Присъда по дело №7128/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 58
Дата: 2 март 2023 г. (в сила от 18 март 2023 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330207128
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 58
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
и прокурора Елка В. Каранинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от общ
характер № 20225330207128 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. П. П. – роден на **** г. в ***, живущ в ***,
б., български гражданин, със средно образование, неработещ, разведен,
осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че в периода от месец
септември 2021 г. до месец септември 2022 г. включително, в град Пловдив,
след като е бил осъден с Решение № 1486/24.08.2021 г. по гр. дело №
20215330109233/2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на
24.08.2021 г., да издържа свои низходящи – А. Н. П., родена на **** г., и П. Н.
П., роден на **** г., като им заплаща месечна издръжка чрез тяхната майка и
законен представител – М. М. Д., съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на две и повече месечни вноски, а именно 13 месечни вноски, от
които съответно: от по 250 лв. за детето А. Н. П. и от по 220 лв. за детето П.
Н. П., всичко на обща стойност 6 110 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58А, ал. 1, вр.
чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ЕДНА
ГОДИНА при следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ
1
адрес: ***, за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност два пъти седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 02.03.2023 г. ПО НОХД № 7128/2022 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
Н.П.П., ЕГН **********, за това че в периода от месец септември 2021 г. до
месец септември 2022 г. включително, в град Пловдив, след като е бил
осъден с Решение № 1486/24.08.2021 г. по гр. дело № 20215330109233/2021 г.
на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 24.08.2021 г., да
издържа свои низходящи – А.Н.П. родена на **** г. и П.Н.П. роден на ****
г., като им заплаща месечна издръжка чрез тяхната майка и законен
представител – М.М.Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на две и повече месечни вноски, а именно 13 месечни вноски, от които
съответно: от по 250 лв. за детето А.Н.П. и от по 220 лв. за детето П.Н.П.,
всичко на обща стойност 6 110 лева - престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
Производството по делото е преминало по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че същото се
явява несъмнено доказано. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание
„Пробация“ за срок от една година и половина, като се приложи разпоредбата
на чл. 58а от НК при мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, с явяване пред
пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично.
Представителят на частните обвинители – повереникът адв. С., намира,
че по безспорен начин деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е доказано да е
извършено от подсъдимия П., като моли да му се наложи съответно
наказание.
Защитникът на подсъдимия прави възражение за процесния период в
обвинителния акт, като намира, че наличието на пряк умисъл обхваща
единствено периода от 4 месеца, в които подсъдимият не е бил задържан, но
не и останалата част, тъй като след задържането му е бил във фактическа
невъзможност да осъществява задължението си. Акцентира върху
смекчаващите обстоятелства, като по вида на наказанието се солидаризира
със становището на прокурора.
В правото си на лична защита подсъдимият поддържа казаното от своя
защитник. В правото си на последна дума посочва, че съжалява за стореното,
като е очаквал да бъде изпратен изпълнителен лист.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1

Подсъдимият Н.П.П. е роден на **** г. в ***, живущ в ***, б.,
български гражданин, със средно образование, неработещ, разведен, осъждан,
ЕГН **********.
С решение № 1486 от 24.08.2021 г., постановено от I брачен състав, по
бр. дело № 20215330109233/2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, влязло в
законна сила на 24.08.2021 г., бил прекратен гражданският брак между свид.
М.М.Д. и подс. Н.П.П.. Със същото съдебно решение подс. Н. П. бил осъден
да заплаща месечна издръжка за двете си деца, както следва: за А.Н.П.,
родена на **** г. - сумата от 250 лева на месец и за П.Н.П., роден на **** г. -
сумата от 220 лева на месец чрез тяхната майка и законен представител –
М.Д.. Упражняването на родителските права по отношение на родените
от брака деца били предоставени на майката - свид. М.М.Д..
След влизане на съдебното решение в сила, свид. М.Д. заедно с двете си
деца А.П. и П. П. останали да живеят в семейното жилище в ***. Подс. Н. П.
бил добре запознат с тези обстоятелства, тъй като това било отразено и в
самото съдебно решение, а след влизането му в сила, свид. Д. и децата не
променили адреса по местоживеене.
Независимо от постановеното съдебно решение, след влизането
му в сила, обв. Н. П. не изпълнявал вмененото му задължение да изплаща
дължимата месечна издръжка за децата си в общ размер от 470 лева месечно.
Между него и свид. Д. не бил уговорен и конкретен начин, по който
издръжката да бъде изплащана. Свид. Д. предоставила възможност на обв. Н.
П. да прецени кой начин ще му бъде най-удобен за извършване на паричните
преводи. Подс. П. знаел номера на банковата сметка на свид. Д. и имал
възможност да превежда по банков път дължимите месечни вноски.
