Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
15.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора ….....………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов
административно наказателно дело № 1756
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „НОРД 86” ЕООД, депозирана против наказателно постановление №
18-001428/12.08.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 415,
ал. 1 КТ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Във връзка с тези твърдения, се релевират
доводи, че нарушението за неизплатени трудови възнаграждения за един работник,
следва да се санкционира с едно наказателно постановление за неизпълнение на
предписание, а не за всяко едно констатирано нарушение на трудовото
законодателство, което е описано в предписанието и не е отстранено в
определения срок, да се налага санкция за неизпълнение на това предписание, тъй
като това води до налагане на множество наказания за едно и също нарушение. На
следващо място се излагат доводи, че описаното в АУАН и НП деяние не съставлява
административно нарушение, тъй като се касае за неизпълнение на задължение към
работник, но не и неизпълнение към държавата или общината, както изисква чл. 83 ЗАНН. На следващо място се развиват съображения, че при спор относно
неизпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение е предвидено
решаването на този спор по съдебен ред и намесата на държавната администрация в
гражданско правни спорове е недопустима, а в настоящия случай работникът е
упражнил това свое право, като е предявил срещу дружеството иск за заплащане на
дължимите трудови възнаграждения, което обстоятелство е било известно на
дирекция „Инспекция по труда“. Относно размера на имуществената санкция се
излагат доводи, че същият е завишен и липсват мотиви, за определяне на
санкцията именно в посочения размер. Твърди се, че нарушението съставлява
маловажен случай и от неплащането на възнаграждението, което е в размер на
20,17 лева не биха могли да настъпят вреди за работника.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител,
поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната
жалба. В подкрепа на тази своя теза инвокира доводи, че е налице неизпълнение
на дадено задължително предписание, дадено от контролен орган, именно за
неизпълнението на което е ангажирана отговорността на дружеството. По отношение
размера на санкцията се излагат доводи, че същата е съобразена с констатираните
други нарушения по време на проверката. Релевират се доводи, че при съставянето
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и е приложен
правилно материалния закон.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
22.07.2019г. при извършване на проверка от инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе било констатирано, че дружеството „Норд 86“ ЕООД в качеството му
на работодател не е изпълнило задължително предписание № 3, дадено с протокол с
изх. № ПР1837603 от 08.11.2018г., касаещо изплащане в пълен размер начисленото
трудово възнаграждение за месец август 2018г. на работника Е.Д.К.като срока за
изпълнение на предписанието бил до 26.11.2018г.
Даденото
предписание не било оспорено по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ.
Във
основа на така установените факти на 30.07.2019г. бил съставен АУАН № 18-001428/30.07.2019г.
срещу дружеството жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължително
предписание № 3, дадено с протокол с изх. № ПР1837603 от 08.11.2018г., касаещо
изплащане в пълен размер начисленото трудово възнаграждение за месец август
2018г. на работника Е.Д.К., в срок до 26.11.2018г., които факти,
актосъставителят е приел, че осъществяват състав на нарушение от страна на
дружеството по чл. 415, ал. 1 КТ, което е извършено на 27.11.2018г.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството не е депозирало възражение срещу
съставеният АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези
съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, а както гласните, така и писмените доказателствени средства се намират
в корелативно единство и безспорно установяват приетите за осъществили се факти
от обективната действителност, досежно състава на нарушението предмет на
настоящото производство, а именно неизпълнението да даденото на дружеството предписание,
които факти не се и оспорват от дружеството жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл. 416,
ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. Събраните в хода на настоящото производство по
делото доказателства, не опровергават приетите за установени в АУАН фактически
констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие
между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
По
изложените мотиви, съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод,
а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на дадено по реда на
чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ предписание.
По
делото няма данни същото да е било оспорено от адресата му и да е отменено с
влязъл в сила акт, поради и което, предписанието подлежи на изпълнение на общо
основание.
Именно
неизпълнението на предписанието, осъществява състав на нарушение по чл. 415 КТ.
За реализиране административнонаказателна отговорност на адресата на
предписанието е необходимо да бъде установено, наличието на дадено предписание
и че същото не е било изпълнено в указания срок, които обстоятелства в
настоящото производство се доказват по категоричен и несъмнен начин от
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства.
Задължителното
предписание е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия,
с адресат дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател и същото е
следвало да бъде изпълнено до 26.11.2018г., като към датата на съставяне на
АУАН от доказателствата по делото не се установява, същото да е било изпълнено.
Законосъобразността
на самото предписание е предмет на друго производство, с оглед разпоредбата на
чл. 405 КТ, доколкото по своята същност даденото предписание от страна на
контролните органи, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване по реда на АПК.
С оглед
на това, наведените в жабата доводи, свързани с наличието на правен спор между
страните, с който е сезиран гражданския съд, по своята същност касаят
законосъобразност на самото предписание и са неотносими към предмета на доказване
в настоящото производство и законосъобразността на издаденото наказателно
постановление.
В
настоящото производство правнорелевантен е факта на неизпълнение на
предписанието, като същото не следва да се подлага на преценка, касаеща
неговата законосъобразност и дружеството жалбоподател, в настоящото
производство, не може да предявява възражения, основаващи се на допусната от
проверяващите органите незаконосъобразност на задължителните предписания, а
такива възражения е следвало да бъдат направени срещу издаденото процесно
предписание по реда на чл. 405 КТ.
