Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
Гр. Перник, 11.07.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор М.Л.** от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД
№ 126/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.Н.М., с ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, срещу съдебно решение № 349 от 13.05.2022 година,
постановено по АНД № 202217202000205/2022 година по описа на Районен съд
Перник.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно
постановление(НП) № 21-1158-004314 от 10.01.2022 година, издадено от началник
на сектор „Пътна полиция“ (СПП) в ОДМВР – Перник, с което на М.Н.М.: за
извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административно наказание „Глоба“
в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца; за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, във връзка чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 10 (десет) лева; за извършено административно нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева.
Касаторът твърди, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно – постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение
на процесуални правила и при явна несправедливост на наложените наказания –
касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в
от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, предмет
на касационна проверка и постанови друго, с което да отмени издаденото
наказателно постановление, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от
друг състава на първата съдебна инстанция.
В проведеното съдебно заседание касаторът М.Н.М., редовно
призован се явява лично, като поддържа касационната жалба.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на
чл. 218 от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане
по същество – подадена е в законоустановения срок, от лице, страна в
производството по делото пред първата съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С НП № 21-1158-004314
от 10.01.2022 година, началникът на сектор „Пътна полиция“ (СПП) в ОДМВР –
Перник, наложил на М.Н.М.: административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 (две
хиляди) и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца, за това, че на 10.12.2021 година, в
22:40 часа, в с. С., община Перник, област Перник, на път PER
3101, с посока на движение от центъра на селото (площада) към
път III-605, като водач на собствения си лек автомобил „***“ с
рег. № СВ *** СМ, при извършена му на около 10 метра преди сградата на Кметство
С. проверка от контролни органи на ОДМВР – Перник, отказал проверка с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410+С с фабричен № ARSM-0040, както и не изпълнил предписание за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване, за което му бил издаден
талон за изследване № 075281 до ЦСМП – Перник, с което извършил административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП; две административни
наказания „Глоба“, всяка в размер на 10 (десет) лева за това, че на 10.12.2021 година, в 22:40 часа, в с. С., община Перник, област
Перник, на път PER 3101, пред кметството, като водач на собствения си лек
автомобил „***“ с рег. № СВ *** СМ, не носил у себе си контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС (СУМПС) и част втора на свидетелството
за регистрация на МПС (СРМПС), което управлява, с което осъществил виновно съставите
на две административни нарушения, както следва: по чл. 100, ал. 1, т. 1, във връзка
с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Перник, който с решението, предмет на настоящия касационен контрол, го е
потвърдил.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав
на първоинстанционния съд при извършване на цялостна служебна проверка за
законосъобразност, преценявайки и възраженията на наказаното лице, е приел, че
в производството по издаване на процесното НП не са допуснати съществени
формални и процесуални нарушения, които да са пречка за разглеждане на делото
по същество, като в тази насока мотивирано отхвърлил като неоснователни доводите
на жалбоподателя за некомпетентност на наказващия орган, неизпълнение на
законовите изисквания към съдържанието на наказателното постановление, неясно
описана фактическа обстановка в НП и необсъждане на възможностите за прилагане
на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.
Разгледал спора по същество, първоинстанционният съд, след
преценка на доказателствата, приобщени по делото, въз основа на цялостен анализ
на доказателствения материал, от фактическа страна приел за доказано по
несъмнен начин, че на инкриминираните дата и час спрямо М.М. е извършена
проверка от служители на СПП към ОДМВР – Перник, по повод причинено от същия
като водач на лек автомобил с рег. № СВ *** СМ пътнотранспортно произшествие в
центъра на село С., община Перник, област Перник, при която водачът отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, не представил
контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, част втора, отказал
да избере един от двата начина за изследване в издадения му от контролния орган
талон за изследване и отказал да го подпише и получи. В тази връзка
възраженията на наказаното лице по съществото на спора – че не е отказвал да му
бъде извършена проверка, нито липсвали сочените документи, районният съд приел
за лаконични, неаргументирани и неподкрепени от доказателствата по делото,
съставляващи голословна и изцяло защитна теза.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
районният съд приел, че по делото е доказано по несъмнен начин извършването на
нарушенията, вменени на М.М. – по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1 и т. 2
от ЗДвП, във връзка с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ и трето от ЗДвП,
поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача, деянията не попадат в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, а наложените административни
наказания са съответни по вид и определени в абсолютния размер, предвиден в
закона, което съответно изключва възможността за преценка на обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а намаляването на
наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема
установена от Районен съд – Перник, фактическа обстановка, като напълно
кореспондираща на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е
установил фактическата страна на спора при спазване принципите на чл. 13 и чл.
14 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, като е събрал доказателства, относими
към всички факти, включени в предмета на доказване, а изводите за
осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата за това. Изложени са аргументи по всички заявени в жалбата
оплаквания. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното
производство, поради което и не е налице основание за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция, каквото искане се
формулира в жалбата.
Споделят се напълно и правните изводи на районния съд за
валидно и процесуално законосъобразно проведено производство по издаване на
процесното наказателно постановление. Първоинстанционният съд е постановил
обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по
същество, да провери валидността на актовете, обективирали производството и да прецени
спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от
наказващия орган. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба
за неправилни изводи на решаващия първоинстанционен състав за компетентност на
органите, съставили/издали АУАН и НП, видно от приобщената като доказателство
по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните
работи. Доводите, че към датата на съставяне на акта и датата на издаване на
процесното наказателно постановление „е налице нов министър на вътрешните
работи“ са неотносими към материалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган. Смяната на физическото лице, заемащо длъжността министър на
вътрешните работи, не налага непременно издаването на нова заповед за
определяне на службите за контрол по ЗДвП, и на полицейските органи, които
могат да съставят АУАН и фишове за налагане на глоби и да издават наказателни
постановления, каквато е и константната съдебната практика. Правното действие
на заповедта, издадена от длъжностно лице, което към момента на издаването й е
притежавало качеството министър на вътрешните работи, не се счита за прекратено
със смяната на физическото лице, заемало длъжността към този момент. Докато определените
от предходен министър, в това му качество, конкретни служби за контрол по ЗДвП
и полицейски органи, които да съставят АУАН и фишове за налагане на глоби, и да
издават НП, не бъдат изрично променени или заповедта не бъде отменена с
последващ акт на съответния министър, издадената заповед обвързва всеки следващ министър. Административните актове произвеждат действие до тяхната изрична отмяна по
съответния предвиден за това административен или съдебен ред.
Извършената служебно проверка за правилно приложение на
материалния закон също не установи наличие на основания за отмяна на решението
на първата съдебна инстанция. Споделят се правните изводи на районния съд за правилно
прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган посредством
реализиране на отговорността на касатора по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като в
качеството си на водач на лек автомобил с рег. № СВ *** СМ, след причинено от
същия ПТП във време на управление на този лек автомобил, М.М. е отказал да бъде
проверен с техническо средство за употреба на алкохол, както и е отказал да
избере, съответно да се подложи на изследване с доказателствен анализатор или
да се подложи на медицинско изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта, за което надлежно му е бил издаден талон за изследване, който
отказал и да подпише и получи. Съдът счита, че не следва да повтаря мотивите,
обосновали направените в обжалваното решение правни изводи, тъй като решаващият
първоинстанционен състав е извел същите след пълен, точен и правилен анализ на
приложимия процесуален и материален закон. Правилни, като основани в приложимия
материален закон, кореспондиращи с установеното от фактическа страна, са и
изводите на решаващия първоинстанционен състав за законосъобразно ангажиране на
отговорността на касатора за извършени
административни нарушения съответно по чл. 100, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП – по делото е безспорно установено, че
на процесните дата и час, М.Н. Иванов, водач на МПС към този момент, не е носил
у себе си контролният талон към СУМПС и част втора на СРМПС, което е управлявал.
Без основание са и доводите в жалбата за формално
обсъждане на възраженията за маловажност на извършените от административни
нарушения. Мотивите на районния съд, че деянията не попадат в приложното поле
на чл. 28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, са основани в
приложимия материален закон. Съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, ал. 1 (отнасяща се
до маловажни случаи на административни нарушения) ... не се прилага, когато в
закон е предвидено друго, а такова в случая е изричното предвиждане
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП – за нарушенията по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба за
явна несправедливост на наложените административни наказания, потвърдени като
законосъобразни като вид и размер с решението на районния съд. Мотивите в тази
част на първоинстанционното съдебно решение – че наложените административни
наказания са съответни по вид и определени в абсолютния размер, предвиден в
закона, което на свой ред изключва възможността за преценка на обстоятелствата
по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, и че намаляването на наказанията под
законоустановения размер е недопустимо, се споделят изцяло от касационния
състав.
Предвид изложеното наведените в жалбата доводи за наличие
на касационни основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция по
чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, са напълно
неоснователни. Вменените административни нарушения и тяхното авторство, са
доказани по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана
отговорността на касатора, каквито са изводите на районния съд, които изводи
касационната инстанция възприема напълно. Решението на Районен съд Перник,
валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на закона, ще бъде
оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 349 от 13.05.2022 година, постановено
по АНД № 20221720200205/2022 година по описа на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/