в погасяването му, до какъвто извод се
стигна в процесния случай. По арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото не е
предвиден срок за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава
след покана.
В случая, с покана с изх. № 2495/2 от 04.05.2023г. ищецът е поканил
ответника да му възстанови на сумата от 5046,41 лв. – изплатено
застрахователно обезщетение по посочената щета. Видно от представеното
известие за доставяне писмото е получено от ответника на 09.05.2023г., а
доколкото със същата не е предоставен конкретен срок за доброволно
изпълнение, ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ получаването на
поканата – 10.05.2023г. и е дължима до датата на подаване на исковата молба
– 10.12.2023г.
Следователно, претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е основателна, за
претендираната сумата от 383,02 лв., представляваща лихва за забава,
дължима за периода от 10.05.2023 г. до 10.12.2023 г.
11.Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът
има право на разноски. Ищецът – „З,Д претендира разноски, които следва да
му се заплатят, в общ размер на 1271,85 лв., от които – 251,85 лв. – държавна
такса, 840 лв. – адвокатско възнаграждение, и 180 лв. – преводи на документи.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 78. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИН ,05, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1592, район „Искър“, ул. „,1, да заплати на „Застр,,НС“ АД, ЕИК: 12,, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1592, район „Искър“, бул,3, на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 85, ал.
1,пр. 1 ЗПУ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 5046,41 лв.,
представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка
"Товари по време на превоз" по застрахователна полица № 3,18, сключена на
07.10.2022г. между ищеца и „М,Д, вследствие на застрахователно събитие –
изчезване на част от превозвана стока, а именно: 10 бр. мобилни телефони
Samsung A526 Galaxy A52 5G 6/128GB DS Black Enterprise Edition, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
10.12.2023г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 383,02 лв., представляваща мораторна лихва за забава, дължима за
периода от 10.05.2023 г. до 10.12.2023г.
8
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ИН ,05, да заплати на
„Застр,,НС“ АД, ЕИК: 12,, сумата от 1271,85 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9