В този
смисъл са Решение от 31.01.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по
КАНД № 314 по описа на съда за 2019г., Решение от 01.03.2017г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 435/2016г., Решение от
12.10.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 434/2016г.,
Решение от 12.10.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД №
436/2016г. и Решение от 24.03.2015 г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 62 по описа на съда за 2015г.
Неоснователни
и без опора в закона са доводите релевирани в жалбата, че доколкото се касае за
неизпълнение на задължения за изплащане на трудови възнаграждения за един
работник, касаещи различни периоди, следва дружеството да бъде санкционирано с
едно наказателно постановление за неизпълнение на предписание. Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като
съгласно чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Именно във
връзка с неизпълнението на това задължение на работодателя са били дадени и
предписанията от страна на дирекция „Инспекция по труда“ и за неизпълнението на
които дружеството е санкционирано, за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
Не
могат да бъдат споделени и развитите с жалбата доводи, че деянието не
съставлява административно нарушение, тъй като се касае за неизпълнение на
задължение към работник, но не и неизпълнение към държавата или общината, както
изисква чл. 83 ЗАНН.
Видно от разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. В конкретния случай е налице извършено от страна на дружеството деяние
(бездействие) – неизпълнение на дадено предписание от оправомощен държавен
орган, с което бездействие дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал.
1 КТ, като не е изпълнило задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, като доколкото се касае за административнонаказателна
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то за да е
налице състав на административно нарушение е достатъчно да се установят
елементите от обективна страна на извършеното деяние, които както бе посочено
са налице.
Посочената в жалбата разпоредба
на чл. 83 ЗАНН, касае възможността да бъде наложена имуществена санкция на
юридическо лице, в предвидените в закона случаи, каквато именно санкция е
предвидена в чл. 415, ал. 1 КТ и едновременно с това касае именно неизпълнение на
задължение, дадено по предвидения в закона ред от оправомощен държавен орган.
Дружеството е санкционирано, че не е изпълнило именно даденото задължително
предписание на държавен орган, което осъществява състава на нарушението, за
което е ангажирана и неговата отговорност.
Както беше посочено по-горе в
решението наведените доводи за предявения иск за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение от страна на работника срещу дружеството по реда на ГПК е
въпрос, който е следвало да бъда поставен и изследван във връзка с оспорване на
даденото предписание по реда на АПК.
Не са
налице предпоставките да бъде приложена разпоредбата на чл.415в, ал. 1 КТ.
За да
бъде приложена същата, законодателят е предвидил кумулативното наличие на
следните предпоставки, а именно да се касае за нарушение, което да е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители.
След
дадените предписания и извършена повторна проверка на 22.07.2019г., дружеството
не е изпълнило даденото му предписание, като по делото не са представени
доказателства, да е налице такова изпълнение, както към момента на съставянето
на АУАН, така и към момента на издаване на наказателното постановление, поради
и което не е налице първата предпоставка за приложение на чл.415в, ал.1 КТ, за
да се преквалифицира деянието като маловажно.
В този
смисъл е Решение от 25.05.2016г. на Административен съд – Русе, постановено по
к.н.а.х.д. № 143 по описа на съда за 2016г.
Не са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид. Отделно от това от деянието са
настъпили вредни последици за работника, поради и което според настоящия
съдебен нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
Основателни
са доводите в жалбата, във връзка с индивидуализацията на наложената на
дружеството имуществена санкция.
Доколкото
в оспореното наказателно постановление административнонаказващият орган не е
изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в посочения размер от 2000
лева, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да бъде
изменено, като размерът на имуществената санкция следва да бъде намалена от
2000 лева до минимално предвиденият в санкционната разпоредба размер, а именно
1500 лева. Липсата на мотиви относно определянето на размера на административното
наказание препятства съдебния контрол, във връзка със спазване разпоредбата на
чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. В тази връзка
в наказателното постановление административнонаказващия орган единствено е
посочил декларативно, че е съобразил изискванията на чл. 27 ЗАНН, без да
изложи, каквито и да било мотиви, защо е определил имуществена санкция в
конкретния размер. С оглед невъзможността този порок да бъде саниран в хода на
производството по обжалване на наказателното постановление и при доказаност на
нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален размерът
на наложената имуществена санкция до предвидения в санкционната разпоредба
минимум, който е именно 1500 лева.
В този
смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното
постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г.,
постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД №
7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда
за 2015г.
Отделно
от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни
при определяне на имуществената санкция, а именно, че към настоящият момент не
са представени доказателства, по отношение на дружеството да са налице влезли в
сила наказателни постановления, с които дружеството вече да е било
санкционирано във връзка с извършени от дружеството административни нарушения
на трудовото законодателство, поради и което съдът намира, че едно такова
наказание, макар и в минималния предвиден в закона размер, би постигнало целите
на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
18-001428/12.08.2019г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, с което на „НОРД 86“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ж. к. „Дружба“ № 3,
бл. „Норд“, ет. 4, ап. 16, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.,
като НАМАЛЯВА, размера на
„имуществената санкция” от 2000 (две
хиляди) лева на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: