М О Т
И В И
Към
присъда, постановена по НОХд.№ 81/2016г. по описа на РС Бяла Слатина
Подсъдимите
Ц.З.У. и А. С. А. са предадени
на съд по обвинение по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, за това че на 30.10.2010 год. в с.Габаре, обл.Враца, в
съучастие като съизвършители са отнели от владението на К.Х.К. *** без
съгласието му с намерение противозаконно да присвоят 1 брой калъф за документи,
1 брой лична карта, 1 брой мобилен телефон „Моторола“, 1 бр. СИМ- карта, 1 брой
мъжко шушляково яке и сумата от 100,00 лева, собственост на К.Х.К. ***, всичко
на обща стойност 166.50 лева, като са употребили за това сила, изразяваща се в
нанасяне на удари в областта на главата и тялото.
Участващият в делото прокурор в хода на съдебните прения поддържа, че от
събраните доказателства се е установила фактическа обстановка, идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага за извършеното
престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК на подс.У. да се наложи
наказание лишаване от свобода около
средния размер или под средния размер, при първоначален режим „строг”. Счита, че на основание чл.68,
ал.1 НК следва да бъде приведено в изпълнение условното наказание от 3 месеца
лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с определение по НОХд.№3543/2008г.
на РС гр.Плевен, при първоначален режим на изтърпяване строг. В хода на
съдебните прения предлага с оглед данните
за личността на подсъдимия А. и поведението му в процеса, да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в минималния размер, предвиден в закона, като на основание чл. 66 ал. 1
от НК изпълнението на същото да бъде отложено с изпитателен срок 3 години. Пледира,
че са налице основанията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК за определяне общо
най-тежко наказание на този подсъдим измежду наложените му наказания по НОХд.№ 437/2011г.
на РС – Бяла Слатина, в сила от 26.01.2012г., и по настоящата присъда в размер
на най-тежкото от тях.
В с.з. подсъдимият У., не редовно
призован, не се явява. Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, въпреки неявяването на подсъдимия У., т.к. разглеждането
на делото в негово отсъствие няма да попречи за разкриване на обективната
истина по делото. Налице са хипотезите на чл.269 ал. 3 т. 1, т.2 и т. 4 б „а”
от НПК за разглеждане на делото. На първо място подсъдимият У. не е бил намерен
на посочения в хода на досъдебното производство адрес, на второ място след
щателно издирване местоживеенето му не е установено. Също така, видно от
приложената по делото справка, същият е напуснал пределите на страната и към
настоящия момент няма данни за завръщането му, местоживеенето му към настоящия
момент е неизвестно. На подс.У. е бил назначен служебен защитник още в
досъдебното производство и е привлечен в качеството на обвиняем. Защитникът на
подсъдимия – адв.Ал.М., не оспорва установената фактическа обстановка, описана
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в минималния размер, като се има предвид, че
подсъдимият още на досъдебното производство се е отнесъл самокритично към
извършеното деяние и е спомогнал да се разкрие обективната истина.
Подсъдимият А. С. А. по време на съдебното следствие
заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по него, но поради
изминалия период от време не си спомня нещата с точност. След прочитане по реда
на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 НПК на обясненията му, дадени в присъствието на
защитник по същото дело на ДП, подсъдимият заяви, че поддържа така прочетените
обяснения и няма какво друго да добави.
Служебният защитник на
подсъдимия А. - адв.К.К. от ВАК, не оспорва фактическа обстановка, изложена в
обвинителния акт. Пледира, че при определяне на наказанието на подс.А. следва
да се вземе предвид чистото му съдебно минало, като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер под предвидения минимум, с приложението на чл.66,
ал. 1 от НК - изпълнението да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
По делото са събрени писмени и гласни доказателства, изслушани са съдебно-ценова
и съдебно-медицинска експертизи, които анализирани поотделно и в съвкупност
дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Подс.Ц.З.У.
е роден на *** ***, с постоянен адрес:***. Същият е българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, с ЕГН **********. Подсъдимият
е осъждан както следва: 1. С Определение от 11.04.2005г. по НОХд.№ 146/05г. на
РС Бяла Слатина, с което е одобрено споразумение, в сила от 11.04.2005г., за
извършено деяние на 17.03.2005г. по чл.195, ал.1, т.2 и т.5, вр. Чл.18, ал.1 НК
му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като на осн.чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. 2. С Определение
от 04.11.2008г., постановено по НОХд.№ 3543/2008г. на РС Плевен, с което е
одобрено споразумение, в сила от 04.11.2008г., за извършено деяние на 01/02.07.1998г.
по чл.195, ал.1, т.5 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода.
На осн. чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за
срок от три години. Със същото определение на осн. чл.25, ал.1, вр. Чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду посочените по-горе в
размер на три месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият
А. С.
А. е роден на *** ***, с настоящ адрес:***. Същият е българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, с ЕГН **********. Подсъдимият е осъждан с Присъда от
10.01.2012г., постановена по НОХд.№ 437/2011г. по описа на РС – Бяла Слатина,
за извършено деяние на 30.01.2011г. по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2 НК,
като му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода. На осн. чл.66,
ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три
години.
Подсъдимите Ц.З.У. и А.С.А. през
2010 година живеели в с.Габаре, обл. Враца.
На 30.10.2010 год., късно вечерта, в
центъра на с.Габаре подсъдимите У. и А. срещнали св.Ц.Д.Г. /Същият е бил
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство, но спрямо него
наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК с
постановление от 01.06.2011 год. на РП- Бяла Слатина/ и пострадалия - св.К.Х.К..
Всички те били употребили алкохол, тъй като по това време се провеждал
традиционният събор на селото. Четиримата започнали да разговарят по между си,
но в един момент подсъдимите Ц.З.У. и А.С.А. ударили с юмруци в главата св. К.
и той паднал на земята. Подсъдимите У. и А. продължили да ритат пострадалия К. в областта на тялото.
След това двамата съблекли и взели шушляковото яке на св.К.. В джобовете на същото
имало 1 брой калъф за документи, 1 брой лична карта, 1 брой мобилен телефон
„Моторола“, 1 брой СИМ-карта и парична сума в размер на 100,00 лева. Св. К. след
инцидента се прибрал в къщи, но след това решил да отиде до полицейския участък
в с.Габаре, обл. Враца, за да съобщи за случилото се с него. На 01.11.2010г. пострадалият бил
прегледан от лекар във ФСМП - Бяла Слатина и били описани нараняванията му –
охлузвания и синини по тялото, получени в следствие на действията на подсъдимите.
След
проведените оперативно - издирвателни мероприятия при последвалите действия на
служителите на полицията и в хода на разследването са установени извършителите
на деянието, като отнетите вещи са предадени с протоколи за доброволно предаване.
С протокол за доброволно предаване от
01.11.2010 год. подсъдимият А. е предал на разследващите
органи отнетите от двамата
подсъдими калъф за документи и личната карта.
Подсъдимият собственоръчно е отразил в
протокола, че тези вещи са били в якето на пострадалия.
С
протокол за доброволно предаване от 01.11.2010 год. свидетелят Ц.Д.Г. е предал на служител при РУП-Бяла Слатина оставените
в дома му 1 брой мобилен телефон „Моторола“, 1 бр. СИМ- карта. Свидетелят е отразила в протокола, че този
телефон му е оставен от подс.У..
С разписки от 01.11.2010 год. посочените вещи са върнати на собственика.
С
протокол за доброволно предаване от 11.04.2011 год. лицето П.Р.М. е
предала на служител при РУП-Бяла
Слатина сумата от 108лв., като е отразила в протокола, че тези пари представя от името на А.С.А., който
е неин племенник, за да се възстановят щетите по делото.
С
разписки от 15.04.2011 год. пострадалият е получил сумата от 108лв., с която са
му възстановени щетите по досъдебното производство.
От заключението на вещото лице по
назначената в досъдебната фаза съдебно-ценова експертиза, изслушано в с.з. и
приета без възражение от страните, се установява, че стойността на отнетите от пострадалия вещи е 166,50
лева. Размерът на минималната работна заплата за страната към датата на
извършване на деянието е бил 240,00 лева.
От заключението на назначената и
изготвена по досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза е видно,
че в следствие на действията на подсъдимите
К. е получил: Оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око. Причинено му е болка и страдание. По механизъм увреждането отговаря да бъде получено
от действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено по начин и по време
посочени в досъдебното производство.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства
- от обясненията на подсъдимия А., дадени в присъствието на защитник по същото
дело на ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 НПК, от
обясненията на подсъдимия У., дадени в присъствието на защитник по същото дело
на ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.3, вр. ал.1, т.2 НПК, от показанията на
разпитаните свидетели – К.Х.К. /прочетени
по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 НПК /– пострадал, които съдът прецени
съобразно останалите доказателства по делото, и Ц.Д.Г. /прочетени по реда на
чл.281, ал.2, вр. ал.1, т.5 НПК/, дадени по ДП. В подкрепа на установената по
делото фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства, а именно: фиш за спешна медицинска помощ – л.6 от ДП, протокол
за доброволно предаване - л.7-8 от ДП, протокол за доброволно предаване - л.
