РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Горна Оряховица , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20204120200859 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. П. А. от гр. *******, ул. „********, с ЕГН
********* останал недоволен и обжалва Наказателно постановление № 20-
0268-001498/13.11.2020 г. на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново,
РУ Горна Оряховица, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за това че
е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Твърди, че изложената в НП фактическа
обстановка не отговаря на действителната. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Любомир
Брайнов от ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Защитникът
допълнително сочи, че не е доказано нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
което да е извършено виновно и да обуславя ангажиране на отговорността на
А. за административно нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Счита, че се
1
касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Излага подробни
съображения. Ангажира гласни доказателства.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – РУ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С АУАН № 262837/08.10.2020 г., съставен от В. И. М. – мл.
автоконтрольор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица в
присъствието на свидетеля Х. Х. Х. – мл.автоконтрольор е констатирано
извършено от жалбоподателя А. П. А. нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 08.10.2020 г. в 16:40 часа в с. Янтра, пл. „Георги
Измирлиев” до номер 36 в посока ПП 1-5 управлява лек автомобил „Шкода
Рапид” с рег. № ******, собственост на Д. „***” – МВР гр. София, като
извършва маневра заобикаляне на спрял на пътното платно автобус от
дясната му страна и не успява да намали скоростта си на движение и да спре
поради възникнала опасност – внезапно излязло на пътното платно пред
автобуса и пресичащо пътя от дясната страна на лекия автомобил дете А. к.
С. от с. ***, като я блъска с дясно странично огледало. С. пада на платното, с
което А. допуска ПТП, от което е пострадала пешеходката А. С. със спукана
устна. Посочено е, че водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест 7510” с фабр. № 0084, като уледа отчита 0
промила алкохол. Актът е предявен същия ден на А. за запознаване със
съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
са депозирани писмени възражения.
В законоустановения срок К. Й. К. – Началник сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, упълномощен с МЗ № 8121з-
515/14.05.2018 г., издал против А. П. А. обжалваното Наказателно
постановление № 20-0268-001498/13.11.2020 г., в което дословно са
възпроизведени отразените в АУАН описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, с изключение на мястото, където е
2
извършено нарушението. Като такова в НП е посочено гр. Горна Оряховица, а
не с. Янтра, както е отразено в АУАН. Допълнително в НП е отразено, че на
водача е взета кръвна проба с амб. № 7731 и в пробата кръв, взета на
08.10.2020 г. не е установено наличие на етилов алкохол.
НП е връчено на А. на 26.11.2020 г. и на същия ден последният
депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до РС –
Горна Оряховица.
Актосъставителят В. М. и свидетелят Х. Х. потвърждават описаната в
АУАН фактическа обстановка. Сочат, че произшествието е настъпило в с.
Янтра до Кметството. Водачът пътувал с колежка – разследващ полицай със
служебен автомобил. Предприел маневра заобикаляне на спрял автобус, който
превозвал деца от с. Поликраище и бил спрял, за да слязат децата. От
свидетели – очевидци установили, че когато управляваният от А. автомобил
се изравнил с автобуса, дете на 7 години внезапно започнало да пресича
пътното платно пред автобуса от дясно на ляво. Настъпил удар между детето
и дясното странично огледало на автомобила, управляван от жалбоподателя.
Детето имало малка цепнатина на устната. Не са правили измервания за
скоростта, с която се е движил лекия автомобил. Автомобилът бил спрял на 6-
7 метра от автобуса. На място нямало автобусна спирка и пешеходна пътека.
Нямало спирачни следи, тъй като пътната настилка била мокра, а
автомобилът бил оборудван с АBS система. Водачът на автомобила обяснил,
че е предприел маневра заобикаляне на спрелия автобус и когато се е
изравнил с него детето изскочило внезапно пред автобуса. Предприел е
спиране, когато е видял детето, но не е могъл да избегне удара. Свидетелите
сочат, че автобусът е закривал видимостта на водача на автомобила и той не е
имал възможност да забележи пресичането на детето пред автобуса.
Св. Д. М. сочи, че в деня на произшествието е пътувала с А.
Произшествието настъпило в с. Янтра. А. се движел със скорост, допустима
за населено място. Предприел маневра заобикаляне на спрял автобус. Когато
предниците на двете ППС се изравнили, изведнъж изскочило едно детенце,
което прибягало от дясно на ляво пред автобуса и се ударило в дясното
странично огледало на автомобила. Всичко станало за секунди. Когато
забелязали детето, А. намалил скоростта и „веднага скочил на спирачките” и
се опитал да завие наляво, за да избегне удара, но детето се ударило в
3
страничното огледало. Детето паднало на земята и си прехапало устната.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на свидетелите В. М., Х. Х. и Д. М., които съдът кредитира като
логични, последователни и взаимно подкрепящи се и от приетите по делото
писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН
може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 г. /т.1.3./. АУАН е съставен по
реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно връчен, съобразно правилата на чл.43 от ЗАНН, като е дадена
възможност за писмени възражения.
НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР –
Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, който на основание чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 г. да издава НП по ЗДвП.
НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и
формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Въпреки изложеното, в НП като място на нарушението е посочено гр.
Горна Оряховица, което е различно от посоченото в АУАН място на
нарушението с. Янтра. При това положение съдът намира, че НП е издадено
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
тъй като със същото жалбоподателят е санкциониран за извършено на
08.10.2020 г. в гр. Горна Оряховица административно нарушение по чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, а за такова нарушение липсва надлежно съставен АУАН,
който да постави началото на административнонаказателното производство.
Изложеното обуславя незаконосъобразност на наказателно постановление от
формална страна и е самостоятелно основание за отмяната му.
4
Наказателното постановление е издадено и в нарушение на материалния
закон.
На първо място, от събраните по делото доказателства не се установява
ва 08.10.2020 г. в гр. Горна Оряховица жалбоподателят виновно да е нарушил
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което да обуслява ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 179, ал. 2,
пр. 1 от ЗДвП.
На второ място, в хода на административнонаказателното производство
не е установено по несъмнен начин, че настъпилото пътнотранспортно
произшествие е пряка и непосредствена последица от допуснато от
жалбоподателя нарушение на правилата за движение. От показанията на
свидетелите М., Х. и М. и от данните в административнонаказателната
преписка се установява, че полицейските служители, посетили
пътнотранспортното местопроизшествие, не са извършили измервания и не са
определили скоростта на управлявания от А. автомобил в момента на
предприемане на маневрата заобикаляне на спрелия автобус, на какво
странично разстояние от абтобуса е бил управлявания от жалбоподателя
автомобил, каква е била видимостта на водача на лекия автомобил, на какво
разстояние е било детето, когато е възприето от А. и е представлявало
опасност за движението, с каква скорост се е движило детето при
пресичането, от кой момент А. е реагирал на опасността, каква е опасната
зона за спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя, щял ли е да
настъпи удара, ако А. се е движил с по – ниска скорост или ударът е бил
неизбежен предвид внезапното излизане на детето пред автобуса. Без
изясняването на тези обстоятелства не могат да се установят причините за
настъпване на пътнотранспортното произшествие от експлоатационно -
техническа гледна точка и не може да се направи обоснован извод имал ли е
жалбоподателят обективна възможност да предвиди /предвид липсата на
обозначена пешеходна пътека и автобусна спирка; спрял автобус, който
ограничава видимостта и внезапно излизане на детето на пътното платно пред
автобуса/ и предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие
или се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В крайна сметка
неизяснени са останали основните въпроси от значение за съществото на
5
спора – допуснал ли е Х.А. нарушение на правилата за движение и има ли
причинна връзка между допуснатото нарушение и настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
При това положение изводът на наказващия орган, че
пътнотранспортното произшествие е резултат от движението на управлявания
от жалбоподателя автомобил с несъобразена скорост, следва да бъде оценен
като предположение, което не се основава на установени в хода на
административнонаказателното производство обективни факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното по - горе съдът приема, че не е установено по
несъмнен начин А. да е нарушил виновно правилото за движение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП и да е осъществил състава на административното нарушение по
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно
постановление е издадено и в нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0268-001498/13.11.2020 г.
на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с
което на А. П. А. от гр. *******, ул. „********, с ЕГН *******, на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 лева, за това че е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6