Едновременно с това много добре бил запознат и с адреса по местоживеенето
й и имал възможност да извърши преводите и чрез пощенски запис. Въпреки
предоставените му възможности, подс. П. не платил нито една от месечните
вноски за издръжка на децата, което наложило свид. Д. да предприеме
действия по образуване на изп. дело. Бил издаден изп. лист № 494/02.09.2021
г., въз основа на който било образувано изп. дело № 1332/2021 г. по описа на
ЧСИ Р.. По същото били преведени съответно на 25.01.2022 г. сумата от
479.29 лв. и на 24.02.2022 г. сумата от 550.00 лв. На свид. Д. били приведени
постъпилите парични суми, които последната приспаднала от дължимите
издръжки за месеците юни, юли 2021 г. и част от месец август 2021 г.
След като свид. Д. установила, че подс. П. изцяло се
дезинтересирал от нуждите на децата си А. и П. П. и не полагал свързаните с
тяхното израстване грижи, като не им правил и никакви подаръци или други
покупки за задоволяване на техните потребности, а едновременно с това и не
й превеждал като законен представител и майка на децата дължимите като
месечни издръжки парични суми от 470 лв. месечно, тя депозирала жалба в
Районна прокуратура гр. Пловдив.
2
Независимо, че имало влязло в сила съдебно решение, с което се
вменявали задължения на подс. П., той съзнателно продължил да не
изпълнява задължението си да издържа свои низходящи – дъщеря си А.Н.П. и
сина си П.Н.П., макар да бил запознат с обстоятелството, че били необходими
средства за тяхната издръжка.
Въпреки влязлото в сила съдебно решение, с което подс. Н. П. е
бил осъден да заплаща месечна издръжка за децата си за периода м. месец
септември 2021 г. до м. септември 2022 г. включително, не е изплатил
дължимите месечни вноски, като по този начин общо непогасените му
задължения произтичащи от дължими месечни издръжки възлезли на 13
месечни вноски от 470 лв. общо за двете деца. В този смисъл и размера на
съзнателно неизплатените от него месечни вноски след влизане в сила на
съдебното решение за определяне на дължимата издръжка възлизат общо в
размер на 6 110 лв.
Доколкото вмененото задължение на обв. П. е било свързано с
изплащане на парични суми, то същите са били носими по адреса на лицето, в
полза на което са се дължали, а именно в полза на децата А. и П. П., чрез
тяхната майка и законен представител М.Д., които живеели в ***, което
обстоятелство и точния им адрес бил добре известен на обв. П..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза и в съдебното производство доказателствени материали, а
именно – обяснения на обвиняемия, показания на св. Д. и св. А.П., Решение
№ 1486/24.08.2021г. по гр.д. 9233/2021г. на ПРС, Изпълнителен лист №
494/02.09.2021г., Протокол за доброволно предаване от 08.04.2022г., ведно с
11 бр. листа копия на извлечение от банкова сметка, справки от НАП изх.
№ 13-07-3/05.05.2022г., ведно със справка актуално състояние на действащи
трудови договори, справка от агенция по вписванията изх. №
176/19.04.2022г., справка от Агенция за социално подпомагане изх. № 1605-
24-00-0475/19.04.2022г., справка от Агенцията по заетостта изх. № 10-06-12-
13/13.04.2022г., справка от РС-Пловдив изх. № 14801/14.04.2022г., справка вх.
№ 16260/17.02.2023г. от НСС, справка вх. № 17581/22.02.2023г. от ГД
„Изпълнение на наказанията“, Уведомление от СД „Хик-91“, ведно с трудов
договор № 703/17.07.2017г., справка за съдимост, характеристична справка и
др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. От
3
представеното съдебно решение се установява, че подсъдимият е бил осъден
да заплаща издръжка на децата си, като в същото са посочени и конкретните
параметри на дължимото от него. От показанията на св. Д. и от показанията
на св. П. се установява, че задължението не е било осъществено от него, като
видно от представените банкови извлечения е и каква сума точно е била
заплатена от подсъдимия.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 183, ал.1 от НК са налице.
Установява се, че за периода от месец септември 2021 г. до месец
септември 2022 г. включително, в град Пловдив, подс. П., след като е бил
осъден с Решение № 1486/24.08.2021 г. по гр. дело № 20215330109233/2021 г.
на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 24.08.2021 г., да
издържа свои низходящи – А.Н.П. родена на **** г. и П.Н.П. роден на ****
г., като им заплаща месечна издръжка чрез тяхната майка и законен
представител – М.М.Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на две и повече месечни вноски, а именно 13 месечни вноски, от които
съответно: от по 250 лв. за детето А.Н.П. и от по 220 лв. за детето П.Н.П.,
всичко на обща стойност 6 110 лева.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна на
престъплението по чл. 183 НК- подсъдимият е осъдена с влязло в сила
4
Решение № 1486/24.08.2021 г. по гр. дело № 20215330109233/2021 г. на
Районен съд гр. Пловдив да изплаща издръжка на своите деца, като за
периода след влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2
месечни вноски- в случая 13.
Правилно е определено, че мястото на извършване на престъплението е
в гр. Пловдив, където е и адресът на пострадалите. Съгласно чл. 68, б. „а“ от
ЗЗД ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от
естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши при
паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на
изпълнение на задължението. В случая се касае за т.нар. „носимо“
задължение, при което следва длъжникът (подсъдимият) да е активната
страна и да потърси кредиторите (пострадалите), за да им предаде паричните
суми за издръжка, за които е осъден.
Според постоянната съдебна практика плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс - „Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си." В този смисъл в настоящия
случай не подлежи на преценка от наказателния съд финансовата възможност
на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от
гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
Така Решение № 188 от 04.07.2011 г. по нак. д. № 1157/2011 г. на Върховен
касационен съд.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.
Налице е и изискуемото от субективна страна съзнание за неизпълнение на
задължението за плащане на издръжка, доколкото подсъдимият е бил наясно
със задължението си, но въпреки това не го е осъществявал.
По отношение на възражението от защитника на подсъдимия, касаещо
процесния период, съдът съобрази, че действително от събраните
доказателства е видно, че от януари месец 2022г. подсъдимият е бил
задържан, а впоследствие през юли месец 2022г. е било приведено в
изпълнение и наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД
№1174/2022г. по описа на ОС-Пловдив. Същевременно обаче задържането на
лицето не може да бъде единствен аргумент за това дали неизпълнението на
издръжката се явява несъзнателно, доколкото преценката следва да се
направи след съвкупен анализ на всички обстоятелства – така и Решение №
47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен касационен съд. В
случая видно от справките от ГД „Изпълнение на наказанията“, подсъдимият
е полагал труд в съответствие с предвидената в чл. 172 и сл. от ЗИНЗС
възможност. Отделно от това, видно от справката от Агенцията по
вписванията, на името на подсъдимия има регистриран апартамент, който е
могъл да отдава под наем, за да извлича граждански плодове – наемна цена, с
която да изплаща задължението си. Съдът съобрази и обстоятелството, че
5
самото му задържане, а впоследствие и привеждането в изпълнение на
наказание „лишаване от свобода“, не се явява извинително за подсъдимия,
доколкото същият със собственото си поведение се е поставил в такова
положение, като в този смисъл е и практиката на съдилищата – така и
Решение № 26 от 21.05.2013 г. на ОС - Кърджали по в. н. о. х. д. № 38/2013 г.
и др. С оглед на изложеното настоящият състав намери, че възражението на
защитника на подсъдимия за липсата на съзнателност при изпълнението на
задължението за заплащане на издръжка се явява неоснователно.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК се предвижда наказание до
една година лишаване от свобода или пробация. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че
следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК, като се предпочете по-
леката от двете алтернативно предвидени санкции.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направеното
самопризнание и изразеното съжаление за извършеното, специфичното
положение, в което се е намирал подсъдимият през по-голямата част от
процесния период, а именно – същият е бил задържан, както и
обстоятелството, че е било сторено частично заплащане на суми след
влизането в сила на решението за издръжка, които са изпълнили по-старо
дължимото задължение на подсъдимия за предходните периоди.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат големият брой
неплатени месечни вноски за издръжка - 13, на обща стойност 6110 лв., както
и обстоятелството, че подсъдимият е осъждан.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца.В този смисъл при отчитане съотношението на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва да се съобразява не само
техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съдът съобрази и практиката на съдилищата, според която с оглед
интереса на издържаните лица, наказанието „лишаване от свобода“ се явява
неподходящо, тъй като по този начин се затруднява възможността на дееца да
получава трудови доходи, а оттам и да заплаща дължимата издръжка на
6
децата си – така и Решение № 447/06 януари 2014 година по наказателно дело
№ 1483/2013 година на ВКС.
Така според настоящия състав, при определянето на наказанието
измежду двете алтернативни и за изпълнението на целите по чл. 36 от НК,
най-справедливо се явява наказанието „Пробация“
При съвкупния анализ на посочените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, съдът намира, че така определеното наказание „Пробация“
следва да се наложи за срок от една година при следните пробационни мерки:
1. По чл. 42 А, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ
адрес ***, за срок от една година с явяване пред пробационен служител или
определено от него лице два пъти седмично.
2. По чл. 42 А, ал.2, т.2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година.
При определянето на срока на наказанието, съдът отчете както дългия
период, в който не е била заплащана издръжката, така и обстоятелството, че
същата се явява дължима за две деца.
Определеният от съда размер на наказанието „пробация“ не следва да се
редуцира с 1/3, доколкото съгласно изричното правило на чл. 58а, ал.1 НК
редукцията намира приложение само при налагането на наказание „лишаване
от свобода“.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на престъплението и на подсъдимия, така и на размера на предмета
на престъпно посегателство- парична сума в общ размер на 6110 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
7
Съобщи за изтекли лични данни