9-10 от ДП, разписка - л.11 от ДП, справка за съдимост на А.А. – л.15 от ДП,
справка за съдимост на Ц.У. - л.19-20 от ДП, характеристика на Цветков У. – л.
29 от ДП, характеристика на А.А. - л. 31
от ДП, протокол за доброволно предаване - л.56 от ДП, разписка – л.57 от ДП, осъвременени
справки за съдимост на подсъдимите, заверено копие от протокол от с.з. по НОХ
дело 3543/2008г. на РС Плевен, както и заверен препис от Присъда на РС Бяла
Слатина по НОХ дело 437/2011 г., ведно с мотивите по делото.
Показанията на свидетелите, прочетени по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 НПК и чл.281, ал.2, вр. ал.1, т.5 НПК, съдът
възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са последователни, логични,
непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът е на становище, че
показанията на пострадалия следва да се кредитират. За съда няма основание да се съмнява в
неговите показания, тъй като те се подкрепят от показанията на св.Ц.Д.Г.,
както и от самопризнанията на самите подсъдими, така и от приложените писмените доказателства. Показанията на
пострадалия се подкрепят и от заключението на СМЕ, установило, че по механизъм увреждането отговаря да бъде
получено от действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено по начин и
по време посочени в досъдебното производство.
В хода на досъдебното производство, както
и по време на съдебното следствие са разпитани и други свидетели – Б.К.Г. и
Гергина К.Г., но от показанията им не се установяват факти, които да се отнасят
пряко или косвено към основните факти по делото, а се изяснява единствено дали
им е известно местонахождението на подс.У., който е техен брат.
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимите, дадени на ДП, прочетени по реда на
чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 НПК и чл.279, ал.3, вр. ал.1, т.2 НПК, тъй като
същите кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Заключенията
на коментираните по-горе съдебни експертизи съдът възприема изцяло, като
прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.
Съдът
кредитира и всички протоколи за извършените процесуално следствени действия,
които са изготвени в съответствие с предвидения в НПК ред.
От така изложената по-горе
фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което им е
повдигнато обвинение, тъй като на 30.10.2010
год. в с.Габаре, обл.Враца, в съучастие като съизвършители са отнели от
владението на К.Х.К. *** без съгласието му с намерение противозаконно да
присвоят 1 брой калъф за документи, 1 брой лична карта, 1 брой мобилен телефон
„Моторола“, 1 бр. СИМ- карта, 1 брой мъжко шушляково яке и сумата от 100,00
лева, собственост на К.Х.К. ***, всичко на обща стойност 166.50 лева, като са
употребили за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари в областта на
главата и тялото.
Същите са осъществили
обективните съставомерни признаци на престъплението „Грабеж”, като са прекъснали
с действията си упражняваното от пострадалия до момента на деянието фактическо
господство върху отнетото имущество и са установили свое владение върху него,
като за това е използвана сила. Изпълнителното деяние на разглежданото
посегателство, включва два акта, които са взаимосвързани, осъществени въз
основа на едно решение и насочени към една и съща цел – отнемане на вещите. Двамата
са действали в съучастие като съизвършители.
Деянието
е извършено от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл – съзнавали са
общественоопасния характер, предвиждали са и са искали настъпването на
общественоопасните последици.
За този извод съдът съди, както по действията
на подсъдимите и вземайки предвид показанията на кредитираните по делото
свидетели, така и преценявайки внимателно всички доказателства по делото, които
подкрепят самопризнанията на дейците.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и
установените правила и норми за нейното опазване, както и ниската правна
култура на дейците и неспазването на установения в държавата правен ред.
