РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300503261 по описа за 2022 година
По делото погрешно е присъединено решение № 380/23.03.2023 г.,
постановено по друг правен спор, а доколкото деловодната система, с която
работи съда не позволява корекция на вписаното вече решение, следва
същото да бъде изменено по реда на поправка на допусната явна фактическа
грешка, като бъде постановено решение, съобразно действителния правен
спор, в следния смисъл:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
„Севтополис Сервиз“ ЕООД, чрез адв. П. и адв. К., против решение № 2812 от
22.07.2022 г. по гр.дело № 16112/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което се
отхвърля предявеният от жалбоподателя срещу „Строй Инвест Груп 2“
ЕООД, ЕИК *********, установителен иск с правна квалификация по чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че „Строй Инвест Груп 2“ ЕООД, ЕИК
********* дължи на „Севтополис Сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, главница в
размер на 3088,80 лева, представляваща възнаграждение за извършен ремонт
на техника на ответника, включващ ремонт на хидравличен цилиндър, ремонт
1
на кардан – тръба, изработка на нова карданна връзка, подемни масла,
консумативи, транспорт и труд, за което е издадена Фактура №
**********/04.01.2021 г., както и сумата от 173,32 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода 06.01.2021 г. – 26.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 28.07.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 6872 от 29.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч. гр. д. № 12563/2021 г. по описа на РС Пловдив, VІІ граждански
състав.
С постъпилата въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение по гр.дело
№ 16112/2021 г. по описа на РС Пловдив, като се излагат твърдения за
допуснати груби процесуални нарушения, както и, че решението е
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди
се, че не е направено възражение за некачествено изпълнение от ответника в
законоустановения 6-масечен срок, като, въпреки, че приема за безспорно, че
е извършен ремонт на машина на ответника, е приел, в противоречие с
представените писмени доказателства и ССЕ, че е налице спор между
страните за размера на възнаграждението, който е посочен в неоспорените
писмени доказателства.
Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като неправилно
и незаконосъобразно, и да бъде постановено решение по същество на спора, с
което да бъдат уважени изцяло предявените с исковата молба искове.
Претендира разноски в двете инстанции.
В писмена молба изразява становището си по същество по делото, в
която се поддържат изцяло подробно изложените във въззивната жалба
оплаквания, твърди се, че е налице противоречие между обстоятелствена част
на решението и диспозитив, като съдът не е отчел, че е предявен
установителен иск, счита, че оспорване липсва както по отношение на
приемане на работата, така и по отношение на издадената фактура, надлежно
осчетоводена от ищеца.
Постъпило е и писмено становище по същество от страна на
въззиваемото дружество, в което се излагат съображения за правилност на
постановеното решение и се моли същото да бъде изцяло потвърдено. Счита,
2
че е доказано плащане на уговорената между страните цена по договора с
издадената първа фактура, като липсват доказателства за други уговорки,
както по отношение на извършени ремонтни работи, така и по отношение на
цената, което е в доказателствена тежест на ищеца, поради което счита
постановеното решение правилно, тъй като нито е доказана такава уговорка
между страните, нито е получена или приета издадената фактура от
поръчващия. Моли за присъждане на разноски в размер на 500 лв. заплатен
адвокатски хонорар.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Налице са и
специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2
от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като
въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От приложеното по делото заповедно производство се установява, че от
„Севтополис Сервиз“ ЕООД, гр. К., е било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Строй Инвест Груп 2“
ЕООД, гр. П., за сумата от 3088,80 лв., представляваща задължение по
издадена данъчна фактура № 83/04.01.2021 г., за извършен ремонт на техника
на длъжника – хидравличен цилиндър, ремонт на кардан, изработка на нова
канданна връзка, консумативи, труд и др., и сумата от 173,32 лв. –
обезщетение за забава за периода от 06.01.2021 г. до 26.07.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2021 г. до
окончателното й изплащане. Заявлението е уважено изцяло, като по
образуваното ч.гр.д. № 12563/2021 г. на Районен съд Пловдив е издадена
Заповед № 6872/29.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е
възразил в срок, поради което и на основание чл. 415 ГПК са дадени указания
3
на заявителя – кредитор за предявяване на иск за установяване на вземането.
Искът е бил предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК.
По делото са приети писмени доказателства – копие на фактура №
**********/04.01.2021 г., сервизен протокол № 063/03.01.2021 г., покана за
доброволно плащане, получена от юрист А. Д., фактура №
**********/04.01.2021 г., изслушани са обяснения на представителя на ищеца
и е разпитан свидетел, доведен от ответника, изслушана е ССЕ, като от
последната се установява липса на осчетоводяване на фактурата от ответника.
Въз основа на така събраните доказателства и изявленията на страните,
районният съд е приел, че е налице сключен неформален договор за изработка
между страните, в изпълнение на който е извършен ремонт, описан в
приложения протокол, който е бил заплатен от ответника с представената от
него фактура от 2020 г., на стойност 3084,60 лв. с ДДС. Приел е също, че
спорът между страните е по отношение на размера на уговореното
възнаграждение, като твърдението на ищеца, че с плащането по представената
фактура от страна на ответника са заплатени част от материалите, не се
доказва по делото, тъй като не се доказва размера на уговореното по договора
възнаграждение. Поради това изцяло отхвърля иска като недоказан.
При така установената фактическа обстановка, съобразно представените
доказателства по делото, съдът приема за доказано възникналото
облигационно правоотношение между страните, във връзка с неформален
договор за извършване на ремонт на строителна машина. Няма спор, че е
извършен ремонта, съобразно представения по делото сервизен протокол. От
свидетелските показания на свидетеля Д., дадени под страх от наказателна
отговорност, без изнесени данни за заинтересованост, което съдът прие
истинни, се установява, че след извършване на ремонта машината веднага е
дала същия дефект, което е наложило повторното и отремонтиране на
строителната площадка. Заявява, че уговорената между страните цена, за
която работодателят му към онзи момент, се е съгласил да заплати ремонта, е
била около 2500 лв., която по негово нареждане свидетелят проверил и счел,
че е приемлива, след което била откарана машината в сервиза на ищеца.
При условията на чл. 176 ГПК управителят на ищеца заявява, че с
приетата по делото фактура № 80/02.12.2020 г. е заплатена авансово само част
4
от уговорената цена, като в същата не е включен труд. С оглед чл. 175 ГПК
съдът приема така дадените обяснения като признание на факта, че с приетата
по делото фактура е заплатен ремонт на строителна машина по процесния
договор, сключен между страните.
Няма представени доказателства фактура № **********/04.01.2021 г.да
е била получена от ответника и той да не е възразил след узнаването и,
доколкото не е доказано подписалото обратната разписка лице да има връзка
с ответника, каквато последния отрича по делото. Съдебно счетоводната
експертиза установява, че фактура № **********/04.01.2021 г. не е
осчетоводена от ответника, не е ползван данъчен кредит по нея. Същата не
носи и подпис на представител на ответника.
Поради това настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че в тежест на ищеца е било да докаже освен
сключване на договора, неговия предмет, изпълнение на задълженията си по
него, така и уговорената за това цена. За утоворената цена между страните
няма събрани доказателства по делото, освен свидетелските показания на
свидетеля, доведен от ответника, според който уговорената цена е около 2500
лв., която се покрива от извършеното плащане с фактура №
**********/04.01.2021 г. Не са събрани доказателства в подкрепа на
твърденията на представителя на ищеца, че в хода на ремонта било уговорено
извършване на допълнителни работи, които се наложило да бъдат заплатени
допълнително. Допълнителни работи са били извършвани, но след направено
възражение по отношение на качеството на ремонта, за което няма данни
страните да са уговорили допълнително възнаграждение. Няма доказателства,
че ответникът се е съгласил да заплати уговорена цена в сочените от ищеца
размери за извършения от него ремонт, като липсва приемане на фактурата,
възражение по отношение на плащането по нея има още с отговора на
исковата молба, няма подпис на фактурата от страна на представител на
ответника, за да се приеме, че същата обективира съществени елементи на
сключено между страните съглашение, в частност и относно постигната
договореност между тях за заплащане на цената на услугата. Поради
изложеното действително ищецът не е доказал по несъмнен начин фактът, от
който черпи права, а именно че уговорената за извършения ремонт цена
превишава заплатената с фактура № **********/04.01.2021 г., което е в
негова доказателствена тежест, поради което и съдът следва да приеме за
5
неосъществени тези твърдения за изгодни за него факти, а именно, че в хода
на ремонта страните са уговорили допълнителни работи и допълнително
заплащане, което е посоченото във фактура № **********/04.01.2021 г.,
извън вече заплатеното от ответника с фактурата от 2021 г.
Поради изложените съображения съдът счита, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
постановеното решение потвърдено, като правилно.
С оглед изхода от спора на въззиваемата страна се дължат разноските,
които е сторила във възивното производство, а те са заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно направеното отбелязване в
представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и
съдействие.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по
аргумент на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Както бе посочено, поради допусната техническа грешка,
постановеното по друг правен спор, между други страни, решение №
380/23.03.2023 г. е вписано по настоящото дело. Поради липса на техническа
възможност за корекция, решението следва да бъде изменено по реда на чл.
247 ГПК, като разрешението на настоящия правен спор между страните се
счита постановено в горния смисъл.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Допуска поправка на явна фактическа грешка в постановеното по
делото решение № 380/23.03.2023 г., вписано погрешно по настоящото
в.гр.дело № 3261/2022 г. по описа на ПОС, като същото се счита постановено
в следния смисъл:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2812/22.07.2022 г., постановено по гр. д.
№ 16112 по описа за 2021 г. на Пловдивски районен съд, II граждански
състав.
ОСЪЖДА „Севтополис Сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „** ДА ЗАПЛАТИ на „Строй Инвест Груп 2“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***,
6
СУМАТА от 500 лева /петстотин лева/ разноски във въззивното
производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7