№ 281
гр. София, 15.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20201110144431 по описа за 2020 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК ********* срещу Р. АНГ.
АНДР., ЕГН ********** , с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл.
240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с посочения договор “Провидент Файненшъл
България“ ООД е предоставило на ответника заем в размер на е предоставило
на ответника заем в размер от 800 лв. със задължението на последния да
върне сумата на 60 равни седмични погасителни вноски вноски,с размер на
седмичното плащане,с изключение на последното в размер на 28.01 лева и
последно плащане в размер на 27.58 лева.
Ответникът Р.А., не е депозирал отговор на исковата молба.В открито
съдебно заседание по делото не оспорва сключването на процесния договор и
обстоятелството,че не е погасявал дължимите претендираните от ищеца
вноски по Договор за паричен заем № *********/08.06.2016г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на
договор за кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане
на заетата сума в размер на процесната; че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата на “Провидент Файненшъл България“
ООД, както и че вземането е прехвърлено с валиден договор за цесия на
1
ищеца.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже
погасяване.
Предмет на делото са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.2
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не се спори, че на 08.06.2016 г. е сключен Договор за
паричен заем № *********/08.06.2016г. ,по силата на който “Провидент
Файненшъл България“ ООД е предоставило на ответника заем в размер от
800 лв. със задължението на последния да върне сумата на 60 равни
седмични погасителни вноски вноски,с размер на седмичното плащане,с
изключение на последното в размер на 28.01 лева и последно плащане в
размер на 27.58 лева.
Не се спори между страните също така, че сумата по кредита реално е
усвоена от ответника и дължимите вноски по Договор за паричен заем №
*********/08.06.2016г. не са погасявани от Р.А..
Доколкото ответника признава изцяло предявените искове, т.е. и всички
факти, включени във фактическия състав на всеки от исковете, то
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло – за сумата от 488,63 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №********* от
08.06.2016 г. ведно със законна лихва от 2.10.2019 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 51,23 лв. за периода от 16.12.2016 г.
до 4.8.2017 г., такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 21,91 лв. за
периода от 23.12.2016 г. до 4.8.2017 г., такса за услуга „Кредит у дома“
размер на 112,64 лв. за периода от 16.12.2016 г. до 4.8.2017 г., такса в размер
на 262,74 лв. за периода от 16.12.2016 г. до 4.8.2017 г., обезщетение за забава
в размер на 118,49 лв. за периода от 16.12.2016 г. до 2.10.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Алинея 4 на
цитираната разпоредба постановява, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор.
Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в
постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на
2
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1
ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
стария кредитор.
Приложената към исковата молба уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /л.34 от делото/ и известие за доставяне /л.36-л.37 от
делото/, съдържащо в себе си уведомление за извършената в полза на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД цесия на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е направено от
предишния кредитор – "Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез надлежно
упълномощения пълномощник – цесионера . С решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата на принципа
за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия,
като това съобщение поражда предвиденото в чл.99, ал.4 ЗЗД действие
спрямо длъжника. Следователно, в конкретния случай, уведомлението
изхожда от стария кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД /, каквото е
изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за
индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия
кредитор, достигнало е до знанието на ответника - длъжник с получаване на
поканата за доброволно изпълнение и е приобщено като доказателство към
делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на
уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца -
нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.
99, ал. 4 ЗЗД, т.е. легитимиран кредитор за вземането срещу Р.А. ,
произтичащо от договор за паричен заем № *********/08.06.2016г., е ищецът
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД.
С получаването на цитираната покана за доброволно изпълнение до
длъжника е достигнало и изявлението на кредитора, че обявява остатъка от
кредита за предсрочно изискуем. Изявлението е породило действието си,
доколкото е била налице предвидената в чл.21, т.2 от договор за паричен
заем № *********/08.06.2016г.,предпоставка – неплащане в срок на
3
задължения по договора.
По тези съображения съдът намира предявените искове за основателни и
следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК,
да получи всички сторени от него разноски за производството в общ размер
от 125 лева, за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса ,както и
разноските в заповедното производство в размер на 75лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 171състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по обективно кумулативно с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК
*********, против Р. АНГ. АНДР., ЕГН **********, че Р. АНГ. АНДР.
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД,сумата от
488,63 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
№********* от 08.06.2016 г. ведно със законна лихва от 2.10.2019 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 51,23 лв. за периода от
16.12.2016 г. до 4.8.2017 г., такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 21,91
лв. за периода от 23.12.2016 г. до 4.8.2017 г., такса за услуга „Кредит у дома“
размер на 112,64 лв. за периода от 16.12.2016 г. до 4.8.2017 г., такса в размер
на 262,74 лв. за периода от 16.12.2016 г. до 4.8.2017 г., обезщетение за забава
в размер на 118,49 лв. за периода от 16.12.2016 г. до 2.10.2019 г. , за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 16.12.2019г. по ч.гр.д.№ 56031/2019г. по описа на СРС, 171 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК Р. АНГ. АНДР.,
ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК ********* сумата 125лева лева, представляващи
направени по делото разноски и сумата 75лева – разноски в заповедното
производство по .гр.д.№ 56031/2019г. по описа на СРС, 171 състав
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5