При горните съображения съдът с присъдата си
призна подс.А. и подс.У. за виновни в извършване на престъпление против собствеността
– по чл.198,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Ц.З.У., съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието. При индивидуализиране на наказанието, съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства - тежкото материално
състояние, безработен, без средства за издръжка и препитание, съдействието на досъдебното
производство, оказаното тогава пълно съдействие на разследващите органи за
разкриване на обективната истина. Отчита и не високата стойност на предмета на
посегателство – по-малко от МРЗ за страната. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие лошите характеристични данни и предишното му осъждане,
което е преди датата на настоящето деяние и е извън квалификацията на същото,
както и степента на обществената опасност на деянието, начина и механизма на осъществяване на
престъпното посегателство. В конкретния случай, съдът счита, че не са
налице условията на чл.55 НК, тъй като не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, предвид посочените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
и на основание чл.54 от НК определи на подс.У. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ за извършеното от него престъпление, което
наказание е в минималния предвиден размер. При определяне на начина на
изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода, с оглед
предишното осъждане на подсъдимия, същото прави неприложимо разпоредбата на
чл.66 ал.1 НК, съдът прие, че така определеното наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно от него в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
при първоначален режим на изтърпяване “строг”.
Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия
и постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, както по отношение
на специалната, така и на генерална превенция на закона.
Тъй като подсъдимият е
извършил настоящето деяние /на 30.10.2010 год./ в 3 годишния изпитателния срок
на общо-най тежкото наказание от 3 месеца лишаване от свобода, наложено му с Присъда по НОХд№ 3543/2008г. на РС-Плевен, в законна сила от 19.11.2008г., то съдът на
основание чл.68 ал.1 НК приведе в изпълнение това наказание, което следва да се
изтърпи отделно и при първоначален режим “строг” в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
При определяне вида и размера
на наказанието, което съдът наложи на подс.А. за извършеното от него престъпление по чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, съдът прие като смекчаващи отговорността на подс.А.
обстоятелства - чистото му съдебно минало преди деянието, съдействието
на органите на досъдебното и съдебното производство, направеното самопризнание, искреното
съжаление за стореното, тежкото материално състояние, не високата
стойност на предмета на посегателство – по-малко от МРЗ за страната, като отнетата
сума /100лв./ лично е възстановил на собственика, доброволно е предал и
останалите вещи - калъф за документи и
личната карта, мотивите да извърши
престъплението, както и сравнително дългият период от време, изминал от
извършването на престъпленията до внасянето на обвинителния акт в съда, дължащо
се поради спиране на наказателното производство, тъй като другият подсъдим не е
намерен на адреса за призоваване и е обявен за ОДИ. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие степента на обществената опасност на деянието, начина на
осъществяване на престъпното
посегателство.
Съдът намира, че смекчаващите вината му обстоятелства са многобройни и
имат изключителен характер, поради което съдът прие, че и най-лекото,
предвидено в закона, наказание ще се укаже несъразмерно тежко и за това
определи наказанието му при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК - под най-ниския
предел, като наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Предвид чистото съдебно минало
на този подсъдим и възможността същият да се поправи и превъзпита, на основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното му наказание с
подходящ изпитателен срок – 3 години. С така определеното наказание съдът
намира, че ще бъде изпълнена както генералната, така и личната превенция на
закона.
Тъй като подс. А. е извършил
престъплението преди да е влязла в сила Присъда № 2/10.01.2012г., постановена по
НОХд.№ 437/2011г. на РС – Бяла Слатина, то деянията се
явяват извършени в условията на съвкупност, поради което съдът на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК определи общо най-тежко наказание от три месеца
лишаване от свобода.
Съгласно ал.4 на чл.25 от НК,
когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване
на наложеното наказание по реда на чл.66 от НК, въпросът за изпълнението на
общото наказание се решава при неговото определяне. Като взе предвид и
наказателните санкции по двете престъпления, преценявайки личността на
осъдения, фактът че щетите са възстановени, съдебният състав намира, че
изпращането на осъдения в затвора не е оправдано нито от гледна точка на
личната, нито от гледна точка на генералната превенция.
Поради това намира, че изтърпяването на
определеното общо наказание следва да бъде отложено на основание чл.66, ал. 1
от НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, който срок
счита за достатъчен за постигане целите на чл.36 НК.
Предвид изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът с присъдата си осъди подс.У. и подс.А. да заплатят по
сметка на ОД на МВР Враца направените в хода на досъдебното производство
разноски за експертизи в размер на 67,00лв., или всеки от тях следва да заплати
по 33,50лв./тридесет и три лева и 50ст./, както и да заплатят в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС направените по делото
разноски в размер на 20,00лв., или всеки от тях по 10,00лв./десет лева/.
